За Европа или за партиите?
Помислим ли за изборите за европейски парламент, първото, което оценяваме, е срокът. Три месеца и нещо, съвсем четири. Време задоволително, с цел да свършат партиите това, което ги визира най-близко. Съставяне и нареждане на кандидатските листи, „ ухажване “ на гласоподавателите, контакти и възможни съглашения с сътрудници. Но задълбочено обсъждане в обществото за ориста през днешния ден и за близкото и по-далечно бъдеще на Европейски Съюз, т.е. и на Европа? Няколко месеца са напълно малко време, даже в случай че има мощна упоритост това да се направи. А наподобява и упоритост в действителност няма.
Равносметката за Европейски Съюз на миналите десетина години подухва скептицизъм и паника. Обратно на очакванията от последното десетилетие на ХХ век, в геополитически проект Европейски Съюз несъмнено губи сан. Вместо мечтаното одобряване „ на върха “ на двойката САЩ-ЕС, в съвременността се постанова все по-категорично един многополюсен модел. Съединени американски щати съумяват към момента с цената на една свръхрискова политика да се удържат на позицията на първа военна мощ, само че в стопански и финансов проект Китай е първият им съперник. Условната „ тройка “ е формирана от Съединени американски щати, Китай и Русия, а Европейски Съюз играе нежеланата роля на поддържащ сътрудник за Вашингтон. Утре Индия, Япония, една вероятно обединена Корея, може да стартират „ да изтласкват “ Европейски Съюз и от това място.
Причината за „ снижаването “ на Европейски Съюз в мащабите на света не е някаква скрита интрига. В основата на този развой е отсъствието на стратегическо виждане за това какъв Европейски Съюз се гради и какви са задачите в света, които този Европейски Съюз се стреми да реализира. В последното десетилетие бе демонстрирано по-категорично от когато и да било, че няколкото десетки хиляди добре платени функционери на Европейски Съюз работят основно за това да развият и утвърдят една бюрократична властова конструкция над европейското общество, оставяйки идеалите и упованията на „ плана Европа “ за някакви „ далечни времена “.
Вместо градивни старания в името на един същински „ план Европа “, силите на Европейски Съюз изтичаха в конфликти към украинската рецесия, „ Брекзит “ и в целокупност връзките с Англия и оттова и със Съединени американски щати /главно в комерсиалната област/, и – изключително в последните години – рецесията с миграцията и с откритата агресия на радикалния ислямизъм. Положителният капацитет, който оферират на Европейски Съюз редица насоки на взаимно преференциални връзки с Русия, само че и с Китай, Иран и някои други страни, бе подценен, поради не всеки път обосновани и от европейските ползи условия на политиката, мечтана от Съединени американски щати. Негативен резултат имаха и някои начинания, подхванати в полза на групи лица, като истанбулската спогодба да вземем за пример.
Последиците не закъсняха и са забележими за всеки, който не е безучастен към ориста на Европа. В обществен проект неравенствата в европейското общество се множат. В рамките на разпоредбите, страните членки на Европейски Съюз показват единение, само че всъщност са доста разликите в следваната от всяка от тях политика, което докара до образуването на групи страни с разнообразни позиции по редица основни проблеми. Вече нито учудват, нито будят паника взаимните нападки сред страни членки на Европейски Съюз. Като резултат от всичко това се оформя все по-силно съмнение у обществото по отношение на управителните институции на Европейски Съюз, а последните укоряват все по-яростно в популизъм, фашизъм и какво ли не, всеки, който опита да бъде глас, или даже единствено да изрази безпокойствие от съществуването на това съмнение.
Отговорност за това положение на Европейски Съюз носят огромните политически партии. На първо място дясната европейска национална партия /ЕНП/, тъй като тя бе основната политическа мощ на сцената на Европейски Съюз през този интервал. На второ място, зад нея, партията на европейските социалисти /ПЕС/. И след тях и останалите партии, показани в европейския парламент. Не в смисъл, че тези партии бяха основателите и основните архитекти, по този начин да се каже, на изминатия от Европейски Съюз път.
А тъй като те не поеха, в изискваната от публичните ползи степен, своята отговорност за това гласоподавателите им да бъдат осведомявани и думата на последните да се търси и да се чува при решаването на всички значими за развиването на Европейски Съюз проблеми. Политическите партии, показани в европарламента, се държаха основно като представители и принадлежности на политиката и ползите на ЕС-бюрокрацията. А на европейското общество? Само доколкото не бе в спор с мечтаното от бюрокрацията.
Ето по този начин, умишлено издирван, или просто логически резултат от определено държание на „ европейския хайлайф “, Европейски Съюз се оказа в „ мъртва хватка “. От една страна се остави да няма свое стратегическо виждане за света – този, който е, и този, към който има упоритост да се стреми. От друга страна, позволи да се настани съмнение сред забележителна част от обществото и политическите партии и институциите, от чието единодушие и общи старания зависи въобразяването и сетне реализирането на едно европейско стратегическо виждане.
Наблюдавайки оживлението, а и конфликтите, с които в доста страни се върви към европейските избори, може да се допусна, че те ще донесат нещо ново.
Разместване на обичайните политически пластове, явяване на някои нови лица на сцената на Европейски Съюз. Навярно по този начин ще бъде и да се надяваме, че ще бъде за положително. Но казаното не е освен това от благопожелание. Защото анализът на изминатия път и основно назоваването на отговорността за водената в доста посоки неправилна политика, в смисъл – неотговаряща изцяло на европейския интерес, не бе изработен. И нищо не дава обещание, че този разбор ще бъде изработен в месеците до изборите.
Остава ни освен това състояние да се надяваме, че зародилите в някои европейски страни, къде непринудено, къде не чак до такава степен непринудено, нови придвижвания на социална интензивност, като „ жълтите жилетки “ във Франция да вземем за пример, ще дадат подтик и ще предложат трамплин за изява на нови лица и обединения.
Българските ползи
Що се отнася до отношението на нашите политически партии към приближаващите европейски избори, доколкото мога да го преценява, то е единствено в обсега на партийните ползи. Коя партия какъв брой депутатски места ще вземе и по какъв начин това ще отекне на нашата си политическа сцена. Съдбата на Европейски Съюз, ориста на Европа, потребността от нова стратегическа визия – това нашите политици – към този момент най-малко – оставят да го формулират „ огромните “. Жалко! Не е това българският, нито същинският европейски интерес.
Равносметката за Европейски Съюз на миналите десетина години подухва скептицизъм и паника. Обратно на очакванията от последното десетилетие на ХХ век, в геополитически проект Европейски Съюз несъмнено губи сан. Вместо мечтаното одобряване „ на върха “ на двойката САЩ-ЕС, в съвременността се постанова все по-категорично един многополюсен модел. Съединени американски щати съумяват към момента с цената на една свръхрискова политика да се удържат на позицията на първа военна мощ, само че в стопански и финансов проект Китай е първият им съперник. Условната „ тройка “ е формирана от Съединени американски щати, Китай и Русия, а Европейски Съюз играе нежеланата роля на поддържащ сътрудник за Вашингтон. Утре Индия, Япония, една вероятно обединена Корея, може да стартират „ да изтласкват “ Европейски Съюз и от това място.
Причината за „ снижаването “ на Европейски Съюз в мащабите на света не е някаква скрита интрига. В основата на този развой е отсъствието на стратегическо виждане за това какъв Европейски Съюз се гради и какви са задачите в света, които този Европейски Съюз се стреми да реализира. В последното десетилетие бе демонстрирано по-категорично от когато и да било, че няколкото десетки хиляди добре платени функционери на Европейски Съюз работят основно за това да развият и утвърдят една бюрократична властова конструкция над европейското общество, оставяйки идеалите и упованията на „ плана Европа “ за някакви „ далечни времена “.
Вместо градивни старания в името на един същински „ план Европа “, силите на Европейски Съюз изтичаха в конфликти към украинската рецесия, „ Брекзит “ и в целокупност връзките с Англия и оттова и със Съединени американски щати /главно в комерсиалната област/, и – изключително в последните години – рецесията с миграцията и с откритата агресия на радикалния ислямизъм. Положителният капацитет, който оферират на Европейски Съюз редица насоки на взаимно преференциални връзки с Русия, само че и с Китай, Иран и някои други страни, бе подценен, поради не всеки път обосновани и от европейските ползи условия на политиката, мечтана от Съединени американски щати. Негативен резултат имаха и някои начинания, подхванати в полза на групи лица, като истанбулската спогодба да вземем за пример.
Последиците не закъсняха и са забележими за всеки, който не е безучастен към ориста на Европа. В обществен проект неравенствата в европейското общество се множат. В рамките на разпоредбите, страните членки на Европейски Съюз показват единение, само че всъщност са доста разликите в следваната от всяка от тях политика, което докара до образуването на групи страни с разнообразни позиции по редица основни проблеми. Вече нито учудват, нито будят паника взаимните нападки сред страни членки на Европейски Съюз. Като резултат от всичко това се оформя все по-силно съмнение у обществото по отношение на управителните институции на Европейски Съюз, а последните укоряват все по-яростно в популизъм, фашизъм и какво ли не, всеки, който опита да бъде глас, или даже единствено да изрази безпокойствие от съществуването на това съмнение.
Отговорност за това положение на Европейски Съюз носят огромните политически партии. На първо място дясната европейска национална партия /ЕНП/, тъй като тя бе основната политическа мощ на сцената на Европейски Съюз през този интервал. На второ място, зад нея, партията на европейските социалисти /ПЕС/. И след тях и останалите партии, показани в европейския парламент. Не в смисъл, че тези партии бяха основателите и основните архитекти, по този начин да се каже, на изминатия от Европейски Съюз път.
А тъй като те не поеха, в изискваната от публичните ползи степен, своята отговорност за това гласоподавателите им да бъдат осведомявани и думата на последните да се търси и да се чува при решаването на всички значими за развиването на Европейски Съюз проблеми. Политическите партии, показани в европарламента, се държаха основно като представители и принадлежности на политиката и ползите на ЕС-бюрокрацията. А на европейското общество? Само доколкото не бе в спор с мечтаното от бюрокрацията.
Ето по този начин, умишлено издирван, или просто логически резултат от определено държание на „ европейския хайлайф “, Европейски Съюз се оказа в „ мъртва хватка “. От една страна се остави да няма свое стратегическо виждане за света – този, който е, и този, към който има упоритост да се стреми. От друга страна, позволи да се настани съмнение сред забележителна част от обществото и политическите партии и институциите, от чието единодушие и общи старания зависи въобразяването и сетне реализирането на едно европейско стратегическо виждане.
Наблюдавайки оживлението, а и конфликтите, с които в доста страни се върви към европейските избори, може да се допусна, че те ще донесат нещо ново.
Разместване на обичайните политически пластове, явяване на някои нови лица на сцената на Европейски Съюз. Навярно по този начин ще бъде и да се надяваме, че ще бъде за положително. Но казаното не е освен това от благопожелание. Защото анализът на изминатия път и основно назоваването на отговорността за водената в доста посоки неправилна политика, в смисъл – неотговаряща изцяло на европейския интерес, не бе изработен. И нищо не дава обещание, че този разбор ще бъде изработен в месеците до изборите.
Остава ни освен това състояние да се надяваме, че зародилите в някои европейски страни, къде непринудено, къде не чак до такава степен непринудено, нови придвижвания на социална интензивност, като „ жълтите жилетки “ във Франция да вземем за пример, ще дадат подтик и ще предложат трамплин за изява на нови лица и обединения.
Българските ползи
Що се отнася до отношението на нашите политически партии към приближаващите европейски избори, доколкото мога да го преценява, то е единствено в обсега на партийните ползи. Коя партия какъв брой депутатски места ще вземе и по какъв начин това ще отекне на нашата си политическа сцена. Съдбата на Европейски Съюз, ориста на Европа, потребността от нова стратегическа визия – това нашите политици – към този момент най-малко – оставят да го формулират „ огромните “. Жалко! Не е това българският, нито същинският европейски интерес.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ