Моника, която доказва, че комедията не е мъжки занаят
Помня първите стендъп (stand up comedy) вечери в София преди 7-8 години. Само един път се добрах до тях, само че се гордеех, че ги има. Те бяха под формата на отворен микрофон (open mic) и доста малко хора се престрашаваха да вземат участие.
След това свенливо започваха да се оформят имена, крюта, войни сред крютата и тематични събития. През последните години се работи доста в тази посока и към този момент има профилирани стендъп подиуми, вършат се огромни събития и тематични шоута, обособени питейни заведения и подиуми посвещават всяка седмица по една вечер от програмата си на стендъп комедията, а доста, доста хора се смеят.
В предпоследния си сезон South Park разви теорията, че дамите не могат да вършат комедия. Имаше облик на матриархат, при който мъжете бяха плебеи, употребявани само за осеменяване и смешки, тъй като във всичко друго дамите са по-добри или най-малко могат да се оправят и сами. Обаче не са занимателни, не са смешни. Тази теза всякога бива безкомпромисно оборена по време на новите, само че към този момент обичайни стендъп вечери единствено за дами. Случват се в края на всеки месец в разнообразни заведения в София, провеждат ги от Inside joke, а водеща нормално е Моника Найденова .
Как започнaхте с женския стендъп?
Дими Деянски стартира да провежда формата оупън майк (open mic) за дами. Форматът оупън майк е явен. Всеки може да се включи в него, като разполага с определени минути, най-после хората гласоподават и спечелилият получава нещо за премия. Една вечер за първи път имаше повече жени отколкото мъже. Всички бяхме сюрпризирани и започнахме да си приказваме да създадем нещо, тъй като действително казусът пред доста от девойките, които вземат участие, е, че се тормозят. Ако е единствено за дами, това го прави по-малко ужасно.
По-скоро сме социализирани по този начин, по-често ни се повтаря " Хей, спри си у дома " и ни е по-трудно.
Това значи ли, че мъжете са по-голяма конкуренция от другите дами?
Не, не бих споделила. Има ужасно занимателни девойки, въпросът е, че оупънмайкърите са хора, които се пускат за първи път, те в този момент откриват стендъпа като нещо, което им се прави. В момента, в който се пуснеш и към този момент си пред аудитория, ти пляскат или не, а ти знаеш, че ще те сравнят с други, които имат доста или никакъв опит, все тая. Знаеш, че най-после ще гласоподават и може да спечелиш, може да загубиш, надлежно е ужасно.
Аз по принцип работя с младежи и съм забелязала, че при девойките като цяло го има този проблем, притесняват се да пробват нещо ново. Мъжете са по-склонни да пробват нещо, което е безусловно ново и в което не се усещат удобно. По-скоро сме социализирани по този начин, по-често ни се повтаря " Хей, спри си у дома " и ни е по-трудно. Поне това съм забелязала с девойките, с които работя. Не са по-глупави или по-неможещи, но си казват " по-скоро не ".
Имаше години, през които единствено мъже се качваха на стендъп сцените...
Да, имаше такива години, но когато аз започнах, още едно момиче правеше стендъп, след това се завъртяха и доста други дами.
Кога беше първият опън майк единствено за дами?
Мисля, че октомври месец. Само дами. Организира го Дими, той му беше водещ - да разбъзика публиката, да вика участниците и така нататък Беше суперготино, завоюва го Кристина Домозетова. Аз бях там. Второто издание пак го води Дими, завоювах го аз. Третото и четвъртото също ги води той и от тази година януари месец започнах да повеждам аз. Той беше предложил преди този момент, но аз не се усещах подготвена.
Първия път беше ли с пеньоар?
И първия път бях с пеньоар, само че беше различен пеньоар. Искам атмосферата да е по-друга, да кара повече хора да се усещат добре да излязат. Също по този начин ми харесва да съм с пеньоар. В началото концепцията ми беше, че като хостваш нещо, е добре да се чувстваш оптимално удобно, все едно си си у дома. Може би методът, по който се обличам, като върша стендъп, е нещото, което ме подготвя да се усещам по-добре. Повечето мъже комици нямат такова оръжие. Те са " тениска & дънки ", това е. Нямат нещо, което да ги кара да се усещат по някакъв избран метод.
Първия път публиката беше " Ехо, покажи си циците ", никой не ме слушаше какво приказвам. Аз си помислих, че няма място за дами в стендъпа...
Колко дами до момента са минали през отворения микрофон? Някои се повтарят.
Около 20 според мен. Някои се повтарят, някои идват за по един път или два пъти.
Първият стендъп, на който си отишла като аудитория?
Първият, на който отидох като аудитория, беше на Джими Кар, преди две години в Зала 1. Той ми е обичаният комедиант, в действителност обичаният. Защото аз бях в Англия и като цяло доста одобрявам британската просвета. Като отпътувах там, не знаех толкоз добър британски и постоянно не разбирах шегите, само че започнах да виждам стендъп. Те имат един английски формат, наречен panel shows. Много комици, които разискват една тематика в панел. Забавни са. Малко от шегите са написани преди този момент, множеството са импровизации и е доста забавно. Започнах да виждам Джими Кар, той е талантлив, споделя доста умни неща и също по този начин се оправя доста добре с хората в публиката, които му викат нещо. Tе се наричат хеклъри. Той просто ги посича с думи.
Има дума за хората, които подвикват?
Да, хеклърс (hecklers).
Първият път, когато взе участие в стендъп?
Беше в един комедиен клуб, обаче останах с доста горчив усет в устата, защото се държаха по доста противен метод. Публиката беше " Ехо, покажи си циците ", никой не ме слушаше какво приказвам. Аз си помислих, че или няма място за дами в стендъпа, или това просто е извънредно място, където никога повече няма да се върна. После участвах на различен, в един бар, там направих съвсем същите смешки като първия път, които не бяха доста положителни (в началото изобщо не бях добра), но пък хората, които вършиха стендъп, ме одобриха доста повече и ме поддържаха. Като стартира в този момент да пиша битове, имам към този момент свой собствен жанр.
Да пишеш какво?
Битовете са смешки. Такава e терминологията. Всяка една смешка като единица се назовава обичай (bit). Целият ти сюжет се назовава сетлист. Сетлистът има битове в него и всеки обичай е обособена смешка. Аз като седна да си ги пиша, им поставям заглавие и най-после в сетлиста пиша заглавията: 1. тази шега, 2. тази шега, 3... Понякога си пиша сегуей (segue) - това е, когато две смешки са доста разнообразни и би трябвало да кажеш нещо, което да ги сплоти. В началото нямах никаква концепция,
След това свенливо започваха да се оформят имена, крюта, войни сред крютата и тематични събития. През последните години се работи доста в тази посока и към този момент има профилирани стендъп подиуми, вършат се огромни събития и тематични шоута, обособени питейни заведения и подиуми посвещават всяка седмица по една вечер от програмата си на стендъп комедията, а доста, доста хора се смеят.
В предпоследния си сезон South Park разви теорията, че дамите не могат да вършат комедия. Имаше облик на матриархат, при който мъжете бяха плебеи, употребявани само за осеменяване и смешки, тъй като във всичко друго дамите са по-добри или най-малко могат да се оправят и сами. Обаче не са занимателни, не са смешни. Тази теза всякога бива безкомпромисно оборена по време на новите, само че към този момент обичайни стендъп вечери единствено за дами. Случват се в края на всеки месец в разнообразни заведения в София, провеждат ги от Inside joke, а водеща нормално е Моника Найденова .
Как започнaхте с женския стендъп?
Дими Деянски стартира да провежда формата оупън майк (open mic) за дами. Форматът оупън майк е явен. Всеки може да се включи в него, като разполага с определени минути, най-после хората гласоподават и спечелилият получава нещо за премия. Една вечер за първи път имаше повече жени отколкото мъже. Всички бяхме сюрпризирани и започнахме да си приказваме да създадем нещо, тъй като действително казусът пред доста от девойките, които вземат участие, е, че се тормозят. Ако е единствено за дами, това го прави по-малко ужасно.
По-скоро сме социализирани по този начин, по-често ни се повтаря " Хей, спри си у дома " и ни е по-трудно.
Това значи ли, че мъжете са по-голяма конкуренция от другите дами?
Не, не бих споделила. Има ужасно занимателни девойки, въпросът е, че оупънмайкърите са хора, които се пускат за първи път, те в този момент откриват стендъпа като нещо, което им се прави. В момента, в който се пуснеш и към този момент си пред аудитория, ти пляскат или не, а ти знаеш, че ще те сравнят с други, които имат доста или никакъв опит, все тая. Знаеш, че най-после ще гласоподават и може да спечелиш, може да загубиш, надлежно е ужасно.
Аз по принцип работя с младежи и съм забелязала, че при девойките като цяло го има този проблем, притесняват се да пробват нещо ново. Мъжете са по-склонни да пробват нещо, което е безусловно ново и в което не се усещат удобно. По-скоро сме социализирани по този начин, по-често ни се повтаря " Хей, спри си у дома " и ни е по-трудно. Поне това съм забелязала с девойките, с които работя. Не са по-глупави или по-неможещи, но си казват " по-скоро не ".
Имаше години, през които единствено мъже се качваха на стендъп сцените...
Да, имаше такива години, но когато аз започнах, още едно момиче правеше стендъп, след това се завъртяха и доста други дами.
Кога беше първият опън майк единствено за дами?
Мисля, че октомври месец. Само дами. Организира го Дими, той му беше водещ - да разбъзика публиката, да вика участниците и така нататък Беше суперготино, завоюва го Кристина Домозетова. Аз бях там. Второто издание пак го води Дими, завоювах го аз. Третото и четвъртото също ги води той и от тази година януари месец започнах да повеждам аз. Той беше предложил преди този момент, но аз не се усещах подготвена.
Първия път беше ли с пеньоар?
И първия път бях с пеньоар, само че беше различен пеньоар. Искам атмосферата да е по-друга, да кара повече хора да се усещат добре да излязат. Също по този начин ми харесва да съм с пеньоар. В началото концепцията ми беше, че като хостваш нещо, е добре да се чувстваш оптимално удобно, все едно си си у дома. Може би методът, по който се обличам, като върша стендъп, е нещото, което ме подготвя да се усещам по-добре. Повечето мъже комици нямат такова оръжие. Те са " тениска & дънки ", това е. Нямат нещо, което да ги кара да се усещат по някакъв избран метод.
Първия път публиката беше " Ехо, покажи си циците ", никой не ме слушаше какво приказвам. Аз си помислих, че няма място за дами в стендъпа...
Колко дами до момента са минали през отворения микрофон? Някои се повтарят.
Около 20 според мен. Някои се повтарят, някои идват за по един път или два пъти.
Първият стендъп, на който си отишла като аудитория?
Първият, на който отидох като аудитория, беше на Джими Кар, преди две години в Зала 1. Той ми е обичаният комедиант, в действителност обичаният. Защото аз бях в Англия и като цяло доста одобрявам британската просвета. Като отпътувах там, не знаех толкоз добър британски и постоянно не разбирах шегите, само че започнах да виждам стендъп. Те имат един английски формат, наречен panel shows. Много комици, които разискват една тематика в панел. Забавни са. Малко от шегите са написани преди този момент, множеството са импровизации и е доста забавно. Започнах да виждам Джими Кар, той е талантлив, споделя доста умни неща и също по този начин се оправя доста добре с хората в публиката, които му викат нещо. Tе се наричат хеклъри. Той просто ги посича с думи.
Има дума за хората, които подвикват?
Да, хеклърс (hecklers).
Първият път, когато взе участие в стендъп?
Беше в един комедиен клуб, обаче останах с доста горчив усет в устата, защото се държаха по доста противен метод. Публиката беше " Ехо, покажи си циците ", никой не ме слушаше какво приказвам. Аз си помислих, че или няма място за дами в стендъпа, или това просто е извънредно място, където никога повече няма да се върна. После участвах на различен, в един бар, там направих съвсем същите смешки като първия път, които не бяха доста положителни (в началото изобщо не бях добра), но пък хората, които вършиха стендъп, ме одобриха доста повече и ме поддържаха. Като стартира в този момент да пиша битове, имам към този момент свой собствен жанр.
Да пишеш какво?
Битовете са смешки. Такава e терминологията. Всяка една смешка като единица се назовава обичай (bit). Целият ти сюжет се назовава сетлист. Сетлистът има битове в него и всеки обичай е обособена смешка. Аз като седна да си ги пиша, им поставям заглавие и най-после в сетлиста пиша заглавията: 1. тази шега, 2. тази шега, 3... Понякога си пиша сегуей (segue) - това е, когато две смешки са доста разнообразни и би трябвало да кажеш нещо, което да ги сплоти. В началото нямах никаква концепция,
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ