Политикономията изучава взаимовръзките между политиката и икономиката.Навремето преподавателят ми по

...
Политикономията изучава взаимовръзките между политиката и икономиката.Навремето преподавателят ми по
Коментари Харесай

Колко е мъчително, когато физиката влияе на политиката

Политикономията учи взаимовръзките сред политиката и стопанската система.

Навремето преподавателят ми по линейна алгебра професор Ненов споделяше, че линейната алгебра не е просвета, а образователна дисциплинираност, тъй като всичко към този момент е изучено, нямало нищо ново за разкриване и единствено се преподавала на студентите.

Така и с политикономията. Всички към този момент знаем всичко за нея и диванните, дружно с телевизионните специалисти, няма какво ново да открият, а единствено преподават едно и също.

Аз по тази причина ще насоча вниманието си към най-новата просвета - политфизиката. Тя изследва по какъв начин политиката въздейства на физиката и какъв брой е трудно, когато физиката въздейства на политиката.

Ето няколко образеца:

Пропускателната дарба на Босфора е 118-125 кораба за денонощие. През Босфора за денонощие минават 118-125 кораба. България има потребност от един нефтен танкер на седмица и от един газов на месец, в случай че си направи газов терминал в Черно море. Само че това би трябвало да стане за нечия сметка. Преди 10 години през Босфора са прекосявали 50 000 кораба годишно, от които 5000 - танкери. Сега минават 42 000 кораба, от които 9000 танкери. Заради това, че проливът става еднопосочен, до момента в който през него минават танкери, както и тъй като могат да пътуват единствено по ярко, 4000 танкера са изместили 12 000 други кораба (8000 по-малко е общата численост, само че 4000-те хиляди танкера са заместили други 4000).

Така с цел да внасяме по още 6-7 танкера месечно, би трябвало да се откажем от 20 кораба импорт или експорт месечно. До тук е физиката - би трябвало да се откажем от еквивалента на 20 кораба с жито или контейнери месечно. Политиката би трябвало да каже от какво да се откажем, с цел да се съобразим със законите на физиката, в случай че ще пренасяме още танкери през Босфора. Аз бих се отказал от един резервоар с тротинетки, само че евентуално ще срещна гневна съпротива, а и един резервоар не стига, би трябвало да спестим десетки хиляди контейнери с неща.

Друг образец:

Топлофикация София (ТС) гори към милиард м3 газ на година. Ако премине на мазут, ще са нужни 1.5 милиона тона. Вярно, че до 90-те години работеше на мазут, само че тогава клиентите бяха 300 000, в този момент са 450 000. Тогава имаше Плама-Плевен, която произвеждаше 1.5 млн тона тежки артикули (мазут, масла), само че към този момент я няма. В Нефтохим имаше съоръжения, които произвеждаха още 3 млн тона, които също към този момент ги няма - нарязани са и са издигнати други, за по-търсени горива. Това също е физика - когато нещо го няма, него просто го няма и толкоз. В България може и да е имало потенциал за произвеждане на 1.5 млн тона мазут за ТС, само че в този момент няма.

Политиката споделя, че на мазутът хубавото му е, че може да се купи от всякъде. Физиката споделя, че може да се купи единствено от там, където го има. Не можеш да купиш нещо, което го няма. В политиката може, само че във физиката - не. Може да си купиш една цистерна или може би 100 цистерни. Но не можеш да си купиш 37 500 цистерни, множеството от които би трябвало да идват от декември до февруари, тъй като е физика - дори някъде да има толкоз мазут, няма толкоз цистерни. Даже да намериш 375 водача от Ф1 и те да създадат по 100 курса с цистерните си из Европа, никой не може да натовари и разтовари един камион за 10 минути, всеки 10 минути. Единственият вид ТС да работи с мазут, който не опонира на законите на физиката, е продуктопроводът на Нефтохим от Бургас до София да придвижва по 1.5 млн тона мазут вместо дизел. Политически е допустимо - до 90-те години не се използваше толкоз дизел (някой да се сеща за дизелова Лада или Москвич?), значи и в този момент можем да се откажем от половината, в случай че ще се връщаме в 90-те. Само би трябвало политиката да уточни кои 50% от дизеловите ППС би трябвало да спрат, с цел да преминем от газ на мазут. Политиката би трябвало да уточни също по какъв начин софиянци ще си заплащат сметките за парно и топла вода при цена от 3000 лева на звук мазут, еквивалентна на 4500 лева за 1000 м3 газ (4.5 милиарда лева или по 10 000 лева на домакинство годишно единствено за горивото), само че това към този момент е другата просвета.

Следвайте ме за още уроци по политфизика. Следващата лекция ще е на тематика: газът има маса, тежи доста и избива крановете, в случай че се затворят бързо. Политиците въртят кранове по малкия екран, само че в света на физиката един подобен кран се върти ден-два. За да премине едно вместилище от черпене на предпазване и назад, минават 4 дни, до момента в който голямата маса в тръбите първо спре и след това постепенно тръгне обратно. Излишният газ на дневна база не може да се запази за на следващия ден, а би трябвало да се продаде, да вземем за пример на Румъния, или пък "да изгори ". Политически е недопустимо да си купил газ за 5 лв. и тази вечер да го продадеш за 4 лв., само че във физиката 4 > 0.

Изпитът ще е на тематика: "как се прави пропан-бутан и по кое време ще изчезне от бензиностанциите - преди или откакто стане над 3 лв. "

Димитър Ганчев, IT специалист
Източник: dunavmost.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР