Франция се съгласява да продаде Луизиана на САЩ
Покупката на Луизиана е договорка сред Съединени американски щати и Френската република по придобиване на територията на колонията Френска Луизиана (828 800 mi² или 2 147 000 km²), подписана през 1803 година
Съединени американски щати заплащат 60 милиона френски франка (11 250 000 долара) и опрощават задължения на стойност 18 милиона франка (3 750 000 долара), с което общата сума на придобиването възлиза на 15 милиона $.
През 1802 година президентът Томас Джеферсън желае да закупи Ню Орлиънс за да подсигурява на американските търговци достъп до транспортния път по река Мисисипи. Към оня миг днешният щат Луизиана е френска територия, част от Френска Луизиана. В Париж се организират договаряния и Пиер Дюпон де Немур – французин, който е емигрирал в Съединени американски щати и е непосредствен с Джеферсън, предлага на Наполеон да продаде цяла Луизиана и по този начин да избегне евентуални търкания със Съединени американски щати в Северна Америка.
Идеята не подхожда на Джеферсън, защото съгласно него продажбата единствено би узаконила френското право върху Луизиана, а от френска страна гневен отпор ѝ оказва Талейран, който е бранител на френската колонизация на Америка. Наполеон обаче се нуждае от пари, с цел да финансира военните си дейности в Европа.
Все отново договорката е подписана през април и утвърдена през октомври. На 20 декември 1803 година Съединени американски щати публично получават Ню Орлиънс от Франция, а с него и цяла Луизиана, присъединявайки към територията си общо 2 144 476 km². Стойността на договорката е добра и за двете страни. Цената на акър е ниска и комфортна за Съединени американски щати – 3 цента, само че общата последна сума е огромна – 15 млн. $ и е преференциална за Наполеон. В днешни пари (към 2010 г.) договорката би коствала почти 219 милиона щ. $.
Френска Луизиана не подхожда на територията на днешния щат Луизиана, а е надалеч по-голяма. Закупените територии включват и сегашните щати Арканзас, Мисури, Айова, Минесота западно от река Мисисипи, Северна и Южна Дакота, Небраска, Ню Мексико, северната част на Тексас, Оклахома, Канзас и елементи от Монтана, Уайоминг и Колорадо.
Сделката на процедура реализира най-голямото еднократно разширение на Съединени американски щати, а общите добити земи съставляват 23,3 % от днешната територия на страната.
Съединени американски щати заплащат 60 милиона френски франка (11 250 000 долара) и опрощават задължения на стойност 18 милиона франка (3 750 000 долара), с което общата сума на придобиването възлиза на 15 милиона $.
През 1802 година президентът Томас Джеферсън желае да закупи Ню Орлиънс за да подсигурява на американските търговци достъп до транспортния път по река Мисисипи. Към оня миг днешният щат Луизиана е френска територия, част от Френска Луизиана. В Париж се организират договаряния и Пиер Дюпон де Немур – французин, който е емигрирал в Съединени американски щати и е непосредствен с Джеферсън, предлага на Наполеон да продаде цяла Луизиана и по този начин да избегне евентуални търкания със Съединени американски щати в Северна Америка.
Идеята не подхожда на Джеферсън, защото съгласно него продажбата единствено би узаконила френското право върху Луизиана, а от френска страна гневен отпор ѝ оказва Талейран, който е бранител на френската колонизация на Америка. Наполеон обаче се нуждае от пари, с цел да финансира военните си дейности в Европа.
Все отново договорката е подписана през април и утвърдена през октомври. На 20 декември 1803 година Съединени американски щати публично получават Ню Орлиънс от Франция, а с него и цяла Луизиана, присъединявайки към територията си общо 2 144 476 km². Стойността на договорката е добра и за двете страни. Цената на акър е ниска и комфортна за Съединени американски щати – 3 цента, само че общата последна сума е огромна – 15 млн. $ и е преференциална за Наполеон. В днешни пари (към 2010 г.) договорката би коствала почти 219 милиона щ. $.
Френска Луизиана не подхожда на територията на днешния щат Луизиана, а е надалеч по-голяма. Закупените територии включват и сегашните щати Арканзас, Мисури, Айова, Минесота западно от река Мисисипи, Северна и Южна Дакота, Небраска, Ню Мексико, северната част на Тексас, Оклахома, Канзас и елементи от Монтана, Уайоминг и Колорадо.
Сделката на процедура реализира най-голямото еднократно разширение на Съединени американски щати, а общите добити земи съставляват 23,3 % от днешната територия на страната.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ