Как Борисов сам призна своя десетгодишен провал
Политолозите обичат да приказват за конкуриращи се разкази: народът против мутрите, мафията против страната, и така нататък Тези разкази са неизбежно фигуративни. Президентът зове " мутри вън! ” и всички се оглеждат. Премиерът (както през 2013-та) разкри, че мафията желае да го смъкна, а митингът бил нейна маша. Събрани, двамата настояват, че мурафетите на мутрите и мафията се продават на всички места в страната: мироглед, с който митингът не спори.
Разни гласове зоват двамата огромни да седнат по генералски и да се схванат по мъжки. Други споделят, че е късно, че времето за разговор е отминало. Протестът е безапелационен: не желаеме разговор, желаеме да си вървите! Е, до Радев още не е опрял. В политическия език на въоръжение при настоящите политически играчи обаче не се минава без диалогичност. Явно всички споделят възгледа, че страната е машина, когато в един глас приказват за нейния рестарт. Всъщност метафората за рестарта не дава обещание доста: тя предлага не повече от автокорекция на все същата операционна система.
Колко развалена е държавната машина
Когато Борисов се кълне, че няма да им даде да счупят страната, той внушава, че страната е комплицирана машина, изискваща умели и опитни оператори, каквито искащите оставката му не са. Когато обаче прегърна концепцията за Велико народно събрание, той де факто призна своя десетгодишен управнически неуспех и второ, че повода за него е систематична: че страната е била изначално развалена заради градивни недостатъци в конституцията, откъдето и потребността от нов главен закон.
Печелене на време или не, концепцията за нова конституция оголи несъгласието, в което от дълго време обитава Борисов: хем 10 години ловко опериране на държавната машина, хем тя е с устройство, позволяващо други да ръководят и страната, и него. Принципно няма по какъв начин да се счупи нещо, което е било поначало развалено. Така с концепцията за нова конституция Борисов призна и в същото време оправда неуспеха си, с което всъщност се солидаризира с митинга. Затова и следва незабавно да подаде оставка заради приета управническа неплатежоспособност и заради лъжата, че е управлявал и е можел да поправи страната в придвижване.
Борисов, който беше заречен да се оправи с корупцията и мафията, през днешния ден си измива ръцете, че олигархията му е извивала ръцете, вързани от държавното устройство. Ако в миналото твърдеше: Азгихващам, тегипускат! през днешния ден посредством конституционния стон признава, че от самото начало е бил марионетка, демократична фасада, законен заслон и потьомкинско село за-пред посетители от Европа.
Разбира се, двете метафори – за счупването на страната и за страната като поначало развалена – съгласно него са в продуктивно несъгласие. Ако на площада хората са по-малко, то е, тъй като тези от кръчмите му имат вяра, когато де факто твърди: направих за вас всичко съгласно дадените ми от системата възможности; да, най-бедните сте в Европа в най-корумпираната и недемократична страна, само че въпреки всичко повдигнах виталния ви стандарт. Да, към мен се крадеше, а и на мен нищо човешко не ми е непознато, само че мърдах напред страна с квадратни колела. Наследих модел, с който се борих до неговата дефинитивна победа. Ето ме надвит и почтен: провалих се по структурни аргументи. Управлявах развалена, само че въпреки всичко работеща страна. Няма да дам други да я счупят до такава степен, че да спре напълно!
Метафората за превзетата страна
Опозиционните представители избират предмодерната метафора на пленената и превзетата страна. Трагико-героическите обертонове в превода на state capture може и да сграбчват всеобщото схващане, към момента под знака на петвековното иго, само че въпреки всичко се има поради страна, която е завладяна (с машинация, отвътре), уловена (като в мрежа) или " захваната ” (според неологизма на специалиста по тематиката Д. Смилов).
Според опозиционните водачи, страната единствено видимо се ръководи от забележимите лица на властта, до момента в който и тя, и те са в действителност на предписание от олигархичните кръгове (Пеевски, Доган и др.). Достатъчно е те да вземат властта, с цел да се освободи тя от олигархичния диктат, първо, тъй като те самите са морално чисти и стопански необвързани, и второ, тъй като знаят какво да трансформират и по какъв начин да поправят в по този начин съществуващата уредба, така щото страната да бъде освободена от мъртвата хватка на олигархията. Дузина години по-рано същото твърдяха и Борисов, и ГЕРБ.
Ако нещо сплотява достоверно протестиращите, то е съзнанието, че страната е поначало завладяна от вътрешната страна, защото това е било правно и институционално допустимо, т.е. страната е " пленник ” и " плячка ”, тъй като по този начин е замислена и конструирана. Протестът изхождаше от интуицията, че моделът е сгрешен, че предумишлено разрешава недосегаема и невидима власт. Затова първоначално той настояваше и за нова конституция, която да демонтира механизмите, позволяващи измами в държавната машина. Утопичната визия на митинга беше, че страната следва да се почне изначало, да се построи още веднъж радикално. В същото време, не без да изпада в несъгласие, митингът настояваше за неотложни избори всред политически играчи и партийни обединения, които отхвърлиха нуждата от нов държавен дизайн. С изключение на ГЕРБ, чиято спекулация с новата конституция към този момент коментирахме.
Парадоксът е забележим
Парадоксална обстановка отвред: ГЕРБ хем отхвърля да сдаде властта, хем признава, че не я държи. Опозиционерите хем настояват, че системата е изначално сбъркана, хем я легитимират посредством волята за избори и ни внушават, че могат да я оправят в придвижване. Впрочем, отново като се изключи закъсняло революционизираната ГЕРБ, у никого не проличава подготвеност за преоценка на Прехода. Криминалната му неправда, довела до до такава степен разчекната обществена ножица, че концепцията за българско общество от десетилетия е баснословна нереалност, остава отвън дневния ред на опозицията.
Така е, тъй като всички от Нинова през Трифонов до остарялата армия в Демократична България, са деца-отличници на Прехода. С преизбирането на Нинова Българска социалистическа партия се затвърди като партия на статуквото и поддръжник на превзетата от вътрешната страна страна, също като ДоПеСарая, воден от като че ли изконни права над раята, както и народняка Трифонов. Протестът, който също недоизрече Б-то на Прехода, така и ще си остане с отворена в А уста. Не може да се сърди на десницата: тя има вяра в неприкосновеността на капитала (натрупан все едно как). Не може да се сърди и на Българска социалистическа партия, която е уверена, че всяко разкъсване на пъпната шнур с Българска комунистическа партия и Путинова Русия, ще спре притока на олигархична храна и електорален въздух.
Протестът желае нов строеж, защото не има вяра постройката да става за саниране. На него му липсва такава левица, която да подлага на критика наследствата и статуквото на Прехода. При нейната липса, митингът е жертван да разиграе следващата популистка обстановка на раздор сред " елити " и " маси ”, единствено дето наследникът на Борисов, господин Трифонов, нехае за него. Тъй че митингът като искане не просто за избори и рестарт, а за нов дизайн, сглобка и работа на системата, е жертван. Алтернатива няма, чака ни още веднъж центърът, историческото тресавище. Както нямаше лустрация, така и страницата на Прехода ще бъде обърната непрочетена.
Борисов и ГЕРБ в действителност поддържат митинга с една конституционна концепция повече от опозицията. Остава да я поддържат с оставки.
Автор: Димитър Камбуров,
Разни гласове зоват двамата огромни да седнат по генералски и да се схванат по мъжки. Други споделят, че е късно, че времето за разговор е отминало. Протестът е безапелационен: не желаеме разговор, желаеме да си вървите! Е, до Радев още не е опрял. В политическия език на въоръжение при настоящите политически играчи обаче не се минава без диалогичност. Явно всички споделят възгледа, че страната е машина, когато в един глас приказват за нейния рестарт. Всъщност метафората за рестарта не дава обещание доста: тя предлага не повече от автокорекция на все същата операционна система.
Колко развалена е държавната машина
Когато Борисов се кълне, че няма да им даде да счупят страната, той внушава, че страната е комплицирана машина, изискваща умели и опитни оператори, каквито искащите оставката му не са. Когато обаче прегърна концепцията за Велико народно събрание, той де факто призна своя десетгодишен управнически неуспех и второ, че повода за него е систематична: че страната е била изначално развалена заради градивни недостатъци в конституцията, откъдето и потребността от нов главен закон.
Печелене на време или не, концепцията за нова конституция оголи несъгласието, в което от дълго време обитава Борисов: хем 10 години ловко опериране на държавната машина, хем тя е с устройство, позволяващо други да ръководят и страната, и него. Принципно няма по какъв начин да се счупи нещо, което е било поначало развалено. Така с концепцията за нова конституция Борисов призна и в същото време оправда неуспеха си, с което всъщност се солидаризира с митинга. Затова и следва незабавно да подаде оставка заради приета управническа неплатежоспособност и заради лъжата, че е управлявал и е можел да поправи страната в придвижване.
Борисов, който беше заречен да се оправи с корупцията и мафията, през днешния ден си измива ръцете, че олигархията му е извивала ръцете, вързани от държавното устройство. Ако в миналото твърдеше: Азгихващам, тегипускат! през днешния ден посредством конституционния стон признава, че от самото начало е бил марионетка, демократична фасада, законен заслон и потьомкинско село за-пред посетители от Европа.
Разбира се, двете метафори – за счупването на страната и за страната като поначало развалена – съгласно него са в продуктивно несъгласие. Ако на площада хората са по-малко, то е, тъй като тези от кръчмите му имат вяра, когато де факто твърди: направих за вас всичко съгласно дадените ми от системата възможности; да, най-бедните сте в Европа в най-корумпираната и недемократична страна, само че въпреки всичко повдигнах виталния ви стандарт. Да, към мен се крадеше, а и на мен нищо човешко не ми е непознато, само че мърдах напред страна с квадратни колела. Наследих модел, с който се борих до неговата дефинитивна победа. Ето ме надвит и почтен: провалих се по структурни аргументи. Управлявах развалена, само че въпреки всичко работеща страна. Няма да дам други да я счупят до такава степен, че да спре напълно!
Метафората за превзетата страна
Опозиционните представители избират предмодерната метафора на пленената и превзетата страна. Трагико-героическите обертонове в превода на state capture може и да сграбчват всеобщото схващане, към момента под знака на петвековното иго, само че въпреки всичко се има поради страна, която е завладяна (с машинация, отвътре), уловена (като в мрежа) или " захваната ” (според неологизма на специалиста по тематиката Д. Смилов).
Според опозиционните водачи, страната единствено видимо се ръководи от забележимите лица на властта, до момента в който и тя, и те са в действителност на предписание от олигархичните кръгове (Пеевски, Доган и др.). Достатъчно е те да вземат властта, с цел да се освободи тя от олигархичния диктат, първо, тъй като те самите са морално чисти и стопански необвързани, и второ, тъй като знаят какво да трансформират и по какъв начин да поправят в по този начин съществуващата уредба, така щото страната да бъде освободена от мъртвата хватка на олигархията. Дузина години по-рано същото твърдяха и Борисов, и ГЕРБ.
Ако нещо сплотява достоверно протестиращите, то е съзнанието, че страната е поначало завладяна от вътрешната страна, защото това е било правно и институционално допустимо, т.е. страната е " пленник ” и " плячка ”, тъй като по този начин е замислена и конструирана. Протестът изхождаше от интуицията, че моделът е сгрешен, че предумишлено разрешава недосегаема и невидима власт. Затова първоначално той настояваше и за нова конституция, която да демонтира механизмите, позволяващи измами в държавната машина. Утопичната визия на митинга беше, че страната следва да се почне изначало, да се построи още веднъж радикално. В същото време, не без да изпада в несъгласие, митингът настояваше за неотложни избори всред политически играчи и партийни обединения, които отхвърлиха нуждата от нов държавен дизайн. С изключение на ГЕРБ, чиято спекулация с новата конституция към този момент коментирахме.
Парадоксът е забележим
Парадоксална обстановка отвред: ГЕРБ хем отхвърля да сдаде властта, хем признава, че не я държи. Опозиционерите хем настояват, че системата е изначално сбъркана, хем я легитимират посредством волята за избори и ни внушават, че могат да я оправят в придвижване. Впрочем, отново като се изключи закъсняло революционизираната ГЕРБ, у никого не проличава подготвеност за преоценка на Прехода. Криминалната му неправда, довела до до такава степен разчекната обществена ножица, че концепцията за българско общество от десетилетия е баснословна нереалност, остава отвън дневния ред на опозицията.
Така е, тъй като всички от Нинова през Трифонов до остарялата армия в Демократична България, са деца-отличници на Прехода. С преизбирането на Нинова Българска социалистическа партия се затвърди като партия на статуквото и поддръжник на превзетата от вътрешната страна страна, също като ДоПеСарая, воден от като че ли изконни права над раята, както и народняка Трифонов. Протестът, който също недоизрече Б-то на Прехода, така и ще си остане с отворена в А уста. Не може да се сърди на десницата: тя има вяра в неприкосновеността на капитала (натрупан все едно как). Не може да се сърди и на Българска социалистическа партия, която е уверена, че всяко разкъсване на пъпната шнур с Българска комунистическа партия и Путинова Русия, ще спре притока на олигархична храна и електорален въздух.
Протестът желае нов строеж, защото не има вяра постройката да става за саниране. На него му липсва такава левица, която да подлага на критика наследствата и статуквото на Прехода. При нейната липса, митингът е жертван да разиграе следващата популистка обстановка на раздор сред " елити " и " маси ”, единствено дето наследникът на Борисов, господин Трифонов, нехае за него. Тъй че митингът като искане не просто за избори и рестарт, а за нов дизайн, сглобка и работа на системата, е жертван. Алтернатива няма, чака ни още веднъж центърът, историческото тресавище. Както нямаше лустрация, така и страницата на Прехода ще бъде обърната непрочетена.
Борисов и ГЕРБ в действителност поддържат митинга с една конституционна концепция повече от опозицията. Остава да я поддържат с оставки.
Автор: Димитър Камбуров,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ