Лъжат ли ни медиите?
„ Политиката не е всичко, само че всичко е политика “. В актуалния безсрамен свят всичко е интерес, всичко е с две лица. Дори истината е поставила маска.
Днес ролята на медиите в живота е безспорна. Средствата за всеобща връзка, било то електронни или печатни, са главният източник на информация. А човек мощно има вяра в това, което чете или чува. Именно по тази причина вниманието му може елементарно да бъде насочвано в избрана посока и по този начин той става елементарно манипулируем. Дори съществуват теории, съгласно които точно средствата за всеобща информация са доказателството за съществуването на народна власт. Кога обаче медийните послания прекрачват границите на благоприличието и журналистическата нравственос и основават една илюзорна, неуловима, само че в това време сполучливо продаваема действителност?
Преди всичко медиите са тясно обвързани с персоналните ползи на хората и разчитат на тях. Стремеж на всеки PR експерт е да наклони везните на общественото мнение в мечтаната от него посока. Сами по себе си медиите не манипулират, а посредством тях се манипулира. Специалистите настояват, че е най-лесно да се поддържа едно публично мнение, когато то към този момент е позитивно. В този случай пиар специалистите популяризират т.нар.едностранчиви известия, които заобикалят негативните обстоятелства към обещано събитие или персона. От друга страна, допустимо е медиите да основат така наречен псевдоновина, граничеща по смисъл с това да разпространиш слух. Най-често абсурдът е съзнателно издирван. Вярно е, че мъчно може да избухне пожар без искра и че няма пушек без дим, само че от аудиторията зависи какъв брой огромен огън ще се възпламени и какъв брой опустошителни ще бъдат следствията от него.
Всяко знамение за три дни са споделили хората: всеки скандал, същински или изкуствено основан, е краткотраен, малотраен. В живота няма нищо постоянно, като в най-голяма степен това важи за новините. В днешния динамичен свят събитията се надпреварват да се случват. А интернетът спомага за бързото им разпространяване. Но най-страшната наклонност, която се следи напоследък, е все по-притъпената схватливост и сензитивност у аудиторията. Сякаш хората към този момент са притръпнали и привикнали с всичко и мъчно може да ги учуди каквото и да е.
Истината е, че макар своята неустойчивост на политически въздействия и склонността да манипулират аудиторията, медиите си остават четвъртата власт . Те дефинират политически ориси, раздават и лишават пълномощия, митологизират и демитологизират, издигат до небето и повалят в калта. Всеки обаче е свободен самичък да дефинира доколко да се довери на информацията, която му дават медиите. Жалко е единствено, че най-същественото, което отличава нас, хората, от животните, е разсъдъкът, а постоянно забравяме да го използваме.
Автор: Цветелина Велчева ©
