Полина Крайнева - Център за анализи и управление на рискове

Полина Крайнева - Център за разбори и ръководство на опасности (ЦАУР), докторант на свободна подготовка в Нов български университет

Проблемът и опциите за решението му

Преди избори общественият спор и медиите концентрират огромна част от вниманието на гласоподавателите върху сондажите на социологическите организации. Политиците и огромна част от обществеността слагат под подозрение достоверността им. Медиите не вършат инспекции за надеждността на информацията, която популяризират и не се ангажират с нея [1] - огласяват всички данни еднообразно, постоянно цитирайки неофициални източници. По този метод всички сондажи влияят еднообразно мощно върху гласоподавателите.

Достоверността на предизборните анкетни сондажи може да бъде оценена обективно по акуратност, за политическа (без)пристрастност и професионална уместност. В интервала 2009-2017 се събират данни за 6 изборни момента с до 18 статистически наблюдения, за релативно непрекъснат състав от политически обединения и това е задоволителна основа за обективност. Това е направено като е приложена употребяваната в ЦАУР „ Методология за оценка на предизборните прогнози ”[2]. По отношение на точността са изведени два критерия – „ неочевидни прогнози „ успех-неуспех ” “ и „ усреднено отклоняване на сондажите от изборните резултати “. Преобладаващата политическа пристрастност на организациите е оценена съгласно съпоставката на анкетните сондажи за ГЕРБ и Българска социалистическа партия (в коалиции). Професионалната уместност е оценена по пет качествени признака. Анализът и оценките са направени за всички социологически организации, обявили предизборни сондажи в интервала 2009-2017. Агенциите са разграничени на „ непрекъснати “ и „ непостоянни “. Пълният вид на проучването, съдържащ всички елементи по отношение на приложената методология, разбор и оценка на всички организации е наличен на уеб страницата на ЦАУР [3]:

Обща оценка на непрекъснатите организации за интервала 2009-2017

Резултатите от приложението на методите за оценка на анкетните сондажи на социологическите организации са в трите посоки:

1) Точност. Крайната оценка за точността на сондажите на всяка организация, получена и систематизирана със съответните способи, най-после е нормирана с тази на организацията с най-висока акуратност, т. е. която има най-малки отклонения на прогнозите от изборните резултати за всички политически обединения за целия интервал 2009-2017. Така оптималната оценка за акуратност на организациите е 1, а всички останали са <1.

2) Преобладаващата политическа (без)пристрастност по оста ГЕРБ Българска социалистическа партия (в коалиции) е оценена съгласно методиката въз основата на завишаването/занижаването на сондажите по отношение на резултатите за двете обединения. Втората колонка демонстрира проявената (без)пристрастност по брой изборни момента. Преобладаващата безпристрастност е точкувана с 1, а пристрастността - с 0;

3) Професионална уместност е оценена по следните критерии: а) действа ли непрекъснато социологическата агенция; б) има ли сайт; в) дава ли достъп до своя списък от наблюдения; г) оповестява ли публично своите наблюдения или го прави по медийни канали; д) оповестява ли приложения способ за установяване на извадката; е) дава ли нужните детайлности за извършения сондаж. Наличието на професионална уместност е точкувано с 1, отсъствието – с 0, частичната уместност – 0.5.

Трите крайните оценки и тяхната сума – общата оценка за меродавност са посочени в идната таблица:

Таблица. Рангове на непрекъснатите организации



Методиките разрешават съпоставяне на социологическите организации посред им по акуратност и по преобладаваща политическа (без)пристрастност. Най-достоверни до момента са били анкетните сондажи на „ Алфа рисърч “, следвана от „ Екзакта “/НЦИОМ (84.3%), а най-недостоверни – тези на „ Сова Харис “ и „ Афис “, надлежно 10.3% и 30.0% от най-високата достигната меродавност.

От непрекъснатите социологически организации 3 са преобладаващо политически безпристрастни – „ Алфа рисърч “, „ Екзакта “/НЦИОМ и ЦАМ и 5 са с преобладаващо лява пристрастност – „ Галъп интернешънъл “, „ Медиана “, ИМП, „ Афис “ и „ Сова Харис “. Отсъства организация с дясна пристрастност. Съобразно посочените тук условия, две от безпристрастните организации са професионално правилни и една - не е. Сред три от петте ляво пристрастни организации коректността отсъства или е частична.

Социологическите организации се разграничават доста по точността на своите сондажи. Без научен ориентир за точността им, единствено като вземем за подобен постигнатото от най-точната организация, се виждат забележителните разлики сред тях: ИМП, „ Сова Харис “ и „ Афис “ са под 2/5 и даже под 1/3, от най-точната организация, въпреки да са сложени при едни и същи условия и освен това - са преобладаващо политически пристрастни. Следва да се имат поради последствията за точността от политическата пристрастност на социологическите организации. Системно проявяваната пристрастност изкривява трайно в една посока – надценява или подценява изборните резултати. Такава пристрастност в интерес на Българска социалистическа партия (в коалиции), е проявена от „ Галъп интернешънъл “, „ Медиана “, „ Афис “ и „ Сова Харис “ в 86.9% от техните наблюдения. Това следва да се одобри като рецидивиращ опит за операция на гласоподавателите. Друго мощно съображение за подозрения е отсъствието на професионална уместност при половината от непрекъснатите организации. Сумирани, двата феномена изясняват за какво се разрушава доверието на обществото в социологическите наблюдения и в социологията като просвета.

Препоръки

Синтезираните тук оценки и ранговете следва да бъдат ориентир. Те са годни в минало време - не са гаранция за бъдеща меродавност на анкетните сондажи на агенциите; не отхвърлят бъдеща акуратност, политическа безпристрастност и уместност. 

Българската социологическа асоциация би трябвало да вкара и управлява спазването на професионални стандарти за уместност и да се разграничава в точния момент от тези, които не ги съблюдават, като им откаже обществено социологическа принадлежност.  

Всички консуматори, изключително дейните участници в публичния и политическия спор - политици и медии, следва сами да регистрират надеждността на организациите, на база точността на техните анкетни сондажи, на точността на мощно въздействащите им прогнози „ успех-неуспех ”, да се преценяват с тяхната политическа пристрастност и професионална уместност. От тази информация следва да образуват и афишират крайната си преценка за техните анкетни сондажи.

Потребителите са затруднени да регистрират сами достоверността на анкетните сондажи, тъй като отсъстват дясно пристрастни социологически организации, които да балансират четирите ляво пристрастни организации. Затова те могат да си служат с поправените и усреднени прогнози, които ЦАУР постоянно разгласява от 2014.[4] Такива планирани показатели се разгласяват и в други страни, да вземем за пример Peilingwijzer на проф. Tom Louwerse от университета в Лайден в Холандия [5].

_________________________________________________________________________

[1] Практика в развитите демокрации е две или три медии да поръчват социологически сондаж и да го огласяват от свое име и от името на съответната организация. 

[2] http://riskmanagementlab.com/bg/index.php?id=products&categories_id[0]=7&categories_id[1]=14&products_id=65&tx_multishop_pi1[page_section]=products_detail

[3] http://riskmanagementlab.com/product/доклад-за-доверието-в-институциите-юл/

[4] http://riskmanagementlab.com/product-category/политически /Такива агрегирани и моделирани данни дава в 2014 и уеб страницата http://www.bgpulse.eu/p/blog-page_8.html

[5] https://peilingwijzer.tomlouwerse.nl/