Проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология, пред „Труд“: Поне 100 болници трябва да бъдат закрити
Покрай празниците едно скандално решение на надзора на здравната каса не получи предстоящата гневна реакция. Мнозина доктори не бяха разбрали, че НЗОС реже парите за медицински консумативи, а те ще би трябвало да желаят от пациентите да доплащат за нещо, за което преди не са плащали. Как решението на НЗОК ще рефлектира върху лечебните заведения, докторите и пациентите питаме националния съветник по инвазивна кардиология проф. Иво Петров . Той дава отговор и на въпросите на „ Труд “ за нужните промени в опазването на здравето, които ще подобрят достъпа на болните до лекуване.
– Проф. Петров, какви ще са следствията от решението на надзора на здравната каса за понижаване цените, които НЗОК заплаща за импланти и други медицински произведения?
– Намаляването на реимбурсацията на някои импланти ще докара до лимитиране на опциите за лекуване на доста пациенти. Ще се разшири кръгът от заболели, които няма да могат да бъдат лекувани без доплащане. За страдание, доплащането става предписание. Това можеше да се вкара преди години. Трябваше да се вкара хибридна система. Тъй като това не се случи в точния момент, в този момент ще се вкара по най-драстичния метод – посредством непосредствено доплащане. Директното доплащане не е верният метод. Но очевидно нашата система изисква някакъв тип доплащане и това е ясно на всеки, който е имал пряк допир със здравната система. Сблъсквал съм се с това и аз, и на мен ми се е налагало да доплащам когато татко ми беше много тежко болен. Не съм имал нищо срещу да доплатя, тъй като ми е ясно, че системата има финансов недостиг. И този финансов недостиг води до доплащания. Те би трябвало да се създадат обаче систематично, кардинално и на бяло. Трябва да има опция фондове, фондации, здравноосигурителни фондове да оказват помощ на касата, която очевидно не може да финансира нашето опазване на здравето.
– Нямаше ли да е по-нормално да се вкара в допълнение здравно обезпечаване или обезпечаване?
– Това трябваше да се направи още преди 4-5 години, когато имаше разискване в тази посока, тъй като още тогава беше ясно, че системата страда от недостиг. И на фона на недоимъка имаме лечебни заведения повече, в сравнение с ни трябват. За страдание, в тези повече лечебни заведения най-често не се прави съвременен вид лекуване, което принуждава пациентите да вървят в чужбина.
– Кой пази монопола на здравната каса?
– Нямам визия. Но е ясно, че по този начин повече не може да продължава. И е повече от ясно, че би трябвало да бъде въведен хибриден модел опазване на здравето, какъвто има в множеството европейски страни, т.е. има един обществен дирек – по този начин е във френския модел, в японския… При нас НЗОК може да играе ролята на въпросния обществен дирек. Разбира се, не е наложително при нас да е като във Франция – общественият дирек там е 70 %. При нас би могло тези проценти да са 75 или 80, тъй като българинът не е богат самичък да се обезпечава в допълнение някъде на доста високи цени. Това би трябвало да бъде въведено, освен поради доплащанията в лечебните заведения, а и тъй като персоналното самоучастие ще докара и до по-строг надзор върху изразходваните средства. Или както аз споделям на сътрудниците в министерството и в касата, че персоналните 20 %, ще управляват 80-те %. Според мен би трябвало да се вкара такава система, при която да не може да бъде осъществявана една операция, намеса или проучване в случай че не са изпълнени двете съставни елементи – т.е. и здравната каса и фонда оторизират за осъществяването на съответна процедура, в случай че несъмнено е планова, а не незабавна.
– Ще ви върна още веднъж към решението на здравната каса, което влезе в действие от 1 април. Остана ли някакъв стент, за който пациентите няма да доплащат?
– Касата е редуцирала равнищата на реимбурсация на доста неща – на клапи, на стентове, на пейсмейкъри, на изкуствените сърца, на високотехнологични устройства. Списъкът е голям. Редукцията на заплащане от касата за част от изделията не е трагична и няма да докара до разтърсвания. Няма какво да се лъжем постоянно в консумативите има марж, т.е. реимбурсното равнище не е равно на импортното финансово равнище. Досега най-малко в нашата болница за множеството от стентовете пациентите не доплащаха нищо. Не доплащаха за стентовете вградени в коронарни артерии, т.е. За миокардния инфаркт и за планово лекуване на коронарна болест. Надявам се, че ще продължат да не доплащат.
– Как ще се случи това положително благопожелание?
– Вече преговаряме с фирмите-доставчици. Това, което надзорът на касата е подхванал, е мъчителна стъпка. Нейната тежест би трябвало да бъде разпределена. И съгласно мен разпределението би трябвало да е сред компаниите, лечебните заведения и пациентите. Фирмите би трябвало леко да редуцират фактурните цени, пациентите да бъдат предупреждавани, че ще им се наложи да доплащат. И до момента за немалка част от интервенциите, които сме правили се е налагало доплащане. Доплаща се за резорбируемите стентове, за ендопротезите на аортата също се доплаща и то доста. За комплицираните имплантируеми устройства като ресинхронизиращи пейсмейкъри, кардиовертер дефибрилатори, за аблацията се доплаща. т.е. не се е случило нещо доста по-различно от случвалото се до момента. Но съгласно мен това е казусът – че не се усъвършенства системата. Ако това не се случи, колкото и пари да се наливат, те ще отидат в една голяма пробита торба от която никой няма да има потребност.
– Какво значи да се усъвършенства системата?
– Сто лечебни заведения, в които нищо не се случва на пациентите би трябвало да бъдат закрити. Болниците, в които лекарите са повече от пациентите би трябвало да бъдат закрити. Първо, тъй като има деквалификация на лекарите. Като имат по един пациент дневно по какъв начин да се квалифицират?
– Кой са тези 100 лечебни заведения, които могат да бъдат закрити безболезнено?
– Трябва да се направи статистика и преценка на активността, която правят лечебните заведения и да се реши кои имат място в системата и кои нямат. Ако вземем за образец Дания, която е дребна страна като България, там има пет пъти по-малко лечебни заведения. В Холандия и Словения – също и разликите при тези страни са в пъти. Тоест безконтролното консумиране на средства за голям брой лечебни заведения беше неточност от преди 15 години, когато не се разреши да бъдат приватизирани лечебните заведения в усложнение. Ако тогава имаше алтернатива общинските лечебни заведения да бъдат приватизирани, нещата щяха да стоят по различен метод. В страни като Холандия и Белгия няма държавни лечебни заведения, което не е драма. Много малко държавни лечебни заведения има и в страни като Съединени американски щати, където държавни лечебни заведения са единствено военни. Всички други лечебни заведения са притежавани или от частни фондове, или от фондации.
– Едва ли в Холандия и Дания са строили такива мегаломански лечебни заведения, каквито са издигнати в България и на които единствено за отопление през зимните месеци не могат да се платят сметките.
– Да, тъкмо по този начин е. При основаването на тези огромните лечебни заведения, които по този начин или другояче са издигнати, трябваше да се сътвори опция на частното опазване на здравето да ги поеме и да ги менажира същински. Частното и държавното опазване на здравето трябваше да бъдат равнопоставени. А не както стана ясно в последните няколко месеца, че има схеми, при които частна конструкция, която е прикрепена към държавна конструкция, взима приходите.
– Регионалните здравни каси не са ли видели всичко това?
– Изключително добър и подходящ въпрос.
– Защо когато се получат такива рецесии лекарите и пациентите го отнасят?
– Те в действителност са минимум заслужаващите такава орис и отношение, тъй като когато един пациент е неудовлетворен, а той несъмнено няма да е удовлетворен, в случай че би трябвало непрекъснато да доплаща, ще се разсърди на лекаря. Ако болничното заведение не обезпечава нужните средства, импланти и устройства на лекаря, той колкото и да е виновен, съзнателен и честен, няма да може да осъществя всичко, на което знае, че е кадърен.
– Днес към този момент оперирахте ли пациенти, на които им се наложи да доплащат за неща, за които до този миг не са плащали?
– Току-що имплантирахме една катетърна аортна клапа. Разликата, която се генерира ще бъде на гърба на болничното заведение. Това е сума от 10 000 лв., които по новите правила някой ще би трябвало да заплати. Тоест компанията ще си желае парите, а в тази обстановка има два разновидността – разликата се поема или от пациента, или от болничното заведение. Ние към този момент организирахме диалози с компаниите, в които ги помолихме да редуцират колкото е допустимо маржовете (разлика в цената сред покупката и продажбата на нещо – бел.ред), с цел да може остатъка да бъде поделен от болничното заведение и пациента.
– До този миг пациентите какъв брой са заплащали за такава клапа?
– Досега не заплащаха нищо, 0 лв.. Здравната каса покриваше разноските.
– Изненадващо ли беше за Вас това решение на НЗОК?
– Не е рискова изненада, само че изненада беше мащабът. Ние бяхме до някъде склонни да има редукция от вида на 10%. За съжаления обаче, първо редукцията на заплащането се оказа много по-голяма т.е. – с към 20%, и второ, запасът, който се генерира с понижените реимбурсирани равнища, не се употребява за усъвършенстване на заплащането на други импланти, консумативи и устройства, които до момента не бяха добре реимбурсирани.
– Ясно ли е къде отива тази разлика?
– Това е въпрос, който бих задал и аз. Дали отива за медикаменти, дали за усъвършенстване на клинични пътеки.. или възнаграждение към други каси. Преди 20 дни имах пациент, който във Франция получил по относителна неотложност ендопротезиране, за което се е наложило да заплати 30 000 евро. Нашата каса би трябвало да заплати тази сума, защото казусът е по неотложност. За страдание, пациентът в България даже би трябвало да си заплаща за подобен вид процедури и то не малко. Оздравително е да има малко възнаграждение, само че когато то е в хиляди левове то става непостижимо за пациентите. Ако подобен вид лекуване имаше да речем 80% реимбурсация, то щеше да бъде доста по-добре развито в България, а не да бъде “бяла лястовица ” – нещо изключително и изключително, тъй като щеше да е придобило доста по-добро професионално развиване.
– Има още един удар по лечебните заведения – на процедура за април месец, въпреки че е влезнал в действие новият Национален рамков контракт, би трябвало да харчите толкоз колкото през февруари.
– Това е неуместно. Ние сме надскочили доста февруарската стойност, което е повече от разумно. Февруари е пай и празничен месец. Моето мнение е, че тези предели ощетяват както пациентите по този начин и лечебните заведения. Абсурдно е на здравна активност да има предел. Това един тип е болните до 20-ти на настоящия месец да имат право да са заболели, а тези след тази дата – да нямат такова право.
– Можем ли да чакаме следващи каузи заведени от лечебните заведения против здравното министерство и против касата?
– Без всякакво подозрение. Вече има даже сходни извоювани каузи в Благоевград, в Троян.
– Седем или осем са извоюваните каузи, в Разград също има извоювано дело.
– Най-неприятното за България като страна е, че такива каузи, изнесени на европейско равнище в Европейският съд се губят незабавно от българската страна и неустойките там са доста по-големи от колкото на локално равнище. Стига толкоз. Повече от ясно е, че системата има потребност от основна смяна, която да бъде прагматична. Тя не би трябвало да е скок надолу с главата, нито да бъде връщане обратно към таблиците на социологическото опазване на здравето. Трябва да се откри прагматично решение и един от разновидностите е въвеждането на хибридна система, при която има надзор върху изразходваните средства и се подтиква модерното опазване на здравето.
Нашият посетител
Завършил е медицина през 1992 година в МУ-София. Завършил е и “Здравен мениджмънт ” в МУ-София. Преминал е образование по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 година доктор Петров работи в УНСБАЛ “Св. Екатерина ”. През ноември 2006 година е поканен да оглави Кардиологичното поделение на МБАЛ “Токуда ”. От 2010 година проф. Иво Петров е шеф на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и народен консултанат по Инвазивна кардиология. От април 2018 година е определен за професор към катедра вътрешни заболявания на МФ на СУ „ Св. Климент Охридски ”
– Проф. Петров, какви ще са следствията от решението на надзора на здравната каса за понижаване цените, които НЗОК заплаща за импланти и други медицински произведения?
– Намаляването на реимбурсацията на някои импланти ще докара до лимитиране на опциите за лекуване на доста пациенти. Ще се разшири кръгът от заболели, които няма да могат да бъдат лекувани без доплащане. За страдание, доплащането става предписание. Това можеше да се вкара преди години. Трябваше да се вкара хибридна система. Тъй като това не се случи в точния момент, в този момент ще се вкара по най-драстичния метод – посредством непосредствено доплащане. Директното доплащане не е верният метод. Но очевидно нашата система изисква някакъв тип доплащане и това е ясно на всеки, който е имал пряк допир със здравната система. Сблъсквал съм се с това и аз, и на мен ми се е налагало да доплащам когато татко ми беше много тежко болен. Не съм имал нищо срещу да доплатя, тъй като ми е ясно, че системата има финансов недостиг. И този финансов недостиг води до доплащания. Те би трябвало да се създадат обаче систематично, кардинално и на бяло. Трябва да има опция фондове, фондации, здравноосигурителни фондове да оказват помощ на касата, която очевидно не може да финансира нашето опазване на здравето.
– Нямаше ли да е по-нормално да се вкара в допълнение здравно обезпечаване или обезпечаване?
– Това трябваше да се направи още преди 4-5 години, когато имаше разискване в тази посока, тъй като още тогава беше ясно, че системата страда от недостиг. И на фона на недоимъка имаме лечебни заведения повече, в сравнение с ни трябват. За страдание, в тези повече лечебни заведения най-често не се прави съвременен вид лекуване, което принуждава пациентите да вървят в чужбина.
– Кой пази монопола на здравната каса?
– Нямам визия. Но е ясно, че по този начин повече не може да продължава. И е повече от ясно, че би трябвало да бъде въведен хибриден модел опазване на здравето, какъвто има в множеството европейски страни, т.е. има един обществен дирек – по този начин е във френския модел, в японския… При нас НЗОК може да играе ролята на въпросния обществен дирек. Разбира се, не е наложително при нас да е като във Франция – общественият дирек там е 70 %. При нас би могло тези проценти да са 75 или 80, тъй като българинът не е богат самичък да се обезпечава в допълнение някъде на доста високи цени. Това би трябвало да бъде въведено, освен поради доплащанията в лечебните заведения, а и тъй като персоналното самоучастие ще докара и до по-строг надзор върху изразходваните средства. Или както аз споделям на сътрудниците в министерството и в касата, че персоналните 20 %, ще управляват 80-те %. Според мен би трябвало да се вкара такава система, при която да не може да бъде осъществявана една операция, намеса или проучване в случай че не са изпълнени двете съставни елементи – т.е. и здравната каса и фонда оторизират за осъществяването на съответна процедура, в случай че несъмнено е планова, а не незабавна.
– Ще ви върна още веднъж към решението на здравната каса, което влезе в действие от 1 април. Остана ли някакъв стент, за който пациентите няма да доплащат?
– Касата е редуцирала равнищата на реимбурсация на доста неща – на клапи, на стентове, на пейсмейкъри, на изкуствените сърца, на високотехнологични устройства. Списъкът е голям. Редукцията на заплащане от касата за част от изделията не е трагична и няма да докара до разтърсвания. Няма какво да се лъжем постоянно в консумативите има марж, т.е. реимбурсното равнище не е равно на импортното финансово равнище. Досега най-малко в нашата болница за множеството от стентовете пациентите не доплащаха нищо. Не доплащаха за стентовете вградени в коронарни артерии, т.е. За миокардния инфаркт и за планово лекуване на коронарна болест. Надявам се, че ще продължат да не доплащат.
– Как ще се случи това положително благопожелание?
– Вече преговаряме с фирмите-доставчици. Това, което надзорът на касата е подхванал, е мъчителна стъпка. Нейната тежест би трябвало да бъде разпределена. И съгласно мен разпределението би трябвало да е сред компаниите, лечебните заведения и пациентите. Фирмите би трябвало леко да редуцират фактурните цени, пациентите да бъдат предупреждавани, че ще им се наложи да доплащат. И до момента за немалка част от интервенциите, които сме правили се е налагало доплащане. Доплаща се за резорбируемите стентове, за ендопротезите на аортата също се доплаща и то доста. За комплицираните имплантируеми устройства като ресинхронизиращи пейсмейкъри, кардиовертер дефибрилатори, за аблацията се доплаща. т.е. не се е случило нещо доста по-различно от случвалото се до момента. Но съгласно мен това е казусът – че не се усъвършенства системата. Ако това не се случи, колкото и пари да се наливат, те ще отидат в една голяма пробита торба от която никой няма да има потребност.
– Какво значи да се усъвършенства системата?
– Сто лечебни заведения, в които нищо не се случва на пациентите би трябвало да бъдат закрити. Болниците, в които лекарите са повече от пациентите би трябвало да бъдат закрити. Първо, тъй като има деквалификация на лекарите. Като имат по един пациент дневно по какъв начин да се квалифицират?
– Кой са тези 100 лечебни заведения, които могат да бъдат закрити безболезнено?
– Трябва да се направи статистика и преценка на активността, която правят лечебните заведения и да се реши кои имат място в системата и кои нямат. Ако вземем за образец Дания, която е дребна страна като България, там има пет пъти по-малко лечебни заведения. В Холандия и Словения – също и разликите при тези страни са в пъти. Тоест безконтролното консумиране на средства за голям брой лечебни заведения беше неточност от преди 15 години, когато не се разреши да бъдат приватизирани лечебните заведения в усложнение. Ако тогава имаше алтернатива общинските лечебни заведения да бъдат приватизирани, нещата щяха да стоят по различен метод. В страни като Холандия и Белгия няма държавни лечебни заведения, което не е драма. Много малко държавни лечебни заведения има и в страни като Съединени американски щати, където държавни лечебни заведения са единствено военни. Всички други лечебни заведения са притежавани или от частни фондове, или от фондации.
– Едва ли в Холандия и Дания са строили такива мегаломански лечебни заведения, каквито са издигнати в България и на които единствено за отопление през зимните месеци не могат да се платят сметките.
– Да, тъкмо по този начин е. При основаването на тези огромните лечебни заведения, които по този начин или другояче са издигнати, трябваше да се сътвори опция на частното опазване на здравето да ги поеме и да ги менажира същински. Частното и държавното опазване на здравето трябваше да бъдат равнопоставени. А не както стана ясно в последните няколко месеца, че има схеми, при които частна конструкция, която е прикрепена към държавна конструкция, взима приходите.
– Регионалните здравни каси не са ли видели всичко това?
– Изключително добър и подходящ въпрос.
– Защо когато се получат такива рецесии лекарите и пациентите го отнасят?
– Те в действителност са минимум заслужаващите такава орис и отношение, тъй като когато един пациент е неудовлетворен, а той несъмнено няма да е удовлетворен, в случай че би трябвало непрекъснато да доплаща, ще се разсърди на лекаря. Ако болничното заведение не обезпечава нужните средства, импланти и устройства на лекаря, той колкото и да е виновен, съзнателен и честен, няма да може да осъществя всичко, на което знае, че е кадърен.
– Днес към този момент оперирахте ли пациенти, на които им се наложи да доплащат за неща, за които до този миг не са плащали?
– Току-що имплантирахме една катетърна аортна клапа. Разликата, която се генерира ще бъде на гърба на болничното заведение. Това е сума от 10 000 лв., които по новите правила някой ще би трябвало да заплати. Тоест компанията ще си желае парите, а в тази обстановка има два разновидността – разликата се поема или от пациента, или от болничното заведение. Ние към този момент организирахме диалози с компаниите, в които ги помолихме да редуцират колкото е допустимо маржовете (разлика в цената сред покупката и продажбата на нещо – бел.ред), с цел да може остатъка да бъде поделен от болничното заведение и пациента.
– До този миг пациентите какъв брой са заплащали за такава клапа?
– Досега не заплащаха нищо, 0 лв.. Здравната каса покриваше разноските.
– Изненадващо ли беше за Вас това решение на НЗОК?
– Не е рискова изненада, само че изненада беше мащабът. Ние бяхме до някъде склонни да има редукция от вида на 10%. За съжаления обаче, първо редукцията на заплащането се оказа много по-голяма т.е. – с към 20%, и второ, запасът, който се генерира с понижените реимбурсирани равнища, не се употребява за усъвършенстване на заплащането на други импланти, консумативи и устройства, които до момента не бяха добре реимбурсирани.
– Ясно ли е къде отива тази разлика?
– Това е въпрос, който бих задал и аз. Дали отива за медикаменти, дали за усъвършенстване на клинични пътеки.. или възнаграждение към други каси. Преди 20 дни имах пациент, който във Франция получил по относителна неотложност ендопротезиране, за което се е наложило да заплати 30 000 евро. Нашата каса би трябвало да заплати тази сума, защото казусът е по неотложност. За страдание, пациентът в България даже би трябвало да си заплаща за подобен вид процедури и то не малко. Оздравително е да има малко възнаграждение, само че когато то е в хиляди левове то става непостижимо за пациентите. Ако подобен вид лекуване имаше да речем 80% реимбурсация, то щеше да бъде доста по-добре развито в България, а не да бъде “бяла лястовица ” – нещо изключително и изключително, тъй като щеше да е придобило доста по-добро професионално развиване.
– Има още един удар по лечебните заведения – на процедура за април месец, въпреки че е влезнал в действие новият Национален рамков контракт, би трябвало да харчите толкоз колкото през февруари.
– Това е неуместно. Ние сме надскочили доста февруарската стойност, което е повече от разумно. Февруари е пай и празничен месец. Моето мнение е, че тези предели ощетяват както пациентите по този начин и лечебните заведения. Абсурдно е на здравна активност да има предел. Това един тип е болните до 20-ти на настоящия месец да имат право да са заболели, а тези след тази дата – да нямат такова право.
– Можем ли да чакаме следващи каузи заведени от лечебните заведения против здравното министерство и против касата?
– Без всякакво подозрение. Вече има даже сходни извоювани каузи в Благоевград, в Троян.
– Седем или осем са извоюваните каузи, в Разград също има извоювано дело.
– Най-неприятното за България като страна е, че такива каузи, изнесени на европейско равнище в Европейският съд се губят незабавно от българската страна и неустойките там са доста по-големи от колкото на локално равнище. Стига толкоз. Повече от ясно е, че системата има потребност от основна смяна, която да бъде прагматична. Тя не би трябвало да е скок надолу с главата, нито да бъде връщане обратно към таблиците на социологическото опазване на здравето. Трябва да се откри прагматично решение и един от разновидностите е въвеждането на хибридна система, при която има надзор върху изразходваните средства и се подтиква модерното опазване на здравето.
Нашият посетител
Завършил е медицина през 1992 година в МУ-София. Завършил е и “Здравен мениджмънт ” в МУ-София. Преминал е образование по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 година доктор Петров работи в УНСБАЛ “Св. Екатерина ”. През ноември 2006 година е поканен да оглави Кардиологичното поделение на МБАЛ “Токуда ”. От 2010 година проф. Иво Петров е шеф на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и народен консултанат по Инвазивна кардиология. От април 2018 година е определен за професор към катедра вътрешни заболявания на МФ на СУ „ Св. Климент Охридски ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ