Норвежки професор: Руските войски се оттеглят от границата със знанието, че са постигнали целите си
" Политиката на НАТО на експанзионизъм за сметка на опасенията за сигурността на Русия претърпя сериозен крах. Членовете на блока в никакъв случай не са имали желание да принудят Украйна да съблюдава уговорките си по споразуменията от Минск, предопределени да сложат завършек на сраженията в Донбас, защото автономията в Източна Украйна би оспорила контрола й в паневропейското пространство. " Това е мнение от Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия и редактор в списание Russia in Global Affairs.
" Вместо това страните от НАТО имаха за цел да подкопаят съглашението от Минск, като трансформират действителността на място: Русия трябваше да бъде отслабена от глобите, а Украйна трябваше да бъде укрепена посредством доставка на оръжия. Най-добрият миг за предоговаряне на съглашението от Минск настъпи преди по-малко от година, когато украинските сили се активизираха по границата на Донбас със опасността да си върнат района със мощ. НАТО отговори, като даде обещание поддръжката си на управляващите в Киев и заплаши Москва с опустошителни наказания, в случай че стане в отбрана на отделилите се райони.
Русия активизира войските си в отговор, откри ясни червени линии, които биха провокирали намеса, и даде да се разбере, че по-нататъшните западни наказания единствено ще засилят икономическото обособяване на Русия от Европа. И по този начин, какъв е резултатът от балансирането на експанзионизма на НАТО? Западните страни най-сетне разискват паневропейската сигурност, рестриктивните мерки или неразгръщането на офанзивни оръжейни системи и най-табуираната тематика от последните 30 години – признаването, че Русия има законни ползи за сигурността. Мозъчните тръстове разискват дали експанзионизмът на НАТО е достигнал своя лимит и опцията за безпристрастен статут за Украйна, сходно на модела на Финландия или Австрия. Френският президент даже допусна, че имаме потребност от нов метод към паневропейската сигурност и означи това, което би трябвало да е явно: Европа не може да има сигурност, в случай че на Русия й бъде отказана сигурност.
Съединени американски щати също ще се борят да накарат отдръпването на Москва да се впише в нейния роман за съветския експанзионизъм. Много рекламираният „ ден на инвазия “ на Вашингтон разкрива неуместния роман, че Русия преследва териториално завземане или се пробва да възвърне Съветския съюз. Дори европейците наподобява са изтощени от конфронтационния метод на Вашингтон и военната нервност.
Обичайно е да се опълчва дипломацията с военната мощ. В реалност дипломацията постоянно би трябвало да бъде подкрепяна от власт. Студената война завърши през 1989 година посредством договаряния и компромис сред двама равни, макар че когато Съветският съюз се разпадна през 1991 година, към този момент нямаше потребност Съединени американски щати да одобряват мощно отслабена Русия в Европа. Освен това към този момент нямаше потребност НАТО да съблюдава съществуващите съглашения или интернационалното право и всички обещания да не се уголемява НАТО на един инч на изток бяха непочтено отхвърлени като съветски „ мит “.
В продължение на 30 години напъните на Русия да контракти своя роля в паневропейската сигурност бяха пренебрегнати. Москва настояваше ОССЕ да стане главната общоевропейска институция за сигурност, по-късно и Елцин, и Путин предложиха Русия да се причисли към НАТО, Медведев предложи нова европейска архитектура за сигурност през 2008 година, а по-късно Путин предложи съюз ЕС-Русия през 2010 година Тези оферти в никакъв случай не бяха даже получи прецизен отговор. Въпреки това, с ясни червени линии, подкрепени от надеждна военна мощ, съветската дипломация може да успее.
Съединени американски щати ще настояват, че съветската експанзия против Украйна е предотвратена, тъй като НАТО поддържаше взаимност против съветската опасност. В реалност сривът на алиансната взаимност даде късмет на мира. Докато блокът е инструмент за групова надмощие в паневропейското пространство, манията за алиансна взаимност действа като сплотяващ зов за безкомпромисна властова политика.
Впоследствие „ солидарността на алианса “ на НАТО се трансформира в злополука за паневропейската сигурност. Експанзионизмът на блока наруши всички съществени общоевропейски съглашения за сигурност, като пренебрегва правилото на „ неделима сигурност “, а разполагането на непрекъснати бойни войски в новите държави-членки наруши Основополагащия акт на НАТО-Русия от 1997 година Когато Съединени американски щати едностранно се отдръпнаха от AMB- Договорът през 2002 година, Споразумението INF през 2019 година и Споразумението за намерено небе през 2020 година – настояването за взаимност на алианса означаваше, че европейците или заглушават опасенията си, или даже упрекват Русия за последващия провал на общоевропейските съглашения за сигурност. "
" Вместо това страните от НАТО имаха за цел да подкопаят съглашението от Минск, като трансформират действителността на място: Русия трябваше да бъде отслабена от глобите, а Украйна трябваше да бъде укрепена посредством доставка на оръжия. Най-добрият миг за предоговаряне на съглашението от Минск настъпи преди по-малко от година, когато украинските сили се активизираха по границата на Донбас със опасността да си върнат района със мощ. НАТО отговори, като даде обещание поддръжката си на управляващите в Киев и заплаши Москва с опустошителни наказания, в случай че стане в отбрана на отделилите се райони.
Русия активизира войските си в отговор, откри ясни червени линии, които биха провокирали намеса, и даде да се разбере, че по-нататъшните западни наказания единствено ще засилят икономическото обособяване на Русия от Европа. И по този начин, какъв е резултатът от балансирането на експанзионизма на НАТО? Западните страни най-сетне разискват паневропейската сигурност, рестриктивните мерки или неразгръщането на офанзивни оръжейни системи и най-табуираната тематика от последните 30 години – признаването, че Русия има законни ползи за сигурността. Мозъчните тръстове разискват дали експанзионизмът на НАТО е достигнал своя лимит и опцията за безпристрастен статут за Украйна, сходно на модела на Финландия или Австрия. Френският президент даже допусна, че имаме потребност от нов метод към паневропейската сигурност и означи това, което би трябвало да е явно: Европа не може да има сигурност, в случай че на Русия й бъде отказана сигурност.
Съединени американски щати също ще се борят да накарат отдръпването на Москва да се впише в нейния роман за съветския експанзионизъм. Много рекламираният „ ден на инвазия “ на Вашингтон разкрива неуместния роман, че Русия преследва териториално завземане или се пробва да възвърне Съветския съюз. Дори европейците наподобява са изтощени от конфронтационния метод на Вашингтон и военната нервност.
Обичайно е да се опълчва дипломацията с военната мощ. В реалност дипломацията постоянно би трябвало да бъде подкрепяна от власт. Студената война завърши през 1989 година посредством договаряния и компромис сред двама равни, макар че когато Съветският съюз се разпадна през 1991 година, към този момент нямаше потребност Съединени американски щати да одобряват мощно отслабена Русия в Европа. Освен това към този момент нямаше потребност НАТО да съблюдава съществуващите съглашения или интернационалното право и всички обещания да не се уголемява НАТО на един инч на изток бяха непочтено отхвърлени като съветски „ мит “.
В продължение на 30 години напъните на Русия да контракти своя роля в паневропейската сигурност бяха пренебрегнати. Москва настояваше ОССЕ да стане главната общоевропейска институция за сигурност, по-късно и Елцин, и Путин предложиха Русия да се причисли към НАТО, Медведев предложи нова европейска архитектура за сигурност през 2008 година, а по-късно Путин предложи съюз ЕС-Русия през 2010 година Тези оферти в никакъв случай не бяха даже получи прецизен отговор. Въпреки това, с ясни червени линии, подкрепени от надеждна военна мощ, съветската дипломация може да успее.
Съединени американски щати ще настояват, че съветската експанзия против Украйна е предотвратена, тъй като НАТО поддържаше взаимност против съветската опасност. В реалност сривът на алиансната взаимност даде късмет на мира. Докато блокът е инструмент за групова надмощие в паневропейското пространство, манията за алиансна взаимност действа като сплотяващ зов за безкомпромисна властова политика.
Впоследствие „ солидарността на алианса “ на НАТО се трансформира в злополука за паневропейската сигурност. Експанзионизмът на блока наруши всички съществени общоевропейски съглашения за сигурност, като пренебрегва правилото на „ неделима сигурност “, а разполагането на непрекъснати бойни войски в новите държави-членки наруши Основополагащия акт на НАТО-Русия от 1997 година Когато Съединени американски щати едностранно се отдръпнаха от AMB- Договорът през 2002 година, Споразумението INF през 2019 година и Споразумението за намерено небе през 2020 година – настояването за взаимност на алианса означаваше, че европейците или заглушават опасенията си, или даже упрекват Русия за последващия провал на общоевропейските съглашения за сигурност. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ