83% от българите искат приятелски отношения с Македония
Политиката на България към Македония би трябвало да е другарска и добросъседска. Недвусмислено поддържаме присъединението на Скопие към евроатлантическите структури. Десет години след присъединението на България към Европейски Съюз равнищата на поддръжка към съюза остават относително високи и единствено под една пета считат, че изборът на България да се причисли към съюза не е било вярно решение. Това са част от главните заключения на втората част от национално представително изследване на проучвателен център „ Тренд “, предоставено от Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Изследването е извършено в интервала сред 18 и 26 октомври 2017 година измежду 1005 пълнолетни български жители по метода „ лице в лице “.
Българите недвусмислено желаят другарски и добросъседски връзки с Македония. Това мнение показват 83% от всички интервюирани, до момента в който единствено 5% считат, че политиката на София по отношение на Скопие би трябвало да е остра и дистанцирана.
Тези настройки се удостоверяват индиректно и при оценката на подписания на 1-ви август тази година контракт за добросъседство сред двете страни. Близо 70% от всички български жители гледат позитивно на подписания контракт за добросъседство, а единствено 3% показват негативно мнение.
Видима е и поддръжката на българите за присъединението на югоизточната ни съседка към евроатлантическите структури.
Нещо повече, 70% от всички интервюирани са на мнение, че България би трябвало да оказва помощ на Македония по пътя й към присъединението й към Европейския съюз и единствено 14% са на противоположното мнение.
Резултатите от изследването сочат извънредно високи стойности на единодушие (над 90%) с изказвания свързани с общите исторически корени, културно-историческото завещание, както и със отбраната на самоопределящите се като българи в Македония. Това недвусмислено приказва за чувството на хората за мощна непосредственост сред двата народа.
Само 5% пък са на мнение, че решението на комунистическия режим за налагане на македонския език и еднаквост в Пиринска Македония в първите години на комунизма е вярно решение. Прави усещане обаче високият % (42%) от хората, които не знаят или не могат да преценяват, което по-скоро издава слаба осведоменост с историческите обстоятелства към този развой.
Европейският съюз продължава да се употребява със относително високи равнища на позитивно отношение. Това се регистрира както на директен въпрос, по този начин и по косвени знаци.
Така да вземем за пример единствено малко над една пета от всички запитани считат, че в последните 10 години участие на България в Европейски Съюз ситуацията в страната се е влошило, до момента в който една трета считат, че се е подобрило. Най-голямо струпване обаче отчитаме в опцията „ няма основни промени в страната “. Практически идентични данни се следят и когато стане дума за обитаемото място на дадения респондент. При разбивката по вид обитаемо място ясно се вижда динамичност, като в столицата два пъти повече виждат усъвършенстване, в сравнение с утежняване, до момента в който в селата дяловете са изцяло съпоставими.
63% считат, че изборът на България да се причисли към Европейски Съюз е било вярно решение, до момента в който 19% са на противоположното мнение. Основното струпване измежду тази група на скептиците за европейското ни участие са най-много хората над 60 години.
По-голямата част от интервюираните поддържат продължаващата интеграция на България в разнообразни механизми на Европейския съюз. Така да вземем за пример 41% считат, че би било добре страната ни да се причисли към Еврозоната, а 49% желаят участие в Шенген. По-ниският % на запалянковци за участие във валутния механизъм евентуално е разследване на насадените страхове от вероятно повишение на цените при приемането на еврото. И тук най-скептични се явяват точно представителите на най-възрастните.
Въпреки множеството рецесии и проблеми сполетели Европейския съюз в последното десетилетие, 41% от всички респонденти считат, че съюзът се развива в вярна посока, а 31% са на противоположното мнение.
Тествахме българското публично мнение по европейският спор за това дали би трябвало страните-членки да се интегрират по-силно между тях или обособените страни да взимат повече независими решения. Отговорите са разграничени на две равни част с по 42% всяка.
Възобновената концепция за основаването на обща войска на Европейски Съюз пък събира поддръжка от 44% от всички запитани, и малко под една четвърт са на противоположното мнение.
В началото на месец юли 2016 година проучвателен център „ Тренд “ тества отношението към разнообразни страни и институции. В актуалното проучване си позволихме още веднъж да проучим публичното мнение за същите геополитически субекти. Не се открива основна структурна разлика за последната година и половина.
Най-високи стойности на позитивно отношение събира Германия (65%), следвана от Европейския съюз (56%). Русофилските настроения също личат, като болшинството от хората (51%) заявяват позитивно отношение към Русия, като натрупванията в тази алтернатива идват главно от по-възрастните респонденти.
Най-негативно отношение българите демонстрират към Турция, като обяснението би трябвало да се търси най-много в историята. Отдалечеността в географско и културно отношение с Китай пък евентуално е главният фактор, 43% от всички запитани да не показват ясно отношение към далекоизточната страна, избирайки опцията „ нито позитивно, нито негативно “.
Българите недвусмислено желаят другарски и добросъседски връзки с Македония. Това мнение показват 83% от всички интервюирани, до момента в който единствено 5% считат, че политиката на София по отношение на Скопие би трябвало да е остра и дистанцирана.
Тези настройки се удостоверяват индиректно и при оценката на подписания на 1-ви август тази година контракт за добросъседство сред двете страни. Близо 70% от всички български жители гледат позитивно на подписания контракт за добросъседство, а единствено 3% показват негативно мнение.
Видима е и поддръжката на българите за присъединението на югоизточната ни съседка към евроатлантическите структури.
Нещо повече, 70% от всички интервюирани са на мнение, че България би трябвало да оказва помощ на Македония по пътя й към присъединението й към Европейския съюз и единствено 14% са на противоположното мнение.
Резултатите от изследването сочат извънредно високи стойности на единодушие (над 90%) с изказвания свързани с общите исторически корени, културно-историческото завещание, както и със отбраната на самоопределящите се като българи в Македония. Това недвусмислено приказва за чувството на хората за мощна непосредственост сред двата народа.
Само 5% пък са на мнение, че решението на комунистическия режим за налагане на македонския език и еднаквост в Пиринска Македония в първите години на комунизма е вярно решение. Прави усещане обаче високият % (42%) от хората, които не знаят или не могат да преценяват, което по-скоро издава слаба осведоменост с историческите обстоятелства към този развой.
Европейският съюз продължава да се употребява със относително високи равнища на позитивно отношение. Това се регистрира както на директен въпрос, по този начин и по косвени знаци.
Така да вземем за пример единствено малко над една пета от всички запитани считат, че в последните 10 години участие на България в Европейски Съюз ситуацията в страната се е влошило, до момента в който една трета считат, че се е подобрило. Най-голямо струпване обаче отчитаме в опцията „ няма основни промени в страната “. Практически идентични данни се следят и когато стане дума за обитаемото място на дадения респондент. При разбивката по вид обитаемо място ясно се вижда динамичност, като в столицата два пъти повече виждат усъвършенстване, в сравнение с утежняване, до момента в който в селата дяловете са изцяло съпоставими.
63% считат, че изборът на България да се причисли към Европейски Съюз е било вярно решение, до момента в който 19% са на противоположното мнение. Основното струпване измежду тази група на скептиците за европейското ни участие са най-много хората над 60 години.
По-голямата част от интервюираните поддържат продължаващата интеграция на България в разнообразни механизми на Европейския съюз. Така да вземем за пример 41% считат, че би било добре страната ни да се причисли към Еврозоната, а 49% желаят участие в Шенген. По-ниският % на запалянковци за участие във валутния механизъм евентуално е разследване на насадените страхове от вероятно повишение на цените при приемането на еврото. И тук най-скептични се явяват точно представителите на най-възрастните.
Въпреки множеството рецесии и проблеми сполетели Европейския съюз в последното десетилетие, 41% от всички респонденти считат, че съюзът се развива в вярна посока, а 31% са на противоположното мнение.
Тествахме българското публично мнение по европейският спор за това дали би трябвало страните-членки да се интегрират по-силно между тях или обособените страни да взимат повече независими решения. Отговорите са разграничени на две равни част с по 42% всяка.
Възобновената концепция за основаването на обща войска на Европейски Съюз пък събира поддръжка от 44% от всички запитани, и малко под една четвърт са на противоположното мнение.
В началото на месец юли 2016 година проучвателен център „ Тренд “ тества отношението към разнообразни страни и институции. В актуалното проучване си позволихме още веднъж да проучим публичното мнение за същите геополитически субекти. Не се открива основна структурна разлика за последната година и половина.
Най-високи стойности на позитивно отношение събира Германия (65%), следвана от Европейския съюз (56%). Русофилските настроения също личат, като болшинството от хората (51%) заявяват позитивно отношение към Русия, като натрупванията в тази алтернатива идват главно от по-възрастните респонденти.
Най-негативно отношение българите демонстрират към Турция, като обяснението би трябвало да се търси най-много в историята. Отдалечеността в географско и културно отношение с Китай пък евентуално е главният фактор, 43% от всички запитани да не показват ясно отношение към далекоизточната страна, избирайки опцията „ нито позитивно, нито негативно “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ