Опозиция у нас и със свещ да дириш, няма да я намериш
Политически спектакъл – по този начин хората дефинират за себе си това, което виждат в Народното събрание. И по какъв начин другояче, като видиш депутати, които до неотдавна са се ругали в пленарната зала, по-късно да беседват другарски в коридорите. Актьори, които се хващат за гушите пред публиката, а в живота (и може би в бизнеса) са първи приятелки – по този начин наподобяват политиците в профил.
По същия метод стоят нещата и по генералния въпрос за разликата сред ръководещи и съпротива. На пръв взор са елементарно разпознаваеми. Едните имат власт, а другите нямат. В залата вилнеят с часове наред едни против други. Обвиняват се във всички вероятни грехове. След това обаче идва моментът, в който Народното събрание би трябвало да взима решения. И тогава границата, която разделя единия лагер от другия, внезапно бързо избледнява.
В тази връзка неотдавна в Народното събрание се разигра една комична сценка, която обаче навежда на размишления по тематиката. Става въпрос за дебата по концепцията на Българска социалистическа партия за анкетна комисия, която да управлява спомагателните разноски на държавното управление поради рецесията. Социалистите настояха комисията да се оглави от представител на опозицията – разбирай, един от техните хора – тъй че работата й да не бъде повлияна от властта. Последвалото спречкване разкри ненормалните показа на нашите политици за това що е съпротива.
Най-напред се обади Валери Симеонов – един от водачите на „ Обединени патриоти ”. Той се разгласи срещу комисията да отиде в ръцете на левицата, тъй като била „ много дребнава, повърхностна и неконструктивна ”. Тоест, съгласно Симеонов
същинската съпротива би трябвало да бъде необятно скроена,
разбрана и адаптивна към потребностите на ръководещите.
Точно с тази визия се оказа, че се самоидентифицира водачът на „ Воля ” Веселин Марешки. Варненският предприемач разви теорията, че имало два вида опозиционери: едните били „ крещящи и нищо неправещи ”; а другите, като него, били подготвени да „ подкрепим всяко едно предложение, в случай че е рационално, и ще се противопоставим на всяко едно, което води до плячкосване на българския народ ”. От думите му излезе, че това дали си съпротива няма връзка с отношението ти към властта, а зависи от някаква неразбираема и конюнктурна визия за „ националното богатство ”.
Това основателно провокира присмеха на алените, които оповестиха партията на предприемача за „ ръководеща съпротива ” поради честата й колаборация с ръководещите. И приведоха учебникарската формулировка, че „ опозиционна партия е тази, която не поддържа държавното управление, тази, която е коректив на ръководството ” – т.е., само Българска социалистическа партия.
Само за Движение за права и свободи не се загатна нищо.
И най-после – изненада! – точно депутатът от придвижването Йордан Цонев оглави комисията с поддръжката на ГЕРБ. Така, без да го споделят категорично, ръководещите удостоиха партията на Ахмед Доган с почетния знак на единствената достоверна съпротива в настоящия парламент. Фарсът завърши, завесата се спусна.
Същинският проблем в тази обстановка, както и с Народното събрание като цяло, е че съпротива в класическия смисъл на думата няма . Какво, би трябвало да приемем Движение за права и свободи за такава ли? Никой не се хваща на този трик още от 2014 година насам, когато фотографи уловиха сегашния финансов министър Владислав Горанов на маса с депутата предприемач от придвижването Делян Пеевски. А настоящия случай с комисията е единствено удостоверение на правилото – съществено ли да чакаме, че герберите ще поверят парламентарния одит на държавните разноски на партия, която няма да им пази гърба?
Що се отнася до Българска социалистическа партия,
непрекъснатият плач против кабинета не е достатъчен за да бъдеш опозиция
Особено когато в най-важните моменти реагираш несъответстващо. Миналата година левицата пропусна на два пъти да покаже, че е същински конкурент на ръководещите. Първо, когато те постановиха за единствен претендент за основен прокурор Иван Гешев . Тогава соцлидерът Корнелия Нинова се скъса да атакува Бойко Борисов, че е впримчен в подмолни зависимости и по тази причина пуска на пистата единствено Гешев. Но без да издума нищичко по адрес на самия кандидат, чиято съмнителна популярност на реализатор на поръчки го правеше напълно неприспособим за мощната властова позиция, за която беше стартиран. С мълчанието си Нинова на процедура утвърди кандидатурата му – иначе просто не може да се огледа на случилото се.
Още по-видима беше псевдоопозиционната поза на алените при избора на Сотир Цацаров за началник на държавната антикорупционна комисия (КПКОНПИ). Една трета от парламентарната група на Българска социалистическа партия отхвърли да работи като „ коректив на ръководството ” и гласоподава дружно с болшинството в интерес на някогашния основен прокурор. И то откакто Нинова разгласи, че групата ще се въздържи. Причината за разцеплението потъна нейде из дебрите на вътрешнопартийните несъгласия в столетницата.
А за „ Воля ” какво изобщо има да приказваме?
Веселин Марешки изкусно се измъкна и при трите вота на съмнение, импортирани против държавното управление до момента. По-често депутатите му ги виждаме да гласоподават в поддръжка на болшинството, в сравнение с срещу. А неотдавна предприемачът даже намерено си изиска парче от баницата – настоя неговата партия да управлява държавния план по създаване на държавна верига бензиностанции. Опозиция ли? Друг път!
Изводът от всичко това е един. Водещите партии могат да се обсипват с ругатни до момента в който ги заболят устите. Това обаче не ги прави врагове. На несъмнено равнище и в избрани моменти те работят дружно, без значение от всевъзможни други условия. Само по себе си това прави безсмислено разделянето на парламентарните политически сили на ръководещи и съпротива. Просто едните имат министри, а другите нямат (за Движение за права и свободи даже последното не е сигурно). Нещо, което би трябвало да помним за идващия път, когато отидем да гласуваме.
По същия метод стоят нещата и по генералния въпрос за разликата сред ръководещи и съпротива. На пръв взор са елементарно разпознаваеми. Едните имат власт, а другите нямат. В залата вилнеят с часове наред едни против други. Обвиняват се във всички вероятни грехове. След това обаче идва моментът, в който Народното събрание би трябвало да взима решения. И тогава границата, която разделя единия лагер от другия, внезапно бързо избледнява.
В тази връзка неотдавна в Народното събрание се разигра една комична сценка, която обаче навежда на размишления по тематиката. Става въпрос за дебата по концепцията на Българска социалистическа партия за анкетна комисия, която да управлява спомагателните разноски на държавното управление поради рецесията. Социалистите настояха комисията да се оглави от представител на опозицията – разбирай, един от техните хора – тъй че работата й да не бъде повлияна от властта. Последвалото спречкване разкри ненормалните показа на нашите политици за това що е съпротива.
Най-напред се обади Валери Симеонов – един от водачите на „ Обединени патриоти ”. Той се разгласи срещу комисията да отиде в ръцете на левицата, тъй като била „ много дребнава, повърхностна и неконструктивна ”. Тоест, съгласно Симеонов
същинската съпротива би трябвало да бъде необятно скроена,
разбрана и адаптивна към потребностите на ръководещите.
Точно с тази визия се оказа, че се самоидентифицира водачът на „ Воля ” Веселин Марешки. Варненският предприемач разви теорията, че имало два вида опозиционери: едните били „ крещящи и нищо неправещи ”; а другите, като него, били подготвени да „ подкрепим всяко едно предложение, в случай че е рационално, и ще се противопоставим на всяко едно, което води до плячкосване на българския народ ”. От думите му излезе, че това дали си съпротива няма връзка с отношението ти към властта, а зависи от някаква неразбираема и конюнктурна визия за „ националното богатство ”.
Това основателно провокира присмеха на алените, които оповестиха партията на предприемача за „ ръководеща съпротива ” поради честата й колаборация с ръководещите. И приведоха учебникарската формулировка, че „ опозиционна партия е тази, която не поддържа държавното управление, тази, която е коректив на ръководството ” – т.е., само Българска социалистическа партия.
Само за Движение за права и свободи не се загатна нищо.
И най-после – изненада! – точно депутатът от придвижването Йордан Цонев оглави комисията с поддръжката на ГЕРБ. Така, без да го споделят категорично, ръководещите удостоиха партията на Ахмед Доган с почетния знак на единствената достоверна съпротива в настоящия парламент. Фарсът завърши, завесата се спусна.
Същинският проблем в тази обстановка, както и с Народното събрание като цяло, е че съпротива в класическия смисъл на думата няма . Какво, би трябвало да приемем Движение за права и свободи за такава ли? Никой не се хваща на този трик още от 2014 година насам, когато фотографи уловиха сегашния финансов министър Владислав Горанов на маса с депутата предприемач от придвижването Делян Пеевски. А настоящия случай с комисията е единствено удостоверение на правилото – съществено ли да чакаме, че герберите ще поверят парламентарния одит на държавните разноски на партия, която няма да им пази гърба?
Що се отнася до Българска социалистическа партия,
непрекъснатият плач против кабинета не е достатъчен за да бъдеш опозиция
Особено когато в най-важните моменти реагираш несъответстващо. Миналата година левицата пропусна на два пъти да покаже, че е същински конкурент на ръководещите. Първо, когато те постановиха за единствен претендент за основен прокурор Иван Гешев . Тогава соцлидерът Корнелия Нинова се скъса да атакува Бойко Борисов, че е впримчен в подмолни зависимости и по тази причина пуска на пистата единствено Гешев. Но без да издума нищичко по адрес на самия кандидат, чиято съмнителна популярност на реализатор на поръчки го правеше напълно неприспособим за мощната властова позиция, за която беше стартиран. С мълчанието си Нинова на процедура утвърди кандидатурата му – иначе просто не може да се огледа на случилото се.
Още по-видима беше псевдоопозиционната поза на алените при избора на Сотир Цацаров за началник на държавната антикорупционна комисия (КПКОНПИ). Една трета от парламентарната група на Българска социалистическа партия отхвърли да работи като „ коректив на ръководството ” и гласоподава дружно с болшинството в интерес на някогашния основен прокурор. И то откакто Нинова разгласи, че групата ще се въздържи. Причината за разцеплението потъна нейде из дебрите на вътрешнопартийните несъгласия в столетницата.
А за „ Воля ” какво изобщо има да приказваме?
Веселин Марешки изкусно се измъкна и при трите вота на съмнение, импортирани против държавното управление до момента. По-често депутатите му ги виждаме да гласоподават в поддръжка на болшинството, в сравнение с срещу. А неотдавна предприемачът даже намерено си изиска парче от баницата – настоя неговата партия да управлява държавния план по създаване на държавна верига бензиностанции. Опозиция ли? Друг път!
Изводът от всичко това е един. Водещите партии могат да се обсипват с ругатни до момента в който ги заболят устите. Това обаче не ги прави врагове. На несъмнено равнище и в избрани моменти те работят дружно, без значение от всевъзможни други условия. Само по себе си това прави безсмислено разделянето на парламентарните политически сили на ръководещи и съпротива. Просто едните имат министри, а другите нямат (за Движение за права и свободи даже последното не е сигурно). Нещо, което би трябвало да помним за идващия път, когато отидем да гласуваме.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ