Пол Сезан е роден на 19 януари 1839 г. Когато

Истината е в природата, и аз ще го докажа ~ Пол СЕЗАН

Пол Сезан е роден на 19 януари 1839 година Когато е на 24 години показва творбите си на първото ревю на „ Салона на отхвърлените “, където са изложени произведения, неприети от журито на формалния Парижки салон. Следвайки концепциите на приятеля си Емил Зола за натурализма и импресионистичния образец на Мане, стартира да употребява демонстративно пресилена и изразителна дисторция в картините си.

След като минава през този интервал, се изолира и стартира да търси собствен способ. Работи в растяща креативна изолираност, избирайки Южна Франция пред Париж.

(Пол Сезан ~ автопортрет 1880-1881)

Светът не ме схваща и аз не разбирам света, по тази причина и съм се отдръпнал от него.

Искам да върша изкуство трайно и постоянно, както това в музеите.

Създава лична система за геометризация и дисторция на предметите, която по-късно се изполва в кубизма, фавизма и други модернистични течения в изобразителното изкуство. Сезан извежда живописта от своите описателни функционалности и я трансформира във философия.

(Натюрморт с джинджифил и патладжани)

Трябва да размишляваме, очите са незадоволителни, би трябвало да размишляваме...

Изкуство, в което няма страсти, в основата си не е изкуство.

Рисуването не е подражаване на обекта, то е отразяване на чувствата на художника.

Възвишеността на замисъла ни демонстрира душата на художника.

За височината на мозъка може да се съди по това какъв брой самобитни са неговите замисли.

Всичко, което виждаме, се разпада, природата е постоянно една и съща, само че нищо от това, което виждаме, не остава непрекъснато.

Сянката е цвят, също като светлината, само че не толкоз ослепителен. Светлината и сянката са единствено връзки сред два тона.

Гениалността се състои в способността да обновяваш страстите си всекидневно.

Най-съблазнителното нещо в изкуството е личността на самия създател.

Увереността в личните ни сили ни прави скромни.

Живеем в дъга от безпорядък.

Създава доста натюрморти, променяйки гледната точка, пейзажи, в който реалокира избрани детайли, както и портрети. Създава серия от платна под общото наименование „ Къпещите се “, в които за ентусиазъм употребява природата и паметта си, и посредством тях реализира връзката сред импресионизма и кубизма.

Само с една ябълка ще удивя Париж.

През май 1999 година неговото платно " Завеса, глинена кана и фруктиера " е продадено от " Сотбис " за 60,5 милиона $.

Художникът конкретизира нещата и ги подарява с характерност.

Цветът ражда формата на предмета.

Заради хубостта на фигуралните композиции поредицата " Картоиграчите " е измежду най-прочутите. Между 1890 и 1895 година художникът рисува пет платна с маслени бои под това име. Днес четири са в обществено налични музеи и сбирки в Съединени американски щати, Париж и Лондон. Последната от серията картини се намира в частна сбирка и за нея са платени над 250 милиона $.