Пилио – планината на кентаврите
„ Помните ли легендата за Протесилай и Лаодамия? “, ни пита нашата екскурзоводка и бърза да ни я опише, откакто сме преспали в хотел „ Протесилаос “, а сме закусили в хотел „ Лаодамия “. Гърците умеят да експлоатират митовете си, всичко е част от туристическия бизнес.
Според предсказанието първият ахеец, който стъпи на троянска земя, ще загине. Хитроумният Одисей хвърля щита си и стъпва на него. Младият и смел Протесилай скача на брега и в този момент пада, изумен от Хектор. Съпругата му Лаодамия, даже и откакто мъжът й умира в Троянската война, продължава да го обича, дори в спалнята си му прави скулптура. Моли боговете да й го върнат. Те сякаш се смиляват над нея. Връщат Протесилай от подземното царство, само че за три часа. Виждайки го, Лаодамия взема решение, че не може да живее без обичания си и се самоубива от тъга.
Слушам историята за съпружеската честност, загледана през прозореца, до момента в който пътуваме към планината Пелион. Впрочем съгласно различен древен източник Протесилай претърпява войната и с пленницата Етила се открива на Халкидики, където основава град Скион. С верността до тук. А бе, мъже…
Лятната резиденция на боговете
Пилио или Пелион е планински полуостров във формата на кука над полукръглия залив Пагаситикос, в дъното на който се намира град Волос. Разстоянието от София е към 600 км, съвсем по средата сред Солун и Атина. Планината, към която сме се запътили, не е изключително висока. Едната й половина е богата на мрамор, другата – на гранит. В региона на Ханя, населено място, където минава разломът, има ски курорт – два влека, писти, пет-шест хотела. Невероятно е това комбиниране сред обраслата с хилядолетни чинари, дъбове, кестени и борове гора, синьото море и опцията през зимата да караш ски. Ако белият град долу е напечен от жаркото гръцко слънце, то горе, под сенките се живее на студ.
Пилио е формалната лятна резиденция на олимпийските богове поради многочислените пещери, където намирали хладина. От античността масивът е прочут и като Планината на Кентавъра. Според гърцката митология тук се е родил и живял мъдрецът Хирон, преподавател на Язон, Ахил и Асклепий. Шосето нагоре се вие като змия, много тясно е, въпреки и асфалтирано, а гледките към пропастта, белия град Волос и морето стават все по-главозамайващи. Спираме за къс отдих при паметника на Кентавъра. Забележителен е само с това, че построяването му по европейска стратегия глътнало цели 400 хиляди евро. Поне по този начин било изписано на указателната табела. Тя обаче изчезнала, очевидно от позор.
Портария и Макриница
Двадесет и четири са селата, накацали картинно по снагата на планинския масив. Особено присъщи са къщите им, основани през османското господство, макар че някои са съществували и по византийско време. От солиден камък, сечен в планината. От едната страна са по на етаж, от другата – на три. Като нашите родопски домове. Всяка постройка е с чардаци, боядисана в бяло, безусловно с еркери. Заради налозите – еркерите усилват площта, а се заплаща единствено за първия етаж. Характерни са спестовните, стилизирани орнаменти над капаците на прозорците. Покривите пък са от тънки каменни плочи. През 1980 година цялата планина със селищата в нея е оповестена за архитектурен резерват.
Завой след завой незабелязано сме стигнали до Портария – най-забележителното от селата. Разходката към този момент е допустима единствено пеша. Автентично, съхранило традициите си, то припомня на нашия Етър или на португалския Обидош, само че в гръцки вид. По основната улица се редят едно след друго симпатични магазинчета, в които се продават сушени билки. Сред тях откривам мурсалски чай и мащерка, уханен мед, диви горски плодове, доста сладка, присъщия луканико с чушки.
Но най-приятното място е обширният площад, в центъра на който се намира манастирът Панагия Портареа, издигнат през първата половина на 13 век, дал името на селището. Снимка за спомен пред каменната чешма, която дарявала здраве и дългоденствие, следващият гръцки мит, и е време да си избера стратегическа позиция в кафенето на площада, от която да се насладя на Балкона на Пелион. С фрапе в ръка пред очите ми се разкрива спираща дъха панорама към Пагаситския залив и Волос, морето и небето, към синия безспир и късия момент. Опитът ми по-късно да се разходя по стръмните калдъръмени улички се оказва жертван на крах. Камъните са гладки и остри, а наклонът ме кара живи да ожаля гръцките пенсионери.
Следващото село Макриница е по-малко оживено, само че все по този начин съхранило къщите си в характерен тесалийски жанр, с покриви от каменни плочи. При водопада Каракас стопираме за малко, едвам усетим прохладата му и да чуем хора на десетки пойни птици. Тръгваме, с цел да не попречим на фотосесията на младоженци, избрали тази естествена хубост в най-щастливия си ден.
Златният бряг на Богородица
Все още е ранен следобяд, напича, по тази причина се насочваме към пясъчния плаж „ Хриси Акти Тис Панагия “ или в превод „ Златния бряг на Богородица “. Тази част на Гърция може да се похвали с най-разнообразни плажове. Девствени гори и страховити скали са надвесени над кристално чисти води. Други плажове се доближават единствено с лодки. Има плажове с червен пясък, като този на Неа Анхиало, който е от вулканичен генезис. Там гъркините се заравяли до шия, толкоз бил здравословен. С камъчета, където без специфични обувки по-добре да не се явяваш. Този е тясна линия с пясък, а забележителното са базалтовите плочи, наречени Косите на Богородица, по които стъпваш деликатно, до момента в който ги преминеш. А водите на Егейско море са кристалночисти, изумрудени, хладки и гальовни…
Според предсказанието първият ахеец, който стъпи на троянска земя, ще загине. Хитроумният Одисей хвърля щита си и стъпва на него. Младият и смел Протесилай скача на брега и в този момент пада, изумен от Хектор. Съпругата му Лаодамия, даже и откакто мъжът й умира в Троянската война, продължава да го обича, дори в спалнята си му прави скулптура. Моли боговете да й го върнат. Те сякаш се смиляват над нея. Връщат Протесилай от подземното царство, само че за три часа. Виждайки го, Лаодамия взема решение, че не може да живее без обичания си и се самоубива от тъга.
Слушам историята за съпружеската честност, загледана през прозореца, до момента в който пътуваме към планината Пелион. Впрочем съгласно различен древен източник Протесилай претърпява войната и с пленницата Етила се открива на Халкидики, където основава град Скион. С верността до тук. А бе, мъже…
Лятната резиденция на боговете
Пилио или Пелион е планински полуостров във формата на кука над полукръглия залив Пагаситикос, в дъното на който се намира град Волос. Разстоянието от София е към 600 км, съвсем по средата сред Солун и Атина. Планината, към която сме се запътили, не е изключително висока. Едната й половина е богата на мрамор, другата – на гранит. В региона на Ханя, населено място, където минава разломът, има ски курорт – два влека, писти, пет-шест хотела. Невероятно е това комбиниране сред обраслата с хилядолетни чинари, дъбове, кестени и борове гора, синьото море и опцията през зимата да караш ски. Ако белият град долу е напечен от жаркото гръцко слънце, то горе, под сенките се живее на студ.
Пилио е формалната лятна резиденция на олимпийските богове поради многочислените пещери, където намирали хладина. От античността масивът е прочут и като Планината на Кентавъра. Според гърцката митология тук се е родил и живял мъдрецът Хирон, преподавател на Язон, Ахил и Асклепий. Шосето нагоре се вие като змия, много тясно е, въпреки и асфалтирано, а гледките към пропастта, белия град Волос и морето стават все по-главозамайващи. Спираме за къс отдих при паметника на Кентавъра. Забележителен е само с това, че построяването му по европейска стратегия глътнало цели 400 хиляди евро. Поне по този начин било изписано на указателната табела. Тя обаче изчезнала, очевидно от позор.
Портария и Макриница
Двадесет и четири са селата, накацали картинно по снагата на планинския масив. Особено присъщи са къщите им, основани през османското господство, макар че някои са съществували и по византийско време. От солиден камък, сечен в планината. От едната страна са по на етаж, от другата – на три. Като нашите родопски домове. Всяка постройка е с чардаци, боядисана в бяло, безусловно с еркери. Заради налозите – еркерите усилват площта, а се заплаща единствено за първия етаж. Характерни са спестовните, стилизирани орнаменти над капаците на прозорците. Покривите пък са от тънки каменни плочи. През 1980 година цялата планина със селищата в нея е оповестена за архитектурен резерват.
Завой след завой незабелязано сме стигнали до Портария – най-забележителното от селата. Разходката към този момент е допустима единствено пеша. Автентично, съхранило традициите си, то припомня на нашия Етър или на португалския Обидош, само че в гръцки вид. По основната улица се редят едно след друго симпатични магазинчета, в които се продават сушени билки. Сред тях откривам мурсалски чай и мащерка, уханен мед, диви горски плодове, доста сладка, присъщия луканико с чушки.
Но най-приятното място е обширният площад, в центъра на който се намира манастирът Панагия Портареа, издигнат през първата половина на 13 век, дал името на селището. Снимка за спомен пред каменната чешма, която дарявала здраве и дългоденствие, следващият гръцки мит, и е време да си избера стратегическа позиция в кафенето на площада, от която да се насладя на Балкона на Пелион. С фрапе в ръка пред очите ми се разкрива спираща дъха панорама към Пагаситския залив и Волос, морето и небето, към синия безспир и късия момент. Опитът ми по-късно да се разходя по стръмните калдъръмени улички се оказва жертван на крах. Камъните са гладки и остри, а наклонът ме кара живи да ожаля гръцките пенсионери.
Следващото село Макриница е по-малко оживено, само че все по този начин съхранило къщите си в характерен тесалийски жанр, с покриви от каменни плочи. При водопада Каракас стопираме за малко, едвам усетим прохладата му и да чуем хора на десетки пойни птици. Тръгваме, с цел да не попречим на фотосесията на младоженци, избрали тази естествена хубост в най-щастливия си ден.
Златният бряг на Богородица
Все още е ранен следобяд, напича, по тази причина се насочваме към пясъчния плаж „ Хриси Акти Тис Панагия “ или в превод „ Златния бряг на Богородица “. Тази част на Гърция може да се похвали с най-разнообразни плажове. Девствени гори и страховити скали са надвесени над кристално чисти води. Други плажове се доближават единствено с лодки. Има плажове с червен пясък, като този на Неа Анхиало, който е от вулканичен генезис. Там гъркините се заравяли до шия, толкоз бил здравословен. С камъчета, където без специфични обувки по-добре да не се явяваш. Този е тясна линия с пясък, а забележителното са базалтовите плочи, наречени Косите на Богородица, по които стъпваш деликатно, до момента в който ги преминеш. А водите на Егейско море са кристалночисти, изумрудени, хладки и гальовни…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ