ГЕРБ се превръща във виртуоз на репресията над медиите
Политиките на ръководещите по отношение на медийната регулация в България и правата и отговорностите на публицистите са един от най-ярките образци по какъв начин ГЕРБ и съдружните им сътрудници прикриват същинските си планове зад общи изречения и замазващи очите обещания. И по какъв начин зад фасадата на гръмки лозунги в действителност непрестанно се вършат опити за лишаване на територия пред критичната журналистика у нас.
Докато министър председателят Бойко Борисов приказва пред публиката, че партията му няма никаква виновност за пропадането на страната до 111-о място в света по независимост на словото и до момента в който изяснява (в наличието на камери) на партийния актив, че „ нито един от вас тука няма никаква опция да въздейства на която и да е медия ”, действителността демонстрира друго. ГЕРБ употребяват всяка опция да потискат публицистите, които не могат да управляват - било обособени хора, било цели медии. Управляващата партия употребява всеки късмет да включи стряскащи ограничавания в законите, свързани с журналистическата активност, каквито няма нито в общото европейско право, нито в същинските демокрации.
Нищо положително не вещае и основаването на „ експертна “ група към Народното събрание, която ще предлага огромни промени в Закона за радиото и малкия екран. Неговото отваряне е неизбежно, защото до есента на 2020 година България би трябвало да транспонира новата Директива на Европейски Съюз за аудио-визуалните медийни услуги. От Брюксел категорично показаха, че документът има за цел „ доближаване сред телевизионните и интернет услугите “ и че той по никакъв метод не визира работата на публицистите. Шефът на медийната комисия у нас Вежди Рашидов, с чиято заповед бе основана група, обаче към този момент прикани да се дават оферти с доста по-широк обсег, които да засягат и журналистическото наличие.
Бившият министър на културата от много време се е фиксирал върху така наречен подправени вести и даже се е
самообявил за патрон на битката с тях
Обаче единственото нещо до момента, което е направил по въпроса, е да даде много противоречиво определение на явлението: „ непроверена вест, която няма нищо общо с истината “. Миналата седмица Рашидов продължи да упорства, че войната с подправените вести ще е това, което ще покаже дали измененията в Закон за радиото и телевизията ще са сполучливи или не. “Ако ние не намерим законова форма по какъв начин да ограничим тази лъжлива вест, тя ще унищожи свободата на словото. Затова този закон ще е доста значим за нас, в случай че е добър “, разгласи Рашидов.
Обществото би трябвало да подхожда с огромно съмнение, когато виновните фактори в ГЕРБ обещаят да подсигуряват свободата на медиите и правото на свободно изложение. Доказателствата, че основни фигури в ръководещата партия работят назад на това, което приказват, не са едно и две, като по подигравка на ориста някои от най-ярките се появиха през последните дни. Миналия петък стана ясно, че Конституционният съд е оповестил за противоконституционна наредбата от Закона за отбрана на персоналните данни, която вкара 10 критерия за преценка дали публицистите съблюдават салдото сред правото на информация и отбраната на персоналните данни в публикациите си. Тези критерии се появиха отново при въвеждането на европейки документ - Общия правилник за отбрана на данните, по-известен като GDPR. Макар че в него сходни текстове няма,
те бяха дописани в страни като България и Румъния
Това се случи, макар че Европейски Съюз и този път уточни категорично, че регламентът се прави поради онлайн злоупотребите с персонални данни и така нататък и че той няма нищо общо с публицистиката. Управляващите у нас обаче демонстрираха „ въображение “ и взеха решение посредством GDPR да желаят от публицистите да преценяват какво въздействие ще окаже разкриването на персонална информация да вземем за пример за политиците „ върху неприкосновеността на персоналния живот на субекта и върху неговото положително име “. След анулацията на този и сходните проби от Конституционен съд в действие остава нормата, че „ обработването на персонални данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот “.
В ГЕРБ са виртуози освен в това да трансформират европейски документи в доморасло средство за репресии над публицисти, само че и да трансформират претенции за отбрана на професията в безусловно съмнителни ограничения. След аудиенция на представители на „ Репортери без граници “ у нас през октомври задграничните наблюдаващи описаха медийната конюнктура у нас като „ безусловно ужасяваща “. Един от причините бе обвързван с монопола в разпространяването на вестници, а членовете на авторитетната организация оповестиха, че от три години търсят среща с премиера Борисов, с цел да обсъдят журналистическата конюнктура в страната. След това той заяви, че е чул апела на „ Репортери без граница “, и изненадващо добави, че в лицето на „ Български пощи “ страната е решила да се включи в дистрибуцията на печата, с цел да достави всеки вестник до всяка точка на страната. Борисов разясни, че това е единственото нещо, което той може да направи в отговор на настояванията за отбрана на публицистите.
Представители на разпространителския бизнес обаче съзряха в „ реципрочните дейности “ на Борисов обслужване на ползите на най-големия състезател на този пазар у нас, за какъвто се сочи депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски. Те обясниха, че в случай че страната транспортира вестниците из страната, което ще се случи от януари, това икономисва най-големия дистрибуторски разход – за превоз. Според изчисленията след включването на страната месечно депутатът предприемач ще икономисва към 100 000 лева В същото време най-големият притежател на обекти за търговия на дребно с вестници, който също се свързва с Пеевски, ще продължи да продава най-големите размери, защото „ Български пощи “ съвсем нямат будки.
Могат да се дадат и още доста образци, че когато ГЕРБ заприказва за „ независимост на словото “, България пропада още по-надолу в международните ранглисти. Затова занапред е ясно, че сформирането на групата за „ огромни промени “ в законодателството под егидата на Вежди Рашидов няма да промени към по-добро медийната среда у нас. Напротив, упованията са обособени нейни членове да работят като троянски кон и да се трансфорат в проводник на настояванията на ръководещите. Достатъчно е да се напомни, че комисията бе основана скрито от медиите и че за старта й не бяха авансово осведомени и поканени всички заинтригувани страни. Дори противоположното - в групата няма нито един представител на журналистическите сдружения, които от години молят за същински промени в интерес на специалността и на публицистите. Например: включване на професионална и гражданска квота в Съвет за електронни медии за понижаване на резултата от политическите назначения на комфортни хора в регулатора. Които след това гласоподават под строй за шефове на Българска национална телевизия и БНР, посочени от ръководещите и от кръгове зад тях. Каквито бяха последните състезания в публичните медии, в които за шефове бяха определени Емил Кошлуков и към този момент уволненият за напън над неуместни публицисти Светослав Костов.
Докато министър председателят Бойко Борисов приказва пред публиката, че партията му няма никаква виновност за пропадането на страната до 111-о място в света по независимост на словото и до момента в който изяснява (в наличието на камери) на партийния актив, че „ нито един от вас тука няма никаква опция да въздейства на която и да е медия ”, действителността демонстрира друго. ГЕРБ употребяват всяка опция да потискат публицистите, които не могат да управляват - било обособени хора, било цели медии. Управляващата партия употребява всеки късмет да включи стряскащи ограничавания в законите, свързани с журналистическата активност, каквито няма нито в общото европейско право, нито в същинските демокрации.
Нищо положително не вещае и основаването на „ експертна “ група към Народното събрание, която ще предлага огромни промени в Закона за радиото и малкия екран. Неговото отваряне е неизбежно, защото до есента на 2020 година България би трябвало да транспонира новата Директива на Европейски Съюз за аудио-визуалните медийни услуги. От Брюксел категорично показаха, че документът има за цел „ доближаване сред телевизионните и интернет услугите “ и че той по никакъв метод не визира работата на публицистите. Шефът на медийната комисия у нас Вежди Рашидов, с чиято заповед бе основана група, обаче към този момент прикани да се дават оферти с доста по-широк обсег, които да засягат и журналистическото наличие.
Бившият министър на културата от много време се е фиксирал върху така наречен подправени вести и даже се е
самообявил за патрон на битката с тях
Обаче единственото нещо до момента, което е направил по въпроса, е да даде много противоречиво определение на явлението: „ непроверена вест, която няма нищо общо с истината “. Миналата седмица Рашидов продължи да упорства, че войната с подправените вести ще е това, което ще покаже дали измененията в Закон за радиото и телевизията ще са сполучливи или не. “Ако ние не намерим законова форма по какъв начин да ограничим тази лъжлива вест, тя ще унищожи свободата на словото. Затова този закон ще е доста значим за нас, в случай че е добър “, разгласи Рашидов.
Обществото би трябвало да подхожда с огромно съмнение, когато виновните фактори в ГЕРБ обещаят да подсигуряват свободата на медиите и правото на свободно изложение. Доказателствата, че основни фигури в ръководещата партия работят назад на това, което приказват, не са едно и две, като по подигравка на ориста някои от най-ярките се появиха през последните дни. Миналия петък стана ясно, че Конституционният съд е оповестил за противоконституционна наредбата от Закона за отбрана на персоналните данни, която вкара 10 критерия за преценка дали публицистите съблюдават салдото сред правото на информация и отбраната на персоналните данни в публикациите си. Тези критерии се появиха отново при въвеждането на европейки документ - Общия правилник за отбрана на данните, по-известен като GDPR. Макар че в него сходни текстове няма,
те бяха дописани в страни като България и Румъния
Това се случи, макар че Европейски Съюз и този път уточни категорично, че регламентът се прави поради онлайн злоупотребите с персонални данни и така нататък и че той няма нищо общо с публицистиката. Управляващите у нас обаче демонстрираха „ въображение “ и взеха решение посредством GDPR да желаят от публицистите да преценяват какво въздействие ще окаже разкриването на персонална информация да вземем за пример за политиците „ върху неприкосновеността на персоналния живот на субекта и върху неговото положително име “. След анулацията на този и сходните проби от Конституционен съд в действие остава нормата, че „ обработването на персонални данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот “.
В ГЕРБ са виртуози освен в това да трансформират европейски документи в доморасло средство за репресии над публицисти, само че и да трансформират претенции за отбрана на професията в безусловно съмнителни ограничения. След аудиенция на представители на „ Репортери без граници “ у нас през октомври задграничните наблюдаващи описаха медийната конюнктура у нас като „ безусловно ужасяваща “. Един от причините бе обвързван с монопола в разпространяването на вестници, а членовете на авторитетната организация оповестиха, че от три години търсят среща с премиера Борисов, с цел да обсъдят журналистическата конюнктура в страната. След това той заяви, че е чул апела на „ Репортери без граница “, и изненадващо добави, че в лицето на „ Български пощи “ страната е решила да се включи в дистрибуцията на печата, с цел да достави всеки вестник до всяка точка на страната. Борисов разясни, че това е единственото нещо, което той може да направи в отговор на настояванията за отбрана на публицистите.
Представители на разпространителския бизнес обаче съзряха в „ реципрочните дейности “ на Борисов обслужване на ползите на най-големия състезател на този пазар у нас, за какъвто се сочи депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски. Те обясниха, че в случай че страната транспортира вестниците из страната, което ще се случи от януари, това икономисва най-големия дистрибуторски разход – за превоз. Според изчисленията след включването на страната месечно депутатът предприемач ще икономисва към 100 000 лева В същото време най-големият притежател на обекти за търговия на дребно с вестници, който също се свързва с Пеевски, ще продължи да продава най-големите размери, защото „ Български пощи “ съвсем нямат будки.
Могат да се дадат и още доста образци, че когато ГЕРБ заприказва за „ независимост на словото “, България пропада още по-надолу в международните ранглисти. Затова занапред е ясно, че сформирането на групата за „ огромни промени “ в законодателството под егидата на Вежди Рашидов няма да промени към по-добро медийната среда у нас. Напротив, упованията са обособени нейни членове да работят като троянски кон и да се трансфорат в проводник на настояванията на ръководещите. Достатъчно е да се напомни, че комисията бе основана скрито от медиите и че за старта й не бяха авансово осведомени и поканени всички заинтригувани страни. Дори противоположното - в групата няма нито един представител на журналистическите сдружения, които от години молят за същински промени в интерес на специалността и на публицистите. Например: включване на професионална и гражданска квота в Съвет за електронни медии за понижаване на резултата от политическите назначения на комфортни хора в регулатора. Които след това гласоподават под строй за шефове на Българска национална телевизия и БНР, посочени от ръководещите и от кръгове зад тях. Каквито бяха последните състезания в публичните медии, в които за шефове бяха определени Емил Кошлуков и към този момент уволненият за напън над неуместни публицисти Светослав Костов.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ