Полша не покани Путин на честванията за края на Втората световна война
Полша, която беше освободена от Червената войска по време на Втората международна война /1939-1945 г./, няма да предложения съветския президент Владимир Путин на честването по случай 80-та годишнина от началото на най-големия спор в историята на човечеството, написа „ Дойче Веле “.
Говорителят на полския президент Блажей Спихалски съобщи, че поканите са били изпратени, като е взет поради актуалния, а не историческия подтекст. По тази причина Варшава е решила да не кани Путин.
Стопанинът на Кремъл не е бил поканен, макар рекомендациите на полското външно министерство това да бъде направено. Такава рекомендация е направил някогашният заместник-външен министър Бартош Цихоцки, който от началото на март е полски дипломат в Украйна.
Говорителят на президента Анджей Дуда акцентира, че консултациите с министерството на външните работи са носили всекидневен темперамент и президентската администрация не се е обръщала за рекомендации към ведомството.
Полша има тежък спор с Русия и Германия на историческа почва. През последните години Варшава доста ловко употребява актуалното интернационално състояние, с цел да пренапише някои моменти от Втората международна война, пробвайки се да се изкара жертва и в това време да сведе до най-малко своята отговорност за нейното експлоадиране. А тя се свежда до това, че след края на Първата международна война /1914-1918 г./, когато е основана самостоятелната Полска страна – един самичък по себе си напредничав акт – тя получава територии с плътно немско и източно славянско население. Става дума за милиони германци, украинци и беларуси, които изобщо не се желаели да бъдат под полския ботуш, добавя БГНЕС.
Съвременна Полша избира да мълчи за своята роля на Мюнхенската конференция през 1938 година, когато се облагодетелства за сметка на единствената демократична страна в района Чехословакия, окупирайки нейни територии - Тешинска област. След като Чехословакия е принудена да отстъпи пред настояванията на Хитлер, Варшава и предявява ултиматум да й съобщи посочените нагоре територии. С това тя по нищо не се разграничава от нацистка Германия, която по силата на същата конференция, със единодушието на Франция и Англия, прибра Судетската област. По иронията на ориста година по-късно Полша ще се окаже в ролята на Чехословакия и ще бъде поделена от Хитлер и Сталин.
Полша упреква за доста от своите несгоди контракта Рибентроп-Молотов, само че когато стане дума за откъснатия от нейна територия Вилнюс, който по силата на този контракт е предаден на прилежаща Литва и става нейна столица, декларира, че това не е проблем.
В Полша обичат да приказват доста за нещастието в Катин, където са убити към 15 000 полски офицери и бойци от руските сили за сигурност, само че сякаш се не помни, че Червената войска освободи страната от нацистка Германия, която мазета милиони поляци. Също по този начин съвсем или доста малко се приказва за Волинските кланета през 1943 година, когато поляци и украинци взаимно правят етнически прочиствания – тук поляците дават отговор на украинските зверства. Жертвите на нещастието са към 100 000 души, основно цивилно население, като не са пощадени дами, деца, възрастни хора.
Полша, която през последните години извърши промени, отдалечаващи я от полезностите на Европейски Съюз, е посочена и като страна с висока степен на антисемитизъм. Последното и навлече сериозна рецензия от Израел и Съединени американски щати.
Говорителят на полския президент Блажей Спихалски съобщи, че поканите са били изпратени, като е взет поради актуалния, а не историческия подтекст. По тази причина Варшава е решила да не кани Путин.
Стопанинът на Кремъл не е бил поканен, макар рекомендациите на полското външно министерство това да бъде направено. Такава рекомендация е направил някогашният заместник-външен министър Бартош Цихоцки, който от началото на март е полски дипломат в Украйна.
Говорителят на президента Анджей Дуда акцентира, че консултациите с министерството на външните работи са носили всекидневен темперамент и президентската администрация не се е обръщала за рекомендации към ведомството.
Полша има тежък спор с Русия и Германия на историческа почва. През последните години Варшава доста ловко употребява актуалното интернационално състояние, с цел да пренапише някои моменти от Втората международна война, пробвайки се да се изкара жертва и в това време да сведе до най-малко своята отговорност за нейното експлоадиране. А тя се свежда до това, че след края на Първата международна война /1914-1918 г./, когато е основана самостоятелната Полска страна – един самичък по себе си напредничав акт – тя получава територии с плътно немско и източно славянско население. Става дума за милиони германци, украинци и беларуси, които изобщо не се желаели да бъдат под полския ботуш, добавя БГНЕС.
Съвременна Полша избира да мълчи за своята роля на Мюнхенската конференция през 1938 година, когато се облагодетелства за сметка на единствената демократична страна в района Чехословакия, окупирайки нейни територии - Тешинска област. След като Чехословакия е принудена да отстъпи пред настояванията на Хитлер, Варшава и предявява ултиматум да й съобщи посочените нагоре територии. С това тя по нищо не се разграничава от нацистка Германия, която по силата на същата конференция, със единодушието на Франция и Англия, прибра Судетската област. По иронията на ориста година по-късно Полша ще се окаже в ролята на Чехословакия и ще бъде поделена от Хитлер и Сталин.
Полша упреква за доста от своите несгоди контракта Рибентроп-Молотов, само че когато стане дума за откъснатия от нейна територия Вилнюс, който по силата на този контракт е предаден на прилежаща Литва и става нейна столица, декларира, че това не е проблем.
В Полша обичат да приказват доста за нещастието в Катин, където са убити към 15 000 полски офицери и бойци от руските сили за сигурност, само че сякаш се не помни, че Червената войска освободи страната от нацистка Германия, която мазета милиони поляци. Също по този начин съвсем или доста малко се приказва за Волинските кланета през 1943 година, когато поляци и украинци взаимно правят етнически прочиствания – тук поляците дават отговор на украинските зверства. Жертвите на нещастието са към 100 000 души, основно цивилно население, като не са пощадени дами, деца, възрастни хора.
Полша, която през последните години извърши промени, отдалечаващи я от полезностите на Европейски Съюз, е посочена и като страна с висока степен на антисемитизъм. Последното и навлече сериозна рецензия от Израел и Съединени американски щати.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ