Покрай войната в Украйна просветленият Запад сякаш изпадна в афект.

Покрай войната в Украйна просветленият Запад като че ли изпадна в афект. А когато изобретателят на рационализма и Просвещението стартира да се държи ирационално и себезастрашаващо е любопитно, само че и рисково събитие. Когато титулярът на демокрацията самичък подрива демократични полезности - също. Въобще това полезности, това дипломация, това великодушие и почит пред човешкия живот в Украйна, това инстинкт за самозапазване - изплъзнаха се в афекта и цопна в горещата каша на войната. Докато осъзнаем, се омесиха и свариха... Чудя се, по какъв начин може един Путин, който службите и медиите ни обичат да разказват като антикварен КГБ-еец, ретрограден автократ, лидер на второразрядна стопанска система - на някаква си " районна мощ ", както преди време се задяваше с него Обама, да компрометира разсъдъка на великия Запад. Да го накара да се държи като малко дете. Да го накара да се тръшка и проклина, за какво оня неприятният в Кремъл не му танцувал по свирката - не му се подчинявал. Защо се държал непристойно, като Западът от дълго време му бил обяснил разпоредбите на играта. Бил му и обяснил, че е къде-къде по-силен от него, тъй като имал къде-къде повече пари... И тъй като оня, неприятният в Кремъл, не го бил послушал, в този момент в Украйна щял да го накаже. И до там. Реваншизъм по детски.

Съхраняването на света от нуклеарно заличаване стана подвластно от афекти - от суетни игри на покер. Лавров плаши с нараснал риск от нуклеарна война. Ние го апострофираме, че блъфира и не му стиска. Играли си, играли и - виж ти, кой да се сети? - от играчка станало плачка. Нещо припламнало, само че по този начин и не се схванало кой и по какъв начин драснал клечката. В нуклеарен пъкъл изгорели като факли. Повече ни се чуло, ни се видяло нещо за този свят... Пепел ми на устата!

За да ми е пепел на устата обаче, къде са зрелостта, отговорността, далновидността? Всичките ни дипломати, мозъчни тръстове, учени, съветници, общественици, лобисти, религиозни предводители, психолози, философи, профсъюзни деятели, пацифисти и прочие? Къде са носителите на демократичния дискурс, приносителите на публично мнение и социална съвест? Къде са да обяснят? Къде са да ни спасят? Изплашиха се. Снишиха се. Да, някаква реплика на дискурс продължава да тече, само че това е по-скоро еднообразен агитационен плейбек с едно само обръщение: " Путин е " касапин ". Русия - варварска страна. Ще им забележим сметката. " И по този начин до... края на света. От заран до вечер монотонният плейбек озвучава всекидневието на западния човек. Е, по какъв начин да се концентрира? Как да се ориентира, че геополитическото боричкането около Украйна крие действителен риск от взаимно атомно заличаване? Как да се ориентира, че в геополитическо старание държавното управление на страната му паралелно с Путин разрушава Украйна!?

Кое, запитвам се, замъгли дотам разсъдъка? Дали пък преди войната на Запад латентната русофобия не е била по-дълбока от това, което виждахме на повърхността?

Покрай войната избуяха репресии против всичко съветско. За уволнени съветски пианисти, диригенти, театрали и прочие културни дейци задоволително е говорено. Но нервността към този момент прониква надълбоко в всекидневието. Само преди дни ми гостува другар от Германия. Посетил неотдавна мексикански ресторант в Мюнхен. Там менюто предложило задявка. Сам си съставяш рецепта за бурито и го кръщаваш, както пожелаеш. Кухнята ти го подготвя. Приятелят ми си измислил рецепта за самостоятелно бурито. За да се пошегува, а и за опит, го нарекъл " Путин ". " Може ли ", споделил, " да ми донесете един " Путин " ". Келнерът се ококорил. Нали в Германия обаче желанието на клиента е закон, обезпокоен отнесъл поръчката в кухнята. След малко се върнал с бледен взор. Готвачът - мексиканец, се тормозил да извърши поръчката. Всичко, което можело да се изтълкува като демонстрация на непосредственост с Русия, обяснил келнерът, можело да навлече неприятности. Да се смееш ли, да плачеш ли... На сходни парадокси и у нас до наскоро бяхме очевидци - по време на тоталитаризма. Създадеш ли усещане за непосредственост с врага в тогавашната Студена война, кариерата свършва... След ковидната тирания, която за цели две години си предписа, още веднъж ли демократичният Запад не е на висотата на личните си стандарти? Ако е по този начин, не си ли става самичък зложелател? Не окепазява ли ужким най-ценния си експортен продукт, а точно западната народна власт? Не я ли окепазява по този начин, както всевъзможни путиновци и да желаят, не биха могли...?

Зелената партия в Германия през днешния ден е на власт. Част е от ръководещата държавна коалиция. Винаги ми е била симпатична, тъй като критериите ѝ за взимане на политически решения в предишното постоянно са били за природата и човешките права, както и твърдо против войната. Партията поражда точно от придвижването за мир по време на предходната Студена война. В края на 70-те и началото на 80-те Западна Германия е обхваната от всеобщи митинги против разполагането на американски атомни ракети на нейна територия. Именно от тези митинги произлизат немските Зелени. Днес обаче те са неузнаваеми. Съгласни са да изпратят... тежки оръжия в Украйна. Това е все едно папата да призове за отвод от Христа. Тази враждебност, която в тази ситуация с немските Зелени не може да е друго с изключение на разследване на мъгляв разум, е отказване от самия себе си. Въобще доста неща във воюващия Запад замязяха на отказване от самия себе си...

Това, което през последните две десетилетия западната дипломация и западните водачи еднопосочно потвърдиха, че могат, е с надменност, неуважение и двойни стандарти да извадят Путин от равновесие. Да го създадат неуправляем геополитически екстремист. Както знаем, при започване на ръководството си той не беше. Сега и да го обсипваме с тежки обиди, не можем да върнем времето обратно. В края на предходната година бе под достолепието на Съединени американски щати и съдружниците им да се съгласят на договаряния за изглаждане на несъгласията с Русия. Преговори, които щяха да показват благосклонност. Щяха да покажат на целия свят цивилизационната миротворческа мощност на Запада. Особено цивилизационната миротворческа мощност на неговия патрон - Съединени американски щати... Преговори, които щяха да покажат и на страните в незападния свят - тъй като светът е по-голям от Европа и Северна Америка..., че терзанията им са взети на съществено, както са взети на съществено и страховете на Русия, че определяне на НАТО на самата ѝ граница е неприемлива опасност за сигурността ѝ. За седмица-две договаряния войната можеше да бъде предотвратена. Западът щеше да си е върнал поизхабения интернационален престиж. Нямаше да има в този момент хиперинфлация, продоволствени рецесии, нарастване на безработицата, несигурни газови и петролни доставки, прекратени логистични вериги, разтърсвания в интернационалния ред. Нямаше да има боязън от нуклеарна война. И напълно съответно: нямаше да има жертви и опустошения в Украйна!

Сега към този момент е късно. Путин се умопомрачи. Отприщи войната. Окончателно стана неконтролируем. Освен всичко друго, за това способства и фактът, че става за позор пред света. Целият свят вижда в гръмко оповестената " специфичната интервенция " елементарна излагация. Над шейсет дни боксува страховитата съветска войска, на която даже западни анализатори предричаха за два дни да превземе Киев. Затова пък търпи огромни загуби. Ако наклонността се резервира, Русия освен няма да стане нов геополитически център на въздействие, а ще загуби и въздействието си от преди войната. Сега съветския президент е заставен да обоснове защо пропилява хилядите съветски войнишки животи и още най-малко толкоз хиляди приятелски, украински. Той към този момент би трябвало да е наясно, че се обрисува най-големият крах в кариерата му. И евентуално не вижда различен излаз, с изключение на, разрушавайки Украйна, да може най-малко да се похвали, че е придобил - в неговия диалект " избавил " - рускоговорящите ѝ територии. В патологията на светогледа му ужасите, които виждаме на терен, евентуално наподобяват като належащо зло. Необходимо зло и за политическото оцеляване на самия Путин. До тези ужаси нямаше да се стигне, в случай че Западът, вместо да играе игри на превъзходство, бе приел подканата за договаряния...

Ако взимаме на съществено това, че мирът е част от каталога на демократичните ни полезности, най-логичното, което можехме да създадем, е да помогнем на Путин бързо да излезе от войната. Бързо да се стигне до мир в Украйна, до попречване на нови кръвопролития и опустошения. Не е ли животът на украинците по-голям от всичко...? Така бихме разсъждавали, в случай че русофобия и предпочитание за власт и възмездие не замъгляваха логическото ни мислене. Вместо да търсим договаряния с Путин за неотложен завършек на войната, продължаваме с нападателна изразителност, безкрайни наказания и доставки на тежки оръжия да нагнетяваме конфликта, да усилваме взаимната невъзможност. Сигурно водачите на Запада - още веднъж по детски - се надяват, че това е методът нуклеарна Русия да " клекне ". А в действителност единственият резултат е повече, а не по-малко съсипия в Украйна. По-голям, а не по-малък риск от атомна война.

Ако е толкоз неразбираемо да вземем една елементарна змия. Още от дълбока античност змията се смята за знак на мъдростта. Не се ли почувства в невъзможност, се отдръпва без да те ухапе... Вчера немски военачалник изрече мнение, че в случай че стартира да губи войната, заплахата Путин да употребява тактически нуклеарни оръжия е действителна. А украински и американски стратези към този момент мечтаят войната да се разпростре и в Крим...

Преди няколко дни някогашният немски канцлер и дълготраен непосредствен другар на Путин Герхард Шрьодер даде изявление за New York Times. Той също изрече мнение, че в случай че желае мир, Западът ще би трябвало да договаря с Путин. От началото на войната Шрьодер неведнъж е приказвал с съветския президент. Впечатлението си разказва по този начин: " Това, което мога да ви кажа, е, че Путин е заинтригуван войната да свърши. Но това не е толкоз елементарно. Има няколко неща, които би трябвало да бъдат изяснени. "

Вербално толкоз бързо и непремерено ескалирахме против Путин, че не си оставихме запаси. Изхабихме и думите, и заканите. Изстреляхме психическите си патрони с нулев резултат. Единственото, което реализира радикалната ни изразителност, е да направи Путин десперадо - да го лиши от опция за оттегляне. Да го сложи в обстановка на извънредно обезпокоена змия. Толкова за цивилизационната ни миротворческа дарба... Поведението на Запада към този момент дава опция на съветския президент да опише пред руснаците войната в своя изгода. Да приказва за нея като за героичен конфликт сред Русия и подлия Запад. Вече е елементарно пропагандата му да споделя, че както президентът неуморно е предупреждавал, Западът постоянно е желал единствено едно - да потиска волята и развиването на Русия. Че точно по тази причина Западът осем години е мълчал, когато Украйна е убивала рускоезични донбасци. Трябва да сме наясно, че ние самите оказваме помощ проваленият военачалник Путин в очите на руснаците да стане воин. Западът подлага жителите на Русия на най-тежките наказания в историята на модерния свят. Тежките оръжия, които праща в Украйна, са предопределени да убият доста съветски бойци. За 80% от руснаците това са задоволителни доказателства, с цел да имат вяра в нелепостта, която им се вменява - че надали не ставало въпрос за... нова отечествена война. Че Путин бил прав. За 80% поддръжка приказват социологическите организации.

Със западна военна помощ и указания украинските военни, когато могат, безкомпромисно унищожават съветската войска. Да, войска агресор. Армия окупант. Но и войска на въпреки всичко исторически непосредствен народ. Стилът на войната от дълго време към този момент не е като сред близки нации. А близки нации по-лесно можеха да се схванат за бърз завършек на този демоничен конфликт. Пропуснат късмет. С дейна западна помощ. И да са имали руснаците при започване на войната сантименти към " братска Украйна ", войната ги отрезви. Компромиси към този момент надали ще вършат, както не вършат и защитаващите се украинци. А тъй като Путиновата войска евентуално въпреки всичко има превес в жива мощ и техника, ще продължи да сее съсипия по пътя си. Това към този момент ѝ се постанова най-малкото от основание за самозапазване - с цел да не бъде унищожавана от украинците. За да не разреши прииждащите западни оръжия да повалят бойците ѝ. Тежкото въоръжение, с което Западът зарежда спора, неизбежно задълбочава и удължава ужаса. Наистина ли желаеме това?

Геополитическия афект дотам наруши рационалната ни преценка, че ставаме съизвършител в насилието. И всичко това, тъй като за някой на Запад е по-важно да затрие Русия, в сравнение с да избави Украйна. Това не трябва да е логиката на демократичния Запад. На съвестта ни ще тежат безсмислено изгубени украински животи!

От нашата страна на фронта стратези с мислене от предходната Студена война евентуално са удовлетворени. Украйна стана прокси - води войната от името на целия Запад. Без да е нужно да почине и един западен боец. Защитавайки се, реализира това, което тези ретроградни стратези от дълго време желаят - отслабването на Русия. Вече и децата знаят, че спорът е геополитически и, че става от ден на ден подобен. Всички на Запад сме превърнати във бойци за Pax Americana, за отбрана на американския международен ред. Лавров неотдавна не остави подозрение по какъв начин наподобява това в очите на Русия: " Нашата специфична военна интервенция е предопределена да постави завършек на безразсъдната агресия и безразсъдния курс към цялостно владичество на Съединени американски щати и западните ѝ съдружници на интернационалната сцена. " А преди няколко дни турският външен министър Чавушоглу възкликна: " След срещата на външните министри на НАТО обаче остана усещането, че има страни членки на Алианса, които желаят войната да продължи - дано войната да продължи и Русия да отслабне. " Това значи, че някой на Запад няма срещу Украйна да е жертвен агнец на геополитическия олтар. Означава, че макар усещането, което основава пропагандата ни - че желаеме бърз завършек на войната, в действителност продължението ѝ, отстояването на някакви западни ползи за сметка на убити украинци и унищожени украински градове, ни устройва. Чии ползи в действителност? Дали са нашите, български...? Тази война би трябвало незабавно да спре! От тук нататък и един човешки живот в Украйна не трябва да бъде погубван! Това прочее важи и за животите на съветските бойци. Какво са отговорни, че президентът им, който е и техен главнокомандващ, е обезумял.

Време е да излезем от афекта. Да осмислим какво действително се случва. Да престанем с покера, чийто залог е нуклеарна война. И, откакто назоваваме Русия мечка, да си напомним, че мечките хапят.