Политическия разговор около доклада на експертите на БНБ за готовността

" Политическия диалог към отчета на специалистите на Българска народна банка за готовността на България за приемане на еврото през 2024-та година, цели да разсее интереса от наличието на отчета. " Това сподели за обзорното предаване „ Позиция ” по икономистът Стоян Панчев. Според него, сега диалогът за отчета се насочва към незначителни елементи, като кой по кое време и какво е изискал или по кое време му е обещано.

„ Всеки който се е занимавал с сходна материя и е прочел отчета е наясно, че това е документ направен от Българска народна банка, на висок механически език и жанр и не е написан в свободно от работа време ”- сподели Панчев. „ Това е отчет на специалисти от Българска народна банка и това е неоспорим факт. Но е реалност и, че това е чернова и липсва частта на министерството на финансите ”.

Панчев добави, че отчетът припокрива част от страховете на хората от влизането ни в Еврозоната: Има рискове свързани с инфлацията, че България не е задоволително богата страна, с цел да бъде част от клуба на богатите. Има проблеми свързани със самата конструкция на Еврозоната. Има експлицитни фрази на специалистите в отчета които демонстрират терзания, по въпросите свързани с инфлацията, конвергенцията, към готовността на страната ни да одобри еврото.

В Унгария, Чехия, Полша и Румъния, да не приказваме за Дания и Швеция има един доста по здравословен спор по повод възможната промяна на валутата. Анализът на централната унгарска банка съставлява цяла брошура за това по кое време форинтът би следвало да бъде сменен от еврото. В него се споделя, че унгарската стопанска система би трябвало да се развие по този начин, че заплатите на унгарците да са 90 на 100 от средноевропейската междинна заплата. Както и 90% Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Но главното е, по този начин наречената конвергенция- когато по бедна страна влезе в Еврозоната, инфлацията на по бедните, стартира да настига по бързо инфлацията на богатите, цените стартират да се приближават по бързо до по богатите страни. За това и ги има тези конвергентни критерии.

Икономистът Стоян Панчев прикани политическите партии да провеждат в детайли ревизиране на отчета в Народното събрание. Припомням, че Българската национална банка отхвърли да е изготвян отчет, в който се твърди, че страната ни не е подготвена за присъединение към еврозоната през 2024 година, а вицепремиера по европейските въпроси Атанас Пеканов съобщи, че документът, получен от парламентарните групи, не е утвърден отчет. По думите му, „ това е отчет, в който доста разнообразни хора са писали доста неща ".

Стоян Панчев: " Трябва да се гледа освен какво става вътре в твоята стопанска система, само че и каква е общата обстановка в цяла Европа. И в този подтекст, по какъв начин ще реагира Еврозоната на провокациите свързани с предстоящата криза или пък стагфлация. Еврозоната не е един валутен съюз който е неизменен от основаването си преди 20 години, в противен случай, на всеки пет години има някаква рецесия в тази система.

След всяка такава рецесия имаме някакви промени- някои от тях позитивни, други не толкоз. Това е също част от разбори който би трябвало да се направи при промяната на валутната система. Трябва да знаем, че това не е обикновено решение което го взимаме просто по този начин, а взема решение бъдещето на България за идващите 30 години.

Дълбоко ме тормози обстоятелството, че влизането ни в Еврозоната се случва с говорене на един просташки метод, без да се четат специалисти и без да се води спор.

Точно противоположното вършат в Румъния. Подходът е, да се изчака спешния интервал, до 2029-та, да се види къде е след рецесията румънската стопанска система, къде се намира и Еврозоната и в този подтекст да се вземе решение. "