Германският посланик: Политици и от правителството ви ми признават за проблема с корупцията
Политици, в това число и от държавното управление, признават, че България има проблем с корупцията. Това сподели в изявление за „ 120 минути” посланикът на Германия у нас Херберт Залбер. В коментара си (първи на българска земя) дипломатът акцентира, че Шенгенското пространство не действа по упования метод, само че в това време беше безапелационен, че възможното приемане на страната ни в него не е инструмент за напън върху ръководещите.
„ Що се отнася до границите в Европа, те са безусловно твърдо открити и всеки, който живее тук и ръководи страната е задължен да се преценява с тези граници. Естествено, че културните граници, езиковите граници минават отвън физическите граници, които са избрани на държавите” – по този начин Залбер разяснява провокативното изявление на Реджеп Ердоган за „ духовните граници” на Турция.
По думите му страните от Западните Балкани би трябвало първо да изчистят граничните си разногласия и чак тогава ще могат да гледат към Европейски Съюз.
Интервю на Светослав Иванов
-Г-н дипломат, извънредно ми е прелестно да сме тук във Вашия кабинет. Добре пристигнали в " 120 минути ". Кажете ни, за какво толкоз дълго продължиха договарянията за новото държавно управление, ръководено още веднъж от госпожа Меркел?
Както може да си спомните, първо имаше опити с 4 партии да бъде основано съдружно държавно управление, което в последна сметка не ни се отдаде. Тези договаряния първоначално лишиха доста време. След това продължиха договарянията със социалдемократите. Социалдемократическата партия трябваше да изчака резултатите от договарянията да бъдат утвърдени от членовете на самата партия. Всичко това изискваше време, по тази причина продължи толкоз дълго.
-В понеделник президентът на Турция идва у нас, за среща на върха, Европейския съюз и Турция. През януари госпожа Меркел съобщи в София, че поддържа сходна среща, само че при избрани условия. Кой е най-важният въпрос, който би трябвало да бъде обяснен във Варна?
Когато Федералният канцлер беше тук в София и се срещна с министър-председателя на Република България, тогава беше направено предлагането и тя сподели, че го намира за положително. Това може би е опит натоварените диалози сред Европейския съюз и Турция да бъдат сложени на нова основа. Основният предмет на диалозите ще бъде свестен през идните дни, само че Европейски Съюз счита, че би трябвало още веднъж да бъдат стартирани договарянията с Турция.
-В началото на седмицата Ердоган заприказва още веднъж за бежанците. За това, че Европейски Съюз не е превел цялата сума от обещаните 3 милиарда евро. Как гледате на това? Като на предизвестие или като на директна опасност към Европа, че бежанци могат да тръгнат още веднъж и то през България, това е значим въпрос и за нас…
Не мисля, че тук можем да приказваме за опасност. През идната седмица, когато водачите на Европейски Съюз ще се срещнат с президента на Турция, ще имат опция да приказват по тази тематика. Това, което виждаме сега, е, че имаме съглашение сред Европейски Съюз и Турция, което би трябвало да действа. Естествено, обособените аспекти на това съглашение се схващат друго. Но ние се надяваме и в действителност чакаме това съглашение да бъде продължено и да продължава да се ползва.
-Г-н Ердоган показва от време на време необятни душевни граници, в които влизат даже градове в България и Гърция, от време на време. Да Ви попитам като дипломат на Германия, би трябвало ли Германия или Европейски Съюз да трансформира личните си душевни граници, съгласно душевните граници на господин Ердоган?
Не мисля, че можем да използваме сходна терминология в този подтекст, що се отнася до границите в Европа, те са безусловно твърдо открити и всеки, който живее тук и ръководи страната е задължен да се преценява с тези граници. Естествено, че културните граници, езиковите граници минават отвън физическите граници, които са избрани на страните. Ако това е в тази ситуация – разнообразни гранични райони, мисля, че това е изцяло разбираемо. Но когато приказваме за физически граници и държавни граници те са твърдо открити и би трябвало да се съблюдават.
-Казвайки това, България непрестанно приказва за Западните Балкани като приоритет за българското Европредседателство, интеграцията на нашите благи съседи в Европейски Съюз, само че те бяха призовани от Юнкер да решат тъкмо тези свои проблеми, всички гранични разногласия и необятната си психика, тъй като в действителност хората на Балканите са с необятни души, да Ви го кажа така…
Така е. Преди да приказваме за едно вероятно допустимо уголемение на Европейски Съюз, би трябвало да приказваме, би трябвало да имаме доста блестящо изясняване на граничните разногласия сред тези страни. Мисля, че това е едно мъдро решение. Когато погледнем картата, България има в действителност стратегически интерес да има сигурност в района и в случай че страните от Западните Балкани имат една сигурна европейска вероятност, то това ще способства за сигурността. Тези страни имат ясна европейска вероятност. За три от тях към този момент тази вероятност е конкретизирана. Но би трябвало да бъде ясно, че тази вероятност може да бъде осъществена единствено тогава, когато тези гранични разногласия бъдат решени и когато критериите се изпълнят.
-Как, съгласно Германия, би трябвало да се споделя Македония?
Това е един въпрос, който Македония би трябвало да реши с сътрудниците, с които води договаряния сега и ще се веселя, в случай че скоро в действителност бъде открито решение. Как това решение ще наподобява не зависи от нас.
-Сред другите цели на българското Европредседателство – приемане в Шенген и Еврозоната, прави ми усещане, Ваше Превъзходителство, че когато тук дойдат високопоставени представители на немското държавно управление, даже и канцлера Меркел, на думи поддържат българските старания, хвалят ни, по този начин да се каже, само че в Германия реториката е доста друга. „ Опасно е такава корумпирана страна да се причислява към Шенген”, споделя господин Херман. Каква поука би трябвало да си вземат българските ръководещи от тази разлика в думите, които се употребяват тук и на открито?
Мисля, че от една страна, би трябвало да се взема поради и реториката в този подтекст, само че въпреки това и да се преглеждат и обстоятелствата. Събитията през последните години ни демонстрираха, че сега Шенгенското пространство не действа по метода, по който е замислено. Когато Федералният канцлер беше в София, тя сподели че с Шенген задачата ни беше да осигурим свободното придвижване на хората, само че по този метод не обърнахме задоволително внимание на отбраната на външната граница. Това, което канцлерът Меркел предложи е последователно приемане на тези страни в Шенгенското пространство и това важи и за България.
-Но да се върнем на корупцията. Българските политици приказват, че е имало единствено или главно чувство за корупция. Сега да Ви попитам като дипломат на Германия, има ли чувство за корупция в немския бизнес и единствено чувство ли е това в действителност
Това е доста забавна тематика. Аз се пробвам да получа допустимо най-вече усещания от първа ръка по тази тематика, което е много мъчно, тъй като корупцията по естество е потайна. Но това, което тук политиците, в това число представителите на държавното управление споделят, признават, е, че България има проблем с корупцията. Аз имам усещане, че по-голяма част от немските компании, които работят, които са показани, не се оплакват от това, тъй че не всичко е пропито от корупция. Но това събитие съществува и в последна сметка, напълно скоро България сътвори антикорупционен орган, чиято задача би трябвало да бъде да се бори с корупцията и се надявам, че това ще бъде сполучливо.
-Останаха ли принадлежности за напън върху България с цел да се бори с корупцията? Питам Ви, Европа може ли да употребява принадлежности с изключение на прословутия мониторингов механизъм,някои анализатори считат, че точно Шенген е една такава разменна монета. „ Преборете се с корупцията пък ние ще ви позволим да влезете”…или в еврозоната? Това ли са последните двадесет метра?
Аз не бих приказвал за напън, а бих приказвал за един рационален разговор, който всяка година сверява резултати и по тогава би трябвало да бъдат направени идващите стъпки, които и са свързани до едно сполучливо консолидиране в Шенгенското пространство.
-Да разследваш корупция се трансформира в изключително рискова работа и то на европейско равнище. От началото на годината бяха убити двама публицисти в Малта и в Словакия. Знаете, у нас, сътрудници бяха заплашвани, в това число и в ефир или се водят мръсни акции по страниците на някои издания или вестници против хора, които имат друго мнение от, да кажем, наложилото се измежду политиците. Кое оказа толкоз неприятно въздействие в връзките сред медиите и политиците ?
Не съм сигурен дали сега взаимоотношенията сред медиите и политиците в Европа като цяло са зле. Наистина има публицисти, които изгубиха живота си и са заплашвани, което е безусловно недопустимо. Това би трябвало да бъде доста ясно казано. Това зависи от всички нас. Ние би трябвало да понесем отговорността за това,че такива неща не би трябвало да се случват в публицистиката. Трябва да имат опция да работят свободно и би трябвало да имат опция да развиват минусите, това им е задачата и би трябвало да има почитание към този труд. И, че взаимоотношението сред политиците от една страна и медиите, от друга, би трябвало да се базират върху рационална основа. Аз мисля, че медиите които започват сходни акции би трябвало да бъдат глобени. В Европейския съюз мисля, че сега много добър баланс има във връзка с медиите.
„ Що се отнася до границите в Европа, те са безусловно твърдо открити и всеки, който живее тук и ръководи страната е задължен да се преценява с тези граници. Естествено, че културните граници, езиковите граници минават отвън физическите граници, които са избрани на държавите” – по този начин Залбер разяснява провокативното изявление на Реджеп Ердоган за „ духовните граници” на Турция.
По думите му страните от Западните Балкани би трябвало първо да изчистят граничните си разногласия и чак тогава ще могат да гледат към Европейски Съюз.
Интервю на Светослав Иванов
-Г-н дипломат, извънредно ми е прелестно да сме тук във Вашия кабинет. Добре пристигнали в " 120 минути ". Кажете ни, за какво толкоз дълго продължиха договарянията за новото държавно управление, ръководено още веднъж от госпожа Меркел?
Както може да си спомните, първо имаше опити с 4 партии да бъде основано съдружно държавно управление, което в последна сметка не ни се отдаде. Тези договаряния първоначално лишиха доста време. След това продължиха договарянията със социалдемократите. Социалдемократическата партия трябваше да изчака резултатите от договарянията да бъдат утвърдени от членовете на самата партия. Всичко това изискваше време, по тази причина продължи толкоз дълго.
-В понеделник президентът на Турция идва у нас, за среща на върха, Европейския съюз и Турция. През януари госпожа Меркел съобщи в София, че поддържа сходна среща, само че при избрани условия. Кой е най-важният въпрос, който би трябвало да бъде обяснен във Варна?
Когато Федералният канцлер беше тук в София и се срещна с министър-председателя на Република България, тогава беше направено предлагането и тя сподели, че го намира за положително. Това може би е опит натоварените диалози сред Европейския съюз и Турция да бъдат сложени на нова основа. Основният предмет на диалозите ще бъде свестен през идните дни, само че Европейски Съюз счита, че би трябвало още веднъж да бъдат стартирани договарянията с Турция.
-В началото на седмицата Ердоган заприказва още веднъж за бежанците. За това, че Европейски Съюз не е превел цялата сума от обещаните 3 милиарда евро. Как гледате на това? Като на предизвестие или като на директна опасност към Европа, че бежанци могат да тръгнат още веднъж и то през България, това е значим въпрос и за нас…
Не мисля, че тук можем да приказваме за опасност. През идната седмица, когато водачите на Европейски Съюз ще се срещнат с президента на Турция, ще имат опция да приказват по тази тематика. Това, което виждаме сега, е, че имаме съглашение сред Европейски Съюз и Турция, което би трябвало да действа. Естествено, обособените аспекти на това съглашение се схващат друго. Но ние се надяваме и в действителност чакаме това съглашение да бъде продължено и да продължава да се ползва.
-Г-н Ердоган показва от време на време необятни душевни граници, в които влизат даже градове в България и Гърция, от време на време. Да Ви попитам като дипломат на Германия, би трябвало ли Германия или Европейски Съюз да трансформира личните си душевни граници, съгласно душевните граници на господин Ердоган?
Не мисля, че можем да използваме сходна терминология в този подтекст, що се отнася до границите в Европа, те са безусловно твърдо открити и всеки, който живее тук и ръководи страната е задължен да се преценява с тези граници. Естествено, че културните граници, езиковите граници минават отвън физическите граници, които са избрани на страните. Ако това е в тази ситуация – разнообразни гранични райони, мисля, че това е изцяло разбираемо. Но когато приказваме за физически граници и държавни граници те са твърдо открити и би трябвало да се съблюдават.
-Казвайки това, България непрестанно приказва за Западните Балкани като приоритет за българското Европредседателство, интеграцията на нашите благи съседи в Европейски Съюз, само че те бяха призовани от Юнкер да решат тъкмо тези свои проблеми, всички гранични разногласия и необятната си психика, тъй като в действителност хората на Балканите са с необятни души, да Ви го кажа така…
Така е. Преди да приказваме за едно вероятно допустимо уголемение на Европейски Съюз, би трябвало да приказваме, би трябвало да имаме доста блестящо изясняване на граничните разногласия сред тези страни. Мисля, че това е едно мъдро решение. Когато погледнем картата, България има в действителност стратегически интерес да има сигурност в района и в случай че страните от Западните Балкани имат една сигурна европейска вероятност, то това ще способства за сигурността. Тези страни имат ясна европейска вероятност. За три от тях към този момент тази вероятност е конкретизирана. Но би трябвало да бъде ясно, че тази вероятност може да бъде осъществена единствено тогава, когато тези гранични разногласия бъдат решени и когато критериите се изпълнят.
-Как, съгласно Германия, би трябвало да се споделя Македония?
Това е един въпрос, който Македония би трябвало да реши с сътрудниците, с които води договаряния сега и ще се веселя, в случай че скоро в действителност бъде открито решение. Как това решение ще наподобява не зависи от нас.
-Сред другите цели на българското Европредседателство – приемане в Шенген и Еврозоната, прави ми усещане, Ваше Превъзходителство, че когато тук дойдат високопоставени представители на немското държавно управление, даже и канцлера Меркел, на думи поддържат българските старания, хвалят ни, по този начин да се каже, само че в Германия реториката е доста друга. „ Опасно е такава корумпирана страна да се причислява към Шенген”, споделя господин Херман. Каква поука би трябвало да си вземат българските ръководещи от тази разлика в думите, които се употребяват тук и на открито?
Мисля, че от една страна, би трябвало да се взема поради и реториката в този подтекст, само че въпреки това и да се преглеждат и обстоятелствата. Събитията през последните години ни демонстрираха, че сега Шенгенското пространство не действа по метода, по който е замислено. Когато Федералният канцлер беше в София, тя сподели че с Шенген задачата ни беше да осигурим свободното придвижване на хората, само че по този метод не обърнахме задоволително внимание на отбраната на външната граница. Това, което канцлерът Меркел предложи е последователно приемане на тези страни в Шенгенското пространство и това важи и за България.
-Но да се върнем на корупцията. Българските политици приказват, че е имало единствено или главно чувство за корупция. Сега да Ви попитам като дипломат на Германия, има ли чувство за корупция в немския бизнес и единствено чувство ли е това в действителност
Това е доста забавна тематика. Аз се пробвам да получа допустимо най-вече усещания от първа ръка по тази тематика, което е много мъчно, тъй като корупцията по естество е потайна. Но това, което тук политиците, в това число представителите на държавното управление споделят, признават, е, че България има проблем с корупцията. Аз имам усещане, че по-голяма част от немските компании, които работят, които са показани, не се оплакват от това, тъй че не всичко е пропито от корупция. Но това събитие съществува и в последна сметка, напълно скоро България сътвори антикорупционен орган, чиято задача би трябвало да бъде да се бори с корупцията и се надявам, че това ще бъде сполучливо.
-Останаха ли принадлежности за напън върху България с цел да се бори с корупцията? Питам Ви, Европа може ли да употребява принадлежности с изключение на прословутия мониторингов механизъм,някои анализатори считат, че точно Шенген е една такава разменна монета. „ Преборете се с корупцията пък ние ще ви позволим да влезете”…или в еврозоната? Това ли са последните двадесет метра?
Аз не бих приказвал за напън, а бих приказвал за един рационален разговор, който всяка година сверява резултати и по тогава би трябвало да бъдат направени идващите стъпки, които и са свързани до едно сполучливо консолидиране в Шенгенското пространство.
-Да разследваш корупция се трансформира в изключително рискова работа и то на европейско равнище. От началото на годината бяха убити двама публицисти в Малта и в Словакия. Знаете, у нас, сътрудници бяха заплашвани, в това число и в ефир или се водят мръсни акции по страниците на някои издания или вестници против хора, които имат друго мнение от, да кажем, наложилото се измежду политиците. Кое оказа толкоз неприятно въздействие в връзките сред медиите и политиците ?
Не съм сигурен дали сега взаимоотношенията сред медиите и политиците в Европа като цяло са зле. Наистина има публицисти, които изгубиха живота си и са заплашвани, което е безусловно недопустимо. Това би трябвало да бъде доста ясно казано. Това зависи от всички нас. Ние би трябвало да понесем отговорността за това,че такива неща не би трябвало да се случват в публицистиката. Трябва да имат опция да работят свободно и би трябвало да имат опция да развиват минусите, това им е задачата и би трябвало да има почитание към този труд. И, че взаимоотношението сред политиците от една страна и медиите, от друга, би трябвало да се базират върху рационална основа. Аз мисля, че медиите които започват сходни акции би трябвало да бъдат глобени. В Европейския съюз мисля, че сега много добър баланс има във връзка с медиите.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ