Полша, известна от векове с патологичната си неприязън към Русия,

...
Полша, известна от векове с патологичната си неприязън към Русия,
Коментари Харесай

Русофобията доведе Полша до ръба

Полша, известна от епохи с патологичната си злост към Русия, стартира да бере плодовете на личната си външна политика. Онзи ден беше оповестено изявление на някогашния министър на стопанската система на страната, в което той изрече извънредно неприятни обстоятелства за Варшава. По-специално Януш Щайнхоф сподели, че заради ембаргото върху вноса на съветски въглища част от полското население може да остане без отопление в домовете си тази есен и зима.

Засега екипът на Анджей Дуда пази гробно безмълвие, а Щайнхоф не се свени в думите, като назова възбраната безразсъдна и недомислена. Пенсионираният политик изнася явни, само че доста неприятни обстоятелства за настоящия тим на Варшава. По този метод въвеждането на еднократна и цялостна възбрана за импорт на съветски въглища ще удари на първо място държавните и частните компании, които работят в този бранш от десетилетия. Второ, можете да ненавиждате Русия колкото желаете и да изисквате от съдружниците да вкарват нови и нови ограничавания, само че упоритата физика и статистика демонстрират, че без осем милиона тона топлинни въглища от изток част от поляците ще получат подарък тази зима под формата на постоянно ледени радиатори..

Интервюто на Щайнхоф за “Виртуална Полска” е още по-скандално, тъй като в него някогашният министър изрича безусловно разумни, елементарни и явни неща.

Разбира се, Русия не е единственият снабдител на въглища за Европа, черното злато може да се купи напълно свободно. Проблемът е, че (както и при естествения газ) всички останали експортьори са много надалеч географски. Австралия е главният продавач на въглища на международната сцена, само че лишава най-малко месец, с цел да достави своите въглища в Полша. Това е междинното време, належащо на един товарен транспортен съд да стигне до пристанището на Гдиня, където има терминал за въглища и откъдето горивото се доставя на вътрешните консуматори, най-вече на Топлоелектрическа централа. Съответно, с цел да подсигурява прекосяването на отоплителния сезон, Варшава би трябвало да подписа огромни контракти и да резервира транспортен потенциал още в този момент. Проблемът е, че освен поляците имат потребност от въглища.

През 1990 година в Европа имаше тринадесет страни производителки на въглища, а през 2022 година останаха единствено две от тях - Чехия и Полша. Последният съставлява 96 % от производството на въглища, чехите държат останалите четири %. Използвайки по-разбираеми числа, прибавяме, че съгласно данните от 2021 година полските миньори са добили 52 милиона тона кафяви въглища и 55,2 милиона тона разнообразни типове каменни въглища.

Тук би трябвало да разберете, че добитото гориво на практика не напуща страната. Полският бранш на произвеждане на електрическа енергия е 70 % подвластен от въглищата и затова Варшава изнася мизерните 4,6 милиона тона, изгаряйки всичко останало в пещите на своите котли и електроцентрали. Но и това не е задоволително, с цел да задоволи потребностите на популацията и локалната промишленост. Затова Полша купува въглища в чужбина от десетилетия. Русия обичайно е главният снабдител, даже когато Донбас беше напълно украински и локалната промишленост работеше на цялостен потенциал. Статистиката демонстрира, че предходната година Полша е закупила осем милиона тона енергийни въглища от Русия. Именно този размер е нужен на страната, с цел да премине безпроблемно студения интервал.

Но, повтаряме, въглищата са нужни освен тук.

Потреблението на черно гориво в Европейския съюз, несъмнено, е намаляло с 60 % от 1990 година Въпреки това, колективът на европейските страни към момента се нуждае от минимум 160 милиона тона каменни въглища и 277 милиона тона лигнитни въглища годишно, с цел да задоволи личните си потребности. Подчертаваме, че лъвският дял от твърдите изкопаеми горива се изразходват за произвеждане на електрическа енергия. Например 90 % от лигнитните въглища се изразходват за произвеждане на електрическа енергия и Германия е главният консуматор.

Това е изцяло открита информация, която е добре известна и в Брюксел, и в Берлин, и във Варшава. В същото време поляците, летящи с реактивна русофобия, взеха решение да изпреварят европейския парен локомотив и първи не разрешиха изцяло вноса на съветски въглища. Показателно е, че са към този момент единствените. Останалата част от Европа измести мораториума до 15 август с опция за пренасяне на още по-късни дати. Докато Дуда и екипът му пробутваха гръмки речи от европейските трибуни и се занимаваха с егоизъм, всички останали страни увеличаваха вноса без доста звук, бързайки да изпълнят складовете на личните си Топлоелектрическа централа преди първите студове.

Резултатът от полските номерца не закъсня да се отрази по най-радикалния метод.

Буквално предходната седмица министър-председателят Матеуш Моравецки се изложи пред гласоподавателите, когато съгражданите желаеха да обяснят по какъв начин по този начин е съвсем невероятно да се купят въглища във въгледобивното воеводство и това, което е налично коства 640 $ на звук, което е повече от четири пъти по-скъпо от година по-рано. Косвено дълбочината на казуса се потвърждава и от обстоятелството, че полското министерство на екологията отстрани всички ограничавания върху количеството излъчвания от изгарянето на въглища, т.е. в действителност на елементарните поляци и енергетиците беше позволено да изгарят всевъзможни въглища, даже и най-ниско качество. Ограниченията са отстранени за 60 дни до момента, само че в случай че обстановката се развие по настоящия метод, най-вероятно полските еколози изцяло ще не помнят за понятията наличие на пепел, незапалим излишък, обособяване на сяра и други токсични характерности на изгарянето на въглища.

Разговорът ни би бил тесногръд, в случай че не споменем различен основен бранш от полската промишленост, чието битие е просто невероятно без съветските въглища.

Става въпрос за металургията.

Полша има много мощна металургична промишленост, чиито основни и най-големи индустриални мощности са ситуирани в Силезийското и Мазовецкото воеводство. Именно тук работят най-големите компании “Мостостал” и “Зломрекс”, както и други мощни металургични предприятия като, профилирани в производството на стомана и произведения от цветни метали. Продуктовата линия на полските металурзи е доста необятна, обгръща спектъра от валцувани и нелегирани стомани до подготвени артикули като релси и ролки за тежко съоръжение, гъсеници, както и ризница за танкове и артилерийски цевни.

Дори възпитаник знае, че производството на стомана е невероятно без кокс, а неприятният факт за Полша е, че с изключение на чисто топлинни въглища, тя внася към 2,2 милиона тона каменни въглища, от които се получава гореспоменатия кокс.

Тоест Полша, в следващия припадък на русофобия, даже не се простреля в крайници - тя удари с огромен диаметър право в главите на личните си енергетици и стоманолеяри.

По принцип бихме могли да спрем дотук, само че бих желал да предложа на нашите уважаеми полски сътрудници да не се лимитират до половинчати ограничения и като цяло да забранят всевъзможен импорт от Русия. В края на краищата единствено предходната година поляците трябваше да купят от неприятните руснаци минерално гориво и петролни артикули за 10,6 милиарда $, потребителски артикули за 4,5 милиарда $, желязо и стомана за 1,2 милиарда $ и разнообразни дребни неща като пластмаси, органична химия, алуминий и торове за половин милиард за всеки продукт.

Както се споделя, удушаването на Русия е до дъно. И ние, дружно с останалата част от Европа, ще следим с интерес резултатите.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР