Поморие. В Градската художествена галерия Дечко Стоев“ в Поморие беше

Поморие. В Градската художествена изложба „ Дечко Стоев “ в Поморие беше показана книгата „ Икони от църквата „ Преображение Господне “ в Поморие (ХV – ХХ в.) “. Това оповестиха от пресцентъра на Община Поморие . Неин създател е доктор Александра Ф. Трифонова, основен помощник по византийско изкуство към Центъра за славяно-византийски изследвания „ Проф. Иван Дуйчев “ при СУ „ Св. Климент Охридски “. Организираната от Българо-гръцко сдружение „ Анхиало “ среща беше открита от доцент доктор Милчо Скумов, който в резюме показа професионалното и научно развиване на доктор Трифонова. На събитието участва проф. д.и.н. Щелиян Щерионов, началник на Департамент „ Демография “ при Института за проучване на популацията и индивида, Българска академия на науките. Той разказа авторката на книгата като неоспорим експерт, утвърдил се в изкуствоведската колегия ценител на църковното изкуство, академик с ясна и разумна мисъл, умеещ живо и увлекателно да споделя, прочувствен, само че справедлив и сериозен. Изтъкна, че повествованието на Трифонова се построява върху обстойното познаване на нашата и чуждоезичната литература, основава своето проучване на достоверен иконографски, архивен и епиграфски материал. Според проф. д.и.н. Щерионов тази книга сполучливо може да се трансформира в модел за проучване на църковното ни културно-историческо завещание, само че в същото време е предопределена и за необятната аудитория като четиво, осигуряващо познания във връзка с този вид обекти и артефакти. Д-р Трифонова описа историята на основаването на книгата, представяйки нейното наличие в обобщение. Направено е общо историческо встъпление за Анхиало, в което са включени църковната и политическата история, както и християнското изкуство. Изложени са данни за историята и архитектурата на храма „ Преображение Господне “. Иконите в църквата са прегледани хронологично. Пет от тях, от края на XV до първата половина на XVII век, са дело на анонимни локални зографи, а една е на неизвестен западен зограф, най-вероятно от Венеция. Особен интерес съставляват иконите, които изобразяват светии, известни единствено в населяваните от гърците райони, както и тези, които загатват за връзки на Анхиало със Света Гора и по-точно с манастира Ватопед. От XX век са показани пет икони, от които една е тъкмо датирана. Съобщени са данни за създателите на иконите, както и надписи с скъпи сведения за историята на храма.