Защо му е на Борис Джонсън война срещу Русия?
Положението на английския министър председател е толкоз неприятно, че единствено войната може да го избави -или по-скоро една мислена война. Борис Джонсън има намерение да посвети тази седмица на Русия, оставяйки домашните отговорности, които не му носят наслада от от дълго време. Той се кани да се обади на Владимир Путин, подготвен е да удвои английския боен контингент в Естония и да разшири пакета от наказания, които Лондон може да предприеме против Русия.
Министърът на външните работи Елизабет Тръс трябваше да разгласи страховити ограничения. Ръководителката на английската дипломация, наподобява, към момента не е слязла от танка, на който театралничи покрай съветската граница. С артилерийска искреност в ефира на “Скай Нюз” тя даде обещание тежко наказване за „ всяка компания, която съставлява интерес за Кремъл “. Водещият попита дали английските управляващи биха лишили лондонските къщи на богатите руснаци (в Англия това е обичана тематика от доста години), на което Лиз Тръс уточни образно: „ Възможно е. Сега няма да прецизираме на кого и по какъв начин ще се отразят глобите. "
Но незабавно щом въпросите започнаха да засягат вътрешния дневен ред, страхотният министър се заплете: тя изрече нещо неразбираемо за ориста на Северна Ирландия, която е застанала без заобикалки в връзките с Европейския съюз и изцяло се смачка, когато ставаше дума за обстановката към премиера, като лицемерно се скри зад обяснението, че мислите ѝ към този момент са напълно заети с Русия и Украйна. Сякаш не се интересуваше ни минимум от ориста на шефа на английския кабинет, чието място, теоретично, тя самата би заела на драго сърце.
Сега Джонсън прави обезверени опити да се избави. Скандалът с купоните в резиденцията му отиде прекомерно надалеч, само че тогава на помощ на премиера се притече лондонската полиция. Миналата седмица Джонсън даде обещание да разгласява отчета на личната си подчинена Сю Грей, която проверява " кой с кого е седял, какво са пили и къде са стояли ". Всичко се промени, откакто Скотланд Ярд ненадейно пое ръководството. Главният служител на реда Кресида Дик сподели, че нейни подчинени ще разпитат даже самия министър председател, на което той с наслада се е съгласил, тъй като идващото искане на комисаря беше детайлностите от отчета, обещан от Джонсън, да не се издават, до момента в който тече следствието. Ясно е, че полицейското следствие ще се проточи с доста месеци, а министър председателят се нуждае от време в този момент повече от всеки път.
Очертаващата се пауза би трябвало незабавно да бъде запълнена, в противоположен случай ще стане неловко и даже пагубно за Джонсън: гласоподавателите към този момент са изправени пред внезапно повишаване на цените на газа и тока, а от април също ще бъдат изправени пред нарастване на налозите. А през май във Англия ще се проведат локални избори, резултатите от които ще дефинират бъдещата орис на премиера. И Джонсън с натежала глава се впуска в руско-украинската тематика: той е подготвен да изпрати войски на континента и даже счита да отиде персонално в Източна Европа.
От всички страни му се дават окуражаващи препоръки. „ Този път Путин би трябвало да разбере, че в случай че се осмели да пипне някой от съдружниците в НАТО или неутрална членка на Европейския съюз, тогава ще се бием и би трябвало да се подготвим в този момент “, написа за “Таймс” Джонатан Пауъл, някогашен шеф на кабинета на премиера Тони Блеър. Който наподобява ще си премълчи, няма да си спомни по какъв начин самият взе участие в откровена машинация, с цел да притегли Англия в акция против Ирак. Методите въобще не са се трансформирали - измислени разследващи отчети, огромна акция в пресата. През последните седмици английските публицисти, които разпалваха пристрастеностите към Украйна, се изчерпаха откъм хрумвания, а и архива им фотоси явно е изтънял: “Таймс” пуска една и съща фотография на една и съща киевска стопанка с пушка в ръце, като изписва фамилното ѝ име по разнообразни способи. Каква е разликата? Само да театралничи и дава обещание, че няма да допусне руснаците.
Днес антируската нервност се води там, където има съществени изборни проблеми. Джонсън и Байдън имат проблеми с рейтингите, Макрон го чакат избори през април. Всеки би трябвало да се грижи за себе си. Колективните старания на съдружниците са ориентирани към разклащане на германците, които се съмняват в личните си сили. Срамно отхвърлят да доставят оръжия на Украйна. Видите ли, не са положителни асоциациите със средата на предишния век. Затова и новото немско държавно управление изпрати каски.
Разбира се, от Германия се очакваше не да дава каски, а да изостави „ Северен поток-2 “. Призивът за такова самопрострелване се насочва на първо място от Англия и Съединени американски щати, които се надяват се да решат личните си проблеми, в това число и за сметка на германците.
Не се знае дали английският министър председател ще успее да избегне недоволството на личния си народ, като разпалва пристрастености към Русия. Идеята сигурно не е нова.
Същата техника беше употребена от предшественика му Тереза Мей, завъртяла тематиката за Скрипал и строгия режим на наказания. Борбата с съветския капитал, обещана от нея, тогава приключи безславно и много неуместно с виза, която не беше издадена на Роман Абрамович. За притежателя на “Челси” това беше нещо като захапване от комар, само че самата Мей в последна сметка хлипайки напусна резиденцията на премиера.
Превод: В. Сергеев
Министърът на външните работи Елизабет Тръс трябваше да разгласи страховити ограничения. Ръководителката на английската дипломация, наподобява, към момента не е слязла от танка, на който театралничи покрай съветската граница. С артилерийска искреност в ефира на “Скай Нюз” тя даде обещание тежко наказване за „ всяка компания, която съставлява интерес за Кремъл “. Водещият попита дали английските управляващи биха лишили лондонските къщи на богатите руснаци (в Англия това е обичана тематика от доста години), на което Лиз Тръс уточни образно: „ Възможно е. Сега няма да прецизираме на кого и по какъв начин ще се отразят глобите. "
Но незабавно щом въпросите започнаха да засягат вътрешния дневен ред, страхотният министър се заплете: тя изрече нещо неразбираемо за ориста на Северна Ирландия, която е застанала без заобикалки в връзките с Европейския съюз и изцяло се смачка, когато ставаше дума за обстановката към премиера, като лицемерно се скри зад обяснението, че мислите ѝ към този момент са напълно заети с Русия и Украйна. Сякаш не се интересуваше ни минимум от ориста на шефа на английския кабинет, чието място, теоретично, тя самата би заела на драго сърце.
Сега Джонсън прави обезверени опити да се избави. Скандалът с купоните в резиденцията му отиде прекомерно надалеч, само че тогава на помощ на премиера се притече лондонската полиция. Миналата седмица Джонсън даде обещание да разгласява отчета на личната си подчинена Сю Грей, която проверява " кой с кого е седял, какво са пили и къде са стояли ". Всичко се промени, откакто Скотланд Ярд ненадейно пое ръководството. Главният служител на реда Кресида Дик сподели, че нейни подчинени ще разпитат даже самия министър председател, на което той с наслада се е съгласил, тъй като идващото искане на комисаря беше детайлностите от отчета, обещан от Джонсън, да не се издават, до момента в който тече следствието. Ясно е, че полицейското следствие ще се проточи с доста месеци, а министър председателят се нуждае от време в този момент повече от всеки път.
Очертаващата се пауза би трябвало незабавно да бъде запълнена, в противоположен случай ще стане неловко и даже пагубно за Джонсън: гласоподавателите към този момент са изправени пред внезапно повишаване на цените на газа и тока, а от април също ще бъдат изправени пред нарастване на налозите. А през май във Англия ще се проведат локални избори, резултатите от които ще дефинират бъдещата орис на премиера. И Джонсън с натежала глава се впуска в руско-украинската тематика: той е подготвен да изпрати войски на континента и даже счита да отиде персонално в Източна Европа.
От всички страни му се дават окуражаващи препоръки. „ Този път Путин би трябвало да разбере, че в случай че се осмели да пипне някой от съдружниците в НАТО или неутрална членка на Европейския съюз, тогава ще се бием и би трябвало да се подготвим в този момент “, написа за “Таймс” Джонатан Пауъл, някогашен шеф на кабинета на премиера Тони Блеър. Който наподобява ще си премълчи, няма да си спомни по какъв начин самият взе участие в откровена машинация, с цел да притегли Англия в акция против Ирак. Методите въобще не са се трансформирали - измислени разследващи отчети, огромна акция в пресата. През последните седмици английските публицисти, които разпалваха пристрастеностите към Украйна, се изчерпаха откъм хрумвания, а и архива им фотоси явно е изтънял: “Таймс” пуска една и съща фотография на една и съща киевска стопанка с пушка в ръце, като изписва фамилното ѝ име по разнообразни способи. Каква е разликата? Само да театралничи и дава обещание, че няма да допусне руснаците.
Днес антируската нервност се води там, където има съществени изборни проблеми. Джонсън и Байдън имат проблеми с рейтингите, Макрон го чакат избори през април. Всеки би трябвало да се грижи за себе си. Колективните старания на съдружниците са ориентирани към разклащане на германците, които се съмняват в личните си сили. Срамно отхвърлят да доставят оръжия на Украйна. Видите ли, не са положителни асоциациите със средата на предишния век. Затова и новото немско държавно управление изпрати каски.
Разбира се, от Германия се очакваше не да дава каски, а да изостави „ Северен поток-2 “. Призивът за такова самопрострелване се насочва на първо място от Англия и Съединени американски щати, които се надяват се да решат личните си проблеми, в това число и за сметка на германците.
Не се знае дали английският министър председател ще успее да избегне недоволството на личния си народ, като разпалва пристрастености към Русия. Идеята сигурно не е нова.
Същата техника беше употребена от предшественика му Тереза Мей, завъртяла тематиката за Скрипал и строгия режим на наказания. Борбата с съветския капитал, обещана от нея, тогава приключи безславно и много неуместно с виза, която не беше издадена на Роман Абрамович. За притежателя на “Челси” това беше нещо като захапване от комар, само че самата Мей в последна сметка хлипайки напусна резиденцията на премиера.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ