Славчев: Искам да остана в Левски и нямам други мисли в главата си
Полузащитникът на Левски Симеон Славчев е взел решение да остане на „ Герена “, макар че клубът има огромни финансови усложнения и е взел решение да редуцира заплатите в отбора. Полузащитникът даде изявление пред " Дарик радио ", в което призна, че няма да си тръгне от Левски, въпреки и ситуацията да не е леко.
Чувствам се добре, само че не съм изцяло подготвен. Преди тъкмо 28 дни, в деня преди мача с Берое получих разкъсване на бедрен мускул. Това е много сериозна травма. Отне ми време да се възстановя, само че мисля, че съм към края на този развой. Не искам да давам прогнози, само че считам, че съм покрай това да се върна на 100 % в игра и да оказвам помощ на тима.
Говориш по този начин, че да решим, че оставаш в Левски. Имахте период до през днешния ден дали ще останете в тима или не? При теб какво се случва по този въпрос?
Напоследък всичко е предпоследно. Да, аз желая да остана в Левски, а и клубът ме желае. Към този миг съм футболист на Левски и нямам други мисли в главата си.
Трудно ли взе това решение, тъй като всички знаем, че става дума за съкращаване на заплатите, за тим, който може би, няма да има предходните упоритости?
Не ми беше мъчно решението. Моето персонално решение беше елементарно. Отидох и приказвах с господин Наско Сираков, Тити Папазов и Павел Колев. На момента им споделих аз какво желая и какво мисля. Бързо си стиснахме ръцете, само че да не забравяме, че всичко е предпоследно. Не се знае какво се случва с клуба. Има инциденти, компликации, само че за момента съм тук и желая да се потвърждавам. Надявам се да създадем добър тим и да радваме нашите почитатели. Надявам се и апелирам нашите последователи да проявят самообладание. Извън всички клишета, това в действителност е един млад тим и му би трябвало време и поддръжка.
Отборът фактически ще е млад, а може и по-млад да стане до началото на мачовете. Ти си народен състезател, към този момент имаш опит. Готов ли си да вземеш диригентската палка и да имаш значима роля в Левски?
Нека да не се изхвърляме с лозунги. На терена и в съблекалнята ще покажа кой съм. Само да сме здрави и колкото се може по-скоро почитателите да бъдат на стадиона, с цел да усетим тяхната поддръжка. От моя страна ще направя всичко, на което съм кадърен, с цел да оказа помощ на младите момчета, а и на клуба и на безусловно всички свързани с Левски.
В последната контролна среща през зимата счупи пръст, след това влезе неопитен в игра, а по-късно имаше нови контузии. На какво отдаваш това и липса на късмет ли е?
Надявам се, че това е последният път, в който се връщам към този интервал, който беше много отрицателен за мен. Не знам дали не е от прекомерното огромно предпочитание да се покажа, да играя за Левски. Не мога да кажа, че сме създали някакви нелепости, само че е и липса на шанс. В последната контрола фрактура на пръста, след това влязох неопитен, а по-късно имах и мускулни проблеми. Труден интервал за мен, а и за клуба, само че виждам напред и съм загърбил този откъслек от време и желая занапред да се потвърждавам, да играя и да бъда благополучен в Левски.
През зимата дойде в напълно друга обстановка. Клубът имаше стабилен финансов тил, богат притежател, различен треньор, а в този момент ситуацията е доста по-различно. Как ти се отразява тази амплитуда?
Няма какво да ви неистина. Тогава се съчета съвършената опция да играя в Левски, а и изискванията бяха положителни. За един футболист, когато се съчетаят тези две неща, какво би трябвало да направи? Трябваше да бъда трагичен ли? В момента съм го казвал и пред моето семейство, че не скърбя, че пристигнах в Левски! Когато започнах да играя професионален футбол и бях на 17-18 години имаше един подобен интервал и в Литекс. Тогава взеха решение да понижат бюджета и да разчитат единствено на български играчи. Имаше единствено двама по-опитни, които бяха над 26 години. Средната възраст на тима беше 21 години. Играехме единствено момчета от школата и един чужденец – албанецът Армандо Ваюши, който беше на 21 години и имаше вероятност. Тогава ние имахме доста огромно предпочитание и професионализъм и успяхме да си грабнем шанса. От оня тим, доста от нас съумяха да излязат в чужбина и да създадат положителни кариери. Сега се отдава шанса за юношите на Левски. Те би трябвало да бъдат експерти, да имат огромно предпочитание и за тях всекидневието да бъде футбол. Левски е огромен клуб и в случай че направиш няколко мощни мача ще бъде оценено от почитателите. Хоризонтът ти на развиване става напълно различен. Те би трябвало да се възползват от тази опция. Имам едни хрумвания по какъв начин да им оказа помощ, с цел да ги стимулирам, само че това си е за нас.
Виждаш ли това предпочитание и този професионализъм в младите момчета?
В момента не упражнявам наедно с тима, а повече с физиотерапевтите, тъй че нямам чак такова наблюдаване. Тепърва ще се срещна с техните качества и дали имат желанието и мотивацията да се развиват, тъй като мотивацията я споделям на края, само че тя е преди всичко.
Имаш един гол за Левски, само че беше в много забавен мач. Отстрани си личеше, че доста се зарадва, само че ни разкажи ти по какъв начин се почувства?
Напоследък много постоянно си мисля отбелязването на този гол. Минах през много сложни интервали и доста ми се играеше. Почувствах го доста бурно, когато вкарах този гол. Забравих за безусловно всичко и желаех още да се веселя, само че просто не ми бяха останали сили от това крещене. Спомням си, че след гола несъмнено един час ушите ми кънтяха от адреналина и всичко. За страдание не успяхме да победим, тъй като тогава щях да съм най-щастливият човек на земята. Надявам се всичко да е наред с клуба. Да можем да играем още мачове и да демонстрираме на какво сме способни.
Чувствам се добре, само че не съм изцяло подготвен. Преди тъкмо 28 дни, в деня преди мача с Берое получих разкъсване на бедрен мускул. Това е много сериозна травма. Отне ми време да се възстановя, само че мисля, че съм към края на този развой. Не искам да давам прогнози, само че считам, че съм покрай това да се върна на 100 % в игра и да оказвам помощ на тима.
Говориш по този начин, че да решим, че оставаш в Левски. Имахте период до през днешния ден дали ще останете в тима или не? При теб какво се случва по този въпрос?
Напоследък всичко е предпоследно. Да, аз желая да остана в Левски, а и клубът ме желае. Към този миг съм футболист на Левски и нямам други мисли в главата си.
Трудно ли взе това решение, тъй като всички знаем, че става дума за съкращаване на заплатите, за тим, който може би, няма да има предходните упоритости?
Не ми беше мъчно решението. Моето персонално решение беше елементарно. Отидох и приказвах с господин Наско Сираков, Тити Папазов и Павел Колев. На момента им споделих аз какво желая и какво мисля. Бързо си стиснахме ръцете, само че да не забравяме, че всичко е предпоследно. Не се знае какво се случва с клуба. Има инциденти, компликации, само че за момента съм тук и желая да се потвърждавам. Надявам се да създадем добър тим и да радваме нашите почитатели. Надявам се и апелирам нашите последователи да проявят самообладание. Извън всички клишета, това в действителност е един млад тим и му би трябвало време и поддръжка.
Отборът фактически ще е млад, а може и по-млад да стане до началото на мачовете. Ти си народен състезател, към този момент имаш опит. Готов ли си да вземеш диригентската палка и да имаш значима роля в Левски?
Нека да не се изхвърляме с лозунги. На терена и в съблекалнята ще покажа кой съм. Само да сме здрави и колкото се може по-скоро почитателите да бъдат на стадиона, с цел да усетим тяхната поддръжка. От моя страна ще направя всичко, на което съм кадърен, с цел да оказа помощ на младите момчета, а и на клуба и на безусловно всички свързани с Левски.
В последната контролна среща през зимата счупи пръст, след това влезе неопитен в игра, а по-късно имаше нови контузии. На какво отдаваш това и липса на късмет ли е?
Надявам се, че това е последният път, в който се връщам към този интервал, който беше много отрицателен за мен. Не знам дали не е от прекомерното огромно предпочитание да се покажа, да играя за Левски. Не мога да кажа, че сме създали някакви нелепости, само че е и липса на шанс. В последната контрола фрактура на пръста, след това влязох неопитен, а по-късно имах и мускулни проблеми. Труден интервал за мен, а и за клуба, само че виждам напред и съм загърбил този откъслек от време и желая занапред да се потвърждавам, да играя и да бъда благополучен в Левски.
През зимата дойде в напълно друга обстановка. Клубът имаше стабилен финансов тил, богат притежател, различен треньор, а в този момент ситуацията е доста по-различно. Как ти се отразява тази амплитуда?
Няма какво да ви неистина. Тогава се съчета съвършената опция да играя в Левски, а и изискванията бяха положителни. За един футболист, когато се съчетаят тези две неща, какво би трябвало да направи? Трябваше да бъда трагичен ли? В момента съм го казвал и пред моето семейство, че не скърбя, че пристигнах в Левски! Когато започнах да играя професионален футбол и бях на 17-18 години имаше един подобен интервал и в Литекс. Тогава взеха решение да понижат бюджета и да разчитат единствено на български играчи. Имаше единствено двама по-опитни, които бяха над 26 години. Средната възраст на тима беше 21 години. Играехме единствено момчета от школата и един чужденец – албанецът Армандо Ваюши, който беше на 21 години и имаше вероятност. Тогава ние имахме доста огромно предпочитание и професионализъм и успяхме да си грабнем шанса. От оня тим, доста от нас съумяха да излязат в чужбина и да създадат положителни кариери. Сега се отдава шанса за юношите на Левски. Те би трябвало да бъдат експерти, да имат огромно предпочитание и за тях всекидневието да бъде футбол. Левски е огромен клуб и в случай че направиш няколко мощни мача ще бъде оценено от почитателите. Хоризонтът ти на развиване става напълно различен. Те би трябвало да се възползват от тази опция. Имам едни хрумвания по какъв начин да им оказа помощ, с цел да ги стимулирам, само че това си е за нас.
Виждаш ли това предпочитание и този професионализъм в младите момчета?
В момента не упражнявам наедно с тима, а повече с физиотерапевтите, тъй че нямам чак такова наблюдаване. Тепърва ще се срещна с техните качества и дали имат желанието и мотивацията да се развиват, тъй като мотивацията я споделям на края, само че тя е преди всичко.
Имаш един гол за Левски, само че беше в много забавен мач. Отстрани си личеше, че доста се зарадва, само че ни разкажи ти по какъв начин се почувства?
Напоследък много постоянно си мисля отбелязването на този гол. Минах през много сложни интервали и доста ми се играеше. Почувствах го доста бурно, когато вкарах този гол. Забравих за безусловно всичко и желаех още да се веселя, само че просто не ми бяха останали сили от това крещене. Спомням си, че след гола несъмнено един час ушите ми кънтяха от адреналина и всичко. За страдание не успяхме да победим, тъй като тогава щях да съм най-щастливият човек на земята. Надявам се всичко да е наред с клуба. Да можем да играем още мачове и да демонстрираме на какво сме способни.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ