Политическата ликвидация на мониторинга не е просто прощален подарък от

Политическата разпродажба на мониторинга не е просто сетен подарък от Юнкер и Меркел за Борисов. Докато Борисов се радва на прекъсването на наблюдението, пропуща преустановяването и на втората част от името на механизма: съдействието

Текстът на водача на " Да, България " и съпредседател на " Демократична България " Христо Иванов е от обява в профила му във фейсбук. Още по тематиката
Европейска комисия най-сетне видя влошаващата се медийна среда в България

Според мониторинговия отчет натискът върху критикуващи властта пречи на промените
13 ное 2018
Най-слабият инструмент за решение на най-сложната задача

Механизмът за съдействие и инспекция няма късмет да докара до смислени промени в Румъния и България
13 ное 2018 Текстът на отчета на Европейската комисия по Механизма за наблюдаване на българското правораздаване граничи с гротеската и оставя чувство за тежък припадък на институционален " ишиас ". И в това за жалост няма особена изненада. Ликвидация на мониторинга от страна на Европейска комисия е исторически рубикон в нашите връзки с Европейския съюз и заслужава сериозен и обширен разбор.

Малко история

Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Механизмът породи на основата на увереността на една предишна политическа и бюрократична генерация, че страни като България могат елементарно и с помощ извън да преодолеят тежката приемственост от тоталитарния режим в руската външна страна и организирано-криминалния преход. Увереност, че институциите на Европейски Съюз и НАТО могат да са могъща платформа за догонващо (а постоянно и придърпвано) развиване.

Още по време на договарянията за присъединението ни към Европейски Съюз българските управляващи опитваха всячески да заблуждават сътрудниците си за положението на нашето правораздаване и равнищата на корупция и даже успяваха да намерят съидейници на политическо равнище – информация - комисаря по правораздаване Франко Фратини и неговата прекомерно приятна аудиенция на Боровец с Румен Петков... При приемането ни обаче се намесиха няколко държавни управления и хора със здрав смисъл (и добра информация от разузнаването) от професионалните равнища на Европейска комисия и беше регистрирано, че страната ни (заедно с Румъния) не дава отговор на стандартите за господство на правото. Тогава, по изключение, беше основан механизъм за продължаващо наблюдаване, прочут като Cooperation and Verification Mechanism (CVM). Идеята беше, че в границите на спомагателни три години ние ще реализираме нужните минимални равнища на правда и ред в Европейски Съюз.

Наблюдението се опираше на няколко " индикатора ", дефинирани с оглед един първичен лист от ограничения, които България не е съумяла да довърши в границите на преговорния интервал. По-важното е, че отчетите стъпваха на наблюдаване на лист от съответни каузи и не просто отчитане на подхванатите ограничения, само че и разбор на техните резултати. Този метод намираше своето отражение в непрекъснатото увещание на условието за track-record (устойчиви на практика резултати) - едно разбиране, което българските управляващи все се правеха, че не схващат.

Прогресорите и съпротивата на хайдуците

В началото, под водачеството на желязната Катрин Дей, общоприет секретар на Европейска комисия до 2015г., в Брюксел и на място в София работеше екип от специалисти, които в действителност имаха вяра във опцията посредством композиция от напън и експертна помощ България да навакса своите тежки дефицити в региона на правораздаването и вътрешните работи. Тези хора бързо схванаха, че проблемите ни са доста по-дълбоки и нито в началото плануваните три години, нито лимитираните формулировки на индикаторите могат да бъдат основа за реализиране на действителен прогрес. Съответно, упованието за осъществяване на един стеснен лист от официални ограничения в лимитиран времеви небосвод беше изоставено. Докладите проучиха необятен кръг от фактори, стъпваха на интензивно събирана информация от необятен кръг източници, описът от следените каузи непрекъснато се допълваше, а настояването за трайни на практика резултати се повтаряше непроменяемо, дружно с нови и нови рекомендации.

С дребни изключения българските управляващи водеха непрекъсната партизанска война против наблюдението. Подаваше се лъжлива информация, популяризираха се искрено подправени ограничения, използваха се всевъзможни бюрократични хватки и превземки. Българските комисари в Европейска комисия имаха значимата задача да обезпечават непоследователен напън за " намаляване " на констатациите и рекомендациите, а тук се правеше вероятното да се лимитират контактите на специалистите на Европейска комисия с самостоятелни източници на информация. Стигна се до такава степен, че по време на специфичната експертна задача за прокуратурата през 2016г. беше проведено демонстративно " външно наблюдаване " и снимане на лицата, идващи за изявление в офиса на Европейска комисия в София, а по отношение на референта на комисията тук беше приложена цялостната гама от медийни офанзиви и очерняне през проправителствената пропагандна машина.

Началото на края

След пенсионирането на Катрин Дей механизмът загуби своя мотор. Доминираният от всеядната ЕНП сегашен състав на Европейска комисия нямаше никаква политическа воля да притиска ръководещите в България да вършат промени, а самият Юнкер има искрено " банкетно " отношение към въпросите на корупцията и правилата в политиката. В столиците на огромните страни-членки се откри разбирането, че стига България да бъде държана отвън Шенген, въпросът дали у нас има действително господство на правото визира само нас самите. Един по един чужденците, искащи да се борят за това българските жители да получат европейско равнище на правда и ред, напускаха своите постове в Европейска комисия и в София. Последен, след епични старания на българските управляващи, беше освободен референтът по механизма в София...

Паралелно се изхабяваше мобилизацията на българите, които бяха подготвени да се надяват, че Европейска комисия ще окаже ефикасен напън и работеха, с цел да отстояват промените и да оказват подпомагане в процеса на наблюдаване. Такива хора има(ше) доста – в медиите, в неправителствения бранш, само че най-важно – измежду магистратите и държавните чиновници на разнообразни равнища.

Мисля, че решителни за изкривяване на публичната мотивация за промяна у нас се оказаха поредицата изцяло безпринципни заявки на Юнкер и Тимерманс за преустановяване на мониторинга, без значение от неналичието на действителна промяна и при определяне на все по-явни властнически практики. Това съответства и с отхвърли на няколкото дейни преди посолства да упорстват за промени и да търсят сметка за корупцията.

Съвсем естествено ръководещите, тяхната агитация и обслужващ личен състав в правосъдната власт и службите усетиха ръцете си развързани и се развихриха. На всички равнища започнаха акции по показното смачкване на неуместните и техните близки (например продължаващият медиен и институционален разгром против семейство Панови, който остава изцяло безнаказан). Прокуратурата консолидира невиждан наказателен инструментариум, значимо законодателно въздействие и очевидно наличие в медиите и пристъпи към все по-директни политически акции (като " ЦУМ гейт " например). Министърките Захариева и Цачева изцяло предадоха идеята на промяната, която болшинството от техните предходници въпреки всичко се усещаха длъжни да отстояват най-малко в някаква степен.

Така за първи път от доста години се оказахме със състав на Висшия правосъден съвет, в който няма даже дребна устойчива опозиционна група или глас с явен дневен ред за промяна, който да оказва противопоставяне и да демаскира дейностите на болшинството. Толкова интензивният до неотдавна завод от правосъдни кореспонденти също изпадна в частична заспалост. С дребни изключения замлъкнаха и гласовете от гражданския бранш. Публичният роман за това какво се случва, къде са проблемите и какви промени са нужни се разпадна.

В последните години Европейска комисия последователно се отхвърли от следенето на съответни каузи, лиши се от наличието на собствен референт тук, ограничи оптимално обсега на отчетите до от дълго време изгубилите смисъла си индикатори, избрани през далечната 2006 година Отказът от формулирането на нови рекомендации е същинският завършек на механизма.

Празнините приказват

Така напълно закономерно, стигнахме до този изцяло изпразнен от наличие антидоклад. Текстът на така наречен политическа част (важната) е редуциран до захаросано изброяване на всевъзможни официални " ограничения " при цялостен отвод да се проучва тахната валидност или съществуването на резултати от тях.

Европейска комисия даже не си прави труда да се престори, че записва някакви резултати от битката с корупцията. В текста отсъстват или не са подчертани задоволително такива огромни кавги като:

- Замитането на " ЦУМ гейт " от Висш съдебен съвет и ИВСС;
- Фактическият отвод да се проверява абсурдът с разпределението на делото, обвързвано с несъстоятелността на КТБ, от председателката на Софийски апелативен съд Даниела Дончева;
- Фактическото заледяване на делото КТБ и разобличаването на отхвърли от следствие на редица детайли на проблема, направено в поредност изявления в медиите;
- Липсата на сериозна инспекция по подозренията за връзки на " Булгартабак " с интернационална контрабанда;
- Липсата на инспекция за проблема с " Къщата в Барселона " ;
- " Джи Пи груп гейт " ;
- Липсата на инспекция за събитията по придобиването на Топлоелектрическа централа - Варна, от Доган и възлагането на контракт за леден запас на ТЕЦа;
- Отказът да се раследва въпросът с " дупката на Гергов " ;
- Закъснялото задействане по търговията с български паспорти на прокуратурата и събитието, че през годините е имало неустановен брой сигнали, а всички преписки минават през ДАНС;
- Показната акция против някогашната районна кметица на " Младост " Иванчева.

Докладът отбелязва неналичието на дейности по въвеждането на процедура по дейно търсене на отговорност от основния прокурор, само че не прави никакви заключения от това събитие. Тоталният отвод от използване на процедурата по парламентарни чувания на основния прокурор въобще не е регистриран. Макар че към датата на обява на идващия отчет процедурата за избор на идващ основен прокурор към този момент ще бъде в ход, по този въпрос няма никакви предварителни условия или рекомендации.

Докладът не вижда и не разяснява построяването на паралелна изключителна наказателна система и закономерното преобразяване в КПКОНПИ в инструмент за оказване на напън и кавга, в това число:

- Атаката против ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов, както и самото събитие, че КПКОНПИ сега ревизира голям брой съдии, макар, че това е категорично предоставено на ИВСС от конституцията;
- Атаката против арбитър от Софийски градски съд от страна ръководителя на КПКОНПИ поради направено преюдициално питане.
- Използването на КПКОНПИ за офанзива против опозиционни издатели и политици и медийните акции на комисията в тези случаи, координирани с проправителствената агитация и медиите на Пеевски, както и обществената отбрана на Делян Пеевски от ръководителя на КПКОНПИ.

Докладът не вижда и не разяснява отхвърли на Министерски съвет от настояването на специфична експертиза за положението на административното правораздаване и Върховния административен съд.

Стратегията за правосъдна промяна не просто не се ползва, само че и към този момент осъществени достижения се ревизират – да вземем за пример връщането към предходния режим на командироването, което още веднъж се трансформира в механизъм за слагане на магистрати според. Докладът обаче ведро намира, че тактиката се извършва.

Докладът не вижда и не разяснява разбиването на Бюрото за надзор на потреблението на СРС и лансирането на следващата креатура на Пеевски в него.

Не вижда и не разяснява отхвърли от въвеждане на електронни публични поръчки, както и събитието, че министър председателят подреди договорите с GP Group да бъдат прекъснати и компанията, вместо да си търси правата, непринудено се отхвърли от тях.

Докладът не вижда и не разяснява отхвърли от каквито и да било старания за промяна на Министерство на вътрешните работи.

И на целия този прелестен декор Европейска комисия афишира желанието си да приключи наблюдението върху България тъкмо в навечерието на инсталиране на Пламен Георгиев, Иван Гешев или някой като тях за идващ основен прокурор...

Пирова победа

Правителството побърза да благодари на Европейска комисия за този отчет - изцяло разумно и много саморазобличително. Политическата разпродажба на мониторинга не е просто сетен подарък от Юнкер и Меркел за Борисов. Тя отразява огромните промени, които настъпват в Европейски Съюз. Никой, нито в Брюксел, нито в Берлин и Париж не си прави никакви илюзии за положението на българската страна и естеството на корупционния ни модел. Докато Борисов се радва, че Европейска комисия му стопира наблюдението, той пропуща преустановяването на втората част от названието на механизма: съдействието.

Европейски Съюз от ден на ден престава да мисли за себе си като благотворителна институция, учредена на вярата в неизбежния и еднопосочен напредък. Съюзът се сблъсква с все по-остри външни офанзиви и вътрешни провокации и промяната на водачите му ще донесе и все по-осезаем преход към интензивно създаване на защитни механизми и принадлежности за отменяне на непознати тела. На мястото на безкрайните кандърми с ценностни причини идват наказания, на мястото на консенсуса и неограниченото разширение идва консолидация на тези, които в действителност могат да си имат взаимно доверие и да споделят общи стандарти и отговорности. Европейски Съюз ще построява ядро, което ще споделя общи политики по сигурност и защита (което преди всичко значи шерване на огромни размери сензитивна информация), ще развива доста по-голяма интеграция на икономическата си политика и общественост на метода при справяне с провокациите на застъпващите се софтуерни революции. В това ядро троянски коне и безконечни повтарячи ще попаднат мъчно.

Механизмът беше изискване за допускането ни в Европейски Съюз. Неговото безплодно преустановяване може да се окаже доста по-близо до връщането ни в изходна позиция, или изтласкването ни в една към този момент оформяща се външна страна на по-бавна скорост, в сравнение с великодушен подарък на пълноправно участие. Отказът на Брюксел да ни следи, не се случва, тъй като след 11 години лъготене те най-накрая са се хванали и са ни повярвали, а тъй като за тях е все по-желателно да се откажат да ни " придърпват " към себе си.

Оттук нататък за нарушаване на господство на закона няма да пишат отчети с рекомендации, а ще стопират евросредства. За корупция ще пращат не ОЛАФ, а европейски прокурори. Нарушенията на свободата на пресата ще се преглеждат от ден на ден като централен проблем на принадлежността към Европейски Съюз и евентуално по тази причина в отчета се появява този толкоз контрастно съответен параграф по тази тематика.

Чакалнята, или безконечната външна страна

Вероятно можем да забележим заготовка на бъдещите динамичности в образеца с кандидатстването ни за така наречен чакалня за еврозоната (ERMII). При все че официално вратата за нея е отворена за всички, изпълняващи избрани макроикономически критерии, когато ние поискахме да влезем, нещата се оказаха по-сложни. За нас бяха сложени нови условия, учредени на все същото съмнение към нашите институции и документите, които те създават. Понеже не разбрахме намека, че не сме положителни пристигнали в чакалнята, за нас беше построена една предишна чакалня. Изискванията, които са ни сложени, допускат стремително излекуване на целия ни финансов бранш и, каква изненада!, да създадем правосъдна промяна (дето таман сме я приключили). Всичко това би трябвало да бъде изпълнено до другото лято.

Самата вероятност за проверката на финансовия бранш към този момент провокира разтърсвания в застрахователното тресавище, готви се банковото и пенсионното, а занапред би трябвало да почнат промени в ръководството на червивите от корупция държавни сдружения. Всяка стъпка по този път ще провокира шокове, които ще се отразяват и на съответните регулаторни институции и ще генерира политически рецесии. За едно ръководство, чиято философия е да отхвърля да прави промени и да живее от поддържането на корупция и съсипия на институциите, това значи или сигурна гибел или просто цялостна неспособност за минаване по този път. Опитът да се приближим към еврозоната или ще наложи шокови промени, или просто ще ни отблъсне от прага й, а значи и от бъдещото политическо ядро на Европейски Съюз.

Най-вероятно, аналогично ще се окаже ситуацията, когато Шенген бъде надграден с общите политики по сигурността и защитата и ние желаяме да влезем там, тъй като сме изпълнили някакви официални условия на хартия. Необходимостта стремително да покажем подготвеност да споделяме действителна отговорност и да изберем страна във все по-напечения черноморски район, ще се окаже непоносима за всяко ръководство от вида " Борисов ".

Ако Борисов имаше повече предвидливост, той би се борил да запази механизма за мониторинг. Този интрумент от една доста по-оптимистична ера, лишен от санкционни последствия, можеше да бъде трансфорат в мотив България да не бъде третирана като останалите. При вярно ръководство и известни задръжки в лъженето съдействието с Европейска комисия в границите на Механизма можеше да ангажира Брюксел като действително заинтригувана от нашия триумф страна. Ако ние действително бяхме направили нужните промени в правораздаването, през днешния ден ние щяхме да имаме безапелационни доказателства за своята валидност да бъдем част от ядрото. Вместо това се радваме, че развеселеният чичо Юнкер ни целува по челото за сбогом...

Реалността е, че механизмът беше колкото евентуално потребен, толкоз и политически развращаващ за нас. Той беше един от най-ярките образци за нашата податливост да разпореждаме на Брюксел задачата да оправи личната ни страна. В този смисъл той работеше що се касае за нашето развиване, толкоз и за одобряване на нашата политическа инфантилност. Неговият край е миг на нуждата от съзряване.