Полската писателка Олга Токарчук (1962 г.) и австрийският Петер Хандке

Полската писателка Олга Токарчук (1962 г.) и австрийският Петер Хандке (1942 г.) са тазгодишните лауреати на влиятелната Нобелова премия за литература, оповестиха от Нобеловия комитет през вчерашния ден. И двамата са белетристи, и двамата европейци, и двамата са представители не на всеобщите, а на по-елитарни естетически концепции. У нас, макар че са превеждани, и двамата писатели не принадлежат към най-шумните поредици от имена (като фентъзи корифеят Джордж Р. Р. Мартин да вземем за пример, който също бе спряган за възможен лауреат от букмейкърите, въпреки не в челните места).
Коментарите по този избор занапред предстоят и като се регистрира фактът, че в тази област експертите са доста, а критериите - постоянно субективни, надали ще бъдат спестени и рецензии. На пръв прочит обаче в избора на Нобеловия комитет можем да отбележим, че като че ли организацията се стреми да се обърне към по дълбоки психически пластове при избора на призьорите, както и да се върне към чисто белетристичните умения, като занимателен разказ, изненадващи фабули и нововъведение. 
След мощните реакции против награждаването на американския бард Боб Дилън с Нобелова премия за литература и след миналогодишното крушение с отхвърли от връчване на литературна премия заради разкритие на брачна половинка на член на комисията, издавал секрети против възнаграждение и злоупотребявал с ситуацията си, включително полово, тазгодишният избор евентуално ще се окаже път към връщане на високия авторитет на оценката. 
Друго, на което можем да обърнем внимание, е " неполитическият " вид писане на двамата, които за разлика от Светлана Алексиевич да вземем за пример, са по-далеч от директния документален метод в архитектурата на творбите си. Токарчук има занимателно перо, само че и податливост към фикционалност и някаква извънвремева рефлексия. Петер Хандке пък е прочут като податлив непрекъснато да предизвика естетически (наричат го enfant terrible на австрийската литература), само че от време на време и политически (той да вземем за пример се разгласи в отбрана на сръбския деспот Слободан Милошевич в обществена изява).
Няма по какъв начин да подминем и обстоятелството (често повтарящ се при Нобеловите литературните награди впрочем), че  изборът съвсем постоянно е мощно неочакван. Тази година в многочислените таблици и описи, които сякаш подреждаха най-вероятните претенденти с висока меродавност, доминираха други имена. Например букмейкърите залагаха на канадката Ан Карсън, очакваше се премия и за китайката Ан Сюе, а родената в Гваделупа Марис Конде също бе спрягана сред евентуалните тазгодишни лауреати. 
Сред по-известните, които от години са като че напълно близо до приемане на Нобел за литература, и тази година бяха Маргарет Атууд, Милан Кундера, и несъмнено - Харуки Мураками, който евентуално е най-обсъжданият през годините, само че по този начин и не съумял да се увенчае с влиятелния приз до момента. 

-----
Петер Хандке 

е считан за един от най-ярките представители на актуалната австрийска литература. Роден е на 16 декември 1942 година в Грифен, в южната австрийска провинция Каринтия, която тогава е част от немския Трети райх. През 1954 година учи в католическата филантропична гимназия в Танценберг. В учебното списание " Факел " разгласява първите си литературни текстове. През 1961 година, записва право в университета в Грац. По време на следването си Хандке се свързва с новосъздадената " Грацка група " - съдружие на млади австрийски създатели, учредено от Алфред Колерич. Групата разгласява в литературното списание " Манускрипте ". Когато през 1965 година издателската къща " Зуркамп " приема за издание романа му " Стършелите ", Хандке изоставя следването си, с цел да се отдаде напълно на литературна активност. Добива популярност с присъединяване си през 1966 година в съвещанието на авангардните създатели от Група 47 в Принстън, Ню Джърси, където показва пиесата си " Обругаване на публиката ". През 1969 година Хандке става съосновател на издателство " Ферлаг дер ауторен ". Следват повестите и романите " Страхът на вратаря при дузпа " (1970), " Кратко писмо за дълга разлъка " (1972), " Нещастие без ропот ", " Когато желанието още помагаше ", " Часът на същинското чувство " и измежду тях изключително значимата повест " Левачката " " (1976). Петер Хандке е създател на доста сюжети за филми. Самият той режисира през 1978 година кино лентата по повестта си " Левачката ", номиниран за " Златна палма " в Кан. От 1991 година писателят живее в град Шавил, покрай Париж.

 

Олга Токарчук 

е родена е през 1962 година в полския град Сулехов, Любушко войводство. Автор е на романи, книги с разкази, новели, есета, алманах с поеми. За най-успешна нейна творба се счита романът й " Правек и други времена " (1996), отличен с премията на фондация " Кошчелски ", премията на читателите НИКЕ и премията " Паспорт " на сп. " Политика ". Този разказ, който е публикуван през 2008 година и на български, донася на Токарчук международно самопризнание и славата на един от най-важните представители на актуалната полска литература. През 2018 година британският превод на романа й " Бегуни " получава премията " Букър ". Този й роман през месец май излезе и у нас в превод на Силвия Борисова. Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание " Политическа рецензия ". Издала е романите " Пътешествието на хората на книгата " (1993), " Е. Е. " (1995), " Правек и други времена " (1996), " Дом дневен, дом нощен " (1998, български 2005), почетен с литературната премия на читателите НИКЕ, както и с влиятелната немска премия " Мостовете на Берлин ", сборника с разкази " Музика от доста барабани " (2002, български 2006), сборника с новели " Последни истории " (2005) и други Популярността на Токарчук е изключителна, а читателите й я почитат най-много поради положителния усет, енциклопедичните знания, литературния и разказвачески гений и - не на последно място - поради философската дълбочина на творбите й.