Политреплика от Деян КюрановМожеше ли без това самоунижение на България?

Политреплика от Деян Кюранов

Можеше ли без това угодничество на България? Можеше. Но Радев очевидно не знае по какъв начин да приказва с Путин като Президент с Президент. Той явно се претърпява като виновен ищец. Не получи нищо с изключение на пренебрежение. И побърза да разгласи съветското пренебрежение за българска победа.

Как можеше това да не стане? Елементарно:

Да поясним с един предполагаем образец.

Допускаме (напомням, чисто хипотетично), че България има икономическа полза от усилване на икономическите връзки с Русия. (Повторението в курсив е смислово наложително – с цел да подчертаем, че хипотетичната полза, която се цели с развиването на икономическите връзки, е точно икономическа, а не да вземем за пример политическа изгода).

Президентът на България отива при президента на Русия и всъщност му споделя следното: " Според нашата преценка, в случай че създадем това и това, и двете ни страни ще завоюват стопански. Съгласни ли сте с тази преценка? Ако да, да го създадем! "

Президентът на Русия има три принципиални варианти: да каже " да ", " не " или " да, условно ". Ако изискванията са стопански и се свеждат до това по какъв начин да се разделят облагите от начинанието, те са въпрос на уточняващ пазарлък, при който, в случай че не се стигне до взаимоизгоден компромис, страните се разделят до идващия план. Ако обаче поставените условия са политически, президентът на България става и споделя: " Аз пристигнах с икономическо предложение. По доста аргументи (примерно, разследване от това, че България е член на НАТО и на ЕС), аз няма да разисквам в този момент политически тематики. Обвързването на стопанска система и политика в никакъв случай не води до положително. До нови срещи! " И си излиза.

Отново прецизирам: това е всъщност. Иначе, в случай че действително каже това, тонът ще бъде просташки и, в тези условия, неуместен и предизвикателен. Но нали казахме, че той отива там да прави стопански оферти, не политически провокации. В резултат, България губи президентските пътни и дневни. Но резервира достолепието си. Защото препотвърждава статута си на страна, самостоятелна от Русия.

Какво се случи на процедура?

Президентът на България самичък си пред-постави политически условия по следната скица:
- Ние желаеме да развиваме стопански връзки с вас.
- Съгласете се, тъй като имаме такива обичайно положителни политически връзки!
- Вярно, в последно време те се поразвалиха по наша виновност, само че самото ми това идване на крайници при вас и самото ми това непретенциозно искане са заричане, че ние ще се изправим!
- Ако не стигам аз, служебното въплъщение на Република България, идването на крайници и настояването ще го повтори и служебно представляващия българската власт.

В отговор президентът на Русия споделя:
- Нашите политически цели са следните:...
- За стопанска система все едно че не сте говорили.
- Да заповяда и министър председателят ви, да чуем той какво ще каже и по какъв начин ще го каже, пък тогава ще забележим...

Господарски-презрително? Да. Унизително? Да. Но той единствено доунижава самоунизилия се.

Приятно ни е да се смеем - кой кротко, кай злорадо, на " особеностите " на руснаците при риболова и водкопиенето. А нашите балкански " особености "? Примерно тази, че почтена и открита договорка не съществува, че с цел да не излезеш бълък, постоянно би трябвало да излъжеш в нещо контрагента си, а за тази цел да приспиш вниманието му – с подправено пояснение в обич и почитание, да вземем за пример? Или с заявления за " безконечна дружба " в живковски дух – който все не ни оставя на мира, или ние не го оставяме, на държавно и национално ниво? Или с нови политически обещания, които, надяваме се, няма да спазим, с цел да не се смразим с Европата?

С какъв ли смях посрещат руснаците тия ни " особености "? С добросърдечен? Съмнявам се. А вие?