Половината от специалистите по киберсигурност смятат дезинформацията за заплаха(снимки: CC0

Половината от експертите по киберсигурност считат дезинформацията за опасност
(снимки: CC0 Public Domain)

Увеличаването на дезинформацията и подправените домейни в интернет към този момент „ изправя на нокти ” организациите, които възприемат опасността като „ доста значима ”. Третина от предприятията по света обмислят по какъв начин да реагират на подправената информация онлайн през идващите месеци.

Това е изводът от нов отчет на Международния съвет за сигурност Neustar (NISC), който преглежда възходящото безпокойствие измежду експертите по киберсигурност по отношение на взрива на дезинформация и подправени домейни напоследък. Почти половината (48%) от експертите по киберсигурност считат този напредък за опасност за предприятието, в което работят. Другата половина (49%) дефинират опасността даже като „ доста значима ”.

В отговор на това съвсем половината от запитаните организации (46%) към този момент имат подготвени проекти, с които да се опитат да подсигуряват по-специално внимание върху способността си да реагират съответно на повишаването на дезинформацията и подправените домейни. В изследването 35% са декларирали, че тематиката ще бъде фокусна област за тях през идващите шест месеца. 13% споделят, че биха обмислили въпроса, в случай че продължава да бъде проблем.

Решаването на казуса с дезинформацията е комплицирано, декларира Neustar. Само 36% от основните експерти по сигурността са уверени в способността на своята организация да разпознава сполучливо дезинформация и подправени домейни.

„ Дезинформацията никога не е нещо ново – откогато свят светува тя се употребява като основна тактичност от хората, които се пробват да реализират главните си цели с лимитирани средства ”, споделя Родни Джофе, старши вицепрезидент на Neustar.

„ Настоящата световна пандемия обаче докара до внезапно повишаване на дезинформацията и регистрацията на подправени домейни. Киберпрестъпниците употребяват тактики като фишинг, измами и програмен продукт за изнудване, разпространявайки подвеждащи вести, фалшифицирани доказателства и подвеждащи препоръки ”, добавя той.
още по тематиката
Въпреки че претекстовете на злонамерените участници могат да се разграничават, ерозията на доверието, породена от дезинформацията, слага на дневен ред редица етични, обществени и софтуерни провокации пред организациите.

„ Организациите би трябвало да бъдат бдителни, когато става въпрос за оценка на това по какъв начин тяхната марка се употребява за разпространяване на евентуално нездравословни дезинформации ”, споделя Джофе. „ В отворения и свободен интернет, където хората могат свободно да записват домейни и да популяризират информация посредством обществените медии, организациите би трябвало да си основат световни работни групи, профилирани в наблюдението, откриването и изключването на подправени домейни и подправена информация [относно марката] ”.

По думите на анализатора, това значи организациите да са постоянно нащрек, да наблюдават непрестанно и да употребяват образован разбор на данните, с цел да мерят и понижават риска.

За всички експерти по сигурността е видно, че взривът на пандемията Covid-19 бе отлична опция за киберпрестъпниците. Данните от другите компании и организации за сигурност към този момент потвърдиха, че през тази пролет е регистриран взрив на DDoS офанзивите, пробивите в корпоративни системи, използването на програмен продукт за изнудване (чрез криптиране на данните на потребителя и искане на откуп – ransomware), както и нарушаванията на авторски права над интелектуалната благосъстоятелност.

Като част от нарасналата интензивност на киберпрестъпниците набъбна и потреблението на средствата на дезинформацията за реализиране на пробив в сигурността. Съобщенията по тематиката, която тревожи всички – ковид – бяха „ ракетата-носител ” за огромен брой фишинг офанзиви. Експертите по киберзащита предизвестиха, че на прицел към този момент са не просто редовите чиновници на компаниите, а мениджърите от най-високо равнище.