Културна фондация за песента, разплакала дете: Нима никой не може да я разтълкува?
Помните ли детето, което се разстрои от текста на национална ария? Разказахме ви за него и майка му, която попита дали това произведение би трябвало да бъде в образователната стратегия.
В " Троица брата града градяха " е застъпен именитият претекст за вграждането на млади дами в здания, с цел да се умилостивят свръхестествени сили. Майсторите били трима братя, които строили денем, само че всички рухвало през нощта. Така те решили, която от невестите им пристигна първа на идната заран, тя да бъде вградена в градежа. Само най-малкият брат не споделил на своята брачна половинка готвения обред, а тя пристигнала...
Именно тази история, изпълнена със символика е довала до сълзите на детето.
С GlasNews.bg се свърза фондация " Родов Завет ". Те пожелаха да изразят мнението си по тематиката.
Публикуваме без редакторска интервенция.
" Повод за написването на тази публикация стана резонният въпрос на една майка, чието дете доста се разстроило, когато в учебно заведение прочели текста на едноименната ария от нашето заглавие. Текстът е прочут в няколко версии, защото песента е широкоизвестна и пята генерации наред.
Разликите сред другите версии на песента са в детайлите, само че не и в смисъла. А не щеш ли за днешния високообразован, само че за жалост като предписание бездуховен или иначе казано – материалист човек, точно смисълът е този, който убягва. Буквалното схващане на текста води до естествената реакция на детето, което е чиста душа, надълбоко да се разстрои. Та белким е допустима такава свирепост – да се вгради жив човек, освен това млада жена, кърмеща малко дете, в основите на някаква си къща или пък мост, единствено с цел да потръгне градежът? И що за национален талант е този, който възпява такова безумство? Нима в действителност е редно това да се преподава в 21-ви век?!?
Да, видяно безусловно, въпросът е обоснован. Но още по-резонен е въпросът: Нима няма, белким не е останал никой, който да може да разтълкува написаното и завещаното от националната мъдрост на децата? Има безбройни изявления в Интернет, които показват този толкоз публикуван сюжет по всички земи, населявани от българи през древността – от делтата на Дунава до днешна Унгария като едно езическо поверие и даже надали не като бит, който се е практикувал в реалност, черпейки фактология от открит скелет в основите на джамия в Мадара, за който даже не се знае дали е бил вграден или просто основите са били издигнати върху остарял, неразкрит гроб. А това, което сигурно се знае, е че изконната религия на българите в никакъв случай не е предпоставяла да се строят джамии, камо ли да вграждат живи хора в тях. Дори в учебниците по литература не открихме свястно пояснение и разяснение на облиците, вплетени в песента, а единствено това, че едно време хората вярвали в мита, че с цел да е резистентен един градеж, в него би трябвало да бъде вграден човек или негова сянка (това удостоверява и Димитър Маринов в „ Народна религия “ стр. 318, 319). Някъде се приказва за дълг към обществото, чест, морал и впрочем, които освен че нямат нищо общо с посланието на песента, само че и поднесени с нея, без пояснение на скритото ѝ значение, имат тъкмо противоположния резултат в съзнанието на децата. Що за дълг е това да вършиш такова безумство? Каква е тази тежка дума, с която си се задължил и с цената на всичко положително и човешко би трябвало да спазиш? Объркването става още по-голямо, когато се сравнят другите версии на текста на песента. Докато в една от тях се споделя единствено, че другите двама братя предизвестили дамите си да не идват, а пък Стоян на своята нищо не споделил, в друга версия даже се споделя, че той напълно ясно ѝ е заръчал да стане рано, да му подготви погача и да пристигна на градежа да я донесе – нещо, което тя с огромна обич и усърдие изпълнила. Нима можем да допуснем, че предците ни са имали поради това, че Стоян (или Манол) е мразел жена си, от която е имал невръстно дете, което тя още кърмела, та по тази причина ѝ е заръчал рано-рано да пристигна? Или просто той е бил най-глупав, най-наивен, подготвен да жертва брачната половинка си поради работата? Трето пояснение (може би признато като най-приемливо за децата) е, че той в действителност хем не желал да изневери на дадената дума, хем желал да я защищити, като й дал доста задания, само че видиш ли, тя била толкоз старателна и любяща, че ги изпълнила рано-рано и отново се оказала първа на градежа. От това пояснение обаче единственият логичен извод, който може да си извади едно модерно дете, е че Стоян е доверчив простак и като него не трябва да се постъпва.
Но дано стартираме изначало, с цел да разкрием на читателя посланието на песента.
„ Троица братя града градяха “. Защо трима? Защото човешката природа е троична – дух, душа и тяло. Тук не се споделя някаква дословна преживелица или история, в която има трима участници. Българските национални песни и приказки доста постоянно са с преносно значение, приказва се със знаци – споделя се едно, а се има поради друго. Белият град е положителното, което човек е предназначен да гради в живота си, неговите положителни каузи, в случай че щете, неговото богатство на небесата, неговият безконечен дом. Бялото постоянно е облик на святостта, Белият град – на Божието царство, на безконечните жилища. Предците ни са вярвали, че земният живот на индивида му е даден с цел да съгради в себе си такава светла персона, която да може да продължи да живее даже след гибелта на тялото, която да доближи до възкресението на мъртвите и заради положителните си каузи да получи опрощение от Бога (защото неизбежно в живота си всеки човек прави и грешки). Целта на добродетелния живот е човек освен да не бъде наказан, а даже да получи и премия, само че не каква да е, а най-голямата, точно – безконечен живот. Затова в доста други песни, приказки, традиции и обреди се изобразява, по един или различен метод, Вечният съд – там където след гибелта човешката душа се явява пред Бога и биват претеглени делата на индивида на неговата велика и точна везна – и в случай че положителните са повече от неприятните, индивидът бива оневинен, в случай че ли не – бива наказан.
Да си спомним в тази връзка и прословутия роман на Ангел Каралийчев „ Грехът на дяда Ивана “, който също черпи сюжет от националната религия и също се учи в учебно заведение. Но вярата на нашите предшественици не е била въздушна, както в този момент някои хора имат вяра, а твърда, равносилна на познание. Както човек знае, че две плюс две е четири, по този начин и те са знаели за Божият безконечен съд, по тази причина по доста и най-различни способи все това са изразявали, това познание са преподавали посредством националните традиции и на децата си, като най-важно за живота на индивида. Затова националният талант е облякъл това познание в прочувствени облици, носещи посланието за добродетелност, които да допрян най-фините трели на човешкото сърце, и да се помнят цялостен живот, какъвто е и казусът с песента, която преглеждаме.
„ Тримата братя “ Бяла града градят, през деня по слънце градят, нощем по мрачно се разрушава. В други версии през деня градят мост, който нощем водата отнася. Това разказва какво се случва в живота на индивида. Човек, който е дух, душа и тяло, по принцип има блян към положителното и гради Белия град – своето ярко Аз, старае се да бъде добър. Но това е допустимо единствено „ през деня, по слънце “. Слънцето в нашата традиция постоянно е облик на Бога и на Доброто (Димитър Маринов – „ Народна религия “ стр.30). Тоест, единствено когато човек е огряван от Божествената светлина – Словото на истината, единствено тогава той е кадърен да прави положително. Когато обаче пристигна нощ в живота на индивида (а това непроменяемо става, точно както нощта сменя деня, а нощта значи зло, което изкушава индивида да сгреши - незнание, незнание), тогава съграденото досега се срутва, т.е. може доста положителни каузи да е направил, в случай че обаче след тях извърши зло, те не му се броят.
И по този начин, „ тримата братя “, виждайки, че работата им се разрушава, вършат обрек да вградят първото либе, което влезе. Това поверие е доста, доста антично - цели хилядолетия, общо е за доста нации и е в основата на всяко положително, реализирано от човешката цивилизация. То отразява разбирането, че с цел да устои този нравствен строеж, човек би трябвало да жертва най-ценното, най-скъпото на сърцето си. Какво значи това? Не кървави езически жертвоприношения, а да посвети на Бога, и то с наслада, с цяло сърце това, което му е най-мило, с ясното схващане, че по този метод не го обрича на крах, нито го губи, а в противен случай – съхранява го вечно, а с него и себе си. Именно за това третият брат заръчва на обичната си булка да пристигна. Третият брат (също и в други приказки – да вземем за пример „ Тримата братя и златната ябълка “) е облик на духа на индивида, който се покорява на Божия Дух - тази част от индивида, която посредством положителното побеждава злото, на което другите му две елементи – тялото и душата не могат да устоят. Тялото си желае своето, душата постоянно се раздвоява в разнообразни настроения или отзиви, само че духът – той е мястото на нашата съвест, мястото, което в случай че се осветява от Слънцето, става източник на светлина в разсъдъка на индивида и по този начин човек гради, а не събаря. Можем също да кажем, че третият брат е облик на този човек, който постоянно постъпва вярно, който непроменяемо се увенчава с победа.
Истинността на тази теза се удостоверява и от последните строфи на песента, където невестата вместо да желае от двамата братя да я пуснат, им споделя: „ Ой, стрици, стрици, същи девери, изградете ме от дясна страна, от дясна страна на Бяла града, та да си храня дребното дете “. Не се връзва по никакъв начин, разбрано безусловно, нали? Хем желае да я заградят, вместо да я пуснат, хем пък да я заградят отдясно, та да си храни детето?!? Дясната страна в националното поверие е постоянно положителната страна. Там точно, отдясно на Бога, стоят праведниците в Божието царство. А отляво са непокорните, блудниците, неверните, псетата, които отиват във външната мрачевина (забележете), където е „ рев и скърцане със зъби “ – т.е. гняв, че към този момент всичко е свършило и нищо не можеш да направиш. Вече разбрахме, че „ вярната булка “, която се вгражда, е това, което е най-милото, най-любимото за индивида, тоест самата му душа. А невръстното дете, което „ невестата “ ще храни, когато е „ построена отдясно “, е още веднъж точно това ярко негово Аз, самата същина на индивида, която „ гола “ ще се яви пред Бога в часа на гибелта. Тази сцена може да се види изобразена по външните стени на манастирските църкви, да вземем за пример в Рилския и Троянския манастир, и не е имало българин в това време, който да не я е виждал или да му е било все тая, по какъв начин ще се яви пред Бога в тоя ден и час, за който никой не знае по кое време ще го споходи.
По този метод задачата на градежа е изпълнена – съграден е Белият град, а и детето – това ярко естество, родено от Бога в душата на индивида, което първоначално е малко, беззащитно, невръстно, ще бъде отхранено, до момента в който порасне до пълноправие и доближи да стане по облик и сходство на своя Родител. Това са два облика на едно и също нещо, вплетени в текста на песента.
След като знете към този момент всичко това, мисля, че и сами можете да си отговорите на въпроса – би трябвало ли да се преподава или не. И в случай че има кой да изясни на децата същинското значение на думите на тази ария, дали те ще се разстройват от нея? Разбира се, склонен съм, че на учениците в пети клас ще им е по-трудно да схванат, а и на учителите да им обяснят дълбоките концепции, вплетени в текста. В този смисъл и аз, като майката, задала въпроса, считам, че би било добре песента да се преподава в по-горен клас. "
Автор: Пламен Иванов
В " Троица брата града градяха " е застъпен именитият претекст за вграждането на млади дами в здания, с цел да се умилостивят свръхестествени сили. Майсторите били трима братя, които строили денем, само че всички рухвало през нощта. Така те решили, която от невестите им пристигна първа на идната заран, тя да бъде вградена в градежа. Само най-малкият брат не споделил на своята брачна половинка готвения обред, а тя пристигнала...
Именно тази история, изпълнена със символика е довала до сълзите на детето.
С GlasNews.bg се свърза фондация " Родов Завет ". Те пожелаха да изразят мнението си по тематиката.
Публикуваме без редакторска интервенция.
" Повод за написването на тази публикация стана резонният въпрос на една майка, чието дете доста се разстроило, когато в учебно заведение прочели текста на едноименната ария от нашето заглавие. Текстът е прочут в няколко версии, защото песента е широкоизвестна и пята генерации наред.
Разликите сред другите версии на песента са в детайлите, само че не и в смисъла. А не щеш ли за днешния високообразован, само че за жалост като предписание бездуховен или иначе казано – материалист човек, точно смисълът е този, който убягва. Буквалното схващане на текста води до естествената реакция на детето, което е чиста душа, надълбоко да се разстрои. Та белким е допустима такава свирепост – да се вгради жив човек, освен това млада жена, кърмеща малко дете, в основите на някаква си къща или пък мост, единствено с цел да потръгне градежът? И що за национален талант е този, който възпява такова безумство? Нима в действителност е редно това да се преподава в 21-ви век?!?
Да, видяно безусловно, въпросът е обоснован. Но още по-резонен е въпросът: Нима няма, белким не е останал никой, който да може да разтълкува написаното и завещаното от националната мъдрост на децата? Има безбройни изявления в Интернет, които показват този толкоз публикуван сюжет по всички земи, населявани от българи през древността – от делтата на Дунава до днешна Унгария като едно езическо поверие и даже надали не като бит, който се е практикувал в реалност, черпейки фактология от открит скелет в основите на джамия в Мадара, за който даже не се знае дали е бил вграден или просто основите са били издигнати върху остарял, неразкрит гроб. А това, което сигурно се знае, е че изконната религия на българите в никакъв случай не е предпоставяла да се строят джамии, камо ли да вграждат живи хора в тях. Дори в учебниците по литература не открихме свястно пояснение и разяснение на облиците, вплетени в песента, а единствено това, че едно време хората вярвали в мита, че с цел да е резистентен един градеж, в него би трябвало да бъде вграден човек или негова сянка (това удостоверява и Димитър Маринов в „ Народна религия “ стр. 318, 319). Някъде се приказва за дълг към обществото, чест, морал и впрочем, които освен че нямат нищо общо с посланието на песента, само че и поднесени с нея, без пояснение на скритото ѝ значение, имат тъкмо противоположния резултат в съзнанието на децата. Що за дълг е това да вършиш такова безумство? Каква е тази тежка дума, с която си се задължил и с цената на всичко положително и човешко би трябвало да спазиш? Объркването става още по-голямо, когато се сравнят другите версии на текста на песента. Докато в една от тях се споделя единствено, че другите двама братя предизвестили дамите си да не идват, а пък Стоян на своята нищо не споделил, в друга версия даже се споделя, че той напълно ясно ѝ е заръчал да стане рано, да му подготви погача и да пристигна на градежа да я донесе – нещо, което тя с огромна обич и усърдие изпълнила. Нима можем да допуснем, че предците ни са имали поради това, че Стоян (или Манол) е мразел жена си, от която е имал невръстно дете, което тя още кърмела, та по тази причина ѝ е заръчал рано-рано да пристигна? Или просто той е бил най-глупав, най-наивен, подготвен да жертва брачната половинка си поради работата? Трето пояснение (може би признато като най-приемливо за децата) е, че той в действителност хем не желал да изневери на дадената дума, хем желал да я защищити, като й дал доста задания, само че видиш ли, тя била толкоз старателна и любяща, че ги изпълнила рано-рано и отново се оказала първа на градежа. От това пояснение обаче единственият логичен извод, който може да си извади едно модерно дете, е че Стоян е доверчив простак и като него не трябва да се постъпва.
Но дано стартираме изначало, с цел да разкрием на читателя посланието на песента.
„ Троица братя града градяха “. Защо трима? Защото човешката природа е троична – дух, душа и тяло. Тук не се споделя някаква дословна преживелица или история, в която има трима участници. Българските национални песни и приказки доста постоянно са с преносно значение, приказва се със знаци – споделя се едно, а се има поради друго. Белият град е положителното, което човек е предназначен да гради в живота си, неговите положителни каузи, в случай че щете, неговото богатство на небесата, неговият безконечен дом. Бялото постоянно е облик на святостта, Белият град – на Божието царство, на безконечните жилища. Предците ни са вярвали, че земният живот на индивида му е даден с цел да съгради в себе си такава светла персона, която да може да продължи да живее даже след гибелта на тялото, която да доближи до възкресението на мъртвите и заради положителните си каузи да получи опрощение от Бога (защото неизбежно в живота си всеки човек прави и грешки). Целта на добродетелния живот е човек освен да не бъде наказан, а даже да получи и премия, само че не каква да е, а най-голямата, точно – безконечен живот. Затова в доста други песни, приказки, традиции и обреди се изобразява, по един или различен метод, Вечният съд – там където след гибелта човешката душа се явява пред Бога и биват претеглени делата на индивида на неговата велика и точна везна – и в случай че положителните са повече от неприятните, индивидът бива оневинен, в случай че ли не – бива наказан.
Да си спомним в тази връзка и прословутия роман на Ангел Каралийчев „ Грехът на дяда Ивана “, който също черпи сюжет от националната религия и също се учи в учебно заведение. Но вярата на нашите предшественици не е била въздушна, както в този момент някои хора имат вяра, а твърда, равносилна на познание. Както човек знае, че две плюс две е четири, по този начин и те са знаели за Божият безконечен съд, по тази причина по доста и най-различни способи все това са изразявали, това познание са преподавали посредством националните традиции и на децата си, като най-важно за живота на индивида. Затова националният талант е облякъл това познание в прочувствени облици, носещи посланието за добродетелност, които да допрян най-фините трели на човешкото сърце, и да се помнят цялостен живот, какъвто е и казусът с песента, която преглеждаме.
„ Тримата братя “ Бяла града градят, през деня по слънце градят, нощем по мрачно се разрушава. В други версии през деня градят мост, който нощем водата отнася. Това разказва какво се случва в живота на индивида. Човек, който е дух, душа и тяло, по принцип има блян към положителното и гради Белия град – своето ярко Аз, старае се да бъде добър. Но това е допустимо единствено „ през деня, по слънце “. Слънцето в нашата традиция постоянно е облик на Бога и на Доброто (Димитър Маринов – „ Народна религия “ стр.30). Тоест, единствено когато човек е огряван от Божествената светлина – Словото на истината, единствено тогава той е кадърен да прави положително. Когато обаче пристигна нощ в живота на индивида (а това непроменяемо става, точно както нощта сменя деня, а нощта значи зло, което изкушава индивида да сгреши - незнание, незнание), тогава съграденото досега се срутва, т.е. може доста положителни каузи да е направил, в случай че обаче след тях извърши зло, те не му се броят.
И по този начин, „ тримата братя “, виждайки, че работата им се разрушава, вършат обрек да вградят първото либе, което влезе. Това поверие е доста, доста антично - цели хилядолетия, общо е за доста нации и е в основата на всяко положително, реализирано от човешката цивилизация. То отразява разбирането, че с цел да устои този нравствен строеж, човек би трябвало да жертва най-ценното, най-скъпото на сърцето си. Какво значи това? Не кървави езически жертвоприношения, а да посвети на Бога, и то с наслада, с цяло сърце това, което му е най-мило, с ясното схващане, че по този метод не го обрича на крах, нито го губи, а в противен случай – съхранява го вечно, а с него и себе си. Именно за това третият брат заръчва на обичната си булка да пристигна. Третият брат (също и в други приказки – да вземем за пример „ Тримата братя и златната ябълка “) е облик на духа на индивида, който се покорява на Божия Дух - тази част от индивида, която посредством положителното побеждава злото, на което другите му две елементи – тялото и душата не могат да устоят. Тялото си желае своето, душата постоянно се раздвоява в разнообразни настроения или отзиви, само че духът – той е мястото на нашата съвест, мястото, което в случай че се осветява от Слънцето, става източник на светлина в разсъдъка на индивида и по този начин човек гради, а не събаря. Можем също да кажем, че третият брат е облик на този човек, който постоянно постъпва вярно, който непроменяемо се увенчава с победа.
Истинността на тази теза се удостоверява и от последните строфи на песента, където невестата вместо да желае от двамата братя да я пуснат, им споделя: „ Ой, стрици, стрици, същи девери, изградете ме от дясна страна, от дясна страна на Бяла града, та да си храня дребното дете “. Не се връзва по никакъв начин, разбрано безусловно, нали? Хем желае да я заградят, вместо да я пуснат, хем пък да я заградят отдясно, та да си храни детето?!? Дясната страна в националното поверие е постоянно положителната страна. Там точно, отдясно на Бога, стоят праведниците в Божието царство. А отляво са непокорните, блудниците, неверните, псетата, които отиват във външната мрачевина (забележете), където е „ рев и скърцане със зъби “ – т.е. гняв, че към този момент всичко е свършило и нищо не можеш да направиш. Вече разбрахме, че „ вярната булка “, която се вгражда, е това, което е най-милото, най-любимото за индивида, тоест самата му душа. А невръстното дете, което „ невестата “ ще храни, когато е „ построена отдясно “, е още веднъж точно това ярко негово Аз, самата същина на индивида, която „ гола “ ще се яви пред Бога в часа на гибелта. Тази сцена може да се види изобразена по външните стени на манастирските църкви, да вземем за пример в Рилския и Троянския манастир, и не е имало българин в това време, който да не я е виждал или да му е било все тая, по какъв начин ще се яви пред Бога в тоя ден и час, за който никой не знае по кое време ще го споходи.
По този метод задачата на градежа е изпълнена – съграден е Белият град, а и детето – това ярко естество, родено от Бога в душата на индивида, което първоначално е малко, беззащитно, невръстно, ще бъде отхранено, до момента в който порасне до пълноправие и доближи да стане по облик и сходство на своя Родител. Това са два облика на едно и също нещо, вплетени в текста на песента.
След като знете към този момент всичко това, мисля, че и сами можете да си отговорите на въпроса – би трябвало ли да се преподава или не. И в случай че има кой да изясни на децата същинското значение на думите на тази ария, дали те ще се разстройват от нея? Разбира се, склонен съм, че на учениците в пети клас ще им е по-трудно да схванат, а и на учителите да им обяснят дълбоките концепции, вплетени в текста. В този смисъл и аз, като майката, задала въпроса, считам, че би било добре песента да се преподава в по-горен клас. "
Автор: Пламен Иванов
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ