То и във Виена има частни жилища...
Покрай огромните дъждове преди време наш другар, който живее в панелно жилище, се оплака, че покривът на постройката отново протекъл. "Жилището ни в "Младост " е доста хубаво другояче, сподели той - необятно, с обособени стаи не като кутийки, с прелестен аспект към Витоша, зеленина, детски площадки, детски градини, учебни заведения, магазини в близост и шир сред постройките. А не както другаде в столицата, от терасата си да виждаш какво готвят отсреща... Наследихме жилището от родителите си, които са спестявали години за покрив над главата си. Иска ни се да си останем в него, тъй като не можем да си позволим ново жилище с нашите заплати, само че и тъй като тук са ни приятелите, удобствата на огромния град без паниката на центъра. Стига някой да реши "пилотно " или пък "експериментално " да финансира удължаването на живота на панелните здания. Сами няма да се оправим. "
Някога във Франция се пробваха да взривят панелни жилища, с цел да строят нови на тяхно място, само че те се оказаха жилави и неподатливи на гърмеж, та французите след това се чудеха какво да вършат. Но откриха метод - пристроиха, надстроиха, разшириха, обновиха, разкрасиха и дадоха нов живот на старите панели. Намериха метод и в Германия, където и в Берлин, и в други градове в този момент не си проличава нищо от остарялото строителство от соца. Правят го по своя ноу-хау технология. Преди години една кметица на Берлин сподели, че са подготвени да споделят технологията си и с нашата столица. Впрочем, още не е напълно ясно дали панелите се появяват за пръв път във Франция през 1915 година или по-късно в Германия, само че техническата мисъл и в двете страни е на такова ниво, че не оставя място за основаването на нещо калпаво.
Апропо - дали ГЕРБ още санира, та се къса, или мераците на Лиляна Павлова стопираха до под крушата, до следващия транш на европари. Как ще продължи програмата за саниране, се очаквало да стане ясно до края на годината или най-късно доникъде на 2019 година, както писа ДУМА през юни т.г. Дотогава ще са изразходвани в началото отпуснатите 2 милиарда лева за санирането на 2022 здания. А още 42 000 чакат за възобновяване. Възможните източници за финансиране на тези здания са пари от притежателите на жилища, европейски стратегии, интернационалните финансови институции, търговия с излъчвания и други. Отговорът на въпроса отсега нататък кой каква част от нужната сума ще заплаща, е обгърнат в мъгла.
При панелните жилища не може единствено да се замаже с огромната баданарка за ободряване, а би трябвало да се огледат панелките от всички страни, с цел да се изключат опасенията на близо 700 000 души, живеещи в общо 470 000 жилища на територията на столичния град. Над 95% от панелните жилища в София са частна благосъстоятелност. Опасения, които се ширят поради наложилото се мнение, че животът на панелките е някъде към 50 години. Строителството им в София стартира през 1959-1962 година, когато са издигнати пробно първите девет панелни блока с 216 жилището в кв. "Толстой ". За няколко десетилетия София става отличник по панелно строителство. Строи се по тогавашните стандарти, които са надалеч по-надеждни и рационално изпълнени от сегашните, тъй като тогава има строителен контрол и надзор на място. Има и съзнанието на строителите да не посрамват името си на майстори. Зад гърба им са стояли няколко домостроителни комбината, изпълнявани са рекомендациите на сеизмолозите, което прави постройките издържливи на земетръс. Така е било първоначално. После панелното строителство се разраства, само че качеството не всеки път е като това на първите здания поради онази повсеместност, която се разтича като превтасало тесто от нощвите в града, по думите на Йордан Радичков. Сигурно като завещание от това време е и печално известният блок в столичния кв. "Надежда ", който е раздвоен на две от близо 15 години и ще бъде изцяло срутен до края на годината.
Хората трябваше обаче да живеят някъде, за жилище се чакаше с години. Особено петимни за собствен дом бяха млади фамилии, тъй като с деца (да, тогава се раждаха доста деца) мъчно се живее под един покрив с по-възрастни родственици. Затова и някои извънредно нуждаещи се столичани влагаха непринуден труд в построяването на жилища, имаше подобен почин тогава.
После се появиха други технологии - едроплощен кофраж, пакетно-повдигащи плочи и така нататък Монолитното строителство, най-малко в столицата тогава, бе по-малко - нормално за хора с благоприятни условия за обособени къщи или така наречен кооперации, които софиянци всеобщо строяха със заеми и ги връщаха след това с години - само че тогава можеха да ги връщат... В по-ново време се нароиха хитреци от ерата на първичното струпване на капитала. Различни пирамиди обещаваха мечтания дом и съответните заеми за това, всякакви предприемчиви строителни компании завземаха територии за жилищни здания, налазиха и подножието на Витоша... За да отлетят крепко пушек най-после упованията на хиляди хора, повярвали примерно в града на фантазиите на Анжел, дето щеше да е някъде при Околовръстното. А днешните ръководещи напускаха всеобщо доближените си компании да строят и посред панелените квартали, построени в миналото като жилищни комплекси - несъмнено, и законите трансформираха по този начин, че градинките сред блоковете се оказаха реституирани "земеделски земи " на притежатели, обезщетени в миналото за тях от ТКЗС-тата, които през днешния ден ги продават на строителите.
За санирането на панелите, които в миналото са изпълнени добре съгласно експертите, са нужни повече средства и механически намеси. С времето доста елементи ерозират от единствено себе си, при употребата се получават течове и разяждане по структурата в общите й елементи, обособени пропуквания. Всеки блок се нуждае от самостоятелно проучване, няма систематизирани всеобщи предписания, признават експерти в тази област. Още повече че Научноизследователски строителен институт май към този момент от дълго време няма. Нали първата работа в 90-те години бе да се затворят стотици отраслови институти!
Какво да се прави, се питаха мнозина след случилото се с панелен блок в "Надежда ". Тогава откъм Министерството на районното развиване и благоустройството се чуха хрумвания за данъчни облекчения за притежателите, изявили предпочитание да реновират постройките, в които живеят. Остана обаче ангажимента, че с цел да стартира да се ползва това, би трябвало да има законова рамка, което софтуерно ще отнеме време. Впрочем - с данъчни облекчения до момента се употребяват хора, които живеят в здания със статут на монументи на културата. Но като погледнете постройките с подобен статут из София и всеобщото им очистване "по целенасоченост ", че и палежите, се вижда, че тая мярка май не притегля никого...
Конкретни дейности по тези проблеми в столицата към този момент не се виждат с просто око. А някой беше споделил, че колкото повече се бавим, толкоз повече закъсняваме. Много постоянно на напред във времето излиза аргументът, че жилищата в панелките са частни. То и във Виена доста жилища са частни, само че там общината заделя пари даже за цветенцата по прозорците! Частните жилища са като бодил в очите и на нашите ръководещи, и на началниците от Брюксел, един тип - що се жалваме от беднотия, като имаме толкоз доста лични жилища. Е, традиция е българинът да икономисва цялостен живот за личен дом, в този момент го винят за тази му "слабост "! Какво, да му вземем жилището ли на пенсионера с 200 лева пенсия? Или да го пратим в "деинституционализиран " дом със остарели нещастници? Или пък да оставим кварталите с панели да замязят на гета, в които "цъфтят " единствено изкъртени стени? Има към този момент такива прецеденти. Просто няма време за губене. Общината не може да заплати за ремонта на частните здания, само че може да сътвори механизъм, по който да се събират и изразходват средства. Властниците се сменят, панелките обаче си остават. А приходите на хората не им разрешават сами да обновят постройките. Държавата, дето ги докара до фурия след 40 години труд да са сиромаси, би трябвало да им даде рамо. Не с шумно прокламирани акции с политически привкус, не с предизборни обещания, а с намиране на съответен механизъм за това, с финансови облекчения, с заеми по преференциални правила, със строги сметки по доходи и разноски, строителен надзор, визии за цялостната градска среда, стимулиране по всевъзможен метод на взаимност измежду живеещите в блоковете. Това сигурно ще промени и техния нрав, ще ги накара да виждат и своята грижа на стопани на правилото: дай, с цел да ти се даде!
.jpg )
.jpg )
Когато санирането не закъснява...
В Чехия да вземем за пример панелните жилища са над 1,2 млн., от които от реставрация имат потребност към 900 000. В първите години след 2006 година държавното управление отделя по 400 млн. чешки крони, само че реновацията на всички панелки в страната коства 400 милиарда крони. От години, с известни спирания, работи програмата Green Savings, която предлага частични дотации за енергийна успеваемост на жилищни здания и къщи. Субсидията е до 1300 евро на кв. м., до 50% от цената на реновацията, а към този момент всяка година фондът на програмата е няколко милиарда крони, които се усилват непрекъснато.
Някога във Франция се пробваха да взривят панелни жилища, с цел да строят нови на тяхно място, само че те се оказаха жилави и неподатливи на гърмеж, та французите след това се чудеха какво да вършат. Но откриха метод - пристроиха, надстроиха, разшириха, обновиха, разкрасиха и дадоха нов живот на старите панели. Намериха метод и в Германия, където и в Берлин, и в други градове в този момент не си проличава нищо от остарялото строителство от соца. Правят го по своя ноу-хау технология. Преди години една кметица на Берлин сподели, че са подготвени да споделят технологията си и с нашата столица. Впрочем, още не е напълно ясно дали панелите се появяват за пръв път във Франция през 1915 година или по-късно в Германия, само че техническата мисъл и в двете страни е на такова ниво, че не оставя място за основаването на нещо калпаво.
Апропо - дали ГЕРБ още санира, та се къса, или мераците на Лиляна Павлова стопираха до под крушата, до следващия транш на европари. Как ще продължи програмата за саниране, се очаквало да стане ясно до края на годината или най-късно доникъде на 2019 година, както писа ДУМА през юни т.г. Дотогава ще са изразходвани в началото отпуснатите 2 милиарда лева за санирането на 2022 здания. А още 42 000 чакат за възобновяване. Възможните източници за финансиране на тези здания са пари от притежателите на жилища, европейски стратегии, интернационалните финансови институции, търговия с излъчвания и други. Отговорът на въпроса отсега нататък кой каква част от нужната сума ще заплаща, е обгърнат в мъгла.
При панелните жилища не може единствено да се замаже с огромната баданарка за ободряване, а би трябвало да се огледат панелките от всички страни, с цел да се изключат опасенията на близо 700 000 души, живеещи в общо 470 000 жилища на територията на столичния град. Над 95% от панелните жилища в София са частна благосъстоятелност. Опасения, които се ширят поради наложилото се мнение, че животът на панелките е някъде към 50 години. Строителството им в София стартира през 1959-1962 година, когато са издигнати пробно първите девет панелни блока с 216 жилището в кв. "Толстой ". За няколко десетилетия София става отличник по панелно строителство. Строи се по тогавашните стандарти, които са надалеч по-надеждни и рационално изпълнени от сегашните, тъй като тогава има строителен контрол и надзор на място. Има и съзнанието на строителите да не посрамват името си на майстори. Зад гърба им са стояли няколко домостроителни комбината, изпълнявани са рекомендациите на сеизмолозите, което прави постройките издържливи на земетръс. Така е било първоначално. После панелното строителство се разраства, само че качеството не всеки път е като това на първите здания поради онази повсеместност, която се разтича като превтасало тесто от нощвите в града, по думите на Йордан Радичков. Сигурно като завещание от това време е и печално известният блок в столичния кв. "Надежда ", който е раздвоен на две от близо 15 години и ще бъде изцяло срутен до края на годината.
Хората трябваше обаче да живеят някъде, за жилище се чакаше с години. Особено петимни за собствен дом бяха млади фамилии, тъй като с деца (да, тогава се раждаха доста деца) мъчно се живее под един покрив с по-възрастни родственици. Затова и някои извънредно нуждаещи се столичани влагаха непринуден труд в построяването на жилища, имаше подобен почин тогава.
После се появиха други технологии - едроплощен кофраж, пакетно-повдигащи плочи и така нататък Монолитното строителство, най-малко в столицата тогава, бе по-малко - нормално за хора с благоприятни условия за обособени къщи или така наречен кооперации, които софиянци всеобщо строяха със заеми и ги връщаха след това с години - само че тогава можеха да ги връщат... В по-ново време се нароиха хитреци от ерата на първичното струпване на капитала. Различни пирамиди обещаваха мечтания дом и съответните заеми за това, всякакви предприемчиви строителни компании завземаха територии за жилищни здания, налазиха и подножието на Витоша... За да отлетят крепко пушек най-после упованията на хиляди хора, повярвали примерно в града на фантазиите на Анжел, дето щеше да е някъде при Околовръстното. А днешните ръководещи напускаха всеобщо доближените си компании да строят и посред панелените квартали, построени в миналото като жилищни комплекси - несъмнено, и законите трансформираха по този начин, че градинките сред блоковете се оказаха реституирани "земеделски земи " на притежатели, обезщетени в миналото за тях от ТКЗС-тата, които през днешния ден ги продават на строителите.
За санирането на панелите, които в миналото са изпълнени добре съгласно експертите, са нужни повече средства и механически намеси. С времето доста елементи ерозират от единствено себе си, при употребата се получават течове и разяждане по структурата в общите й елементи, обособени пропуквания. Всеки блок се нуждае от самостоятелно проучване, няма систематизирани всеобщи предписания, признават експерти в тази област. Още повече че Научноизследователски строителен институт май към този момент от дълго време няма. Нали първата работа в 90-те години бе да се затворят стотици отраслови институти!
Какво да се прави, се питаха мнозина след случилото се с панелен блок в "Надежда ". Тогава откъм Министерството на районното развиване и благоустройството се чуха хрумвания за данъчни облекчения за притежателите, изявили предпочитание да реновират постройките, в които живеят. Остана обаче ангажимента, че с цел да стартира да се ползва това, би трябвало да има законова рамка, което софтуерно ще отнеме време. Впрочем - с данъчни облекчения до момента се употребяват хора, които живеят в здания със статут на монументи на културата. Но като погледнете постройките с подобен статут из София и всеобщото им очистване "по целенасоченост ", че и палежите, се вижда, че тая мярка май не притегля никого...
Конкретни дейности по тези проблеми в столицата към този момент не се виждат с просто око. А някой беше споделил, че колкото повече се бавим, толкоз повече закъсняваме. Много постоянно на напред във времето излиза аргументът, че жилищата в панелките са частни. То и във Виена доста жилища са частни, само че там общината заделя пари даже за цветенцата по прозорците! Частните жилища са като бодил в очите и на нашите ръководещи, и на началниците от Брюксел, един тип - що се жалваме от беднотия, като имаме толкоз доста лични жилища. Е, традиция е българинът да икономисва цялостен живот за личен дом, в този момент го винят за тази му "слабост "! Какво, да му вземем жилището ли на пенсионера с 200 лева пенсия? Или да го пратим в "деинституционализиран " дом със остарели нещастници? Или пък да оставим кварталите с панели да замязят на гета, в които "цъфтят " единствено изкъртени стени? Има към този момент такива прецеденти. Просто няма време за губене. Общината не може да заплати за ремонта на частните здания, само че може да сътвори механизъм, по който да се събират и изразходват средства. Властниците се сменят, панелките обаче си остават. А приходите на хората не им разрешават сами да обновят постройките. Държавата, дето ги докара до фурия след 40 години труд да са сиромаси, би трябвало да им даде рамо. Не с шумно прокламирани акции с политически привкус, не с предизборни обещания, а с намиране на съответен механизъм за това, с финансови облекчения, с заеми по преференциални правила, със строги сметки по доходи и разноски, строителен надзор, визии за цялостната градска среда, стимулиране по всевъзможен метод на взаимност измежду живеещите в блоковете. Това сигурно ще промени и техния нрав, ще ги накара да виждат и своята грижа на стопани на правилото: дай, с цел да ти се даде!
Когато санирането не закъснява...
В Чехия да вземем за пример панелните жилища са над 1,2 млн., от които от реставрация имат потребност към 900 000. В първите години след 2006 година държавното управление отделя по 400 млн. чешки крони, само че реновацията на всички панелки в страната коства 400 милиарда крони. От години, с известни спирания, работи програмата Green Savings, която предлага частични дотации за енергийна успеваемост на жилищни здания и къщи. Субсидията е до 1300 евро на кв. м., до 50% от цената на реновацията, а към този момент всяка година фондът на програмата е няколко милиарда крони, които се усилват непрекъснато.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ