Дългоочакваните единните критерии за професори и доценти може да са факт напролет
Политическа воля за дефинитивно приемане на минимални национални условия към претендентите за придобиване на научна степен и заемане на академична служба даде обещание министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в понеделник. Заместникът му Петър Николов чака напролет да има сполучлив свършек за въвеждането на единните критерии за професори, доценти и основни асистенти, защото имало политически консенсус за приемане на второ четене на съответните ремонти в закона за развиването на университетския състав у нас.
Новите текстове бяха утвърдени на първо четене в Народното събрание на 13 юли м.г. Те повтарят законопроект, който бе признат на първо четене от 43-ия парламент, само че не бе обсъждан на второ четене, защото бяха свикани предварителни парламентарни избори. След закриването Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет през 2010 година университетите сами разписват процедурите и критериите за придобиване на научни степенни, поради което има подозрения за стремително хабилитиране на професори и доценти.
Новият законопроект вкарва минимални критерии за академично израстване. Идеята е претендентите за професори, доценти и основни асистенти да " събират " избран брой точки по систематизирани индикатори в съответната научна област, които съгласно зам.-министър Николов към този момент са написани и разисквани с ректорите. Показателите са два типа – наукометрични, които отразяват научните достижения или достижения в художествено-творческата или спортната дейност; и такива, които отразяват достижения в преподавателската активност. Към тях университетите ще прибавят спомагателни критерии.
С новия законопроект за първи път се вкарват и условия и ред за определяне на научно плагиатство. Такава опция ще има както по време на осъществяване на процедурите, по този начин и след приемането на научна степен и заемане на академична служба.
Новите текстове бяха утвърдени на първо четене в Народното събрание на 13 юли м.г. Те повтарят законопроект, който бе признат на първо четене от 43-ия парламент, само че не бе обсъждан на второ четене, защото бяха свикани предварителни парламентарни избори. След закриването Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет през 2010 година университетите сами разписват процедурите и критериите за придобиване на научни степенни, поради което има подозрения за стремително хабилитиране на професори и доценти.
Новият законопроект вкарва минимални критерии за академично израстване. Идеята е претендентите за професори, доценти и основни асистенти да " събират " избран брой точки по систематизирани индикатори в съответната научна област, които съгласно зам.-министър Николов към този момент са написани и разисквани с ректорите. Показателите са два типа – наукометрични, които отразяват научните достижения или достижения в художествено-творческата или спортната дейност; и такива, които отразяват достижения в преподавателската активност. Към тях университетите ще прибавят спомагателни критерии.
С новия законопроект за първи път се вкарват и условия и ред за определяне на научно плагиатство. Такава опция ще има както по време на осъществяване на процедурите, по този начин и след приемането на научна степен и заемане на академична служба.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ