Помните ли дебата за молекулите преди 3-4 години? И че

...
Помните ли дебата за молекулите преди 3-4 години? И че
Коментари Харесай

Проф. Георги Чернев: Къде са 80-те милиона за молекули?

" Помните ли дебата за молекулите преди 3-4 години? И че ние сме от дребното страни, които на година по 60-70-80 млн. даваме, може би най-вече в Европа от всички страни. Дали сме предходната година най-малко 80 милиона. И в този момент внезапно, в случай че имат молекула - дай ми още 4 млн! Ами не е почтено. Досега от тези молекули какъв резултат има години наред? Но ние даваме пари и развиваме тази активност - тъй че в случай че има, не 4, а 40 млн. евро ще им дадем. Но дано да потвърдят, че е тази молекула. Само за опити ние до момента даваме на година 60, 50, 80, и те са единствено непознати компании, не знам има ли български. Но тогава знам, че подскочиха доста непознати компании, тъй като искахме да спрем тези десетки милиони. Ако е правилно, не 4, 44 ще дадем, и Европа на следващия ден ще ги даде, само че единствено да е тази, която би трябвало ". Това съобщи министър председателят Бойко Борисов на формален брифинг на 23 април, 2020 година – по тематиката с така наречен българска молекула за битка с новия ковид (директният отговор на разработчика си припомнете ТУК).

Actualno.com потърси за коментар проф. доктор Георги Чернев, който е прочут специалист по дерматология и наскоро стана ясно, че влиятелното американско научно списание Dermatologic Therapy е разгласило материал за негов новаторски способ за лекуване на меланома. Дали България е помогнала – по този и още въпроси поговорихме с проф. Чернев, шеф на поликлиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия " Онкодерма ".
Проф. Чернев, неотдавна във връзка желани 4 млн. лева за българска молекула против COVID-19, министър председателят изрази неодобрение, че давал по 50 – 80 млн. годишно за опити, по думите му - все на непознати компании(не беше сигурен за български), само че нямало резултат. Вие се занимавате с изследователска активност - споделете вашето мнение по какъв начин да бъде дейно финансирането на новаторски разработки в медицината?
Сумите, които загатна министър председателят,са колосални, учудващи. Не знам кои планове са финансирани и не знам резултатите. Ако има такова съществено финансиране, би трябвало да има доста сериозна отчетност и за планове от 10 млн., 6 млн., 20 млн., 5 млн… Като се дават 50 – 70 – 80 милиона, избавили ли са нещо? Неприемливо е да дадем едни 10 милиона на този, 5 милиона на другия, той да направи проучвания, да не излезе нищо и парите, както нормално, да потъват.
Като откривател в региона на дерматологията мога да кажа, че ние в последните 4 години се занимаваме с два съществени плана - единият за лекарствено медиираната/индуцираната канцерогенеза и особено кожните тумори, а другият - за едноетапната меланомна хирургия. Тези планове са зародили в границите на клиничното ни всекидневие, извършени са от моя екип, като не сме получавали никакво финансиране, а е било належащо, мечтано и необходимо. И двата плана са от извънредно значение за здравето на хората и резултатът им е потвърден. Нека съпоставим говоренето за финансиране от 80 милиона с това при нашите: по значителност, ефикасност, нужда от директно приложение. Имаме нулево финансиране и потвърдени резултати. Плащахме от джоба си.
По-конкретно, защо способстват Вашите планове?
Едноетапната меланомна хирургия води до извънредно усъвършенстване на настоящата методика на хирургично лекуване на меланомите - понижава броя на интервенциите и хоспитализациите. Обикновено се практикуват двойни интервенции, а по нашия способ втората интервенция може да отпадне. Това води до икономии на стотици милиони и милиарди в меланомната хирургия и е с общочовешко значение. Около 3000 евро коства престоят с интервенцията за подобен пациент в Германия, да вземем за пример. При 200 000 до 300 000 пациента с меланом ежегодишно, дано да пресметнем какъв брой би коствала втората намеса. Въпреки че реализацията е наша, методът е оповестен в американски, италиански, македонски, български и други издания, имаме мнения от целия свят, от европейски и международни конгреси. При някои сътрудници съществува и известна доза песимизъм.
Бих попитал обаче премиера за какво в болничното заведение на властта (МВР болница) този план беше спрян, а ние бяхме грубо репресирани? Също, може ли министър председателят да изкара 20 плана, които е финансирал, които да са признати в Европа и Америка, да са оповестени и да покаже каква е равносметката от тях и дадените пари? Не запитвам премиера за какво не ни финансира, запитвам го за какво ни стопира? А за репресиите ще приказваме различен път.
Вторият ни план – за лекарствено медиираната канцерогенеза, касае меланомите и другите кожни тумори, които са генерирани от медикаментите " сартани ", широкоприлагани в кардиологията. На иврит " сартан " значи рак - едно тъмно обръщение, една мрачна сянка на тези лекарства. Проектът беше стартиран в Министерство на вътрешните работи болница, под мое управление, като всички данни са официализирани в съществени европейски и интернационалните списания и провокират голям интерес.
Бих желал да попитам премиера и във връзка на този план, който също не е финансиран, за какво сме репресирани от системата на всички равнища - като стартираме от здравно министерство, откакто са подадени сигнали за всички странични резултати на сартаните като вероятни канцерогени и към този момент 20 месеца няма реакция?
Признание единствено в чужбина ли имате?
Ние сме признати на европейски и международни конгреси.., ето в този момент в американско списание (Dermatologic Therapy) официализирахме метода за меланомите, който води до доста сериозна оптимизация на средствата и има огромен психически резултат при пациентите. Но този способ е грубо спиран от нашите властимащи. Нямам директни доказателства, само че позволявам, че фармацевтичната промишленост се грижи това да е по този начин. Слаб е ползата такива неща да се ползват, тъй като те водят до по-малък брой приети в болница пациенти и по-малък брой парични потоци. А и е известно, че също с пари се стопират научни изследвания, с цел да са в една избрана посока.
За тезата си, че може сартани да провокират меланоми, претърпяхме съществени рецензии и репресии, само че квалитетното списание " Oncogene " напълно удостоверява тезата, която сме потвърдили в клинични наблюдения, преди проучванията да бъдат официализирани. Това е като игра на шах - може да спечелиш, само че и да загубиш. Когато залогът е огромен, си коства да рискуваш. Започната партия шах обаче би трябвало да се доиграе. Мисля, че имаме положителни ходове до момента и партията не е свършила. Вече получаваме извънредно внимание от страна на разнообразни институции и профилирани издания.
Какъв е отзвукът тук?
Репресия, безмълвие и непозволени дейности отстрана на институциите, с които работим. Това е истината. Нямам директни обвинявания към фармацевтичната промишленост, тя е тази, която оказва помощ на хората, само че в границите на клиничното всекидневие ние следим странични резултати от медикаменти, които са озадачаващи най-малкото. Такива отрицателни странични резултати, неведнъж в последните 15 години, се неглижират в интерес на огромните облаги на фармацевтичните концерни. Когато ние следим, че има непряк резултат, се изправяме против една компания, разполагаща с милиарди. Такива компании в някои страни си купуват министър-председатели и цели кабинети, както се пазари в супермаркет. Подозираме, че това е допустимо и в България, имайки поради на какво сме изложени сега. Но се радваме, че има други интернационалните колективи с над 17 клиники по света, които удостоверяват нашите наблюдения, а точно, че сартаните са в положение да потенцират канцерогенеза. Това е откритието ни. Когато ние го споделихме като клинични данни, без да имаме пробни данни, беше ужасно. Сега, когато се удостоверява и от самостоятелни колективи, няма разлика в отношението на властимащите. Защо ИАЛ мълчи?
Как реализирахте плановете без финансиране?
Приложихме по-различен метод – конфиденциален. Това е разновидността, когато имаш допустимо революционно наблюдаване и нямаш финансиране. И има късмет да те лишат от него незабелязано.
Нормалното е, при кандидатстване по някаква стратегия, да заявим теза, догадка, наблюдения, да споделим какво ще създадем в бъдещи изследвания, какво финансиране ще ни би трябвало и да чакаме утвърждение.
На процедура обаче сега, в който подадем тези хрумвания, те биха били откраднати на секундата. Първо, на локално равнище се крадат концепциите и се продават на открито. Продават, тъй като нямат време да се осмислят и душeвността ни на Балканите е обвързвана с бързото печелене на капитал, откогато свят светува. Народопсихологията ни е такава.
Ако не се откраднат на локално, при европейското утвърждение на плана, той ще бъде на мига откраднат и осъществен, още преди да сме създали каквото и да е, а чакаме финансиране.
Ако не бъде осъществен, то той ще бъде занимателен, обезсмислен и стопиран. Или откраднат още веднъж, с крайната цел ние, откривателите, да загубим ентусиазма си.
Ако не ни познават – разсъждават по този метод. Разликата се състоеше във обстоятелството, че този вид разсъждения на нас ни бяха известни авансово. А и ние за тях бяхме непознати.
За огромна наслада, с нашите наблюдения ще можем да помогнем на доста хора, колкото и " неподходящо " това да повлияе на източването на НЗОК и преразпределението на капитали от фармацевтичните компании. Преките ни наблюдения демонстрират, че това може да се случи.
Как по-конкретно смятате, че ще стане?
Оптимизиране на хирургичното лекуване на меланома, избавяне на стотици пациенти, които са на редовно лекуване със сартани. Както и искове към фармацевтичната промишленост във връзка медикаментозно индуцираната канцерогенеза. Ние сме първите в България и в света, които са официализирали клинични данни за евентуално канцерогенно деяние на сартаните и публикациите ни имаха за 4 дни над 30 млн. преглеждания всяка. Вече има такива искове – те не са в България, а в чужбина.
Какви са изгледите за угаждане на такива искания?
В момента съдилищата в Америка са затрупани от искове. Миналата година компанията Bayer, откакто купи Mоnsanto, която имаше проблеми с един почистващ препарат за под, пораждащ лимфоми, стана обект на правосъдни искове, като от американски съд бяха утвърдени по 1 милиард $ на двама наранени консуматори. Над 13 000 са висящите искове по същия мотив.
Ако става въпрос за меланоми, изключително за евентуално летални тумори, исковете са много високи. Вече се практикуват обединителни искове, като адвокатските адвокатски фирми увещават повече пациенти да се съгласят да претендират по-малки суми, примерно не по 200 или 500 милиона на човек, а по 2 милиона.
Очертава ли се такава вълна от искове и в България съгласно Вас?
Тази вълна евентуално ще залее и България, само че тук цената на единичните искове е много по-малка – за междинна до тежка телесна щета е към 50 – 70 – 80 хиляди лв., което е нищо. Тревожното тук е, че ние сме подали сигнали за самите компании и Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) към този момент повече от 18 месеца ги прикрива. Изключително обезпокоително е. Радвам се, че в този момент се появиха ин витро данни, които удостоверяват нашата теза, т.е. задграничните изследвания ни официализират нас като мнение, като резултати, като наблюдаване, като адекватност на действието, оказват помощ ни и ни дават мощ да вървим напред.
Има ли към този момент задгранична процедура по Вашите способи?
Във Франция, Нова Зеландия, Германия, Италия и Австралия стартират да го ползват последователно. Разчупват се догмите за лекуване на меланома и се минава към самостоятелно лекуване, т.е. според от съответната морфология, клинична, дерматоскопска и ехографска находка на туморната дебелина да серешава самостоятелно във всеки случай и в случай че пациентът се съгласи. Някои клиники потенцират нашата иновация. Тя не може да бъде призната незабавно. Ние изскочихме на терена внезапно с нашите проучвания. Те бяха тествани от едно извънредно списание - `Oncogene ", което откри пояснение за какво това е по този начин. Ние нямахме пояснение - предполагахме, че приемането на избран медикамент след несъмнено време провокира рак. Това го наблюдавахме при огромен брой пациенти и всякога сме го разгласявали. Дори последните случаи, които са на кожен рак, простатни, бъбречни карциноми, менингиоми, доброкачествени тумори - всички са пращани в онкологията, защото ИАЛ не реагира по никакъв метод. С вярата различен да праща информацията към ИАЛ, с цел да отчетат сериозността на казуса. Миналата година, първи в международната литература, обявихме два случая на сартан-индуцирани меланоми. Редица сътрудници споделиха – ние не го възприемаме по този начин. Обаче, като излезе публикацията в " Oncogene ", която удостоверява правотата ни, към този момент в Съединени американски щати почнаха правосъдни каузи за валсартан, търсят се благоприятни условия за искове против лосартан и ирбесартан.
На този декор по какъв начин си обяснявате известието на Европейската организация по медикаментите (ЕМА), по-скоро нейния съвет, даден въпреки и по различен мотив – COVID-19, да продължи използването на медикаментите против хипертония, съдържащи сартани?
Основната виновност за канцерогените в тези медикаменти до неотдавна беше прехвърляна на примесите, които се дължат на производството в Китай и Индия. Добре, ние сме съгласни, че те съдържат канцерогени. Но в този момент се открива и че дейната съставна част лосартан е в положение да потенцира рак. Имаме две такива проучвания и двете споделят, че по своя механизъм сартаните са в положение при избрани човеци, според от експресията на рецепторите на клетките да блокират туморната клетка или да я поощрят да метастазира и да се развива, т.е. те потвърждават, че дейната съставна част е канцерогенна, а освен примесите.
Валсартанът, който открихме или двата медикамента, които свързахме с възникването на меланомите, бе на една известна компания. Продуцирани са в Германия, Нюрнберг. Би следвало да е малко евентуално субстанцията за медикаментите да идва от Индия и Китай, което на процедура обаче не е изключено. Попитахме, като не получихме отговор, макар употребяваните наши интернационалните контакти. Тогава изказахме през 2018 година тезата, че не трябва да се изключва и опцията самата дейна съставна част да има проканцерогенен резултат, за което желаеха да ни линчуват, уволняват, малтретират и убиват поединично обществено или на скришно. Но по-късно излезе публикация в " Oncogene ", че на процедура не е невероятно дейната съставна част да има канцерогенен резултат. Има и още една профилирана обява в тази тенденция – ТУК.
Ето и две наши изявления в реномирани интернационалните източници за възможостта още един от сартаните – ирбесартан, да провокира меланома – ТУК и ТУК!
Според мен, ЕМА, както и Американската организация по храните и медикаментите (FDA) не могат да кажат в един ден стопираме безусловно всичко, тъй като имат голям спор – тези вещества са позволени от самите тези организации – от ЕМА и FDA. Това е самоубийство и за тях. Предполагам, че това ще стане последователно, постепенно.
Какво следва за кардиолозите и пациентите им?
На процедура това значи, че преди да се назначи сартан, би трябвало да се направи тест на рецепторите на съответния човек, с цел да се ревизира каква е тяхната локализация, каква е неговата предразположеност и прочие Трябва да се подходи самостоятелно, което обаче е доста скъпо. Едва ли ще се подходи толкоз скъпо. По-добрият вид за ЕМА и FDA, които са позволили тези лекарства, е поетапно, последователно, малко по малко да ги изтеглят от пазара и това към този момент стартира да се случва. Но ние сме уведомили за 10 разнообразни медикамента, които би трябвало да бъдат тествани и самите ние си даваме отговор за какво не ги ревизират.
И за какво, съгласно Вас се бавят инспекциите?
Защото, като ги ревизират, ще открият по всяка възможност, че субстанциите, взимани от Китай и Индия, имат канцерогени и става неприятно. Не го вършат. Дори да открият, че липсват канцерогени, към този момент е открито, че самата субстанция има евентуално кaнцерогенно деяние, особено за меланома, т.е. нямат потребен ход. Ние това сме го открили с помощта на нашите наблюдения – приемът на избран медикамент с години – води до развиването на израстък. Същият пациент започва лекуване с аналог от същата група, като след почти идентичен период развива различен тумор… Имаме случаи по два, по три, по четири тумора. За първи път публикувахме данни, че в границите на тази терапия пораждат множествени тумори. Това към този момент стартира да се записва освен от нас, да се тематизира и да провокира интерес, тъй като е значимо.
Какво се обрисува за заболеваемостта?
COVID-19 бледнее пред това. От ковид са умряли 88 индивида в България. Имайки поради техния общ здравен статус, допустимо е при повече от половината повода за гибелта да са съпътстващите болести. Това е тематика, която се проучва сега, само че тя бледнее спрямо това, което тематизираме ние във връзка с сартаните и рака. Ние визираме 67 страни, в които се продават лекарства с евентуално канцерогенно деяние. Вече е потвърдено - две самостоятелни ин витро проучвания, с сътрудници от 17 страни е едното, удостоверяват нашата догадка, че сартанът, според от рецепторния капацитет, или предизвика размножаване на туморната клетка, или я убива. Ние не споделяме, че всички лекарства със сартани провокират рак - зависи от индивида, от рецепторната експресия. Чудеса от смелост се случиха, с цел да бъдем спрени, само че безрезултатно. Тези изследвания няма да спрат и още данни ще бъдат официализирани. Но би трябвало някой да носи отговорност - за какво се стопират нововъведенията, които имат доста значимо значение за здравето на хората?
Подозирате ли корпоративни ползи, други съмнения имате ли?
За корпоративни ползи за стотици милиарди става дума. Не приказвам за десетки, приказвам за стотици. Къде е обяснението за какво министър Ананиев прикрива данните от ИАЛ, за какво в ИАЛ не официализират за 10 препарата, че имат евентуално канцерогенно деяние? Толкова ли са могъщи, толкоз ли е значим корпоративния интерес пред здравето на хората?! Мисля, че би трябвало да се прояви някаква човечност и на моменти тези корпоративни ползи да бъдат подценени и превъзмогнати. Две неща не могат да се купят в този живот с пари – едното е здраве, другото е време, само че това би трябвало да се изясни на политиците.
Има ли проблем в България с вашето изобретение за едноетапните интервенции?
Проблем има – стопираха всички интервенции на кожната клиника незабавно, имаше следствие от вътрешна сигурност на Министерство на вътрешните работи. Това беше незабавно откакто официализирахме първите две изявления. След нашите открития беше заменен и шефът на болницата… Проверяваха всичките данни, само че там не е имало и няма никакъв проблем, тъй като пациентите са живи и здрави. Ако бяха умряли, щяха да кажат, че използваме способ, който не е съответен. Тогава нямаше ковид, а имаше цялостна джука възбрана за интервенции и закани към сътрудниците за присъединяване в презентации, конференции и прочие, което не желая да го разясня в този момент. Сега приказвам за това, което е спряно от държавното управление – тези два плана, които нарушават корпоративните ползи. Нека министър председателят и здравният министър обяснят за какво тези нововъведения бяха спрени. Те не са финансирани от тях. Ако бяха показани на властимащите, те нямаше да бъдат финансирани, а щяха да бъдат заровени незабавно. Ние използвахме един лек трик, с който успяхме да спасим плановете – реализирахме и официализирахме тихомълком и управниците останаха леко сюрпризирани. Питаха се неведнъж по какъв начин са ги изпуснали, кой е разрешил, кой е разрешил … Но това са си наши вътрешни планове сред мен и моите асистенти. Нещата са по този начин в науката.
Какво става в Министерство на вътрешните работи болница, където работите?
Напуснах Министерство на вътрешните работи болница на 04.05.2020, като дръзвам да настоявам, че отстраняването от звеното ми е непозволено и въз основата на подправени документи. Директорът към този момент е обект на следствие по мотива.
Защо в личната ни болница стопираха по устно разпореждане интервенциите и не разрешиха каквото и да е официализиране от моите асистенти?
Вашият коментар за връзката сред страната и учените?
Моите усещания са, че страната не подкрепя учените и потиска новаторското мислене. Иновациите не постоянно дават отговор на корпоративните ползи, а корпоративните ползи дефинират танца на политиците и репресиите, които те вършат. Държавата смачка пред очите ми десетки млади учени, тъй като нарушават корпоративни ползи и мисля, че ще сме очевидци на чудовищни данни за ролята на страната в подтискането на науката, в интерес на корпоративни ползи. Парите за просвета потъват неизвестно къде.
Какво смятате, че се подценява при ръководството на здравния бранш и развиването на медицината?
Че неведнъж отрицателните резултати водят до развиване на медицината. Негативните наблюдения са тези, върху които би трябвало да се фокусираме. Когато си поставиш за цел една идеална молекула с несъмнено деяние, ще я постигнеш, само че въпросът е в цената. Точно поради алчността на фармацевтичната промишленост са подценявани странични резултати. И заради желанието планът да е наложително усвоен. При задълбаване се вижда, че в границите на предклинични проучвания, даже да са били откривани странични резултати, те са били потискани - за, и са били заличавани. А те са доста значими, тъй като лекуваш хипертония, а умираш от рак…Затова би трябвало да се борим за истината, въпреки тя да не е лицеприятна за някои, даже за самите нас. Защото същинската медицина се прави с действителните данни, с техния разбор. Това са значими неща, на които би трябвало да се обръща съществено внимание.
Какво да се направи, че действителните данни да получават нужното внимание?
Причината да не им се обръща задоволително внимание е ясна – тъй като схемите са открити, текат милиарди и се разпределят по общоприетия ред. Тази скица би трябвало да се унищожи и ние сме тези, които първи подвигаме знамената, разгласяваме се, след нас идват други…
Не мога да разясня за COVID-19, защото не съм епидемиолог, само че като цяло положителното за България е, че без значение каква е повода – дали се дължи на нашите гени, дали на положителните ограничения на щаба, дали на ниската вирулентност, ние сме устойчиви – това е положителното. Оттук нататък не би трябвало да имаме рецензии към никого. Аз имам рецензии към по-сериозните неща – че те се неглижират, че те се пращат в ъгъла, че тези, които са оповестили истината и откритията биват …. По-нататък ще приказваме и на тази тематика.
До по-нататък, тогава.
Интервю на екип на Actualno.com
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР