България: политици, олигарси и медийни бухалки
Политиката и олигарсите упражняват въздействие над публицистите в България. Държавата пък употребява европейските средства за напън над медиите, четем в репортаж от София на немския Tageszeitung.
" Медийният плурализъм в България е чиста заблуда. Много постоянно въобще не е ясно чия е дадена медия ", е представена радиожурналистката и председателка на Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ-България) Ирина Недева. Според нея, доста от вестниците се употребяват като бухалка за задачите на водевилни акции против обособени политици или предприемачи. Тя твърди също така, че избрани медии, политици и олигарси са обвързани в алегоричен брак, в който непроменяемо има и детайли на корупция. Като образец за това тя показва депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, който е притежател на „ Нова българска медийна група " и има две малките екрани и шест вестника, с което на процедура управлява 80% от пазара на печатните медии, четем в обявата на ТАЦ.
Държавното кранче
Авторката на репортажа - немската журналистка Барбара Йортел - написа също така, че държавното управление е в положение да упражнява напън над медиите и чрез разпределението на средствата, отпускани от Европейски Съюз за популяризирането и разясняването на избрани европейски стратегии. Николета Даскалова от Фондация „ Медийна народна власт " цитира документ на АЕЖ-България, в който се споделя, че предвид на финансовата неустойчивост и стагнацията на медийния пазар страната се е трансформирала в един от най-значимите рекламодатели. „ Това усилва въздействието на министерствата и локалните управляващи - както над районните медии, по този начин и над националните. Те пък постоянно се демонстрират като прекомерно лоялни към ръководещите, като се въздържат да ги подлагат на критика ", четем в обявата.
Там е представена и оценка на „ Репортери без граници ", съгласно която разпределението на европейските пари за медиите в България се прави напълно непрозрачно. Между 2007 и 2012 българското държавно управление било отпуснало на медиите общо 36,6 млн. евро за разнообразни разяснителни акции по обособени европейски стратегии – без да конкретизира по какъв начин тъкмо са били употребявани парите. Брюксел познавал този проблем, само че към този момент се въздържал от интервенция.
С оглед на тази прекомерна въздържаност на европейските сътрудници, няколко български журналистически организации, измежду които и AЕЖ- България, в този момент са подхванали своя самодейност, разяснява Tageszeitung. Поводът е шестмесечното председателство на България в Европейски Съюз, започващо на 1 януари идната година. Българските публицисти оферират да се дефинират количествени и качествени критерии за определянето на медийните сътрудници по време на българското председателство. Целта на този метод е да се противодейства на възможни политически зависимости в медийната сфера, разяснява изданието.
На отдалеченост от политиците
Все отново, обстановката в България не трябва да се показва в напълно черни краски, споделя радиожурналистката Ирина Недева и прибавя, че за разлика от Унгария и Полша в България най-малко към този момент не съществува заплахата някое държавно управление да получи болшинство от 2/3 на избори, тъй че да промени и конституцията по собствен усет. Раздробеността на политическото пространство в България просто не разрешава сходно нещо, разяснява журналистката.
Дали е допустимо да има и нови кавги от сорта на този към Виктор Николаев и депутата Антон Тодоров? „ Да ", дава отговор Недева, само че прибавя, че напоследък от ден на ден публицисти в България осъзнавали, че са длъжни да се държат на разстояние от ръководещите. „ А това е в действителност нещо позитивно ", споделя тя в края на репортажа.
Източник: " Дойче Веле България "
Редактор: Деница Райкова
" Медийният плурализъм в България е чиста заблуда. Много постоянно въобще не е ясно чия е дадена медия ", е представена радиожурналистката и председателка на Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ-България) Ирина Недева. Според нея, доста от вестниците се употребяват като бухалка за задачите на водевилни акции против обособени политици или предприемачи. Тя твърди също така, че избрани медии, политици и олигарси са обвързани в алегоричен брак, в който непроменяемо има и детайли на корупция. Като образец за това тя показва депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, който е притежател на „ Нова българска медийна група " и има две малките екрани и шест вестника, с което на процедура управлява 80% от пазара на печатните медии, четем в обявата на ТАЦ.
Държавното кранче
Авторката на репортажа - немската журналистка Барбара Йортел - написа също така, че държавното управление е в положение да упражнява напън над медиите и чрез разпределението на средствата, отпускани от Европейски Съюз за популяризирането и разясняването на избрани европейски стратегии. Николета Даскалова от Фондация „ Медийна народна власт " цитира документ на АЕЖ-България, в който се споделя, че предвид на финансовата неустойчивост и стагнацията на медийния пазар страната се е трансформирала в един от най-значимите рекламодатели. „ Това усилва въздействието на министерствата и локалните управляващи - както над районните медии, по този начин и над националните. Те пък постоянно се демонстрират като прекомерно лоялни към ръководещите, като се въздържат да ги подлагат на критика ", четем в обявата.
Там е представена и оценка на „ Репортери без граници ", съгласно която разпределението на европейските пари за медиите в България се прави напълно непрозрачно. Между 2007 и 2012 българското държавно управление било отпуснало на медиите общо 36,6 млн. евро за разнообразни разяснителни акции по обособени европейски стратегии – без да конкретизира по какъв начин тъкмо са били употребявани парите. Брюксел познавал този проблем, само че към този момент се въздържал от интервенция.
С оглед на тази прекомерна въздържаност на европейските сътрудници, няколко български журналистически организации, измежду които и AЕЖ- България, в този момент са подхванали своя самодейност, разяснява Tageszeitung. Поводът е шестмесечното председателство на България в Европейски Съюз, започващо на 1 януари идната година. Българските публицисти оферират да се дефинират количествени и качествени критерии за определянето на медийните сътрудници по време на българското председателство. Целта на този метод е да се противодейства на възможни политически зависимости в медийната сфера, разяснява изданието.
На отдалеченост от политиците
Все отново, обстановката в България не трябва да се показва в напълно черни краски, споделя радиожурналистката Ирина Недева и прибавя, че за разлика от Унгария и Полша в България най-малко към този момент не съществува заплахата някое държавно управление да получи болшинство от 2/3 на избори, тъй че да промени и конституцията по собствен усет. Раздробеността на политическото пространство в България просто не разрешава сходно нещо, разяснява журналистката.
Дали е допустимо да има и нови кавги от сорта на този към Виктор Николаев и депутата Антон Тодоров? „ Да ", дава отговор Недева, само че прибавя, че напоследък от ден на ден публицисти в България осъзнавали, че са длъжни да се държат на разстояние от ръководещите. „ А това е в действителност нещо позитивно ", споделя тя в края на репортажа.
Източник: " Дойче Веле България "
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ