"Каталуня като втора Куба" - може ли Барселона да обедини испанските националисти
Покрай рецесията в Каталуня испанците преоткриват " националното " като част от идентичността си, само че у други то изостря или изважда на бял свят крайни форми на шовинизъм.
Подобни наблюдения споделят анализатори в страната, с някои от които " Дневник " беседва и чиито отзиви разгласява в първата част на " Възражда ли се крайната десница в Испания ". Каква обаче е повода за забележимата смяна, в случай че въобще я има, и до какво ще докара тя? " Дневник " предлага мненията по въпроса на откриватели и представители на ултранационалистическа партия във време, когато в Испания не са изключени предварителни избори, а европейските следващата година може да донесат изненади.
Означава ли неотдавна развяващото се испанско знаме по прозорците възобновление на национализма, или е просто предпочитание за отбрана на испанското единение? Отприщва ли Каталуня вълна в другата прекаленост, или единствено разсънва настройки, които съгласно някои специалисти от дълго време е част от испанската политика, само че просто не съумява да се прояви на изборите? Експертите, с които " Дневник " беседва, считат, че отговорът е " не ". Национализмът, за чиито твърди характерности те приказват с известна нерешителност, обаче и съгласно тях е обвързван с рецесията в една от найбогатите самостоятелни области.
Според журналиста и специалист по политическа връзка Карлос Ернандес не е правилно, че в Испания не е имало ярки крайнодесни настроения в последните 30 години (въпреки левите си възгледи той даже счита, че сходна партия е нужно да се обособи на политическата сцена, с цел да може те да се канализират) - просто са прикрити под " чадъра " на Народната партия, с част от чиито политики се разпознават, а и това е електорат, от който Рахой има потребност.
Политологът от Барселона Шавиер Касалс не вижда връзка сред спорадичните шествия на крайнодесни групи като " Огар сосиал " през последните месеци и непознати " дълги ръце ", за които приказват някои испански медии и политици. За него повода е доста по-проста: испанският шовинизъм по този начин или другояче поражда в опълчване на каталунския шовинизъм, въпреки и преди 120 години. " През 1898 година във войната Испания губи Куба. Войниците, върнали се в Испания и пристигнали в Каталуня, виждат, че към този момент има мощно каталунистко и регионалистко придвижване и мислят, че Каталуня може да стане втора Куба. Ултранационализмът е просто опозиция против това - както при започване на века, по този начин и през 20-те години и по време на Втората република (през 30-те години - бел. ред.). Сега, когато има опасност да бъде " ампутирана " Каталуня от Испания, разумно е хората да излязат на улицата. "
Изключение от този мощно " каталунски " ентусиазъм, за който приказва откривателят, наподобява се намира само във франкизма, който също се пробва да асимилира каталунското в общественото пространство. На изборите през 1979 година партията " Нова мощ ", по-късно обвързвана с редица терористички актове, печели 384 000 гласа и един народен представител. На това носталгично равнище е останала сегашната последна десница в Испания и не може да бъде спортна, счита още Касалс.
© Reuters
" Няма потребност от никакъв олигарх "
През януари в. " Ел паис " писа, че " съветската агитация " - намесвайки името на доближения до Владимир Путин Константин Малофеев - основава уеб сайтове, които се употребяват и от испанската последна десница и ангажира партии от тази част на политическия набор из цяла Европа посредством фондация " Василий Велики " (действително " Катехон ", един от известните сходни портали, има издания единствено на няколко езика и испанският е сред тях). От месеци испански откриватели - свързани или не с държавното управление - предизвестяват, че Русия всява напрежение посредством агитация към рецесията в Каталуня. За споделящите тази теза испанци наподобява явно, че Москва " дърпа конците " и това изключително съмнително по време, в което в Испания, страна без мощна националистическа партия от най-малко 30 години, крайната десница извисява глас. Партията " Вокс ", от която е и един от основните испаноезични създатели на " Катехон ", дава Каталуня за образец, който изяснява за какво Испания би трябвало да се централизира и да дава пари за обучение и опазване на здравето, а не за автономност.
Според Касалс " съветската агитация " няма отношение към протичащото се в Испания. " Националистическата готовност има век история. Испанският ултранационализъм стартира в Каталуня при започване на 20 в. Новините и известията, които биха могли да основат Русия, съветските хакери - нямат никаква значимост, " споделя Касалс и има поради както крайнодесните отвън Каталуня, по този начин и сепаратистите, които желаят отделянето на самостоятелната област (и които в действителност се състоят от две леви партии и " умерени националисти " ) .
В България " съветската връзка " изглеждаше като същинска екзотика, откакто в обявата на " Ел паис " и други издания се появи името на Константин Малофеев – доближен до президента Владимир Путин предприемач, който демонстрираше интерес към TV7. Касалс обаче отхвърля всевъзможни сходни страхове. " Без да има никакъв олигарх, мобилизацията е напълно спонтанна. Част от нея не идва от никоя група. Това, което към този момент е несъмнено, е, че тя се случва измежду общности, които са социологическо малцинство. "
Попитан за позициите на партията във връзка с Русия, Абаскал изяснява: " Не знаем дали Русия употребява Каталуня, с цел да дестабилизира Испания и Европейския съюз. Това, което сигурно ние е ясно, е, че, в никакъв случай няма да сме инструмент на никоя велика мощ или непозната група. И, почтено казано, " Вокс " няма потребност от (руския президент Владимир) Путин, с цел да защикти концепцията за обединена и мощна Испания, подготвена да отвърне на враговете си.
За Хосе Фернандес Албертос вълната, провокирана от каталунската рецесия, не е толкоз към " шовинизъм ", нито към крайнодесни идеологии. Става дума за по-силни желания към нов " териториален модел " и " по-малка концентрация " на Испания - сигурно както в ръководещата Народна партия, по този начин и в " Граждани " и даже измежду редиците на социалистите. Това евентуално ще се отрази на партиите, които " ще са по-малко толерантни към хрумвания за децентрализация, в сравнение с бяха през последните години, и ще затрудни договарянията с Каталуня, споделя анализаторът.
А в случай че има избори?
Наблюдатели на испанския политически развой приписват неуспеха на крайната десница освен на " заместващата " функци на Народната партия, само че и на неприятна организация и на спецификите на испанската изборна система - която изисква положителни резултати на равнище изборни региони и даже на национално равнище партията да е надминала бариерата, са значими резултатите на листите ѝ по места. Достатъчно е да се напомни какво се случи с партия " Вокс ", която на изборите за Европарламент през 2014 година получи над 220 000 гласа и защото листата беше единна за цяла Испания, се размина с евродепутатско място единствено поради високата интензивност, която сътвориха новите национални политически играчи, " Подемос " и " Граждани ". През 2016 година те получиха единствено 4 000 бюлетини.
El mejor regalo de Reyes para la Democracia, el Estado de Derecho y para España es que el golpista @junqueras siga en prisión.
¡Regala VOX!
¡Regala España! pic.twitter.com/0syoDEOvkx
— Alfa ♊ (@alfahispania70) January 6, 2018
От " Вокс " обаче считат, че каталунската рецесия е дала нов подтик на главните им претенции - по-малко децентрализация и повече разноски за " по-важни " (включително социални) пера. Организацията на процедура стартира " нов живот " около събитията в Каталуня и пробва да е на гребена на вълната - след решението на съда да не пусне уволнения вицепремиер Ориол Жункерас от пандиза формалният профил на партията написа, че то " е най-хубавият подарък на Влъхвите за демокрацията, правовата страна и Испания ". Причината беше, че решинието съответства с празника на влъхвите.
За партиите, подкрепящи независимостта на самостоятелната област, " Вокс " единствено налива масло в огъня и укрепва изказванията, че отговорът, който дават управляващите в Мадрид, е " франкистки ". Открито агитиращото за обособяване издание " Ел насионал " да вземем за пример всекидневно акцентира, че " Вокс " е " дейна част от откритата акция против независимостта във Върховния съд ".
На пръв взор " новият политически план ", който ще показа водачът на партията Сантяго Абаскал в четвъртък, е просто опит да се употребява инерцията на каталунския проблем до дъно. Критиците на партията се майтапят, че тя, оттатък отбраната на " обичайните испански полезности ", мощния консерватизъм и централизъм, от време на време прибягва до тематики като автономията или " испанския темперамент " на Гибралтар, с цел да набира известност. От " Вокс " обаче може и да осъзнават, че Испания се намира в необикновен политически интервал и е на прага на огромен избирателен цикъл. " Възможно е да има предварителни избори, в случай че ръководещите в Страната на баските не одобрят бюджета за тази година, " споделя Касалс. А те може и да не го одобрят, тъй като обвързаха решението си с развръзката на рецесията в Каталуня. " Един избор с загадъчен знак, а след него имаме локални и европейски избори. Може да има придвижвания на политическата карта, които се предсказват мъчно. "
Промяна на настройките
Абаскал отхвърли да даде детайлности за плана, който ще показа вдругиден. Той обаче сподели, че " Испания върви към повече народен суверенитет за сметка на непознати въздействия... (и) на егоистични искания на сегашните политици от самостоятелните (области), а и по-надеждна икономическа система, където политическото разточителство няма да се случва. "
Няма ли обаче евентуалното унищожаване на автономиите, което желае крайната десница, единствено да нажежи напрежението с Каталуня, Страната на баските, а и други области, които десетилетия наред получават бюджети от централното държавно управление? За " Вокс " по-важно е какво мислят евентуалните гласоподаватели. Абаскал дава отговор с изследване на института " Елкано ", съгласно което 21% от испанците са желали испанска страна с единно държавно управление, без самостоятелни области, през ноември 2017 година През ноември 2015 година делът им е бил 9%. Макар най-вече респонденти (почти една трета, 34%, преди два месеца, и 40% прези 2 години) да са предпочели опазване на " статуквото " със 17 самостоятелни области, наподобява доста партии - и то освен измежду крайните националисти - в Испания ще са подготвени да се възползват от новите настройки в обществото. Независимо по кое време са идващите избори.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (210)
Подобни наблюдения споделят анализатори в страната, с някои от които " Дневник " беседва и чиито отзиви разгласява в първата част на " Възражда ли се крайната десница в Испания ". Каква обаче е повода за забележимата смяна, в случай че въобще я има, и до какво ще докара тя? " Дневник " предлага мненията по въпроса на откриватели и представители на ултранационалистическа партия във време, когато в Испания не са изключени предварителни избори, а европейските следващата година може да донесат изненади.
Означава ли неотдавна развяващото се испанско знаме по прозорците възобновление на национализма, или е просто предпочитание за отбрана на испанското единение? Отприщва ли Каталуня вълна в другата прекаленост, или единствено разсънва настройки, които съгласно някои специалисти от дълго време е част от испанската политика, само че просто не съумява да се прояви на изборите? Експертите, с които " Дневник " беседва, считат, че отговорът е " не ". Национализмът, за чиито твърди характерности те приказват с известна нерешителност, обаче и съгласно тях е обвързван с рецесията в една от найбогатите самостоятелни области.
Според журналиста и специалист по политическа връзка Карлос Ернандес не е правилно, че в Испания не е имало ярки крайнодесни настроения в последните 30 години (въпреки левите си възгледи той даже счита, че сходна партия е нужно да се обособи на политическата сцена, с цел да може те да се канализират) - просто са прикрити под " чадъра " на Народната партия, с част от чиито политики се разпознават, а и това е електорат, от който Рахой има потребност.
Политологът от Барселона Шавиер Касалс не вижда връзка сред спорадичните шествия на крайнодесни групи като " Огар сосиал " през последните месеци и непознати " дълги ръце ", за които приказват някои испански медии и политици. За него повода е доста по-проста: испанският шовинизъм по този начин или другояче поражда в опълчване на каталунския шовинизъм, въпреки и преди 120 години. " През 1898 година във войната Испания губи Куба. Войниците, върнали се в Испания и пристигнали в Каталуня, виждат, че към този момент има мощно каталунистко и регионалистко придвижване и мислят, че Каталуня може да стане втора Куба. Ултранационализмът е просто опозиция против това - както при започване на века, по този начин и през 20-те години и по време на Втората република (през 30-те години - бел. ред.). Сега, когато има опасност да бъде " ампутирана " Каталуня от Испания, разумно е хората да излязат на улицата. "
Изключение от този мощно " каталунски " ентусиазъм, за който приказва откривателят, наподобява се намира само във франкизма, който също се пробва да асимилира каталунското в общественото пространство. На изборите през 1979 година партията " Нова мощ ", по-късно обвързвана с редица терористички актове, печели 384 000 гласа и един народен представител. На това носталгично равнище е останала сегашната последна десница в Испания и не може да бъде спортна, счита още Касалс.
© Reuters
" Няма потребност от никакъв олигарх "
През януари в. " Ел паис " писа, че " съветската агитация " - намесвайки името на доближения до Владимир Путин Константин Малофеев - основава уеб сайтове, които се употребяват и от испанската последна десница и ангажира партии от тази част на политическия набор из цяла Европа посредством фондация " Василий Велики " (действително " Катехон ", един от известните сходни портали, има издания единствено на няколко езика и испанският е сред тях). От месеци испански откриватели - свързани или не с държавното управление - предизвестяват, че Русия всява напрежение посредством агитация към рецесията в Каталуня. За споделящите тази теза испанци наподобява явно, че Москва " дърпа конците " и това изключително съмнително по време, в което в Испания, страна без мощна националистическа партия от най-малко 30 години, крайната десница извисява глас. Партията " Вокс ", от която е и един от основните испаноезични създатели на " Катехон ", дава Каталуня за образец, който изяснява за какво Испания би трябвало да се централизира и да дава пари за обучение и опазване на здравето, а не за автономност.
Според Касалс " съветската агитация " няма отношение към протичащото се в Испания. " Националистическата готовност има век история. Испанският ултранационализъм стартира в Каталуня при започване на 20 в. Новините и известията, които биха могли да основат Русия, съветските хакери - нямат никаква значимост, " споделя Касалс и има поради както крайнодесните отвън Каталуня, по този начин и сепаратистите, които желаят отделянето на самостоятелната област (и които в действителност се състоят от две леви партии и " умерени националисти " ) .
В България " съветската връзка " изглеждаше като същинска екзотика, откакто в обявата на " Ел паис " и други издания се появи името на Константин Малофеев – доближен до президента Владимир Путин предприемач, който демонстрираше интерес към TV7. Касалс обаче отхвърля всевъзможни сходни страхове. " Без да има никакъв олигарх, мобилизацията е напълно спонтанна. Част от нея не идва от никоя група. Това, което към този момент е несъмнено, е, че тя се случва измежду общности, които са социологическо малцинство. "
Попитан за позициите на партията във връзка с Русия, Абаскал изяснява: " Не знаем дали Русия употребява Каталуня, с цел да дестабилизира Испания и Европейския съюз. Това, което сигурно ние е ясно, е, че, в никакъв случай няма да сме инструмент на никоя велика мощ или непозната група. И, почтено казано, " Вокс " няма потребност от (руския президент Владимир) Путин, с цел да защикти концепцията за обединена и мощна Испания, подготвена да отвърне на враговете си.
За Хосе Фернандес Албертос вълната, провокирана от каталунската рецесия, не е толкоз към " шовинизъм ", нито към крайнодесни идеологии. Става дума за по-силни желания към нов " териториален модел " и " по-малка концентрация " на Испания - сигурно както в ръководещата Народна партия, по този начин и в " Граждани " и даже измежду редиците на социалистите. Това евентуално ще се отрази на партиите, които " ще са по-малко толерантни към хрумвания за децентрализация, в сравнение с бяха през последните години, и ще затрудни договарянията с Каталуня, споделя анализаторът.
А в случай че има избори?
Наблюдатели на испанския политически развой приписват неуспеха на крайната десница освен на " заместващата " функци на Народната партия, само че и на неприятна организация и на спецификите на испанската изборна система - която изисква положителни резултати на равнище изборни региони и даже на национално равнище партията да е надминала бариерата, са значими резултатите на листите ѝ по места. Достатъчно е да се напомни какво се случи с партия " Вокс ", която на изборите за Европарламент през 2014 година получи над 220 000 гласа и защото листата беше единна за цяла Испания, се размина с евродепутатско място единствено поради високата интензивност, която сътвориха новите национални политически играчи, " Подемос " и " Граждани ". През 2016 година те получиха единствено 4 000 бюлетини.
El mejor regalo de Reyes para la Democracia, el Estado de Derecho y para España es que el golpista @junqueras siga en prisión.
¡Regala VOX!
¡Regala España! pic.twitter.com/0syoDEOvkx
— Alfa ♊ (@alfahispania70) January 6, 2018
От " Вокс " обаче считат, че каталунската рецесия е дала нов подтик на главните им претенции - по-малко децентрализация и повече разноски за " по-важни " (включително социални) пера. Организацията на процедура стартира " нов живот " около събитията в Каталуня и пробва да е на гребена на вълната - след решението на съда да не пусне уволнения вицепремиер Ориол Жункерас от пандиза формалният профил на партията написа, че то " е най-хубавият подарък на Влъхвите за демокрацията, правовата страна и Испания ". Причината беше, че решинието съответства с празника на влъхвите.
За партиите, подкрепящи независимостта на самостоятелната област, " Вокс " единствено налива масло в огъня и укрепва изказванията, че отговорът, който дават управляващите в Мадрид, е " франкистки ". Открито агитиращото за обособяване издание " Ел насионал " да вземем за пример всекидневно акцентира, че " Вокс " е " дейна част от откритата акция против независимостта във Върховния съд ".
На пръв взор " новият политически план ", който ще показа водачът на партията Сантяго Абаскал в четвъртък, е просто опит да се употребява инерцията на каталунския проблем до дъно. Критиците на партията се майтапят, че тя, оттатък отбраната на " обичайните испански полезности ", мощния консерватизъм и централизъм, от време на време прибягва до тематики като автономията или " испанския темперамент " на Гибралтар, с цел да набира известност. От " Вокс " обаче може и да осъзнават, че Испания се намира в необикновен политически интервал и е на прага на огромен избирателен цикъл. " Възможно е да има предварителни избори, в случай че ръководещите в Страната на баските не одобрят бюджета за тази година, " споделя Касалс. А те може и да не го одобрят, тъй като обвързаха решението си с развръзката на рецесията в Каталуня. " Един избор с загадъчен знак, а след него имаме локални и европейски избори. Може да има придвижвания на политическата карта, които се предсказват мъчно. "
Промяна на настройките
Абаскал отхвърли да даде детайлности за плана, който ще показа вдругиден. Той обаче сподели, че " Испания върви към повече народен суверенитет за сметка на непознати въздействия... (и) на егоистични искания на сегашните политици от самостоятелните (области), а и по-надеждна икономическа система, където политическото разточителство няма да се случва. "
Няма ли обаче евентуалното унищожаване на автономиите, което желае крайната десница, единствено да нажежи напрежението с Каталуня, Страната на баските, а и други области, които десетилетия наред получават бюджети от централното държавно управление? За " Вокс " по-важно е какво мислят евентуалните гласоподаватели. Абаскал дава отговор с изследване на института " Елкано ", съгласно което 21% от испанците са желали испанска страна с единно държавно управление, без самостоятелни области, през ноември 2017 година През ноември 2015 година делът им е бил 9%. Макар най-вече респонденти (почти една трета, 34%, преди два месеца, и 40% прези 2 години) да са предпочели опазване на " статуквото " със 17 самостоятелни области, наподобява доста партии - и то освен измежду крайните националисти - в Испания ще са подготвени да се възползват от новите настройки в обществото. Независимо по кое време са идващите избори.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (210)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ