С голям помен отбелязват годишнина от убийството на Главния
Помен за Георги Илиев, който бе разстрелян с патрон в сърцето на 25 август 2005 година, стягат негови другари и съотборници от битката в Кюстендил.
Най-близките приятели на Главния ще се съберат на следващия ден на гроба, където напролет на 1995 година първо е заровен неговият брат Васил Илиев. След гибелта на Жоро там е сложена урна с част от праха на брат му.
Васил става жертва на ликвидиране, осъществено на 25 април 1995 година Илиев кара самичък своя сребрист " Мерцедес 600 SL " към ресторант " Мираж " в столичния квартал " Емил Марков ", когато автомобилът му попада в засада. Шефът на ВИС е засипан с дъжд от патрони, улучен е и в главата. Смъртта настава за секунди.
Подобна крах застига и брат му Георги 10 години по-късно. Главният е убит със снайпер, до момента в който приказва по мобилния си телефон в " Буда Бар " в личния си увеселителен комплекс " Мултиплейс ". Илиев е откаран от защитата си в поликлиниката на Слънчев бряг, където единствено установяват гибелта му.
" Не сме не запомнили Жоро - споделя пред " България Днес ", Валери Райчев, основен треньор в клуба по битка " Васил и Георги Илиеви ". Вальо се познава чудесно с двамата създатели на ВИС още от годините, когато са дейни спортисти.
" Ще поднесем венец на гроба за годишнината от гибелта на Георги, това е традиция, която твърдо съблюдаваме. После ще се съберем някъде, с цел да си спомним за него и да го почетем за Бог да елементарни. Много е тъжно и тъпо, че неговият първи треньор Стойчо Иванов в този момент няма да бъде с нас... "
Стойчо Иванов си отиде от този свят през есента на 2020 година, с диагноза ковид. Именно той открива братя Илиеви за битката.
Венка, майката на Васил и Георги, живее доста непретенциозно в Кюстендил, в същия апартамент, в който е отгледала децата си. Съдбата е жестока към нея. Първо погребва мъжа си, а по-късно и двамата си сина. Малцина знаят, че Васил е погубен на рождения ден на майка си. В деня на гибелта си Васко е трябвало да пътува за Кюстендил и да чества с нея. Такъв е бил неговият проект, откакто завърши срещите си в София, само че е погубен, преди да може да тръгне за тържеството.
" Сега Венка, която ние назоваваме майка Императрица, се придвижва мъчно на открито, само че не се предава ", споделя Валери Райчев. Треньорът по битка признава, че не се интересува толкоз от историите, в които са намесени имената на братя Илиеви, колкото от направеното за спорта.
" Те даваха пари за битката, футбола, волейбола... На процедура финансираха съвсем всички спортни действия в Кюстендил. Тогава това беше най-спокойният град. В началото на 90-те с него основахме клуб по битка " Олимп ". Сега той носи името " Васил и Георги Илиеви ". В последните години преживяхме доста компликации основно поради пандемията, само че се надяваме, че всичко неприятно е зад тила ни и в нашата зала по битка ще изгреят нови първенци. "
Най-близките приятели на Главния ще се съберат на следващия ден на гроба, където напролет на 1995 година първо е заровен неговият брат Васил Илиев. След гибелта на Жоро там е сложена урна с част от праха на брат му.
Васил става жертва на ликвидиране, осъществено на 25 април 1995 година Илиев кара самичък своя сребрист " Мерцедес 600 SL " към ресторант " Мираж " в столичния квартал " Емил Марков ", когато автомобилът му попада в засада. Шефът на ВИС е засипан с дъжд от патрони, улучен е и в главата. Смъртта настава за секунди.
Подобна крах застига и брат му Георги 10 години по-късно. Главният е убит със снайпер, до момента в който приказва по мобилния си телефон в " Буда Бар " в личния си увеселителен комплекс " Мултиплейс ". Илиев е откаран от защитата си в поликлиниката на Слънчев бряг, където единствено установяват гибелта му.
" Не сме не запомнили Жоро - споделя пред " България Днес ", Валери Райчев, основен треньор в клуба по битка " Васил и Георги Илиеви ". Вальо се познава чудесно с двамата създатели на ВИС още от годините, когато са дейни спортисти.
" Ще поднесем венец на гроба за годишнината от гибелта на Георги, това е традиция, която твърдо съблюдаваме. После ще се съберем някъде, с цел да си спомним за него и да го почетем за Бог да елементарни. Много е тъжно и тъпо, че неговият първи треньор Стойчо Иванов в този момент няма да бъде с нас... "
Стойчо Иванов си отиде от този свят през есента на 2020 година, с диагноза ковид. Именно той открива братя Илиеви за битката.
Венка, майката на Васил и Георги, живее доста непретенциозно в Кюстендил, в същия апартамент, в който е отгледала децата си. Съдбата е жестока към нея. Първо погребва мъжа си, а по-късно и двамата си сина. Малцина знаят, че Васил е погубен на рождения ден на майка си. В деня на гибелта си Васко е трябвало да пътува за Кюстендил и да чества с нея. Такъв е бил неговият проект, откакто завърши срещите си в София, само че е погубен, преди да може да тръгне за тържеството.
" Сега Венка, която ние назоваваме майка Императрица, се придвижва мъчно на открито, само че не се предава ", споделя Валери Райчев. Треньорът по битка признава, че не се интересува толкоз от историите, в които са намесени имената на братя Илиеви, колкото от направеното за спорта.
" Те даваха пари за битката, футбола, волейбола... На процедура финансираха съвсем всички спортни действия в Кюстендил. Тогава това беше най-спокойният град. В началото на 90-те с него основахме клуб по битка " Олимп ". Сега той носи името " Васил и Георги Илиеви ". В последните години преживяхме доста компликации основно поради пандемията, само че се надяваме, че всичко неприятно е зад тила ни и в нашата зала по битка ще изгреят нови първенци. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ