Поне 20 са сигурните участници в конните състезания за Тодоровден,

Поне 20 са сигурните участници в конните състезания за Тодоровден, ...

Поне 20 ще участват в кушиите в Паталеница.



Поне 20 са сигурните участници в конните състезания за Тодоровден, които ще оживят всекидневието на пазарджишкото село Паталеница. 16 са заявките за надбягванията, още 4-5 човека са се записали за силовата категория с теглене на тежести. Това съобщи един от инициаторите за провеждане на празника – Георги Вълчинов.

След дългогодишно затишие той мечтае да види Тодоровден такъв, какъвто го помни от детството си – атрактивен, весел, емоционален и многолюден. И да се запази жива традицията, както и любовта към конете. Има надежда това да се случи – сред организаторите има и доста млади хора, един от които е и 33-годишният Вълчинов.

Стопаните с по повече от един кон в Паталеница не са много – само 5-6 човека. Но пък на поканата им се отзовали колеги от други селища. С общото им участие се очаква Тодоровден наистина да бъде интересен и различан от тези в предишните няколко години.

Празникът ще бъде на 24 март. Ще започне с водосвет за здраве в 10 часа, час по-късно са бяганията, а точно на обяд – състезанията за най-силен кон.

За Георги детските спомени с коне са нещо наистина специално. Като момчета с приятелите му яздели още от 10-12 годишни. Не търсели седла и удобства, летели на гърба на конете, седнали направо на гърбовете им, като индианци. Тогава не осъзнавали, че така всъщност са се научили на „висшия пилотаж“ в ездата.

Седемгодишният му син Ангел Вълчинов още отсега върви по неговия път. Момчето и страстта му към конете още от ранна възраст станали една от причините семейството да разкрие своя малка конна база в Паталеница.

Още по-обнадеждаващото е, че идеята за възраждането на Конския Великден се посреща радушно и от хората в селото. Сред тях в момента се събират дарения за наградния фонд. По-голямата част от него вече е осигурена със спонсори и с подкрепата на Община Пазарджик. Вълчинов казва, че не размера на наградите е най-важен. По-същественото е да се опази традицията, която ни прави уникални и ни обединява.

Източник: marica.bg