Полската щафета на свободата - Свят
Поляците в никакъв случай не са се съгласявали други хора да вземат решение ориста им. Към този вид държание можем да отнесем и Януарското въстание през 19 век – една героична партизанска война против съветския окупатор.
В четвъртък вечерта на 4 август 1864 година, църквите в историческия център на Варшава – Старе място са претъпкани. Денят не е празничен, по тази причина бдителната царска полиция се пробва да отгатне каква е повода за такова огромно скупчване на вярващи в храмовете. Сред жителите на града се разнася новината, че на идващия ден членовете на полското Национално държавно управление ще бъдат екзекутирани според решение на съветския съд.
На идващия ден многохилядна навалица безмълвно се сбогува с петимата наказани, водени към бесилото. Най-възрастният от тях, военачалник Ромуалд Траугут, е единствено на 38 години. Той е началник на Януарското въстание – огромното полско въстание, избухнало против съветското робство. Въпреки че боевете не престават през есента, гибелта на Траугут и четирима от неговите приятели бележи алегорично края на това въстание. „ Те се изкачиха на ешафода индиферентно и се предадоха на ориста си с съвършено […] самообладание “, оповестява New York Times “. Въпреки обстоятелството, че в Америка се води революция, вестникът два пъти намира място на страниците си през м. август, да запознае читателите с " последния акт от нещастието на полския протест ".
Живейте като свободни хора
Средата на 19 век е времето, когато Западът към този момент е минал първата фаза на индустриалната гражданска война и още продължава да се развива. През 1859 година стартира построяването на Суецкия канал, който радикално ще редуцира пътя от Европа до Индия и Далечния изток. Година по-късно във Франция Етиен Леноар патентова своя мотор с вътрешно горене. През 1861 година телеграф свързва източното крайбрежие на Америка със западното.
В Полша, която не попада на картата на света по това време, новостите идват с огромно забавяне. От края на 18 век страната е разграничена сред три могъщи сили: Прусия, Русия и Австрия. От позиция на Берлин, Санкт Петербург и изключително на Виена, полските земи се намират в периферията и към тях се отнасят както мащеха към „ заварено дете “. Но това не е единственият проблем. Поляците не могат да живеят като свободни хора. Те би трябвало да се пазят от германизиране и русифициране, а всички въстания за самостоятелност биват грубо потушавани.
" Никакви фантазии! " – декларира новият цар на Русия Александър II , когато посещава Варшава през 1856 година В Кралство Полша, както се назовава в началото самостоятелната част от земите под съветско господство – селяните към момента не са дочакали освобождението си. Патриотичните прояви във Варшава приключват със пукотевица по беззащитната навалица и въвеждане на военно състояние. Горчивата чаша прелива когато е оповестена нова военна готовност на лицата, обвинени че се занимават с тайна активност. Новобранците ги чака петнадесет години работа в царската войска – в трагични условия, постоянно на хиляди километри от вкъщи. Мнозина избират да вземат участие в битката, в сравнение с да се примирят с сходна орис.
Така на 22 януари 1863 година избухва въстанието, което ще се окаже най-продължителното от полските въстания след подялбата на Полша. Временното Национално държавно управление приканва сънародниците " на полето на последния пердах " за независимост и самостоятелност. В същото време то афишира еманципирането на крепостните селяни от поземлените господари и акцентира, че всички, " без значение от религия и жанр ", са " свободни и равноправни жители на страната ". Това е огромна стъпка към построяването на модерна нация.
Самотна борба
Налага се поляците да чакат независимостта повече от половин век. Януарското въстание през цялото време е конфликт сред Давид и Голиат. Разбира се, съветската войска претърпява позорно проваляне в Кримската война (1853–1856). Там обаче турците са подкрепени от съвременно оборудваните армии на западните страни: Англия, Франция и Кралство Сардиния. Поляците обаче би трябвало да се бият сами.
„ Известно време войната с присъединяване на Франция и вероятно Австрия против Русия наподобява виси на косъм... “, написа известният историк Анджей Новак. Голяма част от западното публично мнение симпатизира на поляците, борещи се за независимост против царския абсолютизъм. Но в държавните служби побеждава характерно разбираната Realpolitik. Военна помощ за въстанието не идва.
По-скоро Русия получава поддръжка. Конвенцията Алвенслебен, подписана на 8 февруари 1863 година в Санкт Петербург, планува руско-пруско съдействие за потушаване на Януарското въстание. Австрия, в началото безразлична към въстанието, през февруари 1864 година афишира обсадно състояние в Галиция, както във Виена назовават отнетите от Полша земи, и се причислява към репресиите против полските борци за самостоятелност. Може да се каже, че трите сили, взели участие в подялбата на Полша, още веднъж се сплотяват против полската идея.
Някой ще попита за какво все пак въстаниците се бият съвсем две години, водят над хиляда борби и стълкновения с числено превъзхождащата ги съветска войска. По същите аргументи, заради които доста пъти преди и по-късно поляците вземат решение да сграбчен оръжие, когато други желаят да ги покорят. От противоречие с поробването, за опазване на достойнството и персоналното достолепие. Това е по този начин още през 18 век, когато отслабената Жечпосполита се пробва да се освободи от съветската настойчивост. Така е през целия 19 век, когато Полша се бори да се върне на картата на света. А също и през 20 век, когато става жертва на два тоталитарни режима: немския нацизъм и руския комунизъм. Свободата, на която се радваме през днешния ден, е извоювана за по-дълго време едвам от поколението на " Солидарност " – огромното обществено придвижване, което се ражда на вълната от стачки през август 1980 година
Предвоенна самостоятелна Полша (1918–1939) се отнася с огромно почитание към ветераните от Януарското въстание – към хората, които ефикасно въодушевяват идващите генерации да се борят за независимост. Ние им изискуем същото почитание през днешния ден, след 160 години. И когато Украйна се отбранява против съветската инвазия, виждаме ясно, че свободата не е дадена един път вечно. Трябва да я пазим непрекъснато и, в случай че е належащо, да се борим за нея.
Текстът е оповестен взаимно с полския месечник " Всичко най-важно " в исторически план с Института за национална памет и Полската национална фондация.
В четвъртък вечерта на 4 август 1864 година, църквите в историческия център на Варшава – Старе място са претъпкани. Денят не е празничен, по тази причина бдителната царска полиция се пробва да отгатне каква е повода за такова огромно скупчване на вярващи в храмовете. Сред жителите на града се разнася новината, че на идващия ден членовете на полското Национално държавно управление ще бъдат екзекутирани според решение на съветския съд.
На идващия ден многохилядна навалица безмълвно се сбогува с петимата наказани, водени към бесилото. Най-възрастният от тях, военачалник Ромуалд Траугут, е единствено на 38 години. Той е началник на Януарското въстание – огромното полско въстание, избухнало против съветското робство. Въпреки че боевете не престават през есента, гибелта на Траугут и четирима от неговите приятели бележи алегорично края на това въстание. „ Те се изкачиха на ешафода индиферентно и се предадоха на ориста си с съвършено […] самообладание “, оповестява New York Times “. Въпреки обстоятелството, че в Америка се води революция, вестникът два пъти намира място на страниците си през м. август, да запознае читателите с " последния акт от нещастието на полския протест ".
Живейте като свободни хора
Средата на 19 век е времето, когато Западът към този момент е минал първата фаза на индустриалната гражданска война и още продължава да се развива. През 1859 година стартира построяването на Суецкия канал, който радикално ще редуцира пътя от Европа до Индия и Далечния изток. Година по-късно във Франция Етиен Леноар патентова своя мотор с вътрешно горене. През 1861 година телеграф свързва източното крайбрежие на Америка със западното.
В Полша, която не попада на картата на света по това време, новостите идват с огромно забавяне. От края на 18 век страната е разграничена сред три могъщи сили: Прусия, Русия и Австрия. От позиция на Берлин, Санкт Петербург и изключително на Виена, полските земи се намират в периферията и към тях се отнасят както мащеха към „ заварено дете “. Но това не е единственият проблем. Поляците не могат да живеят като свободни хора. Те би трябвало да се пазят от германизиране и русифициране, а всички въстания за самостоятелност биват грубо потушавани.
" Никакви фантазии! " – декларира новият цар на Русия Александър II , когато посещава Варшава през 1856 година В Кралство Полша, както се назовава в началото самостоятелната част от земите под съветско господство – селяните към момента не са дочакали освобождението си. Патриотичните прояви във Варшава приключват със пукотевица по беззащитната навалица и въвеждане на военно състояние. Горчивата чаша прелива когато е оповестена нова военна готовност на лицата, обвинени че се занимават с тайна активност. Новобранците ги чака петнадесет години работа в царската войска – в трагични условия, постоянно на хиляди километри от вкъщи. Мнозина избират да вземат участие в битката, в сравнение с да се примирят с сходна орис.
Така на 22 януари 1863 година избухва въстанието, което ще се окаже най-продължителното от полските въстания след подялбата на Полша. Временното Национално държавно управление приканва сънародниците " на полето на последния пердах " за независимост и самостоятелност. В същото време то афишира еманципирането на крепостните селяни от поземлените господари и акцентира, че всички, " без значение от религия и жанр ", са " свободни и равноправни жители на страната ". Това е огромна стъпка към построяването на модерна нация.
Самотна борба
Налага се поляците да чакат независимостта повече от половин век. Януарското въстание през цялото време е конфликт сред Давид и Голиат. Разбира се, съветската войска претърпява позорно проваляне в Кримската война (1853–1856). Там обаче турците са подкрепени от съвременно оборудваните армии на западните страни: Англия, Франция и Кралство Сардиния. Поляците обаче би трябвало да се бият сами.
„ Известно време войната с присъединяване на Франция и вероятно Австрия против Русия наподобява виси на косъм... “, написа известният историк Анджей Новак. Голяма част от западното публично мнение симпатизира на поляците, борещи се за независимост против царския абсолютизъм. Но в държавните служби побеждава характерно разбираната Realpolitik. Военна помощ за въстанието не идва.
По-скоро Русия получава поддръжка. Конвенцията Алвенслебен, подписана на 8 февруари 1863 година в Санкт Петербург, планува руско-пруско съдействие за потушаване на Януарското въстание. Австрия, в началото безразлична към въстанието, през февруари 1864 година афишира обсадно състояние в Галиция, както във Виена назовават отнетите от Полша земи, и се причислява към репресиите против полските борци за самостоятелност. Може да се каже, че трите сили, взели участие в подялбата на Полша, още веднъж се сплотяват против полската идея.
Някой ще попита за какво все пак въстаниците се бият съвсем две години, водят над хиляда борби и стълкновения с числено превъзхождащата ги съветска войска. По същите аргументи, заради които доста пъти преди и по-късно поляците вземат решение да сграбчен оръжие, когато други желаят да ги покорят. От противоречие с поробването, за опазване на достойнството и персоналното достолепие. Това е по този начин още през 18 век, когато отслабената Жечпосполита се пробва да се освободи от съветската настойчивост. Така е през целия 19 век, когато Полша се бори да се върне на картата на света. А също и през 20 век, когато става жертва на два тоталитарни режима: немския нацизъм и руския комунизъм. Свободата, на която се радваме през днешния ден, е извоювана за по-дълго време едвам от поколението на " Солидарност " – огромното обществено придвижване, което се ражда на вълната от стачки през август 1980 година
Предвоенна самостоятелна Полша (1918–1939) се отнася с огромно почитание към ветераните от Януарското въстание – към хората, които ефикасно въодушевяват идващите генерации да се борят за независимост. Ние им изискуем същото почитание през днешния ден, след 160 години. И когато Украйна се отбранява против съветската инвазия, виждаме ясно, че свободата не е дадена един път вечно. Трябва да я пазим непрекъснато и, в случай че е належащо, да се борим за нея.
Текстът е оповестен взаимно с полския месечник " Всичко най-важно " в исторически план с Института за национална памет и Полската национална фондация.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ