Западна Европа и Западните Балкани отново обсъждат алтернативи на евроинтеграцията
Поне шест са тематиките, които западноевропейски страни ще обсъдят с министри и водачи от Западните Балкани през днешния ден и на следващия ден на среща в Познан. Нито една от тях не е евроинтеграцията.
Това е концепцията на Берлинския развой - формат, основан по времето, когато Европейската комисия показваше " отмалялост от разширението " а Европейски Съюз. Днешните диалози ще са сред министри на стопанската система, вътрешните и външните работи, в петък следва среща на върха.
Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер сподели малко след избирането си преди повече от пет години, че в идващите пет няма да се одобряват нови страни. Тогава немският канцлер Ангела Меркел свика първата Конференция на страните от Западните Балкани в Берлин, с цел да се търси съдействие за планове, създаващи краткотрайна опция на разширението и засилващи съдействието сред страните от района и тези от Западна Европа.
По-късно в срещите се се включиха и другите огромни западноевропейски страни с изключение на Германия - Англия, Франция и Италия - дружно с представители на Европейския съюз и интернационалните финансови институции. България взе участие в срещата в Лондон през юли, защото малко преди този момент бе завършило шестмесечното председателство на Съвета на Европейски Съюз, при което главен приоритет бе европейската вероятност на Западните Балкани. В днешните диалози ще взе участие и вицепремиерът Екатерина Захариева, която се включи и в предходни министерски срещи, подготвящи форума в Познан.
Замисълът на срещите бе шестте страни от Западните Балкани, които са отвън Европейски Съюз и Хърватия и Словения да работят с огромните страни в Западна Европа за общи планове, които да засилят свързаността и интеграцията им. " Свързаност " затова е нормална тематика на срещите, тази година дневният ред включва въпроси на стопанската система, гражданското общество, младежките проблеми, културата и сигурността.
Критици на форума обаче упрекват Берлин и другите западноевропейски столици, че тези срещи не носят важен прогрес на Западните Балкани - подписаните съглашения за стотици милиони евро вложения рядко се реализират. Привържениците акцентират, че такива съглашения зависят от волята на държавните управления и институциите на страните от Западните Балкани.
Двудневните срещи през днешния ден следват повторните мнения на френския президент Еманюел Макрон, че Европейският съюз не трябва да се уголемява, преди да се е реформирал. Коментарът му след продължителния крах на Европейския съвет да излъчи номинации за управителните позиции в Европейски Съюз съответства с упованията в Албания и Северна Македония, че есента може да се вземе решение дали да бъде препоръчана дата за начало на договаряния с двете страни.
Това е концепцията на Берлинския развой - формат, основан по времето, когато Европейската комисия показваше " отмалялост от разширението " а Европейски Съюз. Днешните диалози ще са сред министри на стопанската система, вътрешните и външните работи, в петък следва среща на върха.
Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер сподели малко след избирането си преди повече от пет години, че в идващите пет няма да се одобряват нови страни. Тогава немският канцлер Ангела Меркел свика първата Конференция на страните от Западните Балкани в Берлин, с цел да се търси съдействие за планове, създаващи краткотрайна опция на разширението и засилващи съдействието сред страните от района и тези от Западна Европа.
По-късно в срещите се се включиха и другите огромни западноевропейски страни с изключение на Германия - Англия, Франция и Италия - дружно с представители на Европейския съюз и интернационалните финансови институции. България взе участие в срещата в Лондон през юли, защото малко преди този момент бе завършило шестмесечното председателство на Съвета на Европейски Съюз, при което главен приоритет бе европейската вероятност на Западните Балкани. В днешните диалози ще взе участие и вицепремиерът Екатерина Захариева, която се включи и в предходни министерски срещи, подготвящи форума в Познан.
Замисълът на срещите бе шестте страни от Западните Балкани, които са отвън Европейски Съюз и Хърватия и Словения да работят с огромните страни в Западна Европа за общи планове, които да засилят свързаността и интеграцията им. " Свързаност " затова е нормална тематика на срещите, тази година дневният ред включва въпроси на стопанската система, гражданското общество, младежките проблеми, културата и сигурността.
Критици на форума обаче упрекват Берлин и другите западноевропейски столици, че тези срещи не носят важен прогрес на Западните Балкани - подписаните съглашения за стотици милиони евро вложения рядко се реализират. Привържениците акцентират, че такива съглашения зависят от волята на държавните управления и институциите на страните от Западните Балкани.
Двудневните срещи през днешния ден следват повторните мнения на френския президент Еманюел Макрон, че Европейският съюз не трябва да се уголемява, преди да се е реформирал. Коментарът му след продължителния крах на Европейския съвет да излъчи номинации за управителните позиции в Европейски Съюз съответства с упованията в Албания и Северна Македония, че есента може да се вземе решение дали да бъде препоръчана дата за начало на договаряния с двете страни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ