Ще се изтеглят ли хилядите гръцки фирми от България заради амбициите на новия гръцки премиер?
„ Получавам пенсия и всеки месец по 200 евро помощи като обществено слаба и 70 евро за наем. Мога да си заплащам квартира, да адресирам на децата в България и да затрупвам потребностите си без терзание “, споделя 60-годишната Иванка Драгомирова от град Русе, която от 17 години живее в гръцката столица.
Независимо, че гръцките медии тръбят за банкрут на обществената страна, чужденците не престават да се усещат удобно там, за разлика от гръцкия бизнес, който демонстративно неудовлетворен напуща през последното десетилетие границите на страната, написа „ Труд “.
И в случай че посредством спогодбата Моллов-Кафандарис България се елементарни с Беломорието и последва политическа замяна на население от двете страни, когато хиляди българи бяха преселени от гръцка Македония в България, през последните години е налице друга икономическа замяна.
Плебеи против патриции. Българската икономическа имиграция, търсеща кей за оцеляване в южната съседка, против гръцкия бизнес, който се изнася, с цел да оцелява в България. Парадоксален, само че действителен факт!
И в случай че еврокризата, настъпила през късната 2009 година и в годините след нея, разкри съществуването на огромна бездна сред северна и южна Европа, сред България и Гърция лъсна разликата в стандартите и манталитета като представителки на Изтока и Запада. Резултатът от това е хронична некадърност да се управлява в двете посоки заетостта и финансовите потоци като източник на икономическо и политическо застъпничество.
Като причина за всеобщата имиграция на гръцкия бизнес през последните години се показва политиката на икономии, посредством която лявото държавно управление на Ципрас безусловно задуши с непостижими налози гръцката бизнес среда, само че за сметка на това завоюва общественото доверие на междинната класа и имиграцията.
Неговото държавно управление понижи безработицата с 8%, увеличи минималната работна заплата и като заключителен избавителен ход, с цел да се задържи на власт понижи налозите през май т.г., само че по-голямата част от гласоподавателите му останаха равнодушни към тези ограничения, сочейки го като главен провинен за гръцката бизнес имиграция и приключване на новите генерации в чужбина.
В интервала от 2012 година до декември 2017 година 5200 гръцки компании са дебаркирали в Кипър, а към 15 хиляди гръцки компании са се открили в България.
Реципрочно Ципрас сътвори потребен обществен климат от който се възползваха главно имигрантите в Гърция. Според статистика през 2017 година един от всеки 10, получил обществен дял в Гърция е бил чужденец.
Граждани на 172 разнообразни националности: От Индия до Германия са получили обществените помощи в Гърция. Политиката на Ципрас наложи несъгласие на индустриализацията и прогони огромни локални и непознати вложители със стопиране на приватизацията и огромни капиталови планове, с което провокира обществено сцепление, учредено на тясно преплетени обществени мрежи.
Гърците, които постоянно са били превъзходни търговци и са направлявали огромна част от търговията даже в Османската империя, служейки като мост сред Близкия Изток и Европа, не простиха тази политика на Ципрас, ведно с Преспанското съглашение и му лишиха властта. Именно тази композиция от слаба страна, доминирана от чужденци, липса на мощна предприемаческа промишленост, съчетана с висока степен на съмнение, трансформира обществото и реорганизира политическата върхушка.
И по този начин този мъчителен за гърците интервал завърши със зашеметяващото навлизане на консерватора Кириакос Мицотакис, който даде обещание да върне децата и бизнеса, които си отпътуваха, още веднъж в Родината.
Новото държавно управление запретна ръкави и към този момент жъне позитиви от към момента късото си ръководство. Като начало новото гръцко държавно управление понижи налога върху недвижимата благосъстоятелност с 10 % за парцелите на стойност до 200 хиляди евро, като даде обещание нови 20% през 2020 година за всички парцели и още 10% през 2021 година
Оптимизира системата за разсрочено заплащане от 120 вноски на отговорности към страната с по-благоприятни условия за дребните длъжници, а от трибуната на Солунския панаир министър председателят Мицотакис даде обещание нова скица за прогресивното доходно облагане на физическите лица от идната година с понижен налог от 22 на 9 % за приходите до 10 хиляди евро, както и опазване на необлагаемия най-малко от 8700 евро.
Пое ангажимент да понижи най-високата данъчна ставка от 45% на 42% и спомагателен необлагаем приход от 1000 евро за всяко дете в фамилията. Обеща последователно понижаване и на налога за юридически лица през 2020 година от 28% на 24%, а през 2021 година от 24% на 20%.
Данъкът върху дивидентите от 10% на 5%. Предвиди понижаване на Данък добавена стойност поетапно от 2020 година до 2023 година от 24% на 22%, а за продуктите, които сега се таксуват с 13%, по-ниска ставка от 11%. Ангажира се да ограничи назначенията на държавните чиновници, които съгласно Конституцията са несменяеми, на правилото „ едно предопределение на петима напуснали “, спрямо предходното, което предвиждаше равнене на назначенията и напусканията.
Очаква се прераждане на страната и бизнеса
На база тези данъчни облекчения се чака „ прераждане “ на гръцката страна и бизнес, което надлежно ще усили имигрантския и бежански поток. Гърция не просто промени държавна страница, а промени посоката си.
Предстои й сложен път, само че барикадите, които го блокираха, останаха в предишното. Предвид големия районен дисбаланс се обрисува Гърция да изплува за сметка на по-бедните страни на Балканите, които ще останат като оголени хълмове след завръщане на гръцката бизнес имиграция вкъщи.
Независимо, че гръцките медии тръбят за банкрут на обществената страна, чужденците не престават да се усещат удобно там, за разлика от гръцкия бизнес, който демонстративно неудовлетворен напуща през последното десетилетие границите на страната, написа „ Труд “.
И в случай че посредством спогодбата Моллов-Кафандарис България се елементарни с Беломорието и последва политическа замяна на население от двете страни, когато хиляди българи бяха преселени от гръцка Македония в България, през последните години е налице друга икономическа замяна.
Плебеи против патриции. Българската икономическа имиграция, търсеща кей за оцеляване в южната съседка, против гръцкия бизнес, който се изнася, с цел да оцелява в България. Парадоксален, само че действителен факт!
И в случай че еврокризата, настъпила през късната 2009 година и в годините след нея, разкри съществуването на огромна бездна сред северна и южна Европа, сред България и Гърция лъсна разликата в стандартите и манталитета като представителки на Изтока и Запада. Резултатът от това е хронична некадърност да се управлява в двете посоки заетостта и финансовите потоци като източник на икономическо и политическо застъпничество.
Като причина за всеобщата имиграция на гръцкия бизнес през последните години се показва политиката на икономии, посредством която лявото държавно управление на Ципрас безусловно задуши с непостижими налози гръцката бизнес среда, само че за сметка на това завоюва общественото доверие на междинната класа и имиграцията.
Неговото държавно управление понижи безработицата с 8%, увеличи минималната работна заплата и като заключителен избавителен ход, с цел да се задържи на власт понижи налозите през май т.г., само че по-голямата част от гласоподавателите му останаха равнодушни към тези ограничения, сочейки го като главен провинен за гръцката бизнес имиграция и приключване на новите генерации в чужбина.
В интервала от 2012 година до декември 2017 година 5200 гръцки компании са дебаркирали в Кипър, а към 15 хиляди гръцки компании са се открили в България.
Реципрочно Ципрас сътвори потребен обществен климат от който се възползваха главно имигрантите в Гърция. Според статистика през 2017 година един от всеки 10, получил обществен дял в Гърция е бил чужденец.
Граждани на 172 разнообразни националности: От Индия до Германия са получили обществените помощи в Гърция. Политиката на Ципрас наложи несъгласие на индустриализацията и прогони огромни локални и непознати вложители със стопиране на приватизацията и огромни капиталови планове, с което провокира обществено сцепление, учредено на тясно преплетени обществени мрежи.
Гърците, които постоянно са били превъзходни търговци и са направлявали огромна част от търговията даже в Османската империя, служейки като мост сред Близкия Изток и Европа, не простиха тази политика на Ципрас, ведно с Преспанското съглашение и му лишиха властта. Именно тази композиция от слаба страна, доминирана от чужденци, липса на мощна предприемаческа промишленост, съчетана с висока степен на съмнение, трансформира обществото и реорганизира политическата върхушка.
И по този начин този мъчителен за гърците интервал завърши със зашеметяващото навлизане на консерватора Кириакос Мицотакис, който даде обещание да върне децата и бизнеса, които си отпътуваха, още веднъж в Родината.
Новото държавно управление запретна ръкави и към този момент жъне позитиви от към момента късото си ръководство. Като начало новото гръцко държавно управление понижи налога върху недвижимата благосъстоятелност с 10 % за парцелите на стойност до 200 хиляди евро, като даде обещание нови 20% през 2020 година за всички парцели и още 10% през 2021 година
Оптимизира системата за разсрочено заплащане от 120 вноски на отговорности към страната с по-благоприятни условия за дребните длъжници, а от трибуната на Солунския панаир министър председателят Мицотакис даде обещание нова скица за прогресивното доходно облагане на физическите лица от идната година с понижен налог от 22 на 9 % за приходите до 10 хиляди евро, както и опазване на необлагаемия най-малко от 8700 евро.
Пое ангажимент да понижи най-високата данъчна ставка от 45% на 42% и спомагателен необлагаем приход от 1000 евро за всяко дете в фамилията. Обеща последователно понижаване и на налога за юридически лица през 2020 година от 28% на 24%, а през 2021 година от 24% на 20%.
Данъкът върху дивидентите от 10% на 5%. Предвиди понижаване на Данък добавена стойност поетапно от 2020 година до 2023 година от 24% на 22%, а за продуктите, които сега се таксуват с 13%, по-ниска ставка от 11%. Ангажира се да ограничи назначенията на държавните чиновници, които съгласно Конституцията са несменяеми, на правилото „ едно предопределение на петима напуснали “, спрямо предходното, което предвиждаше равнене на назначенията и напусканията.
Очаква се прераждане на страната и бизнеса
На база тези данъчни облекчения се чака „ прераждане “ на гръцката страна и бизнес, което надлежно ще усили имигрантския и бежански поток. Гърция не просто промени държавна страница, а промени посоката си.
Предстои й сложен път, само че барикадите, които го блокираха, останаха в предишното. Предвид големия районен дисбаланс се обрисува Гърция да изплува за сметка на по-бедните страни на Балканите, които ще останат като оголени хълмове след завръщане на гръцката бизнес имиграция вкъщи.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ