Полша е една от най-хомогенните страни в ЕС [Shutterstock] За

Полша е една от най-хомогенните страни в Европейски Съюз

[Shutterstock] За да си визиите по какъв начин имиграцията трансформира Полша, насочете се към Hala Koszyki - пространство във Варшава, включващо заведения за хранене, продажба на хранителни артикули и улична храна и осъществяване на културни събития. Вземете Uber и е доста евентуално водачът да е от Беларус. Вътре украински сервитьори и готвачи оферират суши и тапас. Навън, възседнали своите скутери, снабдители на храна за у дома от Индия и други страни в Южна Азия чакат да вземат поръчката на всеки варшавец, който е решил да яде вкъщи.

Полша - една от най-хомогенните страни в Европейски Съюз, се трансформира в страна на имигранти. Тя е приела повече служащи отвън Европейски Съюз през 2018 година спрямо всяка друга страна - съвсем пет пъти повече от Германия, и евентуално е повторила това и през 2019 година Близо 2 млн. украинци са пристигнали от 2014 година насам, отблъснати от забавената си национална стопанска система и войната на изток и привлечени от по-високите заплати в Полша. Те не са единствени. През последните три години 36 000 непалци, 20 000 индийци и 18 000 бангладешци са се преместили в Полша. Това е огромна смяна - Полша със своите 38 млн. поданици е имала единствено 100 000 чужденци през 2011 година Миграцията се възприема за политическа разграничителна линия в Европейски Съюз с един отворен запад против един затворен изток. И въпреки всичко Полша тихомълком стартира да наподобява повече на страните в Западна Европа.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За страдание Полша се държи по един прекомерно европейски метод. Западна Европа се обърна към имиграцията по време на следвоенния стопански взрив. Безработицата се намали от към 8% през 30-те години на предишния век до 3% през 50-те и 1.5% при започване на 60-те, което докара до дефицит на работна ръка. Сега Полша се радва на сходен стопански напредък. Безработицата, която доближи 20% преди присъединението към Европейски Съюз през 2004 г, през днешния ден е малко над 3%. Изправена пред същия проблем, полската ръководеща националистическа партия " Право и правдивост " без непотребен звук доближи до същото решение - имиграцията. Правителствата могат да следят грешките на другите преди тях и да ги заобикалят. Що се отнася до имиграцията, Западна Европа предлага доста уроци. Но Варшаваq изглеждаq ги пренебрегва и въодушевено повтаря грешките на другите страни.

Първата неточност е вярването, че краткотрайните служащи ще останат краткотрайно. Гражданите на Украйна, Беларус и някои други някогашни руски страни могат да работят до шест месеца в Полша без виза. Полските управляващи безгрижно приказват за украинците, които работят на " сивия пазар " и не заплащат обществени осигуровки. Сложните въпроси, като да вземем за пример по какъв начин да се интегрират новодошлите, биват подценявани. Защо да мислиш за такива неща, като имигрантите скоро ще се върнат у дома? Подобна скица за " гостуващи служащи " е тествана и преди. Германия одобри към 2 млн. от тях от 50-те до 70-те години на предишния век. Когато мнозина останаха за непрекъснато, държавното управление реши да не ги гони. Бившият канцлер социалдемократ Вили Бранд съобщи, че това би било " безконтролно, нечовешко и изцяло срещу стопанската система ". Полската ръководеща партия би имала по-малко угризения по отношение на депортацията, само че нейните водачи могат да бъдат възпрeни от разноските и от вредите за стопанската система.

Друга неточност е догатката, че защото, без да се считат украинците, мигрантите са релативно малко, те няма да бъдат видяни от полските гласоподаватели. Малкият брой може да има огромно отражение. През 2019 година Полша е дала дълготрайни визи на към 24 000 души от Непал, Индия и Бангладеш по данни на Полския стопански институт. За съпоставяне, Англия е приемала по 16 000 мигранти от Карибите на година през 50-те. С население от 52 млн. души по това време страната не е била наводнена. Но това е било задоволително, с цел да докара до зараждането на расистки политики. През 1955 година Уинстън Чърчил предлага като избирателен слоган " Да запазим Англия бяла ".

Някои полски представители на властта считат, че не би трябвало да се тормозят по отношение на интеграцията, тъй като украинците културно са доста близо до поляците. Те наподобяват по същия метод, най-вече християни са и приказват сходен език. Но приликите не са задоволителна ризница против предразсъдъците. Белите християни, луди по футбола и по бирата, не са били необичайност във Англия преди идването на стотици хиляди поляци. И въпреки всичко настроенията против имиграцията от Източна Европа подтикнаха поддръжката за Brexit, който прекатурна английската политика. Крайнодясната полска партия " Конфедерация " се бори против задграничните служащи, като нейните депутати настояват, че националната " непорочност " е по-важна от икономическия прогрес. Засега ползата не е огромен - протест срещу украинците, проведен от друга партия през 2018 година, притегли едвам 10 души. Но поляците не са изпитвали криза от съвсем едно потомство и никой не знае какво може да стане, в случай че стопанската система се забави.

Във всеки случай Полша може и да не може да разчита на прилива на украински служащи още дълго. Подобряващата се украинска стопанска система и разхлабените немски имиграционни правила, които влизат в действие през март, може да накарат младежите в Харков да отидат другаде. Бизнесът към този момент гледа по-надалеч, с цел да запуши дупките. Полската организация " Набиране на чиновници " отваря офис в Сингапур, с цел да търси служащи от Азия. Тези поляци, които са срещу чужденците, не се мотаят в фешън заведения в центъра на Варшава. Но идването да вземем за пример на 150 непалски или индонезийски служащи във фабрика в малко градче в Източна Полша може да притегли вниманието. А бързата етническа смяна може да разстрои вътрешната политика, както откриха обичайните партии в Западна Европа.

Шумни популисти, тихи глобалисти

Най-типичната европейска линия на полското държавно управление, когато става въпрос за имиграцията, е неговото отвращение да разисква тематиката. Може би това е, тъй като ръководещите са по-лицемерни от другите. " Право и правдивост " е една от най-нелибералните ръководещи партии в Европа, а има една от най-либералните миграционни политики. Това е като мръсна загадка. Когато един министър призна, че имиграцията е нужна за положителното показване на полската стопанска система, той беше уволнен. Както своите съседи от Западна Европа, полското държавно управление избира композиция от доверчивост, машинация и вяра, че нещата сами ще се подредят. Може би това просто е европейският метод. Но е малко евентуално да проработи.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved