Помним добре стаения дъх от пролетните месеци, когато цяла Северна

Помним добре стаения мирис от пролетните месеци, когато цяла Северна Италия пламна от коронавируса; потресаващите фрагменти от хора в лечебните заведения, за които няма кревати и са налягали по пода, с цел да чакат здравна помощ. Както и думите на лекари, че към този момент просто избират на кой да оказват помощ и на кой не, според от това какъв брой години живот биха им оставали. И надлежно най-тежките случаи на най-възрастните хора можеха да останат неразгледани изобщо. 
Ето, че това е към този момент тук - двама пациенти в УМБАЛ " Св. Георги ". На такива случаи ще се нагледаме идните месеци. От болничното заведение даже обявиха, че откакто е било преобразувано особено Коронавирус поделение, съвсем 2/3 от състава на отделението са напуснали. И би трябвало да бъде ясно, че това не е дезертиране - това е реципрочният отговор на двете огромни дезертьорства на страната. Първото - дълготрайно, в границите на двадесет години, в които медицински сестри и лекари бяха оставени на доизживяване - а младите фрагменти на преживяване на емиграцията. И второто - краткосрочно; дезертьорството в границите на шест месец и едно скъпо лято, което можеше да бъде употребявано за нещо друго вместо трагичния популизъм с Новата конституция. 
Твърде дълго се носеше и съмнението, че в Италия може би е по този начин поради доста старешки домове, поради изключителното дългоденствие, с което тук не може да се похвалим и с перверзно успокоение да обявим, че тъй като страната тук те убива по-бързо не е оставила свободно поле за деяние на коронавируса; това се споделя страна. Към това съмнение се прибавяше още една обнадеждаваща статистика - че в действителност междинната смъртност в страната се движи в границите на естественото и по нищо не проличава, че в действителност върлува рисково заболяване. Октомври и ноември обаче белязват скок таман по този параграф; без значение от прословутия спор с ковид ли се умира или без. Няма значение: факт е, че смъртността стартира да се отласква от естествените равнища и към този момент стартира да влиза в аномалии. 
Всичко това бе посрещнато от премиера по този начин: пролетта говореше за чували, морги и трупове, влизане в Ада. През есента обаче таман противоположното - че си има една " фатка " и тя е да се пазиме, пък каквото стане. Вероятно помните и обещанието за локдаун при три следващи дни с повече от 100 инфектирани. Вече има три и повече следващи дни с повече от 100 жертви. Нека кажа каква беше главната фатка: главната фатка беше върху кормилото на джипа, смайващия популизъм, неналичието на проект и разногласия за обединители на нацията. Това беше фатката.  
Коварството на тази непоследователна политика стовари най-лошият вероятен психически зиг заг. Достатъчно беше да се приказва за пъкли и чували няколко месеца, всички да видят, че това да не се случва, да потънат в конспиративни  (дори заслужено тайни на фона на 180 градусовите обрати в правителството) теории. И таман когато дисциплината стане в действителност нужна, да бъде посрещната от крупното съмнение, което самичък си основал. Не беше Мангъров този, който включи тайните мощности; беше самият министър председател, който ги пусна, обявявайки, че е подготвен да му пусне. 
Затова, тази най-красива туристическа дестинация, Италия, е към този момент тук. На табелата на влизане към нея написа " Корона довиждане ", само че малко по-навътре, по мръсните болнични коридори, от които самите лекари се изтеглят, написа друго: Добре пристигнали. 
 
Автор: Райко Байчев