Защо САЩ убиха иранския генерал Сюлеймани
Покушението против генерала от Иранската революционна армия Касем Сюлеймани беше разумното разследване от многогодишната процедура в американската външна политика. То не произтича от импулсивни дейности на президента Тръмп, а беше категорично утвърдено от Сената в законопроекта за финансиране на Пентагона, признат още предходната година. Убийството е имало за цел да ускори наличието на Съединени американски щати в Ирак, да им подсигурява контрола над петролните находища в тази страна, да резервира американския $ като главно разплащателно средство в района, както и да противодейства на почналия подмолен разговор сред Иран и Саудитска Арабия, целящ понижение на ескалацията сред двете страни. В допълнение и подразделенията на американския " Чуждестранен легион ", като терористите от Ислямска страна, Ал Кайда в Ирак, Фатах Ал Шам и други уахабитски формирования трябваше да бъдат засилени с този удар.
Фонът за дейностите на Съединени американски щати е платежният баланс и ролята на петрола и други енергоносители като дълготраен лост на американската дипломация. Военните разноски на Вашингтон още от войните им в Корея (1950-53 г.) и Виетнам (1955-75 г.) провокират най-големия недостиг в бюджета на Щатите. Проблемът за американските военни стратези през днешния ден е по какъв начин да продължат да поддържат 800-те американски военни бази по света и съюзническите им сили, без да губят финансовото владичество на Съединени американски щати.
През 1971 година беше решено да се размени обвързаността на $ към златото с предлагането на американски държавни облигации като средство за валутните спестявания на задграничните централни банки. Оттогава те към този момент нямат огромен избор по какъв начин да влагат валутните си доходи основно в долари от износа главно на първични материали, с изключение на да стартират да закупуват американски държавни облигации и по този метод да върнат доларите назад в стопанската система на Съединени американски щати. Ефектът от това е, че курсът на $ не е измършавял макар големите военни разноски на империята. Министерството на финансите и Федералният запас даже не бяха принудени да покачват лихвените проценти, с цел да примамват задгранични инвеститори. Поддържането на $ като международна аварийна валута е главен дирек на големите военни разноски на Съединени американски щати и поддържането на необятно военно наличие в чужбина.
Страхът от заобикаляне на тази система беше една от главните аргументи, заради които Съединени американски щати потеглиха на война против Кадафи през 2011 година Валутните запаси на Джамахирията се държаха в злато, а не в долари. Освен това някогашният държавен глава на Либия Муамар Ал Кадафи призоваваше и други африкански страни да последват образеца му, с цел да се освободят от клопката на $. Най-вече поради това президентът Барак Обама нападна Либия. Резервите на страната от милиарди долари в злато бяха ограбени, модерната либийска страна бе унищожена, ефикасната система за публично обучение и опазване на здравето бяха премахнати, а обществената инфраструктура унищожена.
Основната опасност за Вашингтон е " дедоларизацията ", която преследват Китай, Русия, Иран, Венецуела, Турция и други Иран със своята самостоятелна външна и икономическа политика, е една от страните, които заплашват тази тактика на Хегемона. Вашингтон се ядоса на военачалник Сюлеймани за сполучливата му битка против Ислямска страна и други подкрепяни от Съединени американски щати терористи в Ирак и Сирия. Целта на Щатите бе да унищожат Сирия посредством кървава братоубийствена война и да заменят централното държавно управление на Башар Асад с правилни на Вашингтон локални водачи. Изнесени в пресата информации подсказват, че ген. Сюлеймани е бил в Ирак, с цел да помогне на държавното управление там да си върне контрола над нефтените залежи, приходите от които сега се експлоатират основно от Съединени американски щати.
Още при започване на 2018 година американският президент Доналд Тръмп изиска Ирак да възвърне на Съединени американски щати разноските за кървавото " избавяне на неговата народна власт " - солидните бомбардировки над Ирак. А иракският нефт би трябвало да компенсира това. Идеята на Тръмп е, че Съединени американски щати би трябвало да " получат нещо " за военните си разноски за унищожаването на иракската и сирийската стопанска система. Този метод на мислене отразява политиката на Съединени американски щати. То изяснява и за какво американците се притесняват от проекта на Сюлеймани да помогне на Ирак да поеме контрола върху нефта си и съставлява може би главния претекст за ликвидирането му в нарушаване на всички правила на интернационалното право.
Фонът за дейностите на Съединени американски щати е платежният баланс и ролята на петрола и други енергоносители като дълготраен лост на американската дипломация. Военните разноски на Вашингтон още от войните им в Корея (1950-53 г.) и Виетнам (1955-75 г.) провокират най-големия недостиг в бюджета на Щатите. Проблемът за американските военни стратези през днешния ден е по какъв начин да продължат да поддържат 800-те американски военни бази по света и съюзническите им сили, без да губят финансовото владичество на Съединени американски щати.
През 1971 година беше решено да се размени обвързаността на $ към златото с предлагането на американски държавни облигации като средство за валутните спестявания на задграничните централни банки. Оттогава те към този момент нямат огромен избор по какъв начин да влагат валутните си доходи основно в долари от износа главно на първични материали, с изключение на да стартират да закупуват американски държавни облигации и по този метод да върнат доларите назад в стопанската система на Съединени американски щати. Ефектът от това е, че курсът на $ не е измършавял макар големите военни разноски на империята. Министерството на финансите и Федералният запас даже не бяха принудени да покачват лихвените проценти, с цел да примамват задгранични инвеститори. Поддържането на $ като международна аварийна валута е главен дирек на големите военни разноски на Съединени американски щати и поддържането на необятно военно наличие в чужбина.
Страхът от заобикаляне на тази система беше една от главните аргументи, заради които Съединени американски щати потеглиха на война против Кадафи през 2011 година Валутните запаси на Джамахирията се държаха в злато, а не в долари. Освен това някогашният държавен глава на Либия Муамар Ал Кадафи призоваваше и други африкански страни да последват образеца му, с цел да се освободят от клопката на $. Най-вече поради това президентът Барак Обама нападна Либия. Резервите на страната от милиарди долари в злато бяха ограбени, модерната либийска страна бе унищожена, ефикасната система за публично обучение и опазване на здравето бяха премахнати, а обществената инфраструктура унищожена.
Основната опасност за Вашингтон е " дедоларизацията ", която преследват Китай, Русия, Иран, Венецуела, Турция и други Иран със своята самостоятелна външна и икономическа политика, е една от страните, които заплашват тази тактика на Хегемона. Вашингтон се ядоса на военачалник Сюлеймани за сполучливата му битка против Ислямска страна и други подкрепяни от Съединени американски щати терористи в Ирак и Сирия. Целта на Щатите бе да унищожат Сирия посредством кървава братоубийствена война и да заменят централното държавно управление на Башар Асад с правилни на Вашингтон локални водачи. Изнесени в пресата информации подсказват, че ген. Сюлеймани е бил в Ирак, с цел да помогне на държавното управление там да си върне контрола над нефтените залежи, приходите от които сега се експлоатират основно от Съединени американски щати.
Още при започване на 2018 година американският президент Доналд Тръмп изиска Ирак да възвърне на Съединени американски щати разноските за кървавото " избавяне на неговата народна власт " - солидните бомбардировки над Ирак. А иракският нефт би трябвало да компенсира това. Идеята на Тръмп е, че Съединени американски щати би трябвало да " получат нещо " за военните си разноски за унищожаването на иракската и сирийската стопанска система. Този метод на мислене отразява политиката на Съединени американски щати. То изяснява и за какво американците се притесняват от проекта на Сюлеймани да помогне на Ирак да поеме контрола върху нефта си и съставлява може би главния претекст за ликвидирането му в нарушаване на всички правила на интернационалното право.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ