Шест университета у нас са видими в науката
Половината от висшите учебни заведения, които са получили при акредитацията оценка над 9 от 10 вероятни, имат нула научна активност. Това съобщи министър Красимир Вълчев при представянето наскоро на рейтинговата система на вузовете за тази година. И това - в случай, че научната активност е един от главните параметри при комплексното оценяване на висшите учебни заведения, от което зависят и финансовата съставния елемент за качество в дотациите, и броя за банкет на първокурсници, определяна от Министерския съвет. Това се отнася за държавните висши учебни заведения, до момента в който за частните ще бъде анулирано даже определянето на приема, както гласят импортираните в Народно събрание ремонти в Закона за висшето обучение (ЗВО).
Не може тук да се обзет резултатите на нашите вузове по всичките 16 знака за научната активност, измежду които са цитиранията върху научни писания, докторските стратегии, съответствие докторанти към студенти и прочие Затова да погледнем най-малко броя на научните публикации в интернационалните списания, който е измежду главните индикатори за равнището на научната активност. У нас учени постоянно възразяват против отчитането на резултатите съгласно количествените наукометрични данни, само че към този момент светът не е измислил различен метод да съизмерва достиженията в науката.
Твърде печална е " научната " картина
за последните 5 години в най-масовото професионално направление, желано от студентите - Администрация и ръководство. То съществува в цели 27 висши учебни заведения у нас, само че едвам в три от тях преподавателите имат над 30 изявления в интернационално забележими издания за цяла петилетка - в УНСС (35), Софийския университет (34) и Висшето учебно заведение по мениджмънт-Варна (33). А в 14 от тези вузове броят на публикациите е... 0. При това тези вузове образоват докторанти в няколко упълномощени специалности. Програмната им акредитация е с оценка над 9 и по какъв начин са я получили при такива резултати не е ясно. Много от дълго време по всевъзможни конгреси се приказва, че системата на акредитациите у нас не работи дейно, минава официално и на правилото " да не обидим сътрудниците ". Сега с измененията в ЗВО са планувани голям брой основни промени в процедурите за акредитация, а също така за обещано направление оценяването ще се прави по едно и също време за всички висши учебни заведения, които образоват в него. Та да има най-малко някакво диференцирано нареждане на оценките съгласно действителните резултати.
Според ЗВО при определянето на дотацията на всяко висше учебно заведение се включват средства за научна и издателска активност, които би трябвало да са 10% от издръжката на образованието. Тази квота в никакъв случай не е достигана до момента, само че тук поражда въпросът дали е задоволително ниските резултати в научната активност да се отразяват единствено върху компонентата " финансиране за качество " и би трябвало ли въобще да получава такива целеви пари висше учебно заведение, което има нулев теоретичен резултат? Стремежът да влезе в групата, която получава такива средства, би подтикнал развиването на науката в него.
По принцип най-активни в публикуването на публикации в реферирани интернационалните издания, които се регистрират от международните бази данни SCOPUS и WEB of SCIENCE, употребявани в рейтинговата система, са учените в региона на биологическите, физическите и химическите науки. Биология се преподава у нас в пет университета. В броя научни публикации за последните 5 години надалеч напред излиза Софийският университет (425 статии), следван от Тракийския университет в Стара Загора (341), Пловдивския университет (228), Шуменския университет (44) и Нов български университет (26). Всичките пет обаче са получили акредитационна оценка над 9. Виждаме
прекомерно огромни разлики в индикаторите
на обособените университети, които се следят в действителност във всички професионални посоки. Разбира се, има значение броят на преподавателите на щат в съответното висше учебно заведение, само че трендовете са отчетливи. Освен това нерядко вузовете регистрират като научна продукция и публикациите на приходящите в тях преподаватели на хонорар, които вписват същите писания в докладите и на университетите, където са на щат. Това води до неточно показване на едни и същи публикации на две и повече места.
В региона на физиките, които като направление съществуват в 4 университета, обстановката е още по-показателна. Категоричен водач и тук е Софийският университет (1260 статии), надалеч след него е Пловдивският университет (119) и по-слабо се показват Шуменският университет (80) и ЮЗУ (30). Единствено в последния програмната акредитация на направлението е под 9. Картината при химическите науки, преподавани в 5 университета, е сходна. Напред е СУ с 854 публикации, след него Пловдивският университет (187), Университетът " Ас. Златаров " в Бургас (118), Шуменският университет (69) и ЮЗУ (47), който обаче има цели 84 докторски стратегии в региона на физическите науки. Т.е. преподавателите тук образоват докторанти в 84 стратегии, само че на стратегия не се пада даже по една обява за 5 години! Нещо повече, в доста от сякаш влиятелните вузове, както демонстрира рейтинговата система, прекомерно дребна част от самите преподаватели (между 10 и 20%) считат, че науката е значима за тяхното висше учебно заведение! Всичките пет посочени вуза са упълномощени в това направление с оценка над 9. Възниква и въпросът дали всичките професори и доценти, които образоват докторанти, дават отговор най-малко на минималните условия на Закона за развиване на университетския състав? Може би отговорът на този въпрос изяснява за какво в регистъра на университетския състав, воден от НАЦИД, липсват имената на много хабилитирани учени...
Законът за поощряване на научните проучвания пък задължи МОН всяка година да прави отчети за положението на научните проучвания във вузовете, в Българска академия на науките, Селскостопанската академия (ССА) и фонда " Научни проучвания ". Оценката и анализът би трябвало да са обществени, за научните организации и вузовете те се вършат от Комисия за оценка и наблюдаване на научноизследователската активност с ръководител и 12 специалисти. Засега към момента не е огласен новият отчет, само че в края на предходната година МОН разгласява резултатите от наблюдението за 2017 година на 43 вуза, Българска академия на науките и Селскостопанската академия. То предстоящо удостовери обстоятелството, че Българска академия на науките и Софийският университет са водещите научни центрове у нас, те водят общата ранглиста за научна активност и са интернационално забележими. Оценката се прави за научни резултати, теоретичен потенциал и публично влияние на научните достижения. На трето и четвърто място са Медицинският университет в София и ХТМУ. Следват ТУ-София и Пловдивският университет.
Всъщност
това е действителността
- шест български университета от общо 51 вуза в действителност вършат просвета. По патенти водят Българска академия на науките (82), ССА (23), ТУ-София (8), Пловдивският, Русенският и МУ-Варна с по 6 патента, останалите висши учебни заведения са с по 5 и надолу патенти. Те се показват друго съгласно другите знаци за научна активност, само че не повече от 16 вуза се вместват в понятието за просвета.
Направени бяха ранглисти и по научни посоки. В педагогическите науки да вземем за пример през 2017 година водещи са Русенският университет, УниБИТ и Националният боен университет. В филантропичните науки отпред е Българска академия на науките, следвана от СУ, Пловдивския университет и Нов български университет. В естествените науки, математиката и информатиката отпред са Българска академия на науките, СУ, МУ-София и ХТМУ. В техническите науки преди всичко е ТУ-София, следван от Българска академия на науките, СУ, ТУ-Варна и така нататък В аграрните науки и ветеринарната медицина водещи са Българска академия на науките, МУ-София, Селскостопанската академия, Пловдивският университет и Лесотехническият университет.
Оказа се, че 8 висши учебни заведения не са били оценени, тъй като имат на щат по-малко от 20 учени или нямат упълномощени докторски стратегии - Колежът по мениджмънт и търговия, Американският университет, някои институти на ССА и други Иначе в уеб страниците на всичките 51 висши учебни заведения ще прочетете, че те надали не са корифеи на родната просвета. А в случай че човек се вгледа по-внимателно, вижда, че за теоретичен резултат се показват отчети или презентации на локални конференции; изявления, поместени в районни сборници; присъединяване на места в някой теоретичен или различен конгрес, пътувания за по два-три дни в чужбина, че даже и публикации във вестници! И всичко това минава.
Още при разбора за 2016 година се разбра, че на оценка подлежат общо 227 организации (факултети, департаменти, центрове, колежи и други звена на висши учебни заведения, както и институти на Българска академия на науките и ССА; упълномощени лечебни заведения и центрове), извършващи научни проучвания. Тогава те съгласно показаните резултати бяха систематизирани в 5 групи: елитни; ефективни; приемливо изпълняващи научната си дейност; организации с незадоволителна успеваемост и такива със слаба успеваемост. Кои са " слабите " не бе оповестено. Не е известно страната да е взела някакви ограничения за тях, нито да е подтикнала по някакъв метод институциите от първите две групи. А предходната година МОН огласи резултатите единствено на 43 вуза, Българска академия на науките и ССА.
Сега чакаме новия отчет...
Не може тук да се обзет резултатите на нашите вузове по всичките 16 знака за научната активност, измежду които са цитиранията върху научни писания, докторските стратегии, съответствие докторанти към студенти и прочие Затова да погледнем най-малко броя на научните публикации в интернационалните списания, който е измежду главните индикатори за равнището на научната активност. У нас учени постоянно възразяват против отчитането на резултатите съгласно количествените наукометрични данни, само че към този момент светът не е измислил различен метод да съизмерва достиженията в науката.
Твърде печална е " научната " картина
за последните 5 години в най-масовото професионално направление, желано от студентите - Администрация и ръководство. То съществува в цели 27 висши учебни заведения у нас, само че едвам в три от тях преподавателите имат над 30 изявления в интернационално забележими издания за цяла петилетка - в УНСС (35), Софийския университет (34) и Висшето учебно заведение по мениджмънт-Варна (33). А в 14 от тези вузове броят на публикациите е... 0. При това тези вузове образоват докторанти в няколко упълномощени специалности. Програмната им акредитация е с оценка над 9 и по какъв начин са я получили при такива резултати не е ясно. Много от дълго време по всевъзможни конгреси се приказва, че системата на акредитациите у нас не работи дейно, минава официално и на правилото " да не обидим сътрудниците ". Сега с измененията в ЗВО са планувани голям брой основни промени в процедурите за акредитация, а също така за обещано направление оценяването ще се прави по едно и също време за всички висши учебни заведения, които образоват в него. Та да има най-малко някакво диференцирано нареждане на оценките съгласно действителните резултати.
Според ЗВО при определянето на дотацията на всяко висше учебно заведение се включват средства за научна и издателска активност, които би трябвало да са 10% от издръжката на образованието. Тази квота в никакъв случай не е достигана до момента, само че тук поражда въпросът дали е задоволително ниските резултати в научната активност да се отразяват единствено върху компонентата " финансиране за качество " и би трябвало ли въобще да получава такива целеви пари висше учебно заведение, което има нулев теоретичен резултат? Стремежът да влезе в групата, която получава такива средства, би подтикнал развиването на науката в него.
По принцип най-активни в публикуването на публикации в реферирани интернационалните издания, които се регистрират от международните бази данни SCOPUS и WEB of SCIENCE, употребявани в рейтинговата система, са учените в региона на биологическите, физическите и химическите науки. Биология се преподава у нас в пет университета. В броя научни публикации за последните 5 години надалеч напред излиза Софийският университет (425 статии), следван от Тракийския университет в Стара Загора (341), Пловдивския университет (228), Шуменския университет (44) и Нов български университет (26). Всичките пет обаче са получили акредитационна оценка над 9. Виждаме
прекомерно огромни разлики в индикаторите
на обособените университети, които се следят в действителност във всички професионални посоки. Разбира се, има значение броят на преподавателите на щат в съответното висше учебно заведение, само че трендовете са отчетливи. Освен това нерядко вузовете регистрират като научна продукция и публикациите на приходящите в тях преподаватели на хонорар, които вписват същите писания в докладите и на университетите, където са на щат. Това води до неточно показване на едни и същи публикации на две и повече места.
В региона на физиките, които като направление съществуват в 4 университета, обстановката е още по-показателна. Категоричен водач и тук е Софийският университет (1260 статии), надалеч след него е Пловдивският университет (119) и по-слабо се показват Шуменският университет (80) и ЮЗУ (30). Единствено в последния програмната акредитация на направлението е под 9. Картината при химическите науки, преподавани в 5 университета, е сходна. Напред е СУ с 854 публикации, след него Пловдивският университет (187), Университетът " Ас. Златаров " в Бургас (118), Шуменският университет (69) и ЮЗУ (47), който обаче има цели 84 докторски стратегии в региона на физическите науки. Т.е. преподавателите тук образоват докторанти в 84 стратегии, само че на стратегия не се пада даже по една обява за 5 години! Нещо повече, в доста от сякаш влиятелните вузове, както демонстрира рейтинговата система, прекомерно дребна част от самите преподаватели (между 10 и 20%) считат, че науката е значима за тяхното висше учебно заведение! Всичките пет посочени вуза са упълномощени в това направление с оценка над 9. Възниква и въпросът дали всичките професори и доценти, които образоват докторанти, дават отговор най-малко на минималните условия на Закона за развиване на университетския състав? Може би отговорът на този въпрос изяснява за какво в регистъра на университетския състав, воден от НАЦИД, липсват имената на много хабилитирани учени...
Законът за поощряване на научните проучвания пък задължи МОН всяка година да прави отчети за положението на научните проучвания във вузовете, в Българска академия на науките, Селскостопанската академия (ССА) и фонда " Научни проучвания ". Оценката и анализът би трябвало да са обществени, за научните организации и вузовете те се вършат от Комисия за оценка и наблюдаване на научноизследователската активност с ръководител и 12 специалисти. Засега към момента не е огласен новият отчет, само че в края на предходната година МОН разгласява резултатите от наблюдението за 2017 година на 43 вуза, Българска академия на науките и Селскостопанската академия. То предстоящо удостовери обстоятелството, че Българска академия на науките и Софийският университет са водещите научни центрове у нас, те водят общата ранглиста за научна активност и са интернационално забележими. Оценката се прави за научни резултати, теоретичен потенциал и публично влияние на научните достижения. На трето и четвърто място са Медицинският университет в София и ХТМУ. Следват ТУ-София и Пловдивският университет.
Всъщност
това е действителността
- шест български университета от общо 51 вуза в действителност вършат просвета. По патенти водят Българска академия на науките (82), ССА (23), ТУ-София (8), Пловдивският, Русенският и МУ-Варна с по 6 патента, останалите висши учебни заведения са с по 5 и надолу патенти. Те се показват друго съгласно другите знаци за научна активност, само че не повече от 16 вуза се вместват в понятието за просвета.
Направени бяха ранглисти и по научни посоки. В педагогическите науки да вземем за пример през 2017 година водещи са Русенският университет, УниБИТ и Националният боен университет. В филантропичните науки отпред е Българска академия на науките, следвана от СУ, Пловдивския университет и Нов български университет. В естествените науки, математиката и информатиката отпред са Българска академия на науките, СУ, МУ-София и ХТМУ. В техническите науки преди всичко е ТУ-София, следван от Българска академия на науките, СУ, ТУ-Варна и така нататък В аграрните науки и ветеринарната медицина водещи са Българска академия на науките, МУ-София, Селскостопанската академия, Пловдивският университет и Лесотехническият университет.
Оказа се, че 8 висши учебни заведения не са били оценени, тъй като имат на щат по-малко от 20 учени или нямат упълномощени докторски стратегии - Колежът по мениджмънт и търговия, Американският университет, някои институти на ССА и други Иначе в уеб страниците на всичките 51 висши учебни заведения ще прочетете, че те надали не са корифеи на родната просвета. А в случай че човек се вгледа по-внимателно, вижда, че за теоретичен резултат се показват отчети или презентации на локални конференции; изявления, поместени в районни сборници; присъединяване на места в някой теоретичен или различен конгрес, пътувания за по два-три дни в чужбина, че даже и публикации във вестници! И всичко това минава.
Още при разбора за 2016 година се разбра, че на оценка подлежат общо 227 организации (факултети, департаменти, центрове, колежи и други звена на висши учебни заведения, както и институти на Българска академия на науките и ССА; упълномощени лечебни заведения и центрове), извършващи научни проучвания. Тогава те съгласно показаните резултати бяха систематизирани в 5 групи: елитни; ефективни; приемливо изпълняващи научната си дейност; организации с незадоволителна успеваемост и такива със слаба успеваемост. Кои са " слабите " не бе оповестено. Не е известно страната да е взела някакви ограничения за тях, нито да е подтикнала по някакъв метод институциите от първите две групи. А предходната година МОН огласи резултатите единствено на 43 вуза, Българска академия на науките и ССА.
Сега чакаме новия отчет...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ