Кейниг зарази Америка с любов към България
Помага гласът на Валя Балканска да лети в Космоса Под патронажа на Илияна Йотова фотографът събра Балканите в Двореца
Това е история за любовта към България, само че разказана посредством сърцето на един американец. Мартин Кейниг. На мнозина името нищо не приказва, въпреки че е посещавал 6 пъти страната ни през 60-те години на предишния век и е посветил част от живота си в проучване на родните фолклор и обичаи.
Всеки от нас знае, че гласът на Валя Балканска обикаля Космоса, само че единици са наясно, че заслугата за това е точно на Кейниг. В сряда той още веднъж стъпи на българска земя и събра Балканите в Двореца. Космическият глас на Валя Балканска пък откри неповторимата му документална фотоизложба „ Балканско ехтене. ХХ век. Звуци и портрети от България ” в Националната художествена изложба. Тя включва 73 фотографии от 7 балкански страни, като най-вече са фотосите от България. Съставител на експозицията под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова е огромният български фотограф Иво Хаджимишев. Именно той среща Йотова с Кейниг и я води в дома на етнографа на остров Вашон, покрай Сиатъл.
„ Попаднах в къща с живи възрожденски обичаи ", спомня си вицепрезидентът срещата на 1 март 2019 година В дома на Кейниг минало и бъдеще освен се срещат, само че и живеят в цялостен синхрон. В една от стаите е ролковият магнетофон „ Ухер “, с който преди 50 години в класна стая на сломянското учебно заведение Кейниг записва Валя Балканска. В друга - съвършената цифрова техника, с която американският етнограф работи през днешния ден.
Кейниг е заразил освен съседите си от острова, само че и хиляди американци с голямата си обич към България и българското завещание, споделя Йотова. И се заема да му отдаде признанието, което той заслужава за неуморното разпространяване на българските обичаи. Решава да го показа на хората у нас. Заедно с художника фотограф Иво Хаджимишев и с поддръжката на Българския център за просвета и завещание в Сиатъл, Йотова оказа помощ за представянето на изложбата с фотографии и достоверни записи на българския фолклор.
Гласът на Валя Балканска огласи в сряда вечерта Двореца. Мартин Кейниг е американец, роден в Ню Йорк, само че добре схваща български език, а още по-добре схваща България и българската психика, сподели вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на изложбата. И добави: " Без него вълшебният глас на Валя Балканска не би бил измежду емблемите на планетата Земя, които пътуват като обръщение от нашата цивилизация към незнайни светове в галактиката. ".
Не съм българин, само че България е в сърцето ми. Влюбих се в България поради нейната просвета, сподели Мартин Кейниг. Той идва за първи път в България през 1966 година Тогава младият хореограф желае просто да учи националните ни ритми. Носи писмо с рекомендация от известната антроположката Маргарет Мийд, която го показва като инструктор по национални танци в колежа „ Бернард “ към Колумбийския университет в Ню Йорк. По-важна обаче се оказва рекомендацията от Живко Ангелушев. Лекарят, който е бежанец в Съединени американски щати, е брат на огромния български художник Борис Ангелушев, учредител на книгооформлението нас. Така младият американец отсяда в къщата на Ангелушеви в Драгалевци. И стартира да обикаля събори и фестивали из цялата страна. В идващите 15 години се връща шест пъти у нас, с цел да записва песни, традиции, инструментални осъществявания. Пътува с микробус, претрупан с техника. Изучаването на ритмите се трансформира с огромно проучване на традициите ни. Снима с фотоапарат и с 16-милиметрова кинокамера, прави записи на своя " Ухер ". Документира празници, помени, сватби, пейзажи, портрети, носии. Споделя, че обикаляйки България е осъзнал по какъв начин „ един прекомерно прелъстителен “ момент от вечността, една цяла просвета и общество с открити полезности и обичаи, могат да бъдат заличени от индустриализацията и урбанизацията. Затова желае да увековечи традициите на българското село. Обикаля и прилежащите страни – Румъния, Хърватска, Македония, Албания, Косово и други Но сърцето му си остава в България.
Колекцията му съдържа над 4000 фотографии и стотици записи. Откупена е от международно известния и авторитетен институт „ Смитсониън ”.
Така постепенно се ражда един огромен план. Заедно с етнографката Етел Рейм, Мартин Кейниг основава в Ню Йорк Център за балкански изкуства, който по-късно става Център за обичайни музика и танци. Подпомагана от „ Смитсониън “, тази неправителствена организация поддържа културните обичаи на етническите имигрантски общности в Съединени американски щати даже и през Студената война като провежда фолклорни фестивали и записи на терен на музика, песни и танци, кани в Съединени американски щати реализатори от целия свят. Заснема документални филми, издава грамофонни плочи с достоверна музика от балканските страни. Сред тях са и две дългосвирещи винилови плочи със записи от България. Едната от тях, която съдържа „ Излел е Делю бунтовник “, Мартин Кейниг изпраща на проф. Карл Сейгън. Така гласът на Валя Балканска попада в селекцията за златната плоча на „ Вояджър 2 “.
Предлагали му да запише друга певица
Мартин Кейниг чува за първи път 24-годишната Валя Балканска на Роженските поляни преди петдесетина години. При идващите си пътувания у нас стартира да я търси, с цел да запише песните й. Но от Комитета по просвета му предложили да направи записи с друга певица. Кейниг обаче отказал и траял да търси Валя Балканска, до момента в който не я разкрил. В Смолян я извикали в учебното заведение дружно с гайдарите Стефан Захманов и Лазар Коневски. И в една празна класна стая, без никакви подготовки и повторения тя изпяла „ Излел е Делю бунтовник “ пред лентовия магнетофон „ Ухер “ на Мартин Кейниг.
През миналите години Кейниг издава дискове, албуми и работи с изтъкнати наши музиколози, етномузиколози, етнографи. „ Благодарен съм им, тъй като ми помогнаха да схвана смисъла на хорото и ме срещнаха със комплицирания фолклор на България. От тях научих за централната роля, която националните обичаи играят в живота на това остаряло предкомунистическо българско общество. Разбрах и че горещата взаимност на българските танци символизира духа на селото и в последна сметка е сърцето на самата българска нация “, споделя етнографът.
Това е история за любовта към България, само че разказана посредством сърцето на един американец. Мартин Кейниг. На мнозина името нищо не приказва, въпреки че е посещавал 6 пъти страната ни през 60-те години на предишния век и е посветил част от живота си в проучване на родните фолклор и обичаи.
Всеки от нас знае, че гласът на Валя Балканска обикаля Космоса, само че единици са наясно, че заслугата за това е точно на Кейниг. В сряда той още веднъж стъпи на българска земя и събра Балканите в Двореца. Космическият глас на Валя Балканска пък откри неповторимата му документална фотоизложба „ Балканско ехтене. ХХ век. Звуци и портрети от България ” в Националната художествена изложба. Тя включва 73 фотографии от 7 балкански страни, като най-вече са фотосите от България. Съставител на експозицията под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова е огромният български фотограф Иво Хаджимишев. Именно той среща Йотова с Кейниг и я води в дома на етнографа на остров Вашон, покрай Сиатъл.
„ Попаднах в къща с живи възрожденски обичаи ", спомня си вицепрезидентът срещата на 1 март 2019 година В дома на Кейниг минало и бъдеще освен се срещат, само че и живеят в цялостен синхрон. В една от стаите е ролковият магнетофон „ Ухер “, с който преди 50 години в класна стая на сломянското учебно заведение Кейниг записва Валя Балканска. В друга - съвършената цифрова техника, с която американският етнограф работи през днешния ден. Кейниг е заразил освен съседите си от острова, само че и хиляди американци с голямата си обич към България и българското завещание, споделя Йотова. И се заема да му отдаде признанието, което той заслужава за неуморното разпространяване на българските обичаи. Решава да го показа на хората у нас. Заедно с художника фотограф Иво Хаджимишев и с поддръжката на Българския център за просвета и завещание в Сиатъл, Йотова оказа помощ за представянето на изложбата с фотографии и достоверни записи на българския фолклор.
Гласът на Валя Балканска огласи в сряда вечерта Двореца. Мартин Кейниг е американец, роден в Ню Йорк, само че добре схваща български език, а още по-добре схваща България и българската психика, сподели вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на изложбата. И добави: " Без него вълшебният глас на Валя Балканска не би бил измежду емблемите на планетата Земя, които пътуват като обръщение от нашата цивилизация към незнайни светове в галактиката. ".
Не съм българин, само че България е в сърцето ми. Влюбих се в България поради нейната просвета, сподели Мартин Кейниг. Той идва за първи път в България през 1966 година Тогава младият хореограф желае просто да учи националните ни ритми. Носи писмо с рекомендация от известната антроположката Маргарет Мийд, която го показва като инструктор по национални танци в колежа „ Бернард “ към Колумбийския университет в Ню Йорк. По-важна обаче се оказва рекомендацията от Живко Ангелушев. Лекарят, който е бежанец в Съединени американски щати, е брат на огромния български художник Борис Ангелушев, учредител на книгооформлението нас. Така младият американец отсяда в къщата на Ангелушеви в Драгалевци. И стартира да обикаля събори и фестивали из цялата страна. В идващите 15 години се връща шест пъти у нас, с цел да записва песни, традиции, инструментални осъществявания. Пътува с микробус, претрупан с техника. Изучаването на ритмите се трансформира с огромно проучване на традициите ни. Снима с фотоапарат и с 16-милиметрова кинокамера, прави записи на своя " Ухер ". Документира празници, помени, сватби, пейзажи, портрети, носии. Споделя, че обикаляйки България е осъзнал по какъв начин „ един прекомерно прелъстителен “ момент от вечността, една цяла просвета и общество с открити полезности и обичаи, могат да бъдат заличени от индустриализацията и урбанизацията. Затова желае да увековечи традициите на българското село. Обикаля и прилежащите страни – Румъния, Хърватска, Македония, Албания, Косово и други Но сърцето му си остава в България.
Колекцията му съдържа над 4000 фотографии и стотици записи. Откупена е от международно известния и авторитетен институт „ Смитсониън ”.
Така постепенно се ражда един огромен план. Заедно с етнографката Етел Рейм, Мартин Кейниг основава в Ню Йорк Център за балкански изкуства, който по-късно става Център за обичайни музика и танци. Подпомагана от „ Смитсониън “, тази неправителствена организация поддържа културните обичаи на етническите имигрантски общности в Съединени американски щати даже и през Студената война като провежда фолклорни фестивали и записи на терен на музика, песни и танци, кани в Съединени американски щати реализатори от целия свят. Заснема документални филми, издава грамофонни плочи с достоверна музика от балканските страни. Сред тях са и две дългосвирещи винилови плочи със записи от България. Едната от тях, която съдържа „ Излел е Делю бунтовник “, Мартин Кейниг изпраща на проф. Карл Сейгън. Така гласът на Валя Балканска попада в селекцията за златната плоча на „ Вояджър 2 “.
Предлагали му да запише друга певица
Мартин Кейниг чува за първи път 24-годишната Валя Балканска на Роженските поляни преди петдесетина години. При идващите си пътувания у нас стартира да я търси, с цел да запише песните й. Но от Комитета по просвета му предложили да направи записи с друга певица. Кейниг обаче отказал и траял да търси Валя Балканска, до момента в който не я разкрил. В Смолян я извикали в учебното заведение дружно с гайдарите Стефан Захманов и Лазар Коневски. И в една празна класна стая, без никакви подготовки и повторения тя изпяла „ Излел е Делю бунтовник “ пред лентовия магнетофон „ Ухер “ на Мартин Кейниг.
През миналите години Кейниг издава дискове, албуми и работи с изтъкнати наши музиколози, етномузиколози, етнографи. „ Благодарен съм им, тъй като ми помогнаха да схвана смисъла на хорото и ме срещнаха със комплицирания фолклор на България. От тях научих за централната роля, която националните обичаи играят в живота на това остаряло предкомунистическо българско общество. Разбрах и че горещата взаимност на българските танци символизира духа на селото и в последна сметка е сърцето на самата българска нация “, споделя етнографът.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ