Помогнете на Анастасия в борбата ѝ с левкимията
Помогнете, в случай че можете - този вик насочва Анастасия Арикова.
Г-жа Арикова се нуждае от втора трансплантация на стволови кафези в Германия, на стойност 230 000 евро, които тя няма опция да заплати. Затова и набира средства - посредством дарителската акция " И ти можеш да окажеш помощ на Анастасия ", утвърдена и от DMS Борд.
Жизненоважният за Анастасия план е " Борба за моето Утре! ". През интервала 27 - 29 юли 2018 година ще се организира благотворителен онлайн базар, квалифициран със съдействието на създатели от цяла България, дарили безплатно свои ръчно направени произведения за идеята. Там ще намерите шедьоври на ръкоделието, художественото изкуство, дърворезба и пирография, сувенири и магнитчета, бижута и картички, част от които са нарисувани от група деца от Македония.
Ето какво споделя Анастасия за болестта си:
" Диагнозата ми е бифенотипна левкемия и се боря с " рачето " в мен от 2015 година.
От самото начало лекуването протичаше доста сложнo. Още с първата химиотерапия получих некроза на горната челюст и небце. Това беше мотивът управлението на клиника в България да отсрочва трансплантацията 9 месеца, като ме държаха единствено на поддържаща химеотерапия. След като стана ясно, че и локални, и непознати лицевочелюстни хирурзи отхвърлят да ми създадат реконструктивна интервенция на челюстта преди трансплантацията (т.к. с цел да бъде сполучлива интервенцията, аз би трябвало да съм 6 – 9 месеца без химиотерапия, което в оня миг беше невъзможно), управлението на клиниката най-сетне реши, че ще ми създадат трансплантация. На 18.01.2017 година това се случи!
Трансплантацията мина доста сполучливо, нямах никакви затруднения. 3 месеца след изписването резултатите бяха идеални и обещаващи за същински нов и пълностоен живот. В края на май 2017 година при профилактичен обзор на околомозъчната течност (ликвор) се откри първи мененгиален рецидив (т.е открити са ракови кафези в ликвора). След изчистването на първия рецидив и непредприемане на защитни ограничения, през декември още веднъж направих рецидив – 2-ри след трансплантацията. Преживяване на два рецидива след трансплантация като цяло е огромна необичайност. Тогава интуитивно усетихме, че нещата не вървят добре и лекарите започнаха да " стрелят слепешката ", предлагайки ми ту една, ту друга терапия. Така потърсихме второ мнение на водещ трансплантолог отвън България, както и такова от професор по онкохематология и транспланология в Германия. И двамата изрекоха мнение, че положението ми е тежко и се постанова незабавна интервенция. След излекуването на рецидива следва да се направи втората трансплантация. За мой шанс се оказа, че към този момент имам и донори в немската донорска банка на стволови кафези.
Веднага подадохме молба към Комисията за лекуване в чужбина (вече имах и плануван ден за хоспитализация). След 2 седмици нямаше никакво придвижване по преписката ми, което ни накара да съберем пари от родственици, другари и банков заем и да заминем за клиниката в Германия. Върнахме се в България през април 2018 година с чист ликвор (т.е. цялостна ремисия) и вярата, че средствата от Комисията иска ми се провиснал допустимо най-бързо. Така чакахме до 14-ти юни 2018 година (3 месеца и половина след подаване на молбата) и получихме - ОТКАЗ!
Връщане обратно няма. Решени сме да се церя в чужбина, защото тук не ми оферират навременно и съответно лекуване. Загубили сме извънредно доста време в очакване на Комисията. Никой не може да каже какъв брой дълго ще продължи ремисията, по тази причина незабавно набираме средства, с цел да бъде осъществена трансплантацията в Германия. Не ни остава друго с изключение на да се обърнем към човешкото в хората и да ги помолим за помощ ".
Г-жа Арикова се нуждае от втора трансплантация на стволови кафези в Германия, на стойност 230 000 евро, които тя няма опция да заплати. Затова и набира средства - посредством дарителската акция " И ти можеш да окажеш помощ на Анастасия ", утвърдена и от DMS Борд.
Жизненоважният за Анастасия план е " Борба за моето Утре! ". През интервала 27 - 29 юли 2018 година ще се организира благотворителен онлайн базар, квалифициран със съдействието на създатели от цяла България, дарили безплатно свои ръчно направени произведения за идеята. Там ще намерите шедьоври на ръкоделието, художественото изкуство, дърворезба и пирография, сувенири и магнитчета, бижута и картички, част от които са нарисувани от група деца от Македония.
Ето какво споделя Анастасия за болестта си:
" Диагнозата ми е бифенотипна левкемия и се боря с " рачето " в мен от 2015 година.
От самото начало лекуването протичаше доста сложнo. Още с първата химиотерапия получих некроза на горната челюст и небце. Това беше мотивът управлението на клиника в България да отсрочва трансплантацията 9 месеца, като ме държаха единствено на поддържаща химеотерапия. След като стана ясно, че и локални, и непознати лицевочелюстни хирурзи отхвърлят да ми създадат реконструктивна интервенция на челюстта преди трансплантацията (т.к. с цел да бъде сполучлива интервенцията, аз би трябвало да съм 6 – 9 месеца без химиотерапия, което в оня миг беше невъзможно), управлението на клиниката най-сетне реши, че ще ми създадат трансплантация. На 18.01.2017 година това се случи!
Трансплантацията мина доста сполучливо, нямах никакви затруднения. 3 месеца след изписването резултатите бяха идеални и обещаващи за същински нов и пълностоен живот. В края на май 2017 година при профилактичен обзор на околомозъчната течност (ликвор) се откри първи мененгиален рецидив (т.е открити са ракови кафези в ликвора). След изчистването на първия рецидив и непредприемане на защитни ограничения, през декември още веднъж направих рецидив – 2-ри след трансплантацията. Преживяване на два рецидива след трансплантация като цяло е огромна необичайност. Тогава интуитивно усетихме, че нещата не вървят добре и лекарите започнаха да " стрелят слепешката ", предлагайки ми ту една, ту друга терапия. Така потърсихме второ мнение на водещ трансплантолог отвън България, както и такова от професор по онкохематология и транспланология в Германия. И двамата изрекоха мнение, че положението ми е тежко и се постанова незабавна интервенция. След излекуването на рецидива следва да се направи втората трансплантация. За мой шанс се оказа, че към този момент имам и донори в немската донорска банка на стволови кафези.
Веднага подадохме молба към Комисията за лекуване в чужбина (вече имах и плануван ден за хоспитализация). След 2 седмици нямаше никакво придвижване по преписката ми, което ни накара да съберем пари от родственици, другари и банков заем и да заминем за клиниката в Германия. Върнахме се в България през април 2018 година с чист ликвор (т.е. цялостна ремисия) и вярата, че средствата от Комисията иска ми се провиснал допустимо най-бързо. Така чакахме до 14-ти юни 2018 година (3 месеца и половина след подаване на молбата) и получихме - ОТКАЗ!
Връщане обратно няма. Решени сме да се церя в чужбина, защото тук не ми оферират навременно и съответно лекуване. Загубили сме извънредно доста време в очакване на Комисията. Никой не може да каже какъв брой дълго ще продължи ремисията, по тази причина незабавно набираме средства, с цел да бъде осъществена трансплантацията в Германия. Не ни остава друго с изключение на да се обърнем към човешкото в хората и да ги помолим за помощ ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ