България харчи малко в кризата, дефицитът може да е двойно по-голям
Политиката на България на незадоволителни държавни ограничения против рецесията отразява мислене отпреди 10-15 години. Това твърди в изявление за Mediapool Атанас Пеканов, икономист в Австрийския институт за стопански проучвания (WIFO) и докторант във Виенския стопански университет. Пеканов е работил в Европейската централна банка, взе участие в стратегическия съвет на президента Румен Радев. Неотдавна е имал проучвателен престой в Икономическия факултет на Харвард.
Г-н Пеканов, живеете в Австрия. Как двете страни – България и Австрия, се оправят със социално-икономическите последици от здравната рецесия с Covid-19?
Според мен от една страна към този момент имаме световен консенсус, че се нуждаем от много съществени социално-икономически ограничения. Говорим за невиждана криза и изключително бърз стопански потрес, случил се в границите на седмици през март и април. В историята съвсем в никакъв случай не е имало такива стопански загуби. Затова мисля,че има потребност от много съществени ограничения.
Смятам обаче, че в Австрия те са много по-сериозни и в по-голям мащаб, в сравнение с в България. Мерките, съгласно критериите на Международния валутен фонд, би трябвало да бъдат таргетирани, навременни и краткотрайни, т.е. да се приложат тогава, когато има потребност, само че да не бъдат непрекъснати. Навсякъде има една фаза на напасване, не всичко е оптимално, само че в Австрия ограниченията са в доста по-голям мащаб и ще ви дам няколко образеца.
Навсякъде в Европейски Съюз беше призната мярката за субсидирана претовареност, известна в България като схемата 60/40. В Австрия голям брой хора бяха включени в нея – към 1 милион души в най-тежките месеци на рецесията, след което понижиха, само че към момента много стабилен брой хора биват подпомагани. През септември те бяха към 300 000 души при население на страната към 9.5 милиона. В България тази цифра е доста по-малка.
Г-н Пеканов, живеете в Австрия. Как двете страни – България и Австрия, се оправят със социално-икономическите последици от здравната рецесия с Covid-19?
Според мен от една страна към този момент имаме световен консенсус, че се нуждаем от много съществени социално-икономически ограничения. Говорим за невиждана криза и изключително бърз стопански потрес, случил се в границите на седмици през март и април. В историята съвсем в никакъв случай не е имало такива стопански загуби. Затова мисля,че има потребност от много съществени ограничения.
Смятам обаче, че в Австрия те са много по-сериозни и в по-голям мащаб, в сравнение с в България. Мерките, съгласно критериите на Международния валутен фонд, би трябвало да бъдат таргетирани, навременни и краткотрайни, т.е. да се приложат тогава, когато има потребност, само че да не бъдат непрекъснати. Навсякъде има една фаза на напасване, не всичко е оптимално, само че в Австрия ограниченията са в доста по-голям мащаб и ще ви дам няколко образеца.
Навсякъде в Европейски Съюз беше призната мярката за субсидирана претовареност, известна в България като схемата 60/40. В Австрия голям брой хора бяха включени в нея – към 1 милион души в най-тежките месеци на рецесията, след което понижиха, само че към момента много стабилен брой хора биват подпомагани. През септември те бяха към 300 000 души при население на страната към 9.5 милиона. В България тази цифра е доста по-малка.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ