Икономист пред Novini.bg: Политически атаки заплашват финансовата система
Политически офанзиви заплашват финансовата система, съобщи в разбор за икомомистът Михаил Кръстев.
Нека стартираме с положителната вест. 2020 година недвусмислено потвърди стабилността на българската финансова система, даже в изискванията на разрастваща се финансова рецесия и най-тежката криза, записана от десетилетия. Частните финансови институции, гръбнак на всяка пазарна стопанска система, демонстрираха своята устойчивост, добита най-много ма базата на натрупанкя горчив опит по време на финансовата рецесия от 2008 година, когато точно те поеха главния удар на рецесията.
Показателен образец в това отношение са данните, оповестени от Българската национална банка преди дни, съгласно които родните банкови институции са приключили годината с облага от 815 милиона лв.. Въпреки, че тази облага е с 51.4% по-ниска от миналата година, данните въпреки всичко са оптимистични за стабилността на бранша, а посредством него и на българската стопанска система, която разчита на естественото действие на комерсиалните банки и кредитните институции за бързо възобновяване от коронакризата.
Доказателство за тази съгласуваност се оказа и двукратно наложения мораториум върху заемите на част от физическите лица и компаниите, което разреши отлагане на отговорностите на засегнатите от рецесията.
Дотук с положителните вести. Защото колкото по-стабилна и резистентна наподобява българската финансова система, толкоз по-нестабилна и рискова е политическата конюнктура. Традиционните политически рецесии, които не са непознати за най-новата ни история, сами по себе си са задоволително притеснителни и могат да доведат до дестабилизациа на стопанската система. Когато те са обвързани с неприкрити послания от левия популистки политически набор, то рецептата за злополука е налице.
Вглеждайки се в политическите платформи на болшинството от претендиращите да поемат ръководството на страната, виждаме точно подобен ляв популизъм.
Без стопански, финансов и юридически разбор се оферират ограничения и политики, които с лекост могат да заличат упоменатата към този момент нежна непоклатимост. Бизнес, предприятия и банки, а най-общо капиталът, обичайни “врагове” на лявата политическа агитация биват и занапред ще бъдат използвани в идната политическа акция и е задоволително да разгърнем стратегиите на дребното осмелили се да ги разгласят на този стадий, с цел да получим изрично доказателство за това изказване.
Каква е формулата за противопоставяне на този ляв популизъм? Отговорът на този въпрос е по едно и също време комплициран и все пак извънредно елементарен. Единствено и единствено обектът на лявата агитация може да й противодейства, поставяйки под подозрение примамливите, само че лишени от логичност изказвания на популистите.
Всяка една офанзива против финансовите институции и частния бранш оттук насетне, изключително по време на идната изборна акция, би трябвало да бъде възприемана като политическа офанзива и да се търсят претекстовете зад нея.
Не бива да се съмняваме, че политическите играчи са склонни да рискуват цялата финансова система, с цел да реализиран задачите си. Виждали сме го неведнъж през последните 30 години. Тук, както в доста други обстановки, важи правилото Cui bono? Когато забележим офанзива против бизнес или финансова институция постоянно следва да се питаме: кой и по какъв начин печели от нея? За страдание елементарните жители в никакъв случай не са измежду печелившите.
Нека стартираме с положителната вест. 2020 година недвусмислено потвърди стабилността на българската финансова система, даже в изискванията на разрастваща се финансова рецесия и най-тежката криза, записана от десетилетия. Частните финансови институции, гръбнак на всяка пазарна стопанска система, демонстрираха своята устойчивост, добита най-много ма базата на натрупанкя горчив опит по време на финансовата рецесия от 2008 година, когато точно те поеха главния удар на рецесията.
Показателен образец в това отношение са данните, оповестени от Българската национална банка преди дни, съгласно които родните банкови институции са приключили годината с облага от 815 милиона лв.. Въпреки, че тази облага е с 51.4% по-ниска от миналата година, данните въпреки всичко са оптимистични за стабилността на бранша, а посредством него и на българската стопанска система, която разчита на естественото действие на комерсиалните банки и кредитните институции за бързо възобновяване от коронакризата.
Доказателство за тази съгласуваност се оказа и двукратно наложения мораториум върху заемите на част от физическите лица и компаниите, което разреши отлагане на отговорностите на засегнатите от рецесията.
Дотук с положителните вести. Защото колкото по-стабилна и резистентна наподобява българската финансова система, толкоз по-нестабилна и рискова е политическата конюнктура. Традиционните политически рецесии, които не са непознати за най-новата ни история, сами по себе си са задоволително притеснителни и могат да доведат до дестабилизациа на стопанската система. Когато те са обвързани с неприкрити послания от левия популистки политически набор, то рецептата за злополука е налице.
Вглеждайки се в политическите платформи на болшинството от претендиращите да поемат ръководството на страната, виждаме точно подобен ляв популизъм.
Без стопански, финансов и юридически разбор се оферират ограничения и политики, които с лекост могат да заличат упоменатата към този момент нежна непоклатимост. Бизнес, предприятия и банки, а най-общо капиталът, обичайни “врагове” на лявата политическа агитация биват и занапред ще бъдат използвани в идната политическа акция и е задоволително да разгърнем стратегиите на дребното осмелили се да ги разгласят на този стадий, с цел да получим изрично доказателство за това изказване.
Каква е формулата за противопоставяне на този ляв популизъм? Отговорът на този въпрос е по едно и също време комплициран и все пак извънредно елементарен. Единствено и единствено обектът на лявата агитация може да й противодейства, поставяйки под подозрение примамливите, само че лишени от логичност изказвания на популистите.
Всяка една офанзива против финансовите институции и частния бранш оттук насетне, изключително по време на идната изборна акция, би трябвало да бъде възприемана като политическа офанзива и да се търсят претекстовете зад нея.
Не бива да се съмняваме, че политическите играчи са склонни да рискуват цялата финансова система, с цел да реализиран задачите си. Виждали сме го неведнъж през последните 30 години. Тук, както в доста други обстановки, важи правилото Cui bono? Когато забележим офанзива против бизнес или финансова институция постоянно следва да се питаме: кой и по какъв начин печели от нея? За страдание елементарните жители в никакъв случай не са измежду печелившите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ