Знамената на Българското опълчение 1877-1878 г.
Полковник о.з. Иван Ст. Иванов, вексилолог
Идеята за основаване на българска военна единица в съветската войска принадлежи на генералите Обручев и Р. А. Фадеев. На 2 ноември 1876 година излиза заповед на военното министерство, в която се споделя: " За да се облекчи настъплението на съветските войски оттатък Дунав, би трябвало да се образуват няколко български дружини, които да послужат за ядро на по-нататъшното развиване на Българското опълчение ". На 6 май 1877 година се състояло затрогващо военно празненство. На Българското опълчение е връчено бойно знаме. Трета тайфа получава знамето, възприето като военен знак на цялото Българско опълчение. Знамето е квалифицирано в съветския град Самара за въстаниците от април 1876 година Но въстанието е грубо потушено.
Идеята за изработването на знамето е на брачната половинка на депутата в Градската дума на Самара Пьотър Алабин, Варвара Василевна Алабина. То е еднослойно, двулицево с три цветни линии: алена, бяла и синя върху индивидуален копринен плат. Размери 190 х 185 см. От двете страни на трицвета е изобразен черен кръст, в средата на който се образува шестоъгълник. Пак от двете страни върху кръста е пришит черен грундиран плат, като върху грунда са изобразени икони. От едната страна, божията майка - Иверската Богородица с младенеца, а от другата, светите братя Кирил и Методий. Ушиването и везмото на знамето прави игуменката на Самарския девически манастир Антонияна.
За Самарското знаме се знае повече, само че има и други флагове от историята на Опълчението. Като
Браилското
За прототип на българското трицветно национално знаме е признато това, направено от Стилияна, щерка на изключителния патриот, българина от Браила Иван Параскевов. Браилското знаме е направено от индивидуален копринен плат и съшито от три хоризонтални цветни линии - бяла, зелена и алена. Размерите на знамето: 198х119х173 см са впечатляващи. Развяващият се завършек на знамето е изрязан под формата на лястовича опашка. На лицевата страна върху зелената линия е извезан с копринени златистожълти конци изправен, коронован и въоръжен лъв, висок 60 см, извърнат на лява хералдическа страна, т.е. към развяващия се завършек на плата на знамето. Над признака е извезано в полукръг името на родината - " БЪЛГАРИЯ ". Под лъва пък е извезан следният лозунг: " Съ божiя воля// и съ силата славнаго рускаго царя Александра ІІ-го //Напред!// ". В долния външен ъгъл на два реда е извезано с малък шрифт: " Стилияна Иванова Параскевова//. Браила, 1877 година априлий ". От трите страни на плата са заплетени памучни ресни: с бежов цвят - по бялата линия, зелен - по зелената, и червен - по алената. Знамето е приковано за дървена ръкохватка. Иван Параскевов, създателят, проектирал и осъществил концепцията за българското национално трицветно знаме, е роден в Ямбол към 1823 година в фамилията на заможните ямболци Параскев Петков и хаджи Ангелина. Българин с вкоренено родолюбиво възприятие. Стилияна споделя с дъщерите си, че когато попитали татко й за какво е подредил по този метод цветните линии на знамето, той обяснил: " Бялото ще бъде от горната страна, тъй като бяло и България стартират с буквата " Б ". Щом горе е бялото, това значи, че и България ще е горе ", т.е. ще се освободи. Знамето на Параскевови взе участие в Парада на 30 август 1878 година в Пловдив, отдаден на празника на св. Александър Невски и на съветския император Александър ІІ. След парада знамето е непокътнато и предадено в Двореца на българския княз. Днес се съхранява в НВИМ.
Първа опълченска тайфа
След връчването на Самарското знаме на 6/18/ май 1877 година, представители на Българската община в Букурещ оферират с техни средства да бъдат поръчани и направени в Русия две флагове за други опълченски дружини. Разрешено им е. Събират средства и Иван Аксаков ги поръчва. Нямаме данни на коя съветска компания. След не доста време двете флагове идват в разположението на опълчението. Командването на Дунавската войска не позволява да бъдат приковани, осветени и връчени на 1-ва и 2-ра дружини, за които са избрани. Остават в щаба на опълчението. През октомври 1877 година в щаба идва и трето знаме, направено по предписание на Българската община в Киев. И то не е връчено.
Знамето, предопределено за първа тайфа, е с размери 146 х 113 см. Направено е от индивидуален копринен плат с хоризонтално ситуирани линии: бяла, зелена и алена. Върху грундиран плат в средата на трикольора е нарисуван изправен, коронован и въоръжен лъв, извърнат на дясна хералдическа страна, т.е. към дръжката на знамето. Лъвът прилича този от " Стематография " на Христофор Джефарович. Рисунката е обградена от черна рипсена панделка със сърмен кант. На другата страна, отново върху грундиран плат, с блажни бои е изобразена иконата на св. Александър Невски - патрон на съветския монарх. Тя също е обградена с черна панделка, върху която, по посока на часовниковата стрелка, е изписан надпис възхваляващ съветския цар Александър ІІ - " избавител и настойник на българския народ ". Вдясно от иконата със съкращения е изписан текст за прослава на благоверния Александър Невски. От трите страни платът на знамето е обкръжен със сърмени ресни. Дръжката на знамето е дървена, като на върха приключва с листовидна пика, в която е гравиран осмоконечен кръст, обкръжен с гравирани орнаменти. В началото на Балканската война - 1912 година се оказва, че за новомобилизираните пехотни полкове няма бойни флагове. А в знаменната колекция на двореца се пазят " неформени ", останали от Българската земска армия и други военни събития, флагове, включително и тези на Българското опълчение. Военното ведомство взема решение тези бойни знаци да бъдат употребявани. Така знамето на Първа тайфа на Българското опълчение става бойно знаме на 52-ри пехотен Моравски полк.
И както от време на време се случва, то е едно от многото избавени бойни светини в края на Първата международна война. Команда отпред с поручик Цанински придвижва знамето от Македония до Враца. Всички, дружно със знамето са наградени със особено учредения " ЗНАК ЗА СПАСЯВАНЕ НА ЗНАМЕ ".
Втора опълченска тайфа
Знамето е със същите размери и символика на цветовете както при знамето на първа тайфа. Лъвът също. Разликата е в иконата. Изобразен е св. Николай вълшебник в цялостен растеж, патрон на командващия Дунавската войска - Великия княз Николай Николаевич. Около иконата има текст: " Св. Николай блаженно в Бо... ", а на лентата към нея посвещението: " Боже помози Великому князю // Николаю Николаевичу // Славному вождю на храбр // русск // воиск // в брани с нечестивими ".
По време на войните за национално обединяване на българите - 1912-1913 година и 1915-1918 година, е бойно знаме на 40-ти пехотен Ямболски полк.
Знамето от Киев
През есента на 1877 година в щаба на Българското опълчение се появява още едно знаме, изпратено от Българската общественост в Киев, предопределено за 5-тата му тайфа. За разлика от двете букурещки флагове, то е направено от двоен копринен плат с две лица, като пришитият, изправен, коронован и въоръжен лъв на трицветната бяло-зелена и алена страна е изпъкнал, стъпил със задните си лапи върху полумесеца. На другата страна на плата, върху зелената й част и половината от алената линия, е пришита рисуваната с блажни бои икона на Св. Александър Невски с посвещение: " Св. бл. кн. Алек. нев. " (Свети доблестен княз Александър Невски). Над иконата, върху бялата линия, е изобразена везана корона. На някои места платът на знамето е раздран. При проучването му от експерти от НВИМ се открива вградено сред двата плата друго знаме с незнаен генезис, с извезан кръст и сърмен текст: " Правому да поможетъ Господъ ". Допустимо е това да е едно от знамената на българските волентири в Кримската война (1853-1856 г.), съхранявано до тогава в Киев. Знамето е надянато на дървена ръкохватка, върха на която приключва с пика и подложен ажурно изрязан православен кръст. На едната страна на пиката е гравиран надпис: " Кiевъ 1877 година ", а върху другата: " 18 октебря ". Текстовете и датите удостоверяват догатката, че знамето е поръчано без позволение на Главнокоманващия Дунавската войска и е отвън поръчката на Българската община в Букурещ. Както в първите две и Браилското знаме, трицветът и разположението на цветните линии е към този момент одобрен измежду българите в отвън поробената ни земя.
По време на войните за национално обединяване на българския народ Киевското знаме е военен знак на 33-ти пехотен Свищовски полк, в състава на 5-та Дунавска дивизия.
П.П. Парадоксално е, че четирите флагове, предопределени за 1-ва, 2-ра, 4-та и 5-та тайфа, нито са освещавани, нито връчвани на посочените опълченски дружини. Те са пренасяни във всички походи и места на сраженията на дружините. Не са известни аргументите за това решение на съветското командване.
Идеята за основаване на българска военна единица в съветската войска принадлежи на генералите Обручев и Р. А. Фадеев. На 2 ноември 1876 година излиза заповед на военното министерство, в която се споделя: " За да се облекчи настъплението на съветските войски оттатък Дунав, би трябвало да се образуват няколко български дружини, които да послужат за ядро на по-нататъшното развиване на Българското опълчение ". На 6 май 1877 година се състояло затрогващо военно празненство. На Българското опълчение е връчено бойно знаме. Трета тайфа получава знамето, възприето като военен знак на цялото Българско опълчение. Знамето е квалифицирано в съветския град Самара за въстаниците от април 1876 година Но въстанието е грубо потушено.
Идеята за изработването на знамето е на брачната половинка на депутата в Градската дума на Самара Пьотър Алабин, Варвара Василевна Алабина. То е еднослойно, двулицево с три цветни линии: алена, бяла и синя върху индивидуален копринен плат. Размери 190 х 185 см. От двете страни на трицвета е изобразен черен кръст, в средата на който се образува шестоъгълник. Пак от двете страни върху кръста е пришит черен грундиран плат, като върху грунда са изобразени икони. От едната страна, божията майка - Иверската Богородица с младенеца, а от другата, светите братя Кирил и Методий. Ушиването и везмото на знамето прави игуменката на Самарския девически манастир Антонияна.
За Самарското знаме се знае повече, само че има и други флагове от историята на Опълчението. Като
Браилското
За прототип на българското трицветно национално знаме е признато това, направено от Стилияна, щерка на изключителния патриот, българина от Браила Иван Параскевов. Браилското знаме е направено от индивидуален копринен плат и съшито от три хоризонтални цветни линии - бяла, зелена и алена. Размерите на знамето: 198х119х173 см са впечатляващи. Развяващият се завършек на знамето е изрязан под формата на лястовича опашка. На лицевата страна върху зелената линия е извезан с копринени златистожълти конци изправен, коронован и въоръжен лъв, висок 60 см, извърнат на лява хералдическа страна, т.е. към развяващия се завършек на плата на знамето. Над признака е извезано в полукръг името на родината - " БЪЛГАРИЯ ". Под лъва пък е извезан следният лозунг: " Съ божiя воля// и съ силата славнаго рускаго царя Александра ІІ-го //Напред!// ". В долния външен ъгъл на два реда е извезано с малък шрифт: " Стилияна Иванова Параскевова//. Браила, 1877 година априлий ". От трите страни на плата са заплетени памучни ресни: с бежов цвят - по бялата линия, зелен - по зелената, и червен - по алената. Знамето е приковано за дървена ръкохватка. Иван Параскевов, създателят, проектирал и осъществил концепцията за българското национално трицветно знаме, е роден в Ямбол към 1823 година в фамилията на заможните ямболци Параскев Петков и хаджи Ангелина. Българин с вкоренено родолюбиво възприятие. Стилияна споделя с дъщерите си, че когато попитали татко й за какво е подредил по този метод цветните линии на знамето, той обяснил: " Бялото ще бъде от горната страна, тъй като бяло и България стартират с буквата " Б ". Щом горе е бялото, това значи, че и България ще е горе ", т.е. ще се освободи. Знамето на Параскевови взе участие в Парада на 30 август 1878 година в Пловдив, отдаден на празника на св. Александър Невски и на съветския император Александър ІІ. След парада знамето е непокътнато и предадено в Двореца на българския княз. Днес се съхранява в НВИМ.
Първа опълченска тайфа
След връчването на Самарското знаме на 6/18/ май 1877 година, представители на Българската община в Букурещ оферират с техни средства да бъдат поръчани и направени в Русия две флагове за други опълченски дружини. Разрешено им е. Събират средства и Иван Аксаков ги поръчва. Нямаме данни на коя съветска компания. След не доста време двете флагове идват в разположението на опълчението. Командването на Дунавската войска не позволява да бъдат приковани, осветени и връчени на 1-ва и 2-ра дружини, за които са избрани. Остават в щаба на опълчението. През октомври 1877 година в щаба идва и трето знаме, направено по предписание на Българската община в Киев. И то не е връчено.
Знамето, предопределено за първа тайфа, е с размери 146 х 113 см. Направено е от индивидуален копринен плат с хоризонтално ситуирани линии: бяла, зелена и алена. Върху грундиран плат в средата на трикольора е нарисуван изправен, коронован и въоръжен лъв, извърнат на дясна хералдическа страна, т.е. към дръжката на знамето. Лъвът прилича този от " Стематография " на Христофор Джефарович. Рисунката е обградена от черна рипсена панделка със сърмен кант. На другата страна, отново върху грундиран плат, с блажни бои е изобразена иконата на св. Александър Невски - патрон на съветския монарх. Тя също е обградена с черна панделка, върху която, по посока на часовниковата стрелка, е изписан надпис възхваляващ съветския цар Александър ІІ - " избавител и настойник на българския народ ". Вдясно от иконата със съкращения е изписан текст за прослава на благоверния Александър Невски. От трите страни платът на знамето е обкръжен със сърмени ресни. Дръжката на знамето е дървена, като на върха приключва с листовидна пика, в която е гравиран осмоконечен кръст, обкръжен с гравирани орнаменти. В началото на Балканската война - 1912 година се оказва, че за новомобилизираните пехотни полкове няма бойни флагове. А в знаменната колекция на двореца се пазят " неформени ", останали от Българската земска армия и други военни събития, флагове, включително и тези на Българското опълчение. Военното ведомство взема решение тези бойни знаци да бъдат употребявани. Така знамето на Първа тайфа на Българското опълчение става бойно знаме на 52-ри пехотен Моравски полк.
И както от време на време се случва, то е едно от многото избавени бойни светини в края на Първата международна война. Команда отпред с поручик Цанински придвижва знамето от Македония до Враца. Всички, дружно със знамето са наградени със особено учредения " ЗНАК ЗА СПАСЯВАНЕ НА ЗНАМЕ ".
Втора опълченска тайфа
Знамето е със същите размери и символика на цветовете както при знамето на първа тайфа. Лъвът също. Разликата е в иконата. Изобразен е св. Николай вълшебник в цялостен растеж, патрон на командващия Дунавската войска - Великия княз Николай Николаевич. Около иконата има текст: " Св. Николай блаженно в Бо... ", а на лентата към нея посвещението: " Боже помози Великому князю // Николаю Николаевичу // Славному вождю на храбр // русск // воиск // в брани с нечестивими ".
По време на войните за национално обединяване на българите - 1912-1913 година и 1915-1918 година, е бойно знаме на 40-ти пехотен Ямболски полк.
Знамето от Киев
През есента на 1877 година в щаба на Българското опълчение се появява още едно знаме, изпратено от Българската общественост в Киев, предопределено за 5-тата му тайфа. За разлика от двете букурещки флагове, то е направено от двоен копринен плат с две лица, като пришитият, изправен, коронован и въоръжен лъв на трицветната бяло-зелена и алена страна е изпъкнал, стъпил със задните си лапи върху полумесеца. На другата страна на плата, върху зелената й част и половината от алената линия, е пришита рисуваната с блажни бои икона на Св. Александър Невски с посвещение: " Св. бл. кн. Алек. нев. " (Свети доблестен княз Александър Невски). Над иконата, върху бялата линия, е изобразена везана корона. На някои места платът на знамето е раздран. При проучването му от експерти от НВИМ се открива вградено сред двата плата друго знаме с незнаен генезис, с извезан кръст и сърмен текст: " Правому да поможетъ Господъ ". Допустимо е това да е едно от знамената на българските волентири в Кримската война (1853-1856 г.), съхранявано до тогава в Киев. Знамето е надянато на дървена ръкохватка, върха на която приключва с пика и подложен ажурно изрязан православен кръст. На едната страна на пиката е гравиран надпис: " Кiевъ 1877 година ", а върху другата: " 18 октебря ". Текстовете и датите удостоверяват догатката, че знамето е поръчано без позволение на Главнокоманващия Дунавската войска и е отвън поръчката на Българската община в Букурещ. Както в първите две и Браилското знаме, трицветът и разположението на цветните линии е към този момент одобрен измежду българите в отвън поробената ни земя.
По време на войните за национално обединяване на българския народ Киевското знаме е военен знак на 33-ти пехотен Свищовски полк, в състава на 5-та Дунавска дивизия.
П.П. Парадоксално е, че четирите флагове, предопределени за 1-ва, 2-ра, 4-та и 5-та тайфа, нито са освещавани, нито връчвани на посочените опълченски дружини. Те са пренасяни във всички походи и места на сраженията на дружините. Не са известни аргументите за това решение на съветското командване.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ