Помощ за фронта: Трошки или БТР-и даваме на Украйна. Машините

Помощ за фронта: Трошки или БТР-и даваме на Украйна. Машините са напълно бронирани за нуклеарна война. Народното събрание ратифицира съглашението сред България и Украйна за даването на 100 БТР-60ПБ с отпаднала нужда от Министерство на вътрешните работи на 21 ноември 2023 година

Това провокира оживена полемика и опълчване както в Народното събрание, по този начин и в обществото. Оставяме настрани политическите измерения на решението и ви предлагаме механически разбор на бойните машини, които предоставяме на Украйна, с цел да извършите сами изводите за тяхната боеспособност и нуждата им за България.

БТР-60ПБ, предоставени на Украйна, бяха в състава на Групово дело „ Жандармерия, специфични интервенции и битка с тероризма “ на Министерство на вътрешните работи. Тя е правоприемник на някогашните Вътрешни войски, основани след 9 септември 1944 година за справяне с вълнения и тероризъм вътре в страната. Съществуват от 1948 до 1961 година, когато са закрити.

След началото на така наречен Възродителен развой с решение Б-№4 на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 15.01.1985 година Вътрешни войски още веднъж са основани в състава на Министерство на вътрешните работи и вземат участие интензивно във Възродителния развой. Точно тогава те получават въпросните БТР-60ПБ. През 1997 година с новия Закон за Министерство на вътрешните работи, Вътрешни войски са преименувани на „ Жандармерия “.

След като Бойко Борисов стана основен секретар на Министерство на вътрешните работи през 2001 година, за празника на Министерство на вътрешните работи на 5 юли стартират да се организират паради в София. За тях част от БТР-ите на ведомството са пребоядисани от обичайния зелен армейски цвят в наситено светлосиньо и стартират да дефилират по жълтите павета.

Другите техни обществени прояви са респектиране на ромското население при акции в махалите в страната. При огромните наводнения през 2006 година в Софийското поле Бойко Борисов бе качил група журналистки на едни БТР-60ПБ на „ Жандармерия “-та и спасяваха хора по поречието на река Лесновска.

Разработката на бронетранспортьора ГАЗ-49 стартира в Конструкторското бюро на ГАЗ под управлението на В. А. Дедков през 1956 година Той има един карбураторен мотор ГАЗ-40П с мощ 90 к. с., който е прекомерно слаб за 10-тонна машина.

Опитът за инсталиране на дизелов мотор ЯМЗ-206Б с мощ 205 к. с. също е несполучлив – моторът е прекомерно тежък и оказва сериозен натист на задната част, където е ситуиран, нарушавайки плаваемостта. При липса на други подобаващи мотори в Съюз на съветските социалистически републики е решено да се инсталират на 2 мотора ГАЗ-40П с 2 скоростни кутии – десният задвижва първия и третия мост, а левият – втория и четвъртия. Така модифициран, прототипът е подготвен до есента на 1959 година

В края на 50-те години на ХХ век още няколко руски конструкторски бюра вземат участие конкурентно в основаването на перспективен бронетранспортьор – Академията на бронетанковите и механизирани войски и автомобилният цех в Кутаиси с „ Обект 1015 “; Бюрото за външни поръчки на ЗИЛ със ЗИЛ-153; Алтайски тракторен цех с „ Обект 19 ” и Митишчински машиностроителен цех с ММЗ-560. ЗИЛ-153.

Обект 1015 и ГАЗ-49 са сходни по външен тип и дизайн, до момента в който „ Обект 19 “ по-скоро е вид БМП с структура с колела и вериги. Всички те се отличават с редица нови конструкторски решения, само че в последна сметка ГАЗ-49 е определен за всеобщо произвеждане, тъй като е по-прост, по-евтин, благонадежден и софтуерно отработен.

Допълнителен фактор, който преодопределя избора, е моторът на ГАЗ-49. Въпреки че Министерството на автомобилната промишленост назовава решението за 2 мотора „ рисковано и невежо “, военните го харесват, защото в случай че един от моторите се повреди, бронетранспортьорът продължава да се движи със скорост до 60 км/ч по шосе.

В резултат ГАЗ-49 е признат на въоръжение на 13 ноември 1959 година под наименованието БТР-60П (П – „ плаващ “). Вместимоста е 14 души.

Серийното му произвеждане стартира през 1960 година в автомобилния цех ГАЗ в Горки. Представен е за първи път на военния церемониал на Червения площад на 1 май 1962 година, когато частите на Московския гарнизон минават с него. До есента на 1963 година БТР-60 влиза на въоръжение и в руските войски в Централна Европа, което е маркирано от задгранични военни наблюдаващи.

Следващата значима смяна е в бронирания корпус, който получава брониран покрив и към този момент е изцяло затворен. Има 2 аргументи за това.

Първата е високата накърнимост на бронетранспортьорите, отворени от горната страна, в градски борби, потвърдено по време на улични боева през 1956 година в Будапеща, когато главните загуби на руските БТР-152 са понесени от коктейли „ Молотов “, хвърлени от горните етажи. Предложено е някои бронетранспортьори да са в затворен вид за интервенции в градовете.

Втората причина е военната концепцията от 60-те години на ХХ век за война с потребление на тактически нуклеарни оръжия, нещо считано за доста евентуално. Невъзможността за спешена пехота да работи в региони с радиоактивно замърсяване изисква изцяло затворена бойна машина, оборудвана с ЯХБЗ. Така БТР-60 става изцяло затворен.

Новият БТР-60 получава малко по-висок корпус с покрив с дебелина 7 mm с два огромни люка в него и други два обособени за командира и лидера. За да се компенсира невъзможността десантът да стреля нагоре, във всеки от горните странични листове се появиха по 3 люка, затворени от бронирани клапи. Въоръжението остана същото, като 7,62 mm картечницата СГМБ е сменена с ПКБ от същия диаметър. Броят на десанта е понижен до 12 души. Модернизираният бронетранспортьор е означен като БТР-60ПA и размени БТР-60П в производството от 1963 година От 1965 година той е сменен на поточните линии от модификацията БТР-60ПA1, която се отличава с усъвършенстван мотор и скоростна кутия.

Следва нова радикална рационализация, този път засягаща въоръжението. Бронетранспортьорът е оборудван с купола на БРДМ-2 с 14,5 мм картечница КПВТ и 7,62 мм ПКТ. Десантът още веднъж е понижен – до 8 души, от които 6 са в десантното поделение, а други двама са под купола – пълководец и куполен стрелец. Това изцяло дава отговор на общоприетото руско поделение от 8 души. Бронетранспортьорът получава нови устройства за наблюдаване и 2 спомагателни люка в горните странични листове в региона на десантното поделение, което улесни качването и слизането. Предната ризница на корпуса е леко подсилена и е усъвършенствана противоядрената отбрана. Новата версия е обозначена като БТР-60ПБ и влиза в произвеждане през 1966 година Тя се оказа най-успешният БТР-60 и се произвеждаше всеобщо без обилни промени. В заводите ГАЗ БТР-60-ПБ се създава до 1976 година, когато е сменен на поточните линии от новия БТР-70. Производството на БТР-60ПБ продължава в Курганския цех за колесни влекачи до 1987 година Явно въпросните БТР-60ПБ на Министерство на вътрешните работи са от това късно произвеждане.

Въпросът за броя на създадените БТР-60 е комплициран, защото надеждни руски или съветски данни към момента липсват. Според западни оценки са създадени до 25 000 БТР-60 от всички модификации, само че историкът М. Барятински счита тази цифра за доста надценена, тъй като евентуално включва и БТР-70 и БТР-80. Освен в Съюз на съветските социалистически републики лицензно произвеждане на БТР-60 има и в Румъния.

Сред многочислени модификации на БТР-60 има и българска диря. 30 армейски БТР-60 ПБ са осъвременени до разновидността БТР-60ПБ-МД1 в „ ТЕРЕМ-Хан Крум “ (Търговище). Двата бензинови мотора ГАЗ-40П са сменени с един 6-цилиндров дизелов мотор Cummins ISB 25.30 с мощ 250 к. с. На купола са монитрани 2х4 димни гранатомети „ Туча “. Машините са на въоръжение в 38-и механизиран батальон на 2-ра Тунджанска механизирана бригада в гарнизон Стара Загора.

Тегло, t 10,2

Дължина, mm 7560

Ширина, mm 2830

Височина, mm 2420

Броня (челна), mm 9

Броня (странична), mm 7

Броня (задна), mm 7

Въоръжение

-основно 1 х 14,5 mm картечница КПВТ с 500 патрона

-допълнително 1 x 7,62 mm картечница ПКБ с 2000 патрона

Силова установка 2 х ГАЗ-40П

Тяговъоръженост, к. с./t 17,6

Макс. скорост (по шосе), km/h 80

Запас от ход, (по шосе), km 500

Преодолявани трудности

-ров с ширина, m 2

-вертикално затруднение, m 0,5

Благодарение на двата водометни движителя БТР-60ПБ може да плава със скорост до 10 km/h, а при положение на щета придвижването продължава със скорост 4 km/h посредством въртенето на колелата.