Полската футболна легенда Пьотр Новак даде ексклузивно интервю за предаването

Полската футболна легенда Пьотр Новак даде извънредно изявление за предаването " Код Спорт " по ТВ+ от Чикаго, където се състоя показване на автобиографичната книга на Христо Стоичков - " Историята ". Новак е огромен другар на Камата и на Даниел Боримиров, с които е играл един до друг. Избиран е за най-хубав футболист на Полша и за най-хубав халф в Бундеслигата. Той е и първият, ставал първенец в МЛС и като футболист, и като треньор. Кавалер е на президентския медал на своята татковина, а както самичък разкрива - преди година е бил напълно покрай поста старши треньор на ЦСКА.

- Здравейте, господин Новак! Първо желая да ви попитам - Питър, Пьотр или Петър?

- /Смее се/ Когато дойдох в Съединени американски щати за американците бе мъчно да произнесат същинското ми име - Пьотр, споделяха ми Питър. Така и остана отсега нататък, само че същинското ми полско име е Пьотр.

- Вие бяхте част от огромната изненадата за Христо Стоичков, проведена за премиерата на книгата му. Как успяхте да запазите от него в загадка появяването си?

- С Христо сме в непрекъснат контакт през всички тези години. Чуваме се по един път на месец, само че всеки месец! Дъщеря му ми се обади, сподели ми, че желае да го изненада и ме помоли да запазя в загадка концепцията ѝ. Момичетата желаеха да създадат татко си благополучен. Всички се постараха това да се получи - фамилията му, уредниците, ние, някогашните съотборници... И считам, че се получи. Много съм благополучен да бъда тук. Тази книга е неговият живот, неговата история и завещание. Знаете ли, през днешния ден на летището срещнах българин, който ме позна, пристигна при мен и ми сподели, господин Новак, вие сте звезда! Но Христо Стоичков е суперзвезда!

- Как станахте толкоз положителни другари?

- Когато Христо пристигна през 2000 година, незабавно си допаднахме. Не единствено тъй като бях капитан на тима, само че и тъй като изпитвахме взаимно почитание един към различен. Разговаряхме постоянно и по доста - за тима, за това по какъв начин да спечелим шампионата. Бяхме същински приятели на терена, само че през годините се превърнахме и в същински другари в живота. И по този начин към този момент 20 години, това другарство е все по този начин мощно.

- Вие към този момент бяхте в Чикаго Файър, когато Христо дойде тук, по какъв начин го приехте в началото?

- Вижте, обикновено бе всички да имаме огромни упования към звезда от ранга на Христо. Когато разбрахме, че идва, бяхме доста сюрпризирани. Отборът бе мощен, бяхме в действителност конкурентен и обещаващ състав, само че по това време за Мейджър Сокър Лигата това бе все едно Дейвид Бекъм да отиде в Маджерик Сокс. Христо беше сензация от мига, в който се появи. Където и да играехме, се събираха тълпи от хора, не просто тъй като идваше Чикаго Файър, а тъй като бяхме тима на Христо Стоичков. Неговата роля в Америка не бе единствено да направи футбола по-популярен, само че и да сложи основите на един модел за подражателство. А Стоичков е най-хубавият модел за подражателство, от който децата и младите играчи тук могат да се учат. И те обикнаха футбола, гледайки го. За да ме схванат по-младите фенове, ще го кажа по този начин, в тези години Христо Стоичков беше Дейвид Бекъм и сензацията беше голяма.

- Вие бяхте огромната звезда на Чикаго Файър, само че Христо беше международна суперзвезда. Как се сработвахте на терена?

- Когато имаш няколко мощни характерности на терена, в никакъв случай не е елементарно да постигнеш добър колектив. Но Христо постоянно е бил екипен състезател. Той ме почиташе като капитан, а аз разбирах, че той е международна суперзвезда. Както ви споделих - връзките ни се градяха на мощно взаимно почитание. Комуникацията беше основна. Непрекъснато го питах какво желае, къде и по какъв начин желае да играе, тъй като за мен беше значимо да употребявам невероятните му умения по най-хубавия метод. Днес тези неща не се случват по този начин.Играчите гледат видео разбори, а треньорите дефинират всеки детайл от играта. Но по това време ние решавахме тактиката си в съблекалнята, минути преди мача, излизахме и импровизирахме. Това беше нашият метод, и той работеше.

- Вие сте първия член на Огнения кръг, залата на славата на Чикаго Файър. Мислите ли, че Христо ревнува от това?

- Не, не мисля. По това време Христо беше в Ди Си Юнайтед. Година по-късно аз станах треньор на тима, спечелихме шампионата още веднъж. Тогава Христо реши да завърши с дейната си кариера, не знаеше какво тъкмо желае да прави, дали желае да бъде треньор... Сигурен съм, че това ще се случи и че фланелката с номер 8 ще бъде атракция на стадиона.

- Коя е най-интересната история, за която се сещате с Христо?

- О, имаме толкоз доста истории за описване... някои са за необятна публика, други - не. Просто обичахме да играем дружно, имахме чудесна химия на терена. Преживяли сме неповторими моменти, някои от тях са в книгата. Помня, че бяхме толкоз неразделни, че даже и когато тренирахме и треньорът ни разделяше на два тима, ние отказвахме да бъдем противници - казвахме " Тренер, ние сме дружно ".

- Каква беше Мейджър Лигата по Ваше време?

- Ще бъда почтен - беше по-добра!

- Защо?

- Защото звездите бяха същински звезди. Големите играчи не идваха тук, просто с цел да получат затлъстял чек в долари. Хората, които по това време пристигнаха тук, Христо, аз, а по-късно и Бекъм, трансформираха погледа върху този спорт на цяла една нация. Хората започнаха да разпознават себе си с облиците от терена, не просто да бъдат почитатели на тимовете. Играчи като Христо трансформираха играта, трансформираха сокъра в Америка. Някои отбори имаха шанса да имат такива революционни играчи, други не. Но смяната бе за всички.

- Смятате ли, че " янките " обикнаха европейския футбол?

- Да, в действителност. Футболът доближи до децата. Вече може да видиш на всеки ъгъл деца, които ритат топка, учебните заведения отпускат стипендии за този спорт, което тук е доста значимо за популяризирането. Сокърът в Америка израсна. Мисля, че системата в колежите се нуждае от някои усъвършенствания, защото сега сред академиите за деца и Лигата няма добра връзка, само че имам вяра, че през идните години всичко ще се развие бързо в вярната посока.

- Какво смятате за международното състезание, на което домакини ще са Съединени американски щати, Канада и Мексико?

- Смятам, че ще бъде предизвикателство за участниците. Не толкоз в началната фаза, само че в заключителните стадии на шампионата, дистанциите ще бъдат смазващи за играчите. Времето сред четвъртфиналите и полуфиналите е доста малко, като прибавим и резултата на часовата разлика. Повярвайте, това би било изтощително. С Христо сме го изпитали в прочут смисъл. Когато дойдох за играя в МЛС, часовата разлика в действителност ми разказваше играта! Спеше ми се непрекъснато, до момента в който упражнявам, до момента в който се храня...

Времето е различен огромен проблем. Където и да играеш, лятото е горещо, само че тези страни имат радикално друг климат. В Канада е 19 градуса, а по същото време в Мексико е 38... За футболисти по време на толкоз значимо съревнование като едно международно състезание това би било проблем.

- Играл сте и с различен българин, по време на престоя си в Германия - Даниел Боримиров. Какво можете да ни кажете за него?

- О, Даниел е мой доста добър другар от години. Когато пристигна в Мюнхен, имаше проблем с езика, все търсеше с кого да поговори. Аз и Мики Стевич говорихме малко съветски, разбирахме се колкото можем, учехме го на това и това. И по този начин, на негоден съветски станахме другари. Дани е прелестен човек. Говорих с него преди 3 дни. Всички ние поддържаме контакт, макар многото минали години от времената на терена. Запазили сме хубавите мемоари, печелили сме дружно, борили сме се един до друг, уважавали сме се и тогава, и през днешния ден. Дани беше страховит състезател, беше доста сполучлив и откакто напуснах тима през 1998 година Това беше времето на великите български играчи в Бундеслигата - Лечков, Балъков, Боримиров. Страхотни футболисти!

- Кой от двамата, сред Боримиров и Стоичков, ви е по-близък и за какво?

- Христо. Не го споделям, тъй като през днешния ден сме тук и това е неговата вечер. С Христо си паснахме от първия момент. Преживял съм прелестни моменти и с Дани. Бяхме страхотни сътрудници на терена, забавлявали сме се доста и отвън него, само че по това време аз напусках отбора, прекарал съм по-малко време с него. Въпреки това, Боримиров е доста, доста непосредствен мой другар!

- Печелил сте наградата за най-хубав полузащитник в Бундеслигата. Кой беше най-големият ви съперник по това време?

- Красимир Балъков! /смее се/ Андреас Мюлер също беше извънреден, Лотар Матеус, все огромни имена. Състезавах се с най-хубавите в света, конкуренцията беше невероятна. Имах шанса да направя няколко в действителност положителни сезона, да бъда най-хубавият измежду всички. Времето, прекарано в Бундеслигата, промени живота ми изцяло. Никога не съм вярвал, че ще стана толкоз прочут, мечтал съм за това, работил съм старателно, само че в никакъв случай не съм вярвал, че ще имам подобен шанс. Ще играя на някои от най-големите игрища в света, ще означавам голове, на които хиляди ще се радват... В Германия изживях фантазията си!

- Какво мислите за българския народен тим през 1994 година и триумфът му на шампионата в Съединени американски щати?

- Вижте, аз бях капитан на националния тим на страната си - Полша и ще ви кажа разликата сред нашия тим тогава и вашия. И ние имахме страхотни играчи - футболисти, които бяха звезди в Бундеслигата, в Серия А, в Ла Лига, само че ние не бяхме тим. Бяхме страховит състав, само че не и колектив. Бяхме другари отвън терена, само че не и едно цяло, когато стъпехме на него. Имахме триумфи, единични положителни моменти, само че не и същински момент на талантливост. От друга страна, България по това време имаше не просто изключителни играчи, те бяха същински тим. Говорил съм с Христо доста пъти за 1994 година Питал съм го: " Как го постигнахте? Никой не го очакваше... ". Казвал ми е: " Ние бяхме семейство, всички дружно - играчите, треньора, почитателите, ето по този начин. "

- Имате доста мачове зад тила си, само че кой е най-хубавият в кариерата ви? Най-ценният момент на терена?

- Спечелил съм доста мачове, изгубил съм също не малко. Играх до 39-годишна възраст, а започнах на 15... Представяте ли си какъв брой години съм бил на терена! Не постоянно е било елементарно, само че съм претърпял доста страхотни моменти, бил съм същински благополучен стотици пъти. Ако би трябвало обаче да посоча един съответен момент, то това е " Уембли ", въпреки и да загубихме мача. Това бе сбъдната детска фантазия. Винаги съм копнял да стъпя като състезател на този стадион, на остарелия " Уембли " и когато това се случи, резултатът нямаше значение, тъй като фантазията ми се бе сбъднала.

- Избран сте за най-хубав футболен треньор в Америка, по времето когато сте отпред на Филаделфия Юниън. Как го постигнахте?

- С работа и почтено казано с помощта на немския си нрав от годините в Германия. Не обичам да изгубвам време, споделям го и на играчите си - желая да надвивам и няма да изгубвам време, с цел да го реализира. Това е положение на мозъка, което желая да предам на футболистите си, където и да отида. Това проличава и в стила, който тимовете ми играят на терена. Харесвам доста офанзивния футбол, нападателната висока преса, обичам да трансформирам тактиката си по време на самия мач.

Не желая да кажа, че съм професор на терена, само че имам богат опит. Опит, добит от работа с играчи като Христо Стоичков. Говорили сме толкоз пъти за Йохан Кройф, за работата и методите му, попивал съм всяка дума. Мога да дам доста като треньор на младите играчи, ще забележим какво ще стане.

- В кариерата си имате и едно екзотично премеждие. Бяхте народен селекционер на отбора на Антигуа и Барбуда. Разкажете ни за този интервал...

- Работата в Антигуа и Барбуда пристигна като изненада за мен. Президентът на Карибския футболен съюз, който има под шапката си 31 островни страни, ме предложения да бъда негов механически консултант. Искаше да съставим дружно стратегия, разрастваща футбола, която да обгръща всички тези страни. Така и стартира моето премеждие. Аз се занимавах с националните тимове на тези страни, работих като селекционер на отбора на Антигуа и Барбуда. Когато пристигнах бяхме 145-ти в класирането на ФИФА, а когато си тръгвах бяхме към този момент на 70-то място! Помня по какъв начин когато спечелихме международната подготовка против Гватемала, животът на целия остров просто спря. Хората преустановиха работа, беше същинска полуда. Много прочувствен миг за играчите и за мен. Това са момчета, които нямат доста, от небогати фамилии са. Футболисти, които просто обичат най-великата игра. И най-важното - вършат го със сърце. Бях толкоз благополучен да бъда техен треньор, само че тогава получих позвъняване от Полша и се върнах да работя в родината си.

- Когато бяхте треньор в Лехия (Гданск), имахте един български състезател в състава си...

- Двама! Имах двама - Милен Гамаков и Симеон Славчев. Първо взех Гамаков - доста добър футболист. Тогава един ден ми се обади Стоичков и ми сподели: " Питър, имам страховит състезател за теб - Симеон Славчев ". Доверих му се и в действителност беше по този начин - Симеон игра две години при мен преди да отиде в Карабах.

- Вярно ли е, че е имало оферта към вас от страна на ЦСКА?

- Вижте, приказвал съм с Христо по този въпрос. Това е неговият тим, мястото, откъдето е почнал и заема доста значимо място в сърцето му. Той ме попита дали в миналото бих застанал отпред на отбора и несъмнено, отговорих му, че бих на драго сърце, само че може би не тъкмо в този момент, а в бъдеще...

- В момента ЦСКА си търси треньор...

- Ами, в случай че им дотрябвам, задоволително е да кажат на Христо и ще имат номера ми на мига! /Смее се/

- Имате доста титли и лични самопризнания, само че в сбирката ви има и орден, връчен персонално от президента на Полша...

- Това е едно от най-големите самопризнания в живота ми, не просто като състезател или треньор, а като човек. Чувството да получиш приз от президента на страната си е доста прочувствено, тъй като това не е орден за съответно достижение, а отличие за цялостния ти принос като човек към страната ти, към нацията и културата ти. Момент, който в никакъв случай няма да не помни. Момент, за който бих написал книга, само че не съм по този начин добър като Христо! Шегувам се... Това е един от най-специалните дни в живота ми, който придава смисъл на работата и напъните през десетките години. Започнах с футбола, когато бях на 5 години. Мечтаех да играя в националния тим, да попадна в първокласен тим, да вземам участие във велики мачове.Това отличие е знак, че съм се справил, че съм постигнал нещо като човек.

Стоичков: В Съединени американски щати стартира всичко за българския футбол

" През 2019 година се навършват 25 години от спечелването ми на " Златната топка "