Полската кавалерия е известна с редица подвизи. Не е случайно,

Полската конница е известна с редица подвизи. Не е инцидентно, че Руската империя се пробва по всякакъв начин да подчини кралството и да принуди още една страна да бъде челен фронт за разрастването в Европа. Оказва се, че за полският боец няма никакви ограничавания. Един забавен факт е, че още на 1 септември 1939 година кавалерията ще излезе на фронта против немска бронирана техника и ще показва храброст и нелепост, само че в името на отбраната на своя народ.

До през днешния ден самите поляци настояват, че тази офанзива, без значение от жертвите, се счита за сполучлива и дава скъпо време на 1-ви полски батальон да се разгърне и най-малко да се опита да даде някакъв отпор на нахлуващата немска войска. За страдание историята ще ни опише за една доста кървава борба, само че това е нещо изцяло обикновено за крилатите хусари. Ако при започване на Втората Световна война са морално остарели, то историята помни и доста други славни победи.

Крилатите хусари са известни като една от най-силните кавалерии в света и срещата с нея не е най-разумната, изключително в славните времена, когато тъкмо те са успявали да прегазват армии с три пъти по-високо числено предимство. В продължение на цели два века, летящите хусари са съумели да премажат всеки, който е дръзнал да се изправи против тях.

Излизат на историческата сцена за първи път през XVI век и са част от армията на унгарския крал Стефан Батори. Той е имал достойнството да се бори против Османската империя и да бъде един до друг с Влад Цепещ – подчертаваме неговия български генезис – и не би трябвало да забравяме, че самият маджарски държател също идва от семейство, известно със своите кръвопролития. Неговата конница първоначално е композиция от поляци и литовци. Повечето са били селяни, които трябвало да носят със себе си и крила на костюма от тежка ризница. Батори имал странни хрумвания и с изключение на дрескод, прибавя и фейсконтрол – избирал допустимо най-страшно изглеждащите хора за тази бойна единица. Всички минават военно образование и бързо се трансформират в острието на армията.

През 1577 година те извършват масирана офанзива против немската войска в Данциг, преминавайки през повече от 12 000 души като нож през масло. Скоростта им на нахлуване даже не разрешава на германците да се прегрупират след конфликта. В тази борба крилатите хусари губят едвам 88 индивида, само че по-късно излиза наяве, че въпросните са били доброволци, които упорствали да носят същите униформи. През 1601 година хусарите съумяват да се разправят с надалеч по-опитната шведска конница, която по това време е към 4 пъти по-голяма от тях. Пристигайки за борбата в Кирчхолм към 4 години по-късно, можем да видим, че хусерите изпращат едвам 1000 души, които да се изправят против 11 хилядна пехота на шведите, въоръжени и с артилерия. Малцина знаят, само че мотото на конницата е „ Първо убивай, след това ще броиш “.

Всеки един командващ ще бъде сигурен, че изпращането на 1000 души против едни пъти повече хора, може да се счита за самоубийство. Поляците разрушават нападателната линия и доближават до знаменосците. По етиката на войната е несъмнено, че сражението би трябвало да завърши, само че шведите нямат такива планове. Като резултат, поляците не престават борбата и съумяват да разгромят съперника си. Бягащите шведи скоро са настигнати и също избити. Това надалеч не е последната им впечатляваща победа, а единствено началото. В борбата за Клушино през 1610 година хусарите още веднъж нямат численото предимство.

Противникът е събрал войска, която ги превъзхожда 10 към 1. Оказва се, че цифрите нямат никакво значение. В борбата против 40 000 шведи и още 4000 съветска конница, крилатите ездачи вършат един невиждан възторг. Поне в тази борба знаем, че има оживели, които да описват за крилатите дяволи и тяхната мощност. В Европа стартират да се носят митове, че това са бойци, които употребяват някакви черни вълшебства, с цел да побеждават. Истината е, че няма магия, няма и някаква загадка. Крилатите хусари употребяват допустимо най-хубавата и най-тежка ризница. Вместо да употребяват разнообразни евтини ризници, множеството полски ездачи изковавали своята лична и се стремели да покрият себе си от глава до пети. По това време барутът стартира да намира своето приложение и откакто първите пушки са извънредно тежки, мудни за зареждане и не толкоз ефикасни. Бързата и добре проведена конница няма никакви проблеми да пробие защитните линии и да стартира да извършва своята кървава задача.

За да имат и по-добър сан на деяние, копията им постоянно са с дължина към и над 10 метра. Дори и доста по-леки, върховете им са задоволително остри, с цел да преминат през две човешки тела по едно и също време. Веднъж откакто изпълнят своята разрушителна офанзива на коне и съкратят дистанцията, множеството употребяват револвери и мечове – в двете ръце. В бойния си боеприпас разполагат с два типа мечове. Някои даже не употребяват револвери, а се отбраняват напълно с мечове.

Имат и още една нужна добавка – физиката и оптиката. Не очаквайте, че употребяват оптически мерници. Тяхната загадка е, че постоянно употребяват слънцето като още една отбрана. Преди всяка борба, крилатият хусар би трябвало да полира бронята си до подобен искра, че при офанзива да заслепят съперника, като че ли употребяват огледало. През далечния XVI век няма още създадени тъмни очила и крайният резултат е повече от явен. Друг е фактът, че те постоянно се стремят да атакуват във времето, в което слънцето е на тяхна страна – зад тях.

Що се отнася до крилата, те също имат една особена цел. Избрани са пера от щраус и орел, слагат се на дървена рамка, която се носи като раница и на практика не дават никакъв резултат върху сражението, само че пък играят доста добре върху съзнанието на съперника. С дивото препускане на кон, крилата издават извънреден тон, а тъкмо той се запомня ясно от оживелите, способни да описват какво се е случило. За спомагателен авторитет, по-опитните бойци даже яздят човешки глави, закичени на колана си.

Визуалният фактор дава преимущество на кавалерията, само че това надалеч не е всичко. Преди да се стигне до това равнище, може да прибавим и спартанските тренировки, изключителната физическа подготовка, тренирането на офанзиви по през целия ден. Това е било единственото им развлечение и до момента в който всеки не научи тактиките за подвижност и скорост, подготвителният ден не завършва.

Крилатите хусари се изправят против османците в борбата за Виена през 1683 година Дългият поход на Османската империя и налагането им в Европа е опасност за християнството и бойци от всички страни се стичат, с цел да оказват помощ. Голяма част от армията на Свещената Римска империя също се включва и съумява да затвори над 200 000 турци, до момента в който полския крал Ян Собиески води една от най-големите си кавалерии в историята на тези бойни единици. Повече от 3 хиляди хусари се спускат в борбата против Османската империя. Избират една от блатистите местности и употребяват всичко научено, с цел да санкционират осмелилите се да стигнат чак до Виена.

В тази борба няма благосклонност и би трябвало да споменем, че великият везир Кара Мустафа се пробва да помогне на бойците си, наблюдавайки по какъв начин сега се трансформират на кайма от добре проведената полска конница. С персоналната си защита се спуска да помогне на своите хора и продължава да се бори, до момента в който персоналната му защита не рухва. Именно той съумява да избяга със свещения байрак, който в миналото принадлежал на пророка Мохамед – най-малко по този начин споделят. Мустафа е награден за своя подвиг с обезглавяване.

Изненаданата му физиономия е пристигнала в сандък персонално до султана. Османската империя не схваща и какво тъкмо я удря. Според разкази на оживелите османци, това била кавалерия от стотици хиляди души, които се движили като един и всеки размах е съдбовен. Бойците не говорели въобще, провиквали се със своя заплашителен зов и започвали обичайна сеч. Мнозина избират даже да не приказват за този случай, а и скоро самите командващи в османската войска почнали да не разрешават тематиката.