Как Филип Димитров си направи харакири и загроби СДС
Политическо харакири извърши Филип Димитров. През 1992 година той хвана меча на парламентарното доверие и надълбоко го заби в себе си. С този акт синият самурай влезе в историята като единственият самозаклал се политик у нас.
Заедно със себе си Филип Димитров повлече към отвъдното и синята вяра на българския народ, написа историкът Росен Тахов в "Труд ".
Филип Димитров е един от всемирните мъже, дали отговор на въпросника на Марсел Пруст. През 1991 година журналистката Елеонора Владимирова му предлага да попълни фамозния формуляр.
На въпроса какъв е обичаният му цвят, Филип Димитров разумно сочи „ Син “. А обичаният метал? „ Стомана “, безапелационен е интервюираният. „ Как бихте желали да умрете? “, пита въпрос №41. „ Без да изпускам контрола над себе си, което значи – с достолепие “, отсича Филип Димитров.
Този път към оня свят избира самоубиецът. Синя стомана, следено забита в себе си. С достолепие!
На 24 юли 1992 година е гласуван избор на съмнение към кабинета. Резултатът е 130 „ за “ държавното управление и 104 „ срещу “. Филип Димитров е благополучен, тъй като не желае други да му теглят ножа. Той самичък ще пререже пъпната шнур на своето битие в политиката.
Смисълът на харакирито е да резервира достойнството на самоубиеца. Самураят приготвя прощален стих, в който изяснява какво е претърпял, защо съжалява и за какво би трябвало да почине.
Макар и не в мерена тирада Филип Димитров съблюдава традицията. „ Може да се каже, че държавното управление на Филип Димитров съвсем нищо не направи изцяло и по най-хубавия метод “, изповядва се той. Това сакрално изречение е документирано в неговия труд „ Митовете на българския преход “.
На 21 октомври Филип Димитров подава в парламентарната канцелария иск за избор на доверие. Дебатите стартират на 22-ри и не престават на 28 октомври. Пренията са измежду най-ожесточените в историята на Народното събрание. Без да знае, че министър председателят желае да се самозаколи, опозицията всуе гневно се пали.
Йовчо Русев рисува страшна, апокалиптична картина: „ Никога България не е познавала такова корумпирано ръководство във всичките му равнища, както през днешния ден. Никога българският народ, българският селяндур не се е чувствал толкоз зарязан.
В селата старците замръкват без да знаят дали ще осъмнат. Убийства и закононарушения! Господа, за селата в планинските региони сякаш е кърджалийско време.
И аз тъй като загатнах „ кърджалийско време “ – натъртва Йовчо, – България е претърпяла най-голямото си злощастие преди шест века, разделяна от озверени боляри. И в този момент болярите са заместени сякаш с политически водачи, които озверяват във взаимоотношенията си. На кого служите, господа? “
Дончо Конакчиев прибавя още мрачни краски: „ Аз ви запитвам, господа: фокусите на статистиката ли доведоха до многократното нарастване на наркоманията и проституцията по време на вашето ръководство? Отговорете на този въпрос. Те ли сложиха страната на прага на епидемии… (слушайте, дано слушат и другите, които ни слушат)… на епидемии от заболявания, които бяха забравени: от сифилис, от туберкулоза. Това чука на нашата врата. “
На тези офанзиви дават отпор майстори на ораторското изкуство като Светослав Лучников, Васил Михайлов и Георги Марков. На Лучников признателното поколение подвигна монумент.
Михайлов записа името си в историята на парадокса с изявление за Република Нубия. Марков изкова популярния политически девиз „ Само „ Левски “ и шкембе супа! “ На 28 октомври беше изсърбал чорбата и мина към десерта. Стенограмата свидетелства:
„ Преобразихме комерсиалната мрежа, и аз доста се веселя, че и децата на социалистите влизат в сладкарница „ Лучано “ – италианската, и те си купуват към този момент западни тв приемници, и те пият хубава бира, и те вървят с хубави джинси, а не вървиме като прошляци, както ходихме по комунистическото ръководство по „ Ваци “ в Будапеща да се чудим по какъв начин да си купим от някой бутик някой и различен парцал, в този момент нашите деца са красиви, одухотворени и със самочувствието на европейски деца.
И това се дължи на ръководството на Съюза на демократичните сили. “
В пренията взе участие и дамската половина от залата.
Златка Русева има храбростта да нападна Стойко Пенчев. „ Госпожице Златка, в случай че обичате, замълчете и ме изслушайте. Вие изобщо не разбирате проблемите на защитата “, пази се той.
Синята депутатка съзира паралел сред нея и мадам Злата от „ Криворазбраната цивилизация “. Скача и най-отговорно декларира: „ Уважаема госпожо ръководител, уважаеми народни представители!
За сведение на всички мъже от Парламентарната група на Българска социалистическа партия, се споделям Златка Русева и ви апелирам, по този начин както аз се обръщам с двете ви имена, по този начин да се обръщате към всички дами и мъже, несъмнено, от Парламентарната група на Съюз на демократичните сили. “
Клара Маринова пък кръстосва шпага с Иван Пушкаров. „ Трябва да кажа искрено, че нямах желание да се изричам “, мънка неувереният Пушкаров.
„ Господин Пушкаров, то добре сте се канили да не се изказвате, но за какво не си изпълнихте заканата? “, пита го алената Клара. „ Предизвика ме твоята пола в полза на истината “, поставя ръка на сърцето си ораторът.
В този градивен дух дебатите не престават шест часа. Стига се до гласоподаване. Сините желаят очевиден избор, алените – скришен. Прието е гласуването да е на мрачно. „ Депутатите се отправяха към урните, които бяха на втория етаж “, разказва процедурата Методи Спасов. След броене на гласовете е формиран и прочетен протокол.
„ Министерският съвет не получава желаното доверие “, отсича документът.
Председателстващата Снежана Ботушарова дава думата на Филип Димитров. „ Моля господа фотографите да изоставен пленарната зала. Много ви апелирам, напуснете пленарната зала! “, подрежда тя, тъй като харакирито е грозно представление и не е за фотоси.
Филип Димитров се изправя на трибуната. Перчемът е преметнат обичайно надясно, каквито са възгледите му. Брадата е грижливо вчесана, очилата са с нови рамки. „ Уважаема госпожо ръководител, уважаеми дами и господа народни представители! От името на държавното управление депозирам оставка! “, със саблен удар афишира синият самурай.
Стенографите хроникират за грядущите генерации: „ Ръкопляскания от блока на Съюз на демократичните сили, депутатите от парламентарната група на Съюз на демократичните сили стават на крайници и поздравяват своя министър-председател. “ Едни му стискат десницата, други го прегръщат, трети го целуват по изстиналото чело.
Заедно със себе си Филип Димитров повлече към отвъдното и синята вяра на българския народ, написа историкът Росен Тахов в "Труд ".
Филип Димитров е един от всемирните мъже, дали отговор на въпросника на Марсел Пруст. През 1991 година журналистката Елеонора Владимирова му предлага да попълни фамозния формуляр.
На въпроса какъв е обичаният му цвят, Филип Димитров разумно сочи „ Син “. А обичаният метал? „ Стомана “, безапелационен е интервюираният. „ Как бихте желали да умрете? “, пита въпрос №41. „ Без да изпускам контрола над себе си, което значи – с достолепие “, отсича Филип Димитров.
Този път към оня свят избира самоубиецът. Синя стомана, следено забита в себе си. С достолепие!
На 24 юли 1992 година е гласуван избор на съмнение към кабинета. Резултатът е 130 „ за “ държавното управление и 104 „ срещу “. Филип Димитров е благополучен, тъй като не желае други да му теглят ножа. Той самичък ще пререже пъпната шнур на своето битие в политиката.
Смисълът на харакирито е да резервира достойнството на самоубиеца. Самураят приготвя прощален стих, в който изяснява какво е претърпял, защо съжалява и за какво би трябвало да почине.
Макар и не в мерена тирада Филип Димитров съблюдава традицията. „ Може да се каже, че държавното управление на Филип Димитров съвсем нищо не направи изцяло и по най-хубавия метод “, изповядва се той. Това сакрално изречение е документирано в неговия труд „ Митовете на българския преход “.
На 21 октомври Филип Димитров подава в парламентарната канцелария иск за избор на доверие. Дебатите стартират на 22-ри и не престават на 28 октомври. Пренията са измежду най-ожесточените в историята на Народното събрание. Без да знае, че министър председателят желае да се самозаколи, опозицията всуе гневно се пали.
Йовчо Русев рисува страшна, апокалиптична картина: „ Никога България не е познавала такова корумпирано ръководство във всичките му равнища, както през днешния ден. Никога българският народ, българският селяндур не се е чувствал толкоз зарязан.
В селата старците замръкват без да знаят дали ще осъмнат. Убийства и закононарушения! Господа, за селата в планинските региони сякаш е кърджалийско време.
И аз тъй като загатнах „ кърджалийско време “ – натъртва Йовчо, – България е претърпяла най-голямото си злощастие преди шест века, разделяна от озверени боляри. И в този момент болярите са заместени сякаш с политически водачи, които озверяват във взаимоотношенията си. На кого служите, господа? “
Дончо Конакчиев прибавя още мрачни краски: „ Аз ви запитвам, господа: фокусите на статистиката ли доведоха до многократното нарастване на наркоманията и проституцията по време на вашето ръководство? Отговорете на този въпрос. Те ли сложиха страната на прага на епидемии… (слушайте, дано слушат и другите, които ни слушат)… на епидемии от заболявания, които бяха забравени: от сифилис, от туберкулоза. Това чука на нашата врата. “
На тези офанзиви дават отпор майстори на ораторското изкуство като Светослав Лучников, Васил Михайлов и Георги Марков. На Лучников признателното поколение подвигна монумент.
Михайлов записа името си в историята на парадокса с изявление за Република Нубия. Марков изкова популярния политически девиз „ Само „ Левски “ и шкембе супа! “ На 28 октомври беше изсърбал чорбата и мина към десерта. Стенограмата свидетелства:
„ Преобразихме комерсиалната мрежа, и аз доста се веселя, че и децата на социалистите влизат в сладкарница „ Лучано “ – италианската, и те си купуват към този момент западни тв приемници, и те пият хубава бира, и те вървят с хубави джинси, а не вървиме като прошляци, както ходихме по комунистическото ръководство по „ Ваци “ в Будапеща да се чудим по какъв начин да си купим от някой бутик някой и различен парцал, в този момент нашите деца са красиви, одухотворени и със самочувствието на европейски деца.
И това се дължи на ръководството на Съюза на демократичните сили. “
В пренията взе участие и дамската половина от залата.
Златка Русева има храбростта да нападна Стойко Пенчев. „ Госпожице Златка, в случай че обичате, замълчете и ме изслушайте. Вие изобщо не разбирате проблемите на защитата “, пази се той.
Синята депутатка съзира паралел сред нея и мадам Злата от „ Криворазбраната цивилизация “. Скача и най-отговорно декларира: „ Уважаема госпожо ръководител, уважаеми народни представители!
За сведение на всички мъже от Парламентарната група на Българска социалистическа партия, се споделям Златка Русева и ви апелирам, по този начин както аз се обръщам с двете ви имена, по този начин да се обръщате към всички дами и мъже, несъмнено, от Парламентарната група на Съюз на демократичните сили. “
Клара Маринова пък кръстосва шпага с Иван Пушкаров. „ Трябва да кажа искрено, че нямах желание да се изричам “, мънка неувереният Пушкаров.
„ Господин Пушкаров, то добре сте се канили да не се изказвате, но за какво не си изпълнихте заканата? “, пита го алената Клара. „ Предизвика ме твоята пола в полза на истината “, поставя ръка на сърцето си ораторът.
В този градивен дух дебатите не престават шест часа. Стига се до гласоподаване. Сините желаят очевиден избор, алените – скришен. Прието е гласуването да е на мрачно. „ Депутатите се отправяха към урните, които бяха на втория етаж “, разказва процедурата Методи Спасов. След броене на гласовете е формиран и прочетен протокол.
„ Министерският съвет не получава желаното доверие “, отсича документът.
Председателстващата Снежана Ботушарова дава думата на Филип Димитров. „ Моля господа фотографите да изоставен пленарната зала. Много ви апелирам, напуснете пленарната зала! “, подрежда тя, тъй като харакирито е грозно представление и не е за фотоси.
Филип Димитров се изправя на трибуната. Перчемът е преметнат обичайно надясно, каквито са възгледите му. Брадата е грижливо вчесана, очилата са с нови рамки. „ Уважаема госпожо ръководител, уважаеми дами и господа народни представители! От името на държавното управление депозирам оставка! “, със саблен удар афишира синият самурай.
Стенографите хроникират за грядущите генерации: „ Ръкопляскания от блока на Съюз на демократичните сили, депутатите от парламентарната група на Съюз на демократичните сили стават на крайници и поздравяват своя министър-председател. “ Едни му стискат десницата, други го прегръщат, трети го целуват по изстиналото чело.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ